Пропастта между големи и малки общини става все по-голяма
Изоставането на дребните от огромните общини става все по-осезаемо. Основните разлики са в заетостта, инфраструктурата, демографията, финансовото положение и данъчната политика на локално равнище. Изследване на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), оповестено през предходната седмица, показва какви тъкмо са проблемите и каква е цялостната картина на икономическото и общественото развиване в осем от най-малките регионални центрове в България - Ловеч, Силистра, Монтана, Разград, Търговище, Кюстендил, Кърджали и Смолян.
Всяка от областите изостава от междинните за страната равнища на икономическа интензивност, сочи проучването, базирайки се на данни от 2017 г. Сред изследваните общини Смолян, Търговище, Разград и Монтана са с най-голям напредък във връзка с икономическото развитие (измерено посредством Брутният вътрешен продукт на глава от населението) от над 10 години насам. Областите с най-ниско равнище на икономическо развиване към 2017 година, които изостават в съпоставяне с останалите от 2008 година насам, са Ловеч, Кюстендил и Силистра.
Малките области имат по-ниски равнища на претовареност от междинното за страната - малко над 52% през 2018 година Най-близо до това число е община Смолян с над 51%, а при останалите разликите са по-големи. В множеството области в Южна България заетостта на популацията в трудоспособна възраст варира между 65 и 70%, до момента в който в София е 75%, сочат данни от миналогодишно проучване на ИПИ. В Северна България равнищата остават под 60%.
Най-ниски от изследваните области са заплатите в Монтана, а най-високите - в Разград. Все повече обаче по-малките общини изостават и разликите със междинните равнища стават по-драстични. Докато през 2008 година междинните заплати в тези общини са били към 80% от междинното ниво за страната, през 2017 година към този момент се равняват на 78%. Ако изключим Разград, спадът е още по-значителен - 76% през 2017 година, се споделя още в разбора на ЕКИП. Големите разлики в междинното възнаграждение се резервират, като от 2016 година насам столицата е единствената област, в която междинната работна заплата е по-висока от междинната за страната (по данни от анализ на ИПИ).
В дребните области е отчайващо и положението на инфраструктурата. Смолян изостава съществено, а това е и единствената област измежду изброените, където няма железопътни линии. Иначе Търговище води с максимален дял на пътища първи клас. Следват Ловеч и Кюстендил. Смолян е с най-голям дял третокласни пътища (79.59% през 2018 г.).
Всички области, обсъждани в разбора, като се изключи Кърджали и Кюстендил, са с по-нисък от междинния за страната натурален приръст. Затова и не е изненада, че популацията им спада в интервала 2008-2018 година - минимум в Кърджали - единствено 0.1%. В Ловешко обаче понижението на популацията е с повече от 20%. При останалите в границите на тези 10 години спадът е от 15 до 16 на 100.
Всяка от областите изостава от междинните за страната равнища на икономическа интензивност, сочи проучването, базирайки се на данни от 2017 г. Сред изследваните общини Смолян, Търговище, Разград и Монтана са с най-голям напредък във връзка с икономическото развитие (измерено посредством Брутният вътрешен продукт на глава от населението) от над 10 години насам. Областите с най-ниско равнище на икономическо развиване към 2017 година, които изостават в съпоставяне с останалите от 2008 година насам, са Ловеч, Кюстендил и Силистра.
Малките области имат по-ниски равнища на претовареност от междинното за страната - малко над 52% през 2018 година Най-близо до това число е община Смолян с над 51%, а при останалите разликите са по-големи. В множеството области в Южна България заетостта на популацията в трудоспособна възраст варира между 65 и 70%, до момента в който в София е 75%, сочат данни от миналогодишно проучване на ИПИ. В Северна България равнищата остават под 60%.
Най-ниски от изследваните области са заплатите в Монтана, а най-високите - в Разград. Все повече обаче по-малките общини изостават и разликите със междинните равнища стават по-драстични. Докато през 2008 година междинните заплати в тези общини са били към 80% от междинното ниво за страната, през 2017 година към този момент се равняват на 78%. Ако изключим Разград, спадът е още по-значителен - 76% през 2017 година, се споделя още в разбора на ЕКИП. Големите разлики в междинното възнаграждение се резервират, като от 2016 година насам столицата е единствената област, в която междинната работна заплата е по-висока от междинната за страната (по данни от анализ на ИПИ).
В дребните области е отчайващо и положението на инфраструктурата. Смолян изостава съществено, а това е и единствената област измежду изброените, където няма железопътни линии. Иначе Търговище води с максимален дял на пътища първи клас. Следват Ловеч и Кюстендил. Смолян е с най-голям дял третокласни пътища (79.59% през 2018 г.).
Всички области, обсъждани в разбора, като се изключи Кърджали и Кюстендил, са с по-нисък от междинния за страната натурален приръст. Затова и не е изненада, че популацията им спада в интервала 2008-2018 година - минимум в Кърджали - единствено 0.1%. В Ловешко обаче понижението на популацията е с повече от 20%. При останалите в границите на тези 10 години спадът е от 15 до 16 на 100.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ