Извънредно! Волен Сидеров каза пред БЛИЦ TV тежката си дума за властта! Лидерът на "Атака" с важен призив към Каракачанов и Валери Симеонов!
Изминаващата 2017 година бе наситена с горещи политически събития. За на следващия ден е планувано съвещание на Министерския съвет, а при започване на 2018 година следва избор на съмнение против държавното управление. По този мотив потърсихме гледната точка на водача на " Атака ". С Волен Сидеров беседваме по всички настоящи политически въпроси. Ето по какъв начин той отговори на въпросите на Ивайло Крачунов. - Г-н Сидеров, по какъв начин оценявате в политически проект 2017 година и кое събитие бихте отличил?
- Това беше комплицирана и ексцентрична политическа година, тъй като имаше предварителни парламентарни избори.
През предходната година Обединени патриоти участваха за първи път в изборите за президент.
До в този момент не съм изтъквал моята роля, само че желая да подчертая, че тя беше съществена. Аз бях този, който съумя да направи обединяването сред „ Атака “, Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, сред тези трима водачи, които сме много разнообразни по темперамент. Между нас имаше и много комплицирани интервали на враждуване.
- Как успяхте да преодолеете враждата с сътрудниците си от патриотичния бранш и по-късно да седнете на една маса за договаряния?
- Загърбих враждата в името на придвижването напред. В политиката би трябвало да оставиш нещо и да направиш нещо потребно!
С враждуване, с мерене на писалки не се получава. И се веселя, че го осъзнаха и другите двама водачи. Но аз наблягам моята роля като обединител в тройната коалиция Обединени патриоти не за друго, а тъй като аз като водач на „ Атака “ направих най-вече взаимни отстъпки.
Това се отнася и за интервала, в който ние седнахме да преговаряме за депутатски листи. Тогава направих най-вече отстъпки.
Аз бях единственият водач от Тройната коалиция, който отиде в 4-мандата листа в Ямболския изборен регион, без повтаряне в друга листа. Това не знам за какво бе неглижирано от останалите медии, които не му обърнаха внимание.
Моите сътрудници от „ Атака “ ми споделиха, че това е рисково, споделиха ми „ Недей “! Отговорих им „ Не “, ще го направя, даже и като проба, че в случай че не ме изберат от родния ми град, по-добре да не съм в политиката.
Другите двама водачи Каракачанов и Симонов не го направиха. Те дублираха кандидатурите си за депутати в дълги листи.Не споделям нищо срещу това, само че го наблягам, тъй като жестовете, които правиш би трябвало да имат своята взаимност!
„ Атака “ направи най-вече взаимни отстъпки в Тройната коалиция. Не е неприятно да го подчертая, тъй като паметта на хората е къса.
Когато влязохме в Народното събрание, аз избрах да остава в Народното събрание, а не да бъда в изпълнителната власт.
- Защо избрахте да сте ръководител на парламентарната група на Обединени патриоти, вместо да станете министър или вицепремиер, както вашите съдружни сътрудници Каракачанов и Симеонов?
- Аз считам, че моето място е повече в Народното събрание, защото от тези три партии, „ Атака “ е първата по рода си, която е стъпила върху здрава идеология.
Аз съм човек на идейното мислене. Зад гърба ми са книги, публикации и излъчвания. Хиляди.
Аз направих „ Атака “, тъй като хората желаеха да има такава партия, защото години наред четяха публикациите ми и гледаха моите излъчвания.
Това е единствената българска партия, която се е появила в резултат на желанията на хората да има сходна групировка, откакто те са се убедили в концепциите на нейния водач.
„ Атака “ не е просто партия, която е учредена някъде или просто вписана в съда.
Затова съм със самочувствието на идеолог. За другите двама сътрудници, те имат самочувствието, че са хора на действието, че виждат по-успешно неща в изпълнителната власт.
През седемте месеца в изпълнителната власт има достижения, които не могат да се отрекат. Направиха се доста неща, изключително в Министерство на стопанската система, които облекчиха дребния и междинен бизнес.
Това остава малко неусетно, само че са значими неща.
Когато правихме нашите общи цели за ръководство с ГЕРБ, ние заложихме поддръжка за дребния и междинен бизнес и поддръжка за селското стопанство, както и на поддръжка за българската стопанска система като цяло.
Разбира се в нашите цели ние от Обединени патриоти държахме най-вече на повишение на приходите на хората.
Спомняте си, че главната точка от нашите претенции беше повишение на минималните пенсии.
- Справя ли се изпълнителната власт с целите, които заложи в предизборната си стратегия?
- И да, и не.
Ще бъда прям, тъй като аз не мога да замазвам нещата – по този начин съм прочут и на хората, които ме знаят в политиката от 2005 година и в публицистиката от 20 години обратно.
Казвам и да, и не, тъй като ние водихме доста упорита полемика с ГЕРБ, когато седнахме да вършим съглашението и настоявахме за минимална пенсия от 300 лв.. Не успяхме да реализираме това число за 2017 година, успяхме да реализираме 200 лв..
Но от 1 октомври т.г. 824 000 българи получиха покачване на пенсиите си. Това не е огромно покачване, само че е някакво. Такова нещо не се бе случвало от началото на Прихода – толкоз огромен брой българи да получат по едно и също време въпреки и не огромно нарастване.
Е, не сме получили 824 000 благодарствени писма, само че ние знаем, че тези пари са стигнали до хората.
Да, не са задоволително!
Аз незабавно ще кажа, че ще упорствам дружно с моите съдружни сътрудници от Обединени патриоти да се фокусираме както и държавното управление, към този момент сме част от него, върху нашата стратегическа цел – минималните пенсии да бъдат наедно с прага на бедността, който за 2018 година е 321 лв.!
Значи имаш 321 лв. предел на бедността и 200 лв. минимална пенсия. Това е 121 лв. разлика, която е сериозна за бедните хора.
Това би трябвало да бъде нашата цел!
Ние сме влезнали във властта не, с цел да се занимаваме с концесии, лифтове или каква да е марката изтребител, която би трябвало да се вземе, а за това да повишим приходите на хората и да създадем по този начин, че българинът да се усеща вкъщи си в България, а не да бъде като посетител или да чака от чужбина неговите деца да му пращат пари!
Това е нашата стратегическа и съществена цел – повишение на приходите, усилване на стопанската система, по този начин, че тази стопанската система да допусне тези приходи.
Когато спорихме с ГЕРБ и настоявахме за повишение на пенсиите, те ни споделяха „ да, само че стопанската система разрешава толкоз “.
Дайте да създадем по този начин, че стопанската система да се развие.
- Говорите за развиване на стопанската система, само че от Асоциацията на банките в лицето на нейния ръководител Петър Андронов и от КРИБ обявиха своите опасения, че в България няма задоволително квалифицирани служащи. Как ще бъде решен този проблем?
- Тук ще кажа, че още веднъж Министерство на стопанската система прави може би единствените съществени стъпки в тази посока.
Подготвят се, аз също приготвям в моят изборен регион, да се открият осведомителни центрове.
Аз към този момент съм наел такова помещение със средства на партия „ Атака “ в центъра на Ямбол. То не е огромно, само че е задоволително, с цел да може там всеки един жител, производител или компания, които желаят да стигнат до избрани стратегии, да получат информация.
Този Инфоцентър, в който ще работят хора от „ Атака “ ще бъде обвързван с Министерство на стопанската система и с Агенцията за дребен и междинен бизнес.
Така информацията ще идва бързо и навременно и за първи път ще ориентира хората какво могат да създадат.
Такова нещо досега не е имало, защото достъпът до стратегии и планове беше Светая светих за избрани вътрешни хора.
Ние желаеме тази информация да стане налична за всички български жители. Тук министър Караниколов работи в действителност съществено, той има моята поддръжка.
Той има упоритостта такива инфоцентрове да бъдат открити освен в Ямбол, само че и в цялата страна.
Проблемът с работната ръка е в действителност сериозен! Тук министерството на Икономиката има специфичен проект да направи по този начин, че квалификацията във всеки един град, регион или околност да бъде обвързвана с бизнеса там, а не просто да се дават пари за обучение без да е ясно какъв ще е резултатът.
Това следва да стане. И аз мисля, че за първи път ще се случи в България след Прехода, тъй като преди имахме една централизирана стопанска система и техникуми, които произвеждаха фрагменти, само че към този момент го няма.
Сега следва основаване на нов вид ориентирано обучение за задачите на бизнеса.
- Изброявате триумфи в изпълнителната власт, само че опозицията в лицето най-много на Българска социалистическа партия е подала избор не съмнение. Ще оцелее ли държавното управление?
- Опозицията е в правото си да желае избор на съмнение, това е нейната роля в демокрацията.
Вече е избран януари за вота на съмнение. От Българска социалистическа партия желаят вота на съмнение да съвпадне с началото на европредседателството, което не е доста патриотично, само че такива са вижданията на опозицията.
Вотът на съмнение няма да мине доколкото зависи от Обединени патриоти.
Но аз незабавно ще слага един значим въпрос, който се прескача и не се разисква.
Да, вотът няма да мине, само че за какво? Това е все едно като човек, който се нуждае от лекуване, правиш му най-скъпото лекуване и той продължава да живее.
Но постоянно въпросът от морална, етически а в случай че щете и от верска позиция е за какво този човек живее, какво тъкмо прави? Просто тъй като би трябвало да си продължи живота или би трябвало да направи хубави неща?
Един избор на съмнение би трябвало да бъде с изключение на нормалните замени на реплики за това кой е по-по-най, един сериозен мотив за размисъл на държавното управление за това дали в действителност се оправя добре и какво може да форсира и да направи по-добре.
Правителството не би трябвало да лежи единствено на спокойствието на болшинството и да си споделя, че няма ужасно.
Този избор на съмнение би трябвало да бъде мотив на държавното управление да се замисли какво още може да направи. Аз тук имам поради моите съдружни сътрудници, за които този избор би трябвало да бъде мотив за размисъл защо сме във властта.
Пак ще повторя ние не сме във властта за лифтове, концесии, плажове и марки изтребители! Ние сме във властта с цел да създадем по този начин колкото може повече българи да живеят по-добре и в случай че можем да върнем част от тези, които желаят да отпътуват на открито.
Трябва да осигурим сигурност на хората във всяко обитаемо място. Това беше един от главните ни предизборни цели.
Трябва да запазим страната от мигрантските потоци и да желаяме промяна на Дъблинското съглашение, което не е заслужено към фланговите страни на Европа.
Трябва да създадем по този начин, че в България да имаме работеща стопанска система и експорт.
Трябва да стартираме да преразглеждаме златните концесии, а не да приказваме за концесии на плажове и в ски курорти.
Златните концесии са значима тематика, за която приказвам откогато съм в Народното събрание, тъй като са несправедливи. От златните концесии взимаме концесионна такса от 1-2% от тези компании, всичкото останало злато се изнася от страната и се обработва в Африка.
Защо тази тематика затихва? Какво стана с тематиката за нашия природен газ? Имаше огромни упования и очаквания! Какво стана с тях? Нещо не слушам да се приказва по този въпрос.
Ние би трябвало да използваме личните си благоприятни условия, с цел да вдигнем брутния вътрешен артикул.
Защо не вършим мост с страни, които имат мощно развити стопански системи и търсят партньорства като Китай, Индия, Бразилия и Русия? Това са страни, които търсят своя път в световния свят!
- Българска социалистическа партия сигурно ще ускори рецензиите си към държавното управление. Очаквате ли кабинетът да изкара цялостния си мандат?
- Ако ние сами не се свалим, няма кой да ни смъкна! Но това е и най-обезпокоителното, тъй като упоритостта на всеки, който е в изпълнителната власт би трябвало да е контролирана по метод, който да не нарушава придвижването на целия механизъм.
Това е отново послание към моите съдружни сътрудници, които са в изпълнителната власт.
Аз в Народното събрание се старая и считам, че съумявам да уравновесявам сред три партии и много разнообразни хора, някои от които за първи път са в Народното събрание и преди този момент са били в областта на преподаването и бизнеса.
Правя всичко това с доста такт и баланс. И бих желал същото нещо от моите съдружни сътрудници във властта, имам поради двамата други водачи. Защото в случай че те не съблюдават същия баланс, то механизмът ще се пропука и какво остава – победа за Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Особено Движение за права и свободи чака с огромно неспокойствие и удовлетворение един неуспех на патриотите, с цел да зазвучат фанфарите им и по-късно да кажат: „ Ето ние нали ви казахме, че не може да има патриоти и националисти във властта “.
А в действителност ние виждаме, че освен може да има националисти във властта, само че това е наклонност и в Европа.
Моят персонален другар Ханс-Кристиян Щрахе към този момент е вътрешен министър и дава отговор за сигурността в Австрия. Това е Партията на свободата, с която „ Атака “ има контакти още от 2005 година.
Ние имаме контакти и със Северна лига и с Национален фронт, както и аналогични партии в Европа, които в този момент са в напредък.
Аз като познатия за тях български политик и „ Атака “ като познатата за тях партия ще създадем вероятното през 2018 година да укрепим и развием нашите интернационалните контакти, тъй като в последно време малко закърняха.
„ Атака “ още веднъж ще бъде фронтмен на интернационалното патриотично съдействие.
- Вие сте исторически обвързван със Съюз на демократичните сили. Как ще коментирате развръзката с централата на „ Раковски “ 134, която към този момент не е на „ синята “ партия?
- Аз съм един от основателите на това Съюз на демократичните сили, което беше учредено на 7 декември 1989 година, защото съм взел участие в неофициалните придвижвания „ Дружество за правата на индивида “, „ Подкрепа “ и така нататък
През януари 1990 година аз и още 8 индивида учредихме Независим профсъюз на публицистите в България, който се записва в съда за да издава вестник „ Демокрация “.
Вестник „ Демокрация “ потегли като издание на тези 9 индивида, а не като издание на партия или коалиция, защото по това време към момента нямаше Закон за партиите.
Колкото до централата на „ Раковски “ 134, по едно стичане на събитията аз и Стефан Гайтанджиев, който беше комендант на постройката, я приехме през януари 1990 година
Гайтанджиев просто ме беше срещнал някъде и ми сподели: „ Хайде да отидем и да приемем постройката, която Луканов ни дава “. Така беше, тъй като Луканов беше министър-председател и държавното управление му дефинира тази постройка за централа на Съюз на демократичните сили.
Аз съм я приемал с Гайтанджиев като представител на Съюза на демократичните сили. Написахме протокол, че одобряваме постройката и започнахме да се нанасяме в нея.
Месеци по-късно бях на един от етажите на „ Раковски “ 134 като като основен редактор на вестник „ Демокрация “ до 1992, тъй че тази постройка ми е доста позната и е обвързвана с доста хубави мемоари, тъй като каквото и да се е случило, то беше част от нашата бунтарска и прочувствена младост. Няма по какъв начин да е неприятен загатна, различен е въпросът какво стана със Съюз на демократичните сили.
- Очаквахте ли, че Иван Костов, който дълги години беше ръководител на Съюз на демократичните сили и изкара цялостен мандат като министър председател, ще стигне до политически провал, а Съюз на демократичните сили от фантазия и вяра на милиони българи ще се стопи до по-малко от 1%?
- Аз когато одобрявах постройката на Съюз на демократичните сили дружно със Стефан Гайтанджиев през 1990 година, подобен човек Иван Костов там нямаше. Тогава той не беше прочут, появи се по-късно.
Костов трансформира коалиция от 16 разнообразни партии в една партия през 1995 година и оттогава я подчини на себе си със своето самовластие. След това стартира срутва и разцеплението на Съюз на демократичните сили, само че може би и това е било закономерно, тъй като Съюз на демократичните сили беше обвързван с доста сантиментални прекарвания, само че като идеология не беше изчистен.
За това е доста значимо и за това може би след години „ Атака “ съумя, тъй като аз първо сътворих здрава идеология, на която да стъпим, а по-късно направих политическата групировка. Докато Съюз на демократичните сили беше се появило по този начин, че като че ли съобщи: „ Ние сме по-добрите и по-хубавите “, само че нямаше здрава идеология.
СДС нямаше визия нито за стопанската система на България, нито за това по какъв начин да направи приватизацията, нито за това каква страна да развиваме. На този декор сривът на партията пристигна разумно.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Снимки Георги Колев
Оператор Съйко Съев
- Това беше комплицирана и ексцентрична политическа година, тъй като имаше предварителни парламентарни избори.
През предходната година Обединени патриоти участваха за първи път в изборите за президент.
До в този момент не съм изтъквал моята роля, само че желая да подчертая, че тя беше съществена. Аз бях този, който съумя да направи обединяването сред „ Атака “, Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ, сред тези трима водачи, които сме много разнообразни по темперамент. Между нас имаше и много комплицирани интервали на враждуване.
- Как успяхте да преодолеете враждата с сътрудниците си от патриотичния бранш и по-късно да седнете на една маса за договаряния?
- Загърбих враждата в името на придвижването напред. В политиката би трябвало да оставиш нещо и да направиш нещо потребно!
С враждуване, с мерене на писалки не се получава. И се веселя, че го осъзнаха и другите двама водачи. Но аз наблягам моята роля като обединител в тройната коалиция Обединени патриоти не за друго, а тъй като аз като водач на „ Атака “ направих най-вече взаимни отстъпки.
Това се отнася и за интервала, в който ние седнахме да преговаряме за депутатски листи. Тогава направих най-вече отстъпки.
Аз бях единственият водач от Тройната коалиция, който отиде в 4-мандата листа в Ямболския изборен регион, без повтаряне в друга листа. Това не знам за какво бе неглижирано от останалите медии, които не му обърнаха внимание.
Моите сътрудници от „ Атака “ ми споделиха, че това е рисково, споделиха ми „ Недей “! Отговорих им „ Не “, ще го направя, даже и като проба, че в случай че не ме изберат от родния ми град, по-добре да не съм в политиката.
Другите двама водачи Каракачанов и Симонов не го направиха. Те дублираха кандидатурите си за депутати в дълги листи.Не споделям нищо срещу това, само че го наблягам, тъй като жестовете, които правиш би трябвало да имат своята взаимност!
„ Атака “ направи най-вече взаимни отстъпки в Тройната коалиция. Не е неприятно да го подчертая, тъй като паметта на хората е къса.
Когато влязохме в Народното събрание, аз избрах да остава в Народното събрание, а не да бъда в изпълнителната власт.
- Защо избрахте да сте ръководител на парламентарната група на Обединени патриоти, вместо да станете министър или вицепремиер, както вашите съдружни сътрудници Каракачанов и Симеонов?
- Аз считам, че моето място е повече в Народното събрание, защото от тези три партии, „ Атака “ е първата по рода си, която е стъпила върху здрава идеология.
Аз съм човек на идейното мислене. Зад гърба ми са книги, публикации и излъчвания. Хиляди.
Аз направих „ Атака “, тъй като хората желаеха да има такава партия, защото години наред четяха публикациите ми и гледаха моите излъчвания.
Това е единствената българска партия, която се е появила в резултат на желанията на хората да има сходна групировка, откакто те са се убедили в концепциите на нейния водач.
„ Атака “ не е просто партия, която е учредена някъде или просто вписана в съда.
Затова съм със самочувствието на идеолог. За другите двама сътрудници, те имат самочувствието, че са хора на действието, че виждат по-успешно неща в изпълнителната власт.
През седемте месеца в изпълнителната власт има достижения, които не могат да се отрекат. Направиха се доста неща, изключително в Министерство на стопанската система, които облекчиха дребния и междинен бизнес.
Това остава малко неусетно, само че са значими неща.
Когато правихме нашите общи цели за ръководство с ГЕРБ, ние заложихме поддръжка за дребния и междинен бизнес и поддръжка за селското стопанство, както и на поддръжка за българската стопанска система като цяло.
Разбира се в нашите цели ние от Обединени патриоти държахме най-вече на повишение на приходите на хората.
Спомняте си, че главната точка от нашите претенции беше повишение на минималните пенсии.
- Справя ли се изпълнителната власт с целите, които заложи в предизборната си стратегия?
- И да, и не.
Ще бъда прям, тъй като аз не мога да замазвам нещата – по този начин съм прочут и на хората, които ме знаят в политиката от 2005 година и в публицистиката от 20 години обратно.
Казвам и да, и не, тъй като ние водихме доста упорита полемика с ГЕРБ, когато седнахме да вършим съглашението и настоявахме за минимална пенсия от 300 лв.. Не успяхме да реализираме това число за 2017 година, успяхме да реализираме 200 лв..
Но от 1 октомври т.г. 824 000 българи получиха покачване на пенсиите си. Това не е огромно покачване, само че е някакво. Такова нещо не се бе случвало от началото на Прихода – толкоз огромен брой българи да получат по едно и също време въпреки и не огромно нарастване.
Е, не сме получили 824 000 благодарствени писма, само че ние знаем, че тези пари са стигнали до хората.
Да, не са задоволително!
Аз незабавно ще кажа, че ще упорствам дружно с моите съдружни сътрудници от Обединени патриоти да се фокусираме както и държавното управление, към този момент сме част от него, върху нашата стратегическа цел – минималните пенсии да бъдат наедно с прага на бедността, който за 2018 година е 321 лв.!
Значи имаш 321 лв. предел на бедността и 200 лв. минимална пенсия. Това е 121 лв. разлика, която е сериозна за бедните хора.
Това би трябвало да бъде нашата цел!
Ние сме влезнали във властта не, с цел да се занимаваме с концесии, лифтове или каква да е марката изтребител, която би трябвало да се вземе, а за това да повишим приходите на хората и да създадем по този начин, че българинът да се усеща вкъщи си в България, а не да бъде като посетител или да чака от чужбина неговите деца да му пращат пари!
Това е нашата стратегическа и съществена цел – повишение на приходите, усилване на стопанската система, по този начин, че тази стопанската система да допусне тези приходи.
Когато спорихме с ГЕРБ и настоявахме за повишение на пенсиите, те ни споделяха „ да, само че стопанската система разрешава толкоз “.
Дайте да създадем по този начин, че стопанската система да се развие.
- Говорите за развиване на стопанската система, само че от Асоциацията на банките в лицето на нейния ръководител Петър Андронов и от КРИБ обявиха своите опасения, че в България няма задоволително квалифицирани служащи. Как ще бъде решен този проблем?
- Тук ще кажа, че още веднъж Министерство на стопанската система прави може би единствените съществени стъпки в тази посока.
Подготвят се, аз също приготвям в моят изборен регион, да се открият осведомителни центрове.
Аз към този момент съм наел такова помещение със средства на партия „ Атака “ в центъра на Ямбол. То не е огромно, само че е задоволително, с цел да може там всеки един жител, производител или компания, които желаят да стигнат до избрани стратегии, да получат информация.
Този Инфоцентър, в който ще работят хора от „ Атака “ ще бъде обвързван с Министерство на стопанската система и с Агенцията за дребен и междинен бизнес.
Така информацията ще идва бързо и навременно и за първи път ще ориентира хората какво могат да създадат.
Такова нещо досега не е имало, защото достъпът до стратегии и планове беше Светая светих за избрани вътрешни хора.
Ние желаеме тази информация да стане налична за всички български жители. Тук министър Караниколов работи в действителност съществено, той има моята поддръжка.
Той има упоритостта такива инфоцентрове да бъдат открити освен в Ямбол, само че и в цялата страна.
Проблемът с работната ръка е в действителност сериозен! Тук министерството на Икономиката има специфичен проект да направи по този начин, че квалификацията във всеки един град, регион или околност да бъде обвързвана с бизнеса там, а не просто да се дават пари за обучение без да е ясно какъв ще е резултатът.
Това следва да стане. И аз мисля, че за първи път ще се случи в България след Прехода, тъй като преди имахме една централизирана стопанска система и техникуми, които произвеждаха фрагменти, само че към този момент го няма.
Сега следва основаване на нов вид ориентирано обучение за задачите на бизнеса.
- Изброявате триумфи в изпълнителната власт, само че опозицията в лицето най-много на Българска социалистическа партия е подала избор не съмнение. Ще оцелее ли държавното управление?
- Опозицията е в правото си да желае избор на съмнение, това е нейната роля в демокрацията.
Вече е избран януари за вота на съмнение. От Българска социалистическа партия желаят вота на съмнение да съвпадне с началото на европредседателството, което не е доста патриотично, само че такива са вижданията на опозицията.
Вотът на съмнение няма да мине доколкото зависи от Обединени патриоти.
Но аз незабавно ще слага един значим въпрос, който се прескача и не се разисква.
Да, вотът няма да мине, само че за какво? Това е все едно като човек, който се нуждае от лекуване, правиш му най-скъпото лекуване и той продължава да живее.
Но постоянно въпросът от морална, етически а в случай че щете и от верска позиция е за какво този човек живее, какво тъкмо прави? Просто тъй като би трябвало да си продължи живота или би трябвало да направи хубави неща?
Един избор на съмнение би трябвало да бъде с изключение на нормалните замени на реплики за това кой е по-по-най, един сериозен мотив за размисъл на държавното управление за това дали в действителност се оправя добре и какво може да форсира и да направи по-добре.
Правителството не би трябвало да лежи единствено на спокойствието на болшинството и да си споделя, че няма ужасно.
Този избор на съмнение би трябвало да бъде мотив на държавното управление да се замисли какво още може да направи. Аз тук имам поради моите съдружни сътрудници, за които този избор би трябвало да бъде мотив за размисъл защо сме във властта.
Пак ще повторя ние не сме във властта за лифтове, концесии, плажове и марки изтребители! Ние сме във властта с цел да създадем по този начин колкото може повече българи да живеят по-добре и в случай че можем да върнем част от тези, които желаят да отпътуват на открито.
Трябва да осигурим сигурност на хората във всяко обитаемо място. Това беше един от главните ни предизборни цели.
Трябва да запазим страната от мигрантските потоци и да желаяме промяна на Дъблинското съглашение, което не е заслужено към фланговите страни на Европа.
Трябва да създадем по този начин, че в България да имаме работеща стопанска система и експорт.
Трябва да стартираме да преразглеждаме златните концесии, а не да приказваме за концесии на плажове и в ски курорти.
Златните концесии са значима тематика, за която приказвам откогато съм в Народното събрание, тъй като са несправедливи. От златните концесии взимаме концесионна такса от 1-2% от тези компании, всичкото останало злато се изнася от страната и се обработва в Африка.
Защо тази тематика затихва? Какво стана с тематиката за нашия природен газ? Имаше огромни упования и очаквания! Какво стана с тях? Нещо не слушам да се приказва по този въпрос.
Ние би трябвало да използваме личните си благоприятни условия, с цел да вдигнем брутния вътрешен артикул.
Защо не вършим мост с страни, които имат мощно развити стопански системи и търсят партньорства като Китай, Индия, Бразилия и Русия? Това са страни, които търсят своя път в световния свят!
- Българска социалистическа партия сигурно ще ускори рецензиите си към държавното управление. Очаквате ли кабинетът да изкара цялостния си мандат?
- Ако ние сами не се свалим, няма кой да ни смъкна! Но това е и най-обезпокоителното, тъй като упоритостта на всеки, който е в изпълнителната власт би трябвало да е контролирана по метод, който да не нарушава придвижването на целия механизъм.
Това е отново послание към моите съдружни сътрудници, които са в изпълнителната власт.
Аз в Народното събрание се старая и считам, че съумявам да уравновесявам сред три партии и много разнообразни хора, някои от които за първи път са в Народното събрание и преди този момент са били в областта на преподаването и бизнеса.
Правя всичко това с доста такт и баланс. И бих желал същото нещо от моите съдружни сътрудници във властта, имам поради двамата други водачи. Защото в случай че те не съблюдават същия баланс, то механизмът ще се пропука и какво остава – победа за Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Особено Движение за права и свободи чака с огромно неспокойствие и удовлетворение един неуспех на патриотите, с цел да зазвучат фанфарите им и по-късно да кажат: „ Ето ние нали ви казахме, че не може да има патриоти и националисти във властта “.
А в действителност ние виждаме, че освен може да има националисти във властта, само че това е наклонност и в Европа.
Моят персонален другар Ханс-Кристиян Щрахе към този момент е вътрешен министър и дава отговор за сигурността в Австрия. Това е Партията на свободата, с която „ Атака “ има контакти още от 2005 година.
Ние имаме контакти и със Северна лига и с Национален фронт, както и аналогични партии в Европа, които в този момент са в напредък.
Аз като познатия за тях български политик и „ Атака “ като познатата за тях партия ще създадем вероятното през 2018 година да укрепим и развием нашите интернационалните контакти, тъй като в последно време малко закърняха.
„ Атака “ още веднъж ще бъде фронтмен на интернационалното патриотично съдействие.
- Вие сте исторически обвързван със Съюз на демократичните сили. Как ще коментирате развръзката с централата на „ Раковски “ 134, която към този момент не е на „ синята “ партия?
- Аз съм един от основателите на това Съюз на демократичните сили, което беше учредено на 7 декември 1989 година, защото съм взел участие в неофициалните придвижвания „ Дружество за правата на индивида “, „ Подкрепа “ и така нататък
През януари 1990 година аз и още 8 индивида учредихме Независим профсъюз на публицистите в България, който се записва в съда за да издава вестник „ Демокрация “.
Вестник „ Демокрация “ потегли като издание на тези 9 индивида, а не като издание на партия или коалиция, защото по това време към момента нямаше Закон за партиите.
Колкото до централата на „ Раковски “ 134, по едно стичане на събитията аз и Стефан Гайтанджиев, който беше комендант на постройката, я приехме през януари 1990 година
Гайтанджиев просто ме беше срещнал някъде и ми сподели: „ Хайде да отидем и да приемем постройката, която Луканов ни дава “. Така беше, тъй като Луканов беше министър-председател и държавното управление му дефинира тази постройка за централа на Съюз на демократичните сили.
Аз съм я приемал с Гайтанджиев като представител на Съюза на демократичните сили. Написахме протокол, че одобряваме постройката и започнахме да се нанасяме в нея.
Месеци по-късно бях на един от етажите на „ Раковски “ 134 като като основен редактор на вестник „ Демокрация “ до 1992, тъй че тази постройка ми е доста позната и е обвързвана с доста хубави мемоари, тъй като каквото и да се е случило, то беше част от нашата бунтарска и прочувствена младост. Няма по какъв начин да е неприятен загатна, различен е въпросът какво стана със Съюз на демократичните сили.
- Очаквахте ли, че Иван Костов, който дълги години беше ръководител на Съюз на демократичните сили и изкара цялостен мандат като министър председател, ще стигне до политически провал, а Съюз на демократичните сили от фантазия и вяра на милиони българи ще се стопи до по-малко от 1%?
- Аз когато одобрявах постройката на Съюз на демократичните сили дружно със Стефан Гайтанджиев през 1990 година, подобен човек Иван Костов там нямаше. Тогава той не беше прочут, появи се по-късно.
Костов трансформира коалиция от 16 разнообразни партии в една партия през 1995 година и оттогава я подчини на себе си със своето самовластие. След това стартира срутва и разцеплението на Съюз на демократичните сили, само че може би и това е било закономерно, тъй като Съюз на демократичните сили беше обвързван с доста сантиментални прекарвания, само че като идеология не беше изчистен.
За това е доста значимо и за това може би след години „ Атака “ съумя, тъй като аз първо сътворих здрава идеология, на която да стъпим, а по-късно направих политическата групировка. Докато Съюз на демократичните сили беше се появило по този начин, че като че ли съобщи: „ Ние сме по-добрите и по-хубавите “, само че нямаше здрава идеология.
СДС нямаше визия нито за стопанската система на България, нито за това по какъв начин да направи приватизацията, нито за това каква страна да развиваме. На този декор сривът на партията пристигна разумно.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Снимки Георги Колев
Оператор Съйко Съев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ