Инфлацията е толкова вредна за инвестициите, колкото и за реалната икономика
Изминаха повече от две години, откогато високата инфлация се завърна в богатия свят, а очакванията, че тя безшумно ще изчезне, сами по себе си избледняват. Действително цените се повишават по-бавно, в сравнение с през 2022 година, когато темпът доближи 9.1% в Америка, 10.6% в еврозоната и 10.4% в международен мащаб. Но все по-малко правдоподобно наподобява визията, че това е просто краткотрайна пречка. Във Англия индикаторът от два месеца стои на 8.7%. " Базовите " цени в Съединени американски щати, които изключват нестабилните храни и сила, са с 5.3% по-високи от преди година и съвсем не спадат през последните шест месеца.Ако инфлацията продължи да вилнее, резултатите бързо ще се усетят на финансовите пазари. Продължителното повишаване на цените не визира еднообразно всички класове активи, тъй че ще е нужна относителна преоценка. Но тези еднократни облаги и загуби няма да са единствената последица. В действителната стопанска система инфлацията подкопава доверието, като непрекъснато и самоволно преразпределя благосъстоянието. Във финансите тази динамичност на корозия не е толкоз явна, само че е не по-малко същинска.
Изминаха повече от две години, откогато високата инфлация се завърна в богатия свят, а очакванията, че тя безшумно ще изчезне, сами по себе си избледняват. Действително цените се повишават по-бавно, в сравнение с през 2022 година, когато темпът доближи 9.1% в Америка, 10.6% в еврозоната и 10.4% в международен мащаб. Но все по-малко правдоподобно наподобява визията, че това е просто краткотрайна пречка. Във Англия индикаторът от два месеца стои на 8.7%. " Базовите " цени в Съединени американски щати, които изключват нестабилните храни и сила, са с 5.3% по-високи от преди година и съвсем не спадат през последните шест месеца.
Ако инфлацията продължи да вилнее, резултатите бързо ще се усетят на финансовите пазари. Продължителното повишаване на цените не визира еднообразно всички класове активи, тъй че ще е нужна относителна преоценка. Но тези еднократни облаги и загуби няма да са единствената последица. В действителната стопанска система инфлацията подкопава доверието, като непрекъснато и самоволно преразпределя благосъстоянието. Във финансите тази динамичност на корозия не е толкоз явна, само че е не по-малко същинска.
Централните банкери остават уверени, че ще върнат инфлацията към своите цели, които нормално са 2%. На Уолстрийт обаче мнозина са скептични. Жан Бойвен, началник на изследователското звено на най-големия в света управител на активи BlackRock, излага своята теза с безкомпромисна искреност: " Ако в действителност желаят, централните банки постоянно могат да върнат инфлацията до 2%, само че в този момент това ще изисква отвратително огромно стесняване на търсенето. " Той има вяра, че вместо това инфлацията ще се откри на към 3-4%.
Реклама Шест от огромните развити стопански системи в групата на Г-7 имат съотношения брутен държавен дълг към Брутният вътрешен продукт над 100%; единствено при Германия е под това равнище.
На сходно мнение е Ричард Кларида, заместник-председател на Фед в интервала 2018-2022 година " Федералният запас на господин Пауъл в последна сметка ще реализира равнището на инфлация, което желае, написа той неотдавна за The Economist. Но то евентуално ще е по-скоро " две и нещо ", в сравнение с " две точка нула ". На въпроса какъв брой е " и нещо ", дава отговор: " При 2.8%-2.9% може да стартират да обмислят понижаване на лихвите. "
Извън надзор
Малко евентуално е пазителите на паричната политика категорично да признаят, че ще толерират инфлация над 2%. Всеки път, когато ръководителят на Фед Джером Пауъл бъде запитан за такава опция, той разпалено отхвърля. Подобен завой незабавно би уязвил доверието във Фед, изключително когато цените към този момент се повишават с ритъм доста над 2%: в случай че задачата може един път да бъде подценена, за какво не още веднъж?
Но работещите против централните банкери сили, които ще покачват цените, като лимитират предлагането и подтикват търсенето, са страховити. Демографските трендове водят до стесняване на работната мощ в огромна част от богатия свят, което може да докара до дефицит на работна ръка. Нестабилността на световните вериги за доставки, изобличена от коронавирус пандемията, войната в Украйна и разлома в китайско-американска търговия, подтиква страните да ги възпроизвеждат на локално равнище. От страна на търсенето като все по-необходими се възприемат по-високите разноски за защита, вложенията, нужни за намаляването на излъчванията на парникови газове, и разноските за подкрепяне на застаряващото население.
Централните банкери остават уверени, че ще върнат инфлацията към своите цели, които нормално са 2% Реклама
Централните банкери, посредством свръхвисоки лихви, могат да унищожат задоволително търсене в други елементи на стопанската система, с цел да смъкват инфлацията до 2%. Но с толкоз доста структурни фактори, тласкащи нагоре цените, скептиците настояват, че това би означавало да се нанесат стопански вреди до степен, която е политически неприемлива. А колкото по-дълго инфлацията остава над задачата, толкоз повече покачва упованията за бъдещи покачвания на цените, които по-късно могат да се самоизпълнят. Така светът може да е навлязъл в режим, при който централните банкери на думи поддържат своите инфлационни цели, само че се въздържат от задоволително строги ограничения, с цел да ги реализиран. С други думи, 4% може да са новите 2%.
Стопяващите се облигации
Допълнителен процентен пункт или два в годишната инфлация може да не наподобява доста. Въздействието върху възвръщаемостта на вложенията обаче е голямо. Ако купите десетгодишна държавна облигация при 2% инфлация, главницата, която най-после ще бъде върната, ще коства 82% от първичната й стойност. Ако инфлацията е 4%, това число пада до 68%. В дълготраен проект разликата още повече се уголемява. Главницата на 30-годишна облигация при погашение ще бъде 55% от първичната си стойност, в случай че през този интервал междинната инфлация е 2%. При 4% инфлация ще коства 31%.
Но ерозията на цената както на главницата, по този начин и на закрепените лихвени заплащания не е единственият метод, по който по-високата инфлация визира вложенията в облигации. Нарастващите цени подхранват упованията, че централните банки ще покачат лихвените проценти, което от своя страна покачва доходността на пазара на облигации, тъй че да дава отговор на тези упования. Цените на облигациите са противоположна функционалност на доходността: когато доходността пораства, цените падат.
Изминаха повече от две години, откогато високата инфлация се завърна в богатия свят, а очакванията, че тя безшумно ще изчезне, сами по себе си избледняват. Действително цените се повишават по-бавно, в сравнение с през 2022 година, когато темпът доближи 9.1% в Америка, 10.6% в еврозоната и 10.4% в международен мащаб. Но все по-малко правдоподобно наподобява визията, че това е просто краткотрайна пречка. Във Англия индикаторът от два месеца стои на 8.7%. " Базовите " цени в Съединени американски щати, които изключват нестабилните храни и сила, са с 5.3% по-високи от преди година и съвсем не спадат през последните шест месеца.
Ако инфлацията продължи да вилнее, резултатите бързо ще се усетят на финансовите пазари. Продължителното повишаване на цените не визира еднообразно всички класове активи, тъй че ще е нужна относителна преоценка. Но тези еднократни облаги и загуби няма да са единствената последица. В действителната стопанска система инфлацията подкопава доверието, като непрекъснато и самоволно преразпределя благосъстоянието. Във финансите тази динамичност на корозия не е толкоз явна, само че е не по-малко същинска.
Централните банкери остават уверени, че ще върнат инфлацията към своите цели, които нормално са 2%. На Уолстрийт обаче мнозина са скептични. Жан Бойвен, началник на изследователското звено на най-големия в света управител на активи BlackRock, излага своята теза с безкомпромисна искреност: " Ако в действителност желаят, централните банки постоянно могат да върнат инфлацията до 2%, само че в този момент това ще изисква отвратително огромно стесняване на търсенето. " Той има вяра, че вместо това инфлацията ще се откри на към 3-4%.
Реклама Шест от огромните развити стопански системи в групата на Г-7 имат съотношения брутен държавен дълг към Брутният вътрешен продукт над 100%; единствено при Германия е под това равнище.
На сходно мнение е Ричард Кларида, заместник-председател на Фед в интервала 2018-2022 година " Федералният запас на господин Пауъл в последна сметка ще реализира равнището на инфлация, което желае, написа той неотдавна за The Economist. Но то евентуално ще е по-скоро " две и нещо ", в сравнение с " две точка нула ". На въпроса какъв брой е " и нещо ", дава отговор: " При 2.8%-2.9% може да стартират да обмислят понижаване на лихвите. "
Извън надзор
Малко евентуално е пазителите на паричната политика категорично да признаят, че ще толерират инфлация над 2%. Всеки път, когато ръководителят на Фед Джером Пауъл бъде запитан за такава опция, той разпалено отхвърля. Подобен завой незабавно би уязвил доверието във Фед, изключително когато цените към този момент се повишават с ритъм доста над 2%: в случай че задачата може един път да бъде подценена, за какво не още веднъж?
Но работещите против централните банкери сили, които ще покачват цените, като лимитират предлагането и подтикват търсенето, са страховити. Демографските трендове водят до стесняване на работната мощ в огромна част от богатия свят, което може да докара до дефицит на работна ръка. Нестабилността на световните вериги за доставки, изобличена от коронавирус пандемията, войната в Украйна и разлома в китайско-американска търговия, подтиква страните да ги възпроизвеждат на локално равнище. От страна на търсенето като все по-необходими се възприемат по-високите разноски за защита, вложенията, нужни за намаляването на излъчванията на парникови газове, и разноските за подкрепяне на застаряващото население.
Централните банкери остават уверени, че ще върнат инфлацията към своите цели, които нормално са 2% Реклама
Централните банкери, посредством свръхвисоки лихви, могат да унищожат задоволително търсене в други елементи на стопанската система, с цел да смъкват инфлацията до 2%. Но с толкоз доста структурни фактори, тласкащи нагоре цените, скептиците настояват, че това би означавало да се нанесат стопански вреди до степен, която е политически неприемлива. А колкото по-дълго инфлацията остава над задачата, толкоз повече покачва упованията за бъдещи покачвания на цените, които по-късно могат да се самоизпълнят. Така светът може да е навлязъл в режим, при който централните банкери на думи поддържат своите инфлационни цели, само че се въздържат от задоволително строги ограничения, с цел да ги реализиран. С други думи, 4% може да са новите 2%.
Стопяващите се облигации
Допълнителен процентен пункт или два в годишната инфлация може да не наподобява доста. Въздействието върху възвръщаемостта на вложенията обаче е голямо. Ако купите десетгодишна държавна облигация при 2% инфлация, главницата, която най-после ще бъде върната, ще коства 82% от първичната й стойност. Ако инфлацията е 4%, това число пада до 68%. В дълготраен проект разликата още повече се уголемява. Главницата на 30-годишна облигация при погашение ще бъде 55% от първичната си стойност, в случай че през този интервал междинната инфлация е 2%. При 4% инфлация ще коства 31%.
Но ерозията на цената както на главницата, по този начин и на закрепените лихвени заплащания не е единственият метод, по който по-високата инфлация визира вложенията в облигации. Нарастващите цени подхранват упованията, че централните банки ще покачат лихвените проценти, което от своя страна покачва доходността на пазара на облигации, тъй че да дава отговор на тези упования. Цените на облигациите са противоположна функционалност на доходността: когато доходността пораства, цените падат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ