Излишъкът по бюджета продължава да намалява
Излишъкът по бюджета се свива до 570 млн. лв. към края на месец ноември, сочат предварителните данни и оценки на Министерство на финансите. Така към края на единадесетия месец на тази година остатъкът възлиза на 0.4% от прогнозния размер на брутният вътрешен артикул на страната. За съпоставяне, остатъкът месец по-рано доближава 727.7 млн. лв.. Това се случва откакто на месечна база се регистрира недостиг през октомври в размер на 336.4 млн. лв., а по предварителни данни през ноември разноските също ще надминат приходите с близо 160 млн. лв..
Данъчните и осигурителните доходи за ноември 2021 година регистрират забележителен растеж по отношение на същия месец на миналата година, като главен принос имат предплатените вноски за корпоративен налог, поради променения краен период за подаване на декларациита за промени на предплатените вноски през 2021 година, показват от финансовото министерство.
От друга страна, разноските също нарастват доста, главно заради по-високите обществени заплащания, разноски за дотации, здравноосигурителни заплащания и други. Поради тази причина за месеца се чака превишение на разноските над приходите и недостиг по консолидираната фискална стратегия (КФП) на месечна база.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2021 година се чака да бъдат в размер на 47.790 милиарда лв. (94.5 % от актулизирания годишен разчет), като по отношение на същия интервал на 2020 година се отбелязва растеж от близо 7.4 милиарда лв. на данъчните и неданъчните доходи и растеж на постъпленията от помощи с 0.7 милиарда лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2021 година се чака да бъдат в размер на 47.220 милиарда лв., което е 85,6 % от годишния план. За съпоставяне, разноските по КФП за същия интервал на 2020 година бяха в размер на 39 912,5 млн. лв.. Значителният растеж на разноските към ноември 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато през същия интервал има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към ноември 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това – на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Какво ще стане, в случай че настъпи 2022 година, а България няма държавен бюджет?
България към момента няма импортиран план за държавен бюджет за идната 2022 година. Основна причина за това бяха поредицата от Народното събрание...
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 1.4 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците октомври и ноември).
Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година.
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към ноември 2021 година от централния бюджет, възлиза на 1.547 милиарда лв., което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Още от ФИНАНСИ:
Данъчните и осигурителните доходи за ноември 2021 година регистрират забележителен растеж по отношение на същия месец на миналата година, като главен принос имат предплатените вноски за корпоративен налог, поради променения краен период за подаване на декларациита за промени на предплатените вноски през 2021 година, показват от финансовото министерство.
От друга страна, разноските също нарастват доста, главно заради по-високите обществени заплащания, разноски за дотации, здравноосигурителни заплащания и други. Поради тази причина за месеца се чака превишение на разноските над приходите и недостиг по консолидираната фискална стратегия (КФП) на месечна база.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2021 година се чака да бъдат в размер на 47.790 милиарда лв. (94.5 % от актулизирания годишен разчет), като по отношение на същия интервал на 2020 година се отбелязва растеж от близо 7.4 милиарда лв. на данъчните и неданъчните доходи и растеж на постъпленията от помощи с 0.7 милиарда лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2021 година се чака да бъдат в размер на 47.220 милиарда лв., което е 85,6 % от годишния план. За съпоставяне, разноските по КФП за същия интервал на 2020 година бяха в размер на 39 912,5 млн. лв.. Значителният растеж на разноските към ноември 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато през същия интервал има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към ноември 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това – на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Какво ще стане, в случай че настъпи 2022 година, а България няма държавен бюджет?
България към момента няма импортиран план за държавен бюджет за идната 2022 година. Основна причина за това бяха поредицата от Народното събрание...
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 1.4 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците октомври и ноември).
Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година.
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева, и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз , изплатена към ноември 2021 година от централния бюджет, възлиза на 1.547 милиарда лв., което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Още от ФИНАНСИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ