Какво разказват рибите в новата изложба на Пламен Легкоступ в галерия Възраждане
Изложба живопис " Приказен свят " на проф. Пламен Легкоступ се открива на 4 ноември от 18 ч. в изложба " Възраждане " в Пловдив. Творбите ще може да се прегледат онлайн в салона на галерията, също по този начин на и на ѝ до 22 ноември, научи ДУМА от галеристката Краси Алексиева.
" Заглавието на експозицията " Приказен свят " не е подбрано инцидентно. Приемам рисуването за игра, в която сътворявам приказки от дейности и изображения, а изкуството ме учи да превъзмогвам компликациите с смешка. " В случая нямам поради, че " приказността " на Пламен Легкоступ идва, с цел да ни върне към магията на фолклорното, а с цел да ни покаже по какъв начин надълбоко в нас, умишлено и подсъзнателно, са преплетени обособени културни пластове на историческото време. Те не обременяват мисленето ни, а го просветляват ", думи, казани от Радослав Радев при откриването на една от многочислените ми изложения. По-скоро се любувам на измислянето на концепцията, на самия креативен акт, на основаването на картината, на отзвука, който тя има след това, тъй като приказката е безкрайна, а както пее Едит Пиаф, " La fete continuit " - " празникът продължава "!
След 1999, 2004, 2009 година, в този момент през 2021-ва още веднъж съм посетител на изложба " Възраждане ".
В изложбата са включени произведения, сътворени най-вече през 2020 и 2021 година Само една е основана през 2019 година Ще бъдат показани 25 картини с размери от 100/70 до 12/9 см., изпълнени с акрилни бои върху платно. Представени са три цикъла на креативните ми търсения, като главен цикъл са рибите. Те описват доста, макар че са безмълвни. Говорят сякаш за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и алегория, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба. Друг цикъл са " Античните съдове ", а трети - " Средновековните градове ".
Художествената идея на избран създател е от изключителна значимост за оформянето на неговия жанр, по тази причина съм се стремил да си основа във времето собствен личен жанр, който да ме прави различим художник. Опитал съм се по самобитен метод да осмисля декоративизма на формата, цвета и орнамента - детайли, които имат значимо значение за българското изобразително изкуство, а средновековните български миниатюри и икони, стенописите, шевиците и родопските халища, керамиката и резбата върху камък и дърво са историческата основа, върху чиято интерпретация съм формирал стилистиката на изразните средства в моето творчество, до момента в който тематичният ми избор е въодушевен, в огромна степен, от българската средновековна архитектура и обредност.
Тръгвайки от богомилските митове и старобългарските апокрифи, визуализирани в разнообразни графични техники, последователно избистрих своя лична тематична идея в естетиката на живописния изказ. Владеенето на рисунката и прецизното потребление на акрилната техника последователно изкристализираха в една присъща стилистика, в която се съчетават класическата фигуративност, чистите декоративни цветове и архитектоничните форми, а във фронталните композиции, с противоположна вероятност върху еднакъв декор, от време на време позлатен, личат уроците на старите майстори-иконописци, до момента в който цветовият темп е построен от интензивността на чистите тонове от целия набор. Чрез директния пластически език диря днешния образен облик на старите притчи в средновековните градове, в античните натюрморти и митичните кораби-риби. Картините ми изобилстват от ярки багри, фигури, знаци и предизвикат наблюдаващия към размисъл.
Ето какво е видял в творбите ми Станислав Памукчиев, професор в Националната художествена академия и мой учител: " Пламен употребява своите риби като транспортно средство през измислени, парадоксални светове и паралелни времена... Творбите му са тъжно-оптимистична приказка в блесналите очи на индивида - постоянно дете, заслепен и измамен от света-Дисниленд и историята-стрелбище. Тези сякаш съществени, сякаш несериозни платна пазят играта, наивността и топлотата в цялото безумство на шизофренното време, в което живеем. Пазят чистотата на това, което изначално ни е обещано и всекидневно затриваме. "
Така проф. Пламен Легкоступ ни вкарва в своя креативен свят.
ПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП е бележит български художник, академик и държавник. Той е професор и лекар на педагогическите науки. Роден е през 1959 година във Велико Търново. Завършил е Математическата гимназия във Велико Търново и графика във Факултета за изобразителни изкуства във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " през 1983 година
Неговите креативен търсения са в региона на живописта, графиката и илюстрацията. Участвал е в над 100 изложения (над 40 от които самостоятелни) в Австрия, Белгия, България, Германия, Китай, Македония, Русия, Сърбия, Франция, Швеция, Черна гора, и други
Научните му проучвания са в региона на теорията, методиката, историята на изобразителното изкуство и възпитанието посредством изкуство. Автор и съавтор е на монографии, учебници и образователни пособия, студии и публикации в профилирани издания.
Член е на Съюза на българските художници (1989), на Съюза на учените в България (2000), на Клуба на ректорите на Европа, Оксфорд, Англия, на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България (2008-2012), на Общинския съвет на Велико Търново (2003-2011) и други Ректор е на Великотърновския университет от 2007 до 2015 година, а от 2015 година е основен консултант в централата на Институт " Конфуций " в Пекин, КНР. Удостоен е с голям брой национални и интернационалните награди.
" Приказен град "
" Змей Горянин "
" Заглавието на експозицията " Приказен свят " не е подбрано инцидентно. Приемам рисуването за игра, в която сътворявам приказки от дейности и изображения, а изкуството ме учи да превъзмогвам компликациите с смешка. " В случая нямам поради, че " приказността " на Пламен Легкоступ идва, с цел да ни върне към магията на фолклорното, а с цел да ни покаже по какъв начин надълбоко в нас, умишлено и подсъзнателно, са преплетени обособени културни пластове на историческото време. Те не обременяват мисленето ни, а го просветляват ", думи, казани от Радослав Радев при откриването на една от многочислените ми изложения. По-скоро се любувам на измислянето на концепцията, на самия креативен акт, на основаването на картината, на отзвука, който тя има след това, тъй като приказката е безкрайна, а както пее Едит Пиаф, " La fete continuit " - " празникът продължава "!
След 1999, 2004, 2009 година, в този момент през 2021-ва още веднъж съм посетител на изложба " Възраждане ".
В изложбата са включени произведения, сътворени най-вече през 2020 и 2021 година Само една е основана през 2019 година Ще бъдат показани 25 картини с размери от 100/70 до 12/9 см., изпълнени с акрилни бои върху платно. Представени са три цикъла на креативните ми търсения, като главен цикъл са рибите. Те описват доста, макар че са безмълвни. Говорят сякаш за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и алегория, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба. Друг цикъл са " Античните съдове ", а трети - " Средновековните градове ".
Художествената идея на избран създател е от изключителна значимост за оформянето на неговия жанр, по тази причина съм се стремил да си основа във времето собствен личен жанр, който да ме прави различим художник. Опитал съм се по самобитен метод да осмисля декоративизма на формата, цвета и орнамента - детайли, които имат значимо значение за българското изобразително изкуство, а средновековните български миниатюри и икони, стенописите, шевиците и родопските халища, керамиката и резбата върху камък и дърво са историческата основа, върху чиято интерпретация съм формирал стилистиката на изразните средства в моето творчество, до момента в който тематичният ми избор е въодушевен, в огромна степен, от българската средновековна архитектура и обредност.
Тръгвайки от богомилските митове и старобългарските апокрифи, визуализирани в разнообразни графични техники, последователно избистрих своя лична тематична идея в естетиката на живописния изказ. Владеенето на рисунката и прецизното потребление на акрилната техника последователно изкристализираха в една присъща стилистика, в която се съчетават класическата фигуративност, чистите декоративни цветове и архитектоничните форми, а във фронталните композиции, с противоположна вероятност върху еднакъв декор, от време на време позлатен, личат уроците на старите майстори-иконописци, до момента в който цветовият темп е построен от интензивността на чистите тонове от целия набор. Чрез директния пластически език диря днешния образен облик на старите притчи в средновековните градове, в античните натюрморти и митичните кораби-риби. Картините ми изобилстват от ярки багри, фигури, знаци и предизвикат наблюдаващия към размисъл.
Ето какво е видял в творбите ми Станислав Памукчиев, професор в Националната художествена академия и мой учител: " Пламен употребява своите риби като транспортно средство през измислени, парадоксални светове и паралелни времена... Творбите му са тъжно-оптимистична приказка в блесналите очи на индивида - постоянно дете, заслепен и измамен от света-Дисниленд и историята-стрелбище. Тези сякаш съществени, сякаш несериозни платна пазят играта, наивността и топлотата в цялото безумство на шизофренното време, в което живеем. Пазят чистотата на това, което изначално ни е обещано и всекидневно затриваме. "
Така проф. Пламен Легкоступ ни вкарва в своя креативен свят.
ПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП е бележит български художник, академик и държавник. Той е професор и лекар на педагогическите науки. Роден е през 1959 година във Велико Търново. Завършил е Математическата гимназия във Велико Търново и графика във Факултета за изобразителни изкуства във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " през 1983 година
Неговите креативен търсения са в региона на живописта, графиката и илюстрацията. Участвал е в над 100 изложения (над 40 от които самостоятелни) в Австрия, Белгия, България, Германия, Китай, Македония, Русия, Сърбия, Франция, Швеция, Черна гора, и други
Научните му проучвания са в региона на теорията, методиката, историята на изобразителното изкуство и възпитанието посредством изкуство. Автор и съавтор е на монографии, учебници и образователни пособия, студии и публикации в профилирани издания.
Член е на Съюза на българските художници (1989), на Съюза на учените в България (2000), на Клуба на ректорите на Европа, Оксфорд, Англия, на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България (2008-2012), на Общинския съвет на Велико Търново (2003-2011) и други Ректор е на Великотърновския университет от 2007 до 2015 година, а от 2015 година е основен консултант в централата на Институт " Конфуций " в Пекин, КНР. Удостоен е с голям брой национални и интернационалните награди.
" Приказен град "
" Змей Горянин "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ