Правнучка на фотографа Димитър Карастоянов откри изложба
Изложен е и фотоапаратът на Никола Вапцаров
В единствения у нас музей на фотографията в Казанлък бе открита фотографска галерия с 49 пейзажи на Димитър Карастоянов. Фотографиите са дарени от неизвестен донор посредством казанлъчанката проф. Росица Кендерова, учител по геоморфология в СУ.
Фотографиите са черно-бели, формат 18х24 см, залепени на твърда картонена поставка. Копията имат брилянтен фокус и изключителна подробност на изображенията поради размера на стъкления негатив, който е с размерите на самите фотоси.
“Снимките и архивите би трябвало да бъдат в музеите, а не по изби и тавани. Дали дарението ще бъде в София или Казанлък, това няма значение за мен. Важното е, че фотосите на Димитър Карастоянов ще бъдат съхранени за бъдещето ”, показа проф. Кендерова.
Музеят на фотографията в Казанлък е едвам на три години, само че депата с дарения на неповторима фотографска техника, остарели фотографии, стъклени плаки, негативи, албуми и цели фотографски изложения към този момент са запълнени.
Община Казанлък е предоставила на една от най-активните български фотографски групи в България остаряла възрожденска къща, която с изключение на клуб на фотографите ще бъде и вместилище за експонатите от Музея на фотографията.
Една дребна информация в историята на българската снимка свидетелства за респектираща плеяда с известни имена на фотографи от подбалканския град. От Казанлък е Стоян Георгиев, редактор във френското списание “Ла фотографи ” в края на XIX в. Георгиев е създател и на първото управление по снимка у нас, издадено през 1898 година Синът на Стоян Георгиев – Георги С. Георгиев, е артистичен фотограф и също като татко си създател на книги за снимка и аерофотография от първите десетилетия на XX в. Той е от създателите на “Български фотоклуб ” през 1919 година, в който са членували всички фотографи актьори на България. Най-трогващият с човешките си фотоси боен фотограф през Балканската война, Петър Арнаудов също е казанлъчанин, както и Генчо Стайнов, инженер, откривател, притежател на Водноелектрическа централа “Енина ”, пълководец на рота при завземането на Одрин, сътрудничил на най-голямото френско списание “Илюстрасион ” и с изявления на първа страница през март 1913 г.(оригинално копие на списанието се пази в музея). Монахът фотограф Хрисан Рашев от 60-те години на XIX в. също е показан в музея.
Днешните майстори на камерата Александър Иванов, Бедрос Азинян, Цветан Четъшки са със собствен персонален принос в отвоюването на концепцията за музея, а също с труд и дарения на фотографска техника и фотоси за сбирката.
“Ние събрахме една богата сбирка за малко време, с която се гордеем, споделя шефът на музея Стефан Папукчиев. Сред експонатите имаме евентуално единствената дагеротипия в България, която е правена през 1860 година в Съединени американски щати. Имаме списък от Донка Георгиева, първата казанлъшка фотографка, работила преди 1944 година Получихме 80 фотоси от фотографа Борис Шнее, който е снимал един от първите розопроизводители в Казанлък Ганчо Пипалов, от фотографа Салонников, руснак, работил през 1870 година в Казанлък. Имаме неща на Петър Арнаудов, Стефан Попов, Георги Пенков, дядо на Джони Пенков. Скоро ще създадем галерия на бащата на Джони Пенков с битова и обществена снимка отпреди 1944 година От Държавния списък ни подариха към 3000 диапозитива със фотоси от нашия край правени през 70-те година на предишния век. Дарения на камери и книги имаме от Политехническия музей.
Имаме албуминова снимка на Тиферо, един от най-известните парижки алхимици, тинтипии, леферотипии, фотоси на солена хартия. Ето фотоапарат, с който е работил Никола Вапцаров, апарата на карикатуристаТеню Пендарев, на Любомир Жеков, а Живко Арабов си подари светломера. Ние пазим историята, тъй като едно “желязо ”, благосъстоятелност на персона, към този момент не е желязо, а история.
За наслада на казанлъчани, Общината и кметицата госпожа Галина Стоянова оказват помощ на фотографите и схващат значимостта за опазването на това образно благосъстояние освен на града, само че и за цяла България.
В единствения у нас музей на фотографията в Казанлък бе открита фотографска галерия с 49 пейзажи на Димитър Карастоянов. Фотографиите са дарени от неизвестен донор посредством казанлъчанката проф. Росица Кендерова, учител по геоморфология в СУ.
Фотографиите са черно-бели, формат 18х24 см, залепени на твърда картонена поставка. Копията имат брилянтен фокус и изключителна подробност на изображенията поради размера на стъкления негатив, който е с размерите на самите фотоси.
“Снимките и архивите би трябвало да бъдат в музеите, а не по изби и тавани. Дали дарението ще бъде в София или Казанлък, това няма значение за мен. Важното е, че фотосите на Димитър Карастоянов ще бъдат съхранени за бъдещето ”, показа проф. Кендерова.
Музеят на фотографията в Казанлък е едвам на три години, само че депата с дарения на неповторима фотографска техника, остарели фотографии, стъклени плаки, негативи, албуми и цели фотографски изложения към този момент са запълнени.
Община Казанлък е предоставила на една от най-активните български фотографски групи в България остаряла възрожденска къща, която с изключение на клуб на фотографите ще бъде и вместилище за експонатите от Музея на фотографията.
Една дребна информация в историята на българската снимка свидетелства за респектираща плеяда с известни имена на фотографи от подбалканския град. От Казанлък е Стоян Георгиев, редактор във френското списание “Ла фотографи ” в края на XIX в. Георгиев е създател и на първото управление по снимка у нас, издадено през 1898 година Синът на Стоян Георгиев – Георги С. Георгиев, е артистичен фотограф и също като татко си създател на книги за снимка и аерофотография от първите десетилетия на XX в. Той е от създателите на “Български фотоклуб ” през 1919 година, в който са членували всички фотографи актьори на България. Най-трогващият с човешките си фотоси боен фотограф през Балканската война, Петър Арнаудов също е казанлъчанин, както и Генчо Стайнов, инженер, откривател, притежател на Водноелектрическа централа “Енина ”, пълководец на рота при завземането на Одрин, сътрудничил на най-голямото френско списание “Илюстрасион ” и с изявления на първа страница през март 1913 г.(оригинално копие на списанието се пази в музея). Монахът фотограф Хрисан Рашев от 60-те години на XIX в. също е показан в музея.
Днешните майстори на камерата Александър Иванов, Бедрос Азинян, Цветан Четъшки са със собствен персонален принос в отвоюването на концепцията за музея, а също с труд и дарения на фотографска техника и фотоси за сбирката.
“Ние събрахме една богата сбирка за малко време, с която се гордеем, споделя шефът на музея Стефан Папукчиев. Сред експонатите имаме евентуално единствената дагеротипия в България, която е правена през 1860 година в Съединени американски щати. Имаме списък от Донка Георгиева, първата казанлъшка фотографка, работила преди 1944 година Получихме 80 фотоси от фотографа Борис Шнее, който е снимал един от първите розопроизводители в Казанлък Ганчо Пипалов, от фотографа Салонников, руснак, работил през 1870 година в Казанлък. Имаме неща на Петър Арнаудов, Стефан Попов, Георги Пенков, дядо на Джони Пенков. Скоро ще създадем галерия на бащата на Джони Пенков с битова и обществена снимка отпреди 1944 година От Държавния списък ни подариха към 3000 диапозитива със фотоси от нашия край правени през 70-те година на предишния век. Дарения на камери и книги имаме от Политехническия музей.
Имаме албуминова снимка на Тиферо, един от най-известните парижки алхимици, тинтипии, леферотипии, фотоси на солена хартия. Ето фотоапарат, с който е работил Никола Вапцаров, апарата на карикатуристаТеню Пендарев, на Любомир Жеков, а Живко Арабов си подари светломера. Ние пазим историята, тъй като едно “желязо ”, благосъстоятелност на персона, към този момент не е желязо, а история.
За наслада на казанлъчани, Общината и кметицата госпожа Галина Стоянова оказват помощ на фотографите и схващат значимостта за опазването на това образно благосъстояние освен на града, само че и за цяла България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ