Бъдете творци, а не жертви
Излезе дълго чаканата втора книга на Росица Якобс, създател на „ Умрях, с цел да пребивавам “
Книгата може да поръчате от нашия онлайн магазин тук.
Росица Якобс приключва Немската гимназия в София. През 1991 година отпътува за Виена, където приключва философия, холандска лингвистика и право. От 2002 година живее в Нидерландия, където работи като експерт по данъчно и корпоративно право. Владее 5 езика. През 2008 година катастрофира и е откарана в болница в безсъзнание. Има строшаване на втори шиен прешлен, тежки кръвоизливи и увреждане на мозъчната кора. Докторите желаят органите й за трансплантация. Оцелява по знамение, само че е парализирана и с повредена памет. Лекарите са безапелационни, че ще остане неработоспособен и ще е малоумна. Росица обаче се възвръща изцяло.
В биографичната си книга „ Умрях, с цел да пребивавам! “, преиздавана неведнъж, дръзката жена споделя за прекарванията си оттатък гибелта и за своята жестока борба с обичайна медицина.
Представяме ви част от книгата (със съкращения)
Бъдете създатели, а не жертвиНещото, което постоянно ме учудва във всекидневния ми контакт с мои близки или с безусловно непознати, които се свързват с мен, с цел да се посъветват, е това по какъв начин всички изпитват нужда да следват инструкции. Човек очевидно има потребност някой да му споделя какво да прави или не. И този някой в другите етапи на живота са родителите, бабите и дядовците, учителите, по-големите братя и сестри, началниците, експертите в дадена област, като да вземем за пример лекари, психолози, консултанти и така нататък
Нека незабавно да поясня, че не се пробвам да ви направя бунтари и не ви приканвам да бойкотирате законите, наредбите и разпоредбите. Самата аз съм правист и ги последвам, тъй като без тях нашето общество и животът ни биха се трансформирали в безразсъден безпорядък. Тук става въпрос за това по какъв начин сами да дефинираме нашите действия, а не да се оставяме някой различен да дефинира по какъв начин да живеем.
Ще се опитам да насоча погледа ви върху въпроси от вашия живот, от чиито отговори, както и от решенията, които ще вземете, значително ще зависи до каква степен вашият живот „ ще ви се стори безреден звук или музика “, както би споделил Херман Хесе.
Когато поддържате връзка със експерт в избрана област, като доктор, психолог, съветник, юрист, нотариус и така нататък, и получите съвет, сляпо ли го следвате? Или деликатно го оставяте да узрее в главата ви? Давате ли си времето и пространството да „ преспите върху него няколко нощи “, както биха споделили старите хора? Дори и най-компетентните, чудесно подготвени експерти в дадената област могат да ви дадат съвет, който се базира на техните познания и опит, както и на избрани статистики, които те считат за меродавни.
Но този съвет или рекомендация, колкото и деликатно да е напасван към вашите условия, въпреки всичко идва извън, от някого, който не сте вие. А всеки от нас е неповторим и несравним, дори еднояйчните близнаци. Всеки е самостоятелно проявяване на Висшия разсъдък или Висшата eнергия. Като творения на тази Висша мощ ние имаме задачата да живеем свободно, като демонстрираме и развиваме до допустимо най-високо равнище това, което е заложено в нас. Ние сме тук, с цел да развием заложбите и гениите си. И най-много, с цел да вършим този свят по- добър, по-справедлив и по-красив.
Ние сме създателите на нашата орис, само че в същото време и сътворци на живота на хората към нас, на обществото, в което живеем, и на човечеството като цяло. Това може да ви звучи нереално и нагласено, тъй като кому е належащо да подвигаме летвата толкоз високо? И отговорът е: на нас самите. Ако се усещаме 31 сътворци на нашето общество и на човечеството, това ще ни държи будни, деликатни и бдителни.
Не би трябвало да оставяме нещата, които ни е отредено да сътворим, да ги свърши някой различен, а ние да се отдадем на мързел, тъй като по този начин е по-лесно. Мързелът и лентяйството са извънредно отрицателни положения и предават неприятни сили. Те са пагубни за всеки, който продължително се отдава на нищоправене и леност.
Има и нещо още по-съществено и още по-опасно от това просто да ни мързи. Това е оправданието за какво не можем да създадем нещо или за какво се намираме в някаква неприятна обстановка и не можем да излезем от нея. Не мога да свърша тази работа, тъй като...
Всеки проблем, който поражда пред нас, всяко предизвикателство, което се изпречва на пътя ни, не е инцидентно. Те идват, с цел да бъдем изпитани до каква степен сме стигнали в развиването си и до каква степен нашата същина, душата ни, си е научила уроците и се е усъвършенствала.
Ако ние обаче, вместо да се хвърлим в багра, се скрием, в случай че изберем пасивното държание, тъй като нали мирна главица сабя не я сече, какво би ни донесло това?
Често оставяме някой различен да взема решение проблемите ни или покорно следваме препоръките на някого другиго, без да ги напасваме към себе си. Дали това е най-удачният метод да се оправим с негативните обстановки в нашия живот?
Най-добре е да разгърнем всички тези сили, качества и гении, които Висшата мощ е заложила в нас и които чакат в най-закътаните кътчета на нашата същина, да ги живеем и да ги споделяме с другите.
Когато се оставим на течението и стартираме да следваме рекомендациите и препоръките на някого другиго, без да сме ги осмислили радикално, рано или късно това ще ни направи нещастни. Възможно е даже този някой да направи диаметрално противоположното на това, което бихме избрали самите ние.
В последния случай ще ви се наложи да живеете в условия, които не сте избрали сами, само че сте ги провокирали поради боязън, нерешителност, от мързел или поради каквото и да е друго опрощение. Нека обърна внимание на това, че от самото начало става въпрос за вашето персонално пространство и за 33 изборите в персоналния ви живот...
Всяка покруса или житейска рецесия, всяко съдбовно предизвикателство, пред което ни изправя животът, ни се дава, с цел да извадим на бял свят скритите даже за нас до този миг качества. И не на последно място – да слезем в дълбините на нашата персона и да открием невероятната мощ, която е заложена във всеки един от нас и която ни прави безсмъртни.
Нашата дълбока същина, божествената искрица, божествената светлина е безсмъртна. Смъртни са единствено нашите материални обвивки в този живот, телата ни. Душата ни постоянно е била с нас и постоянно ще бъде. Нея не я е боязън от гибелта, защото тя е безконечна.
Но когато човек не преглежда себе си като духовно творение, което краткотрайно обитава в този живот и измерение, а се отъждествява само и единствено с параметрите на материалното (аз съм моето тяло), тогава губи сигурността и безметежността на вечността и на свободата. Човек, който се оставя на това да е заключен в действителност, в която всичко се дефинира в координатната система на време и пространство, е зависим на страха и на гибелта. Оплетени в материалния свят като патета в кълчища, доста от хората на XXI век търсят опора и разтуха само в материални полезности. А материалното е неустойчиво, изменчиво, преходно и постоянно има край. Или „ всичко тече, всичко се трансформира “, както са споделили още античните гърци. Потапяйки се напълно в материалното, ние започваме да живеем по неговите закони и загърбваме духовните мъдрости и учения, които биха могли да ни създадат свободни и самостоятелни от материалното, от крайното, от разпадащото се.
Когато изпаднали в неволя или в тежка житейска рецесия, 35 ние търсим опора и подпомагане само в областта на материалното, то рано или късно ще се окажем излъгани и разочаровани. Материалният свят, както към този момент загатнах нагоре, има свои строго избрани структури и подчиненост. Да, експертите, към които вие се обръщате за съвет какво да вършиме, ще ви снабдят както със препоръки, по този начин и с нужната материална база (инструменти, предписания, инструкции, медикаменти, лечения и пр.), с цел да живеете по посочените от тях правила.
Сигурно познавате хора (или може би и вие сте един/ една от тях), които си мерят кръвното десетки пъти дневно и в случай че видят 4 - 5 единици стойности отвън нормата, незабавно стартират да пият медикаменти или се обаждат на персоналния си доктор, на роднините си, на приятелите си, с цел да ги известят, че са тежко заболели или напряко са пред умиране.
Или пък познавате ли хора, които всеки ден четат хороскопите в разнообразни вестници и уеб сайтове, с цел да се уверят, че на тях тъкмо през днешния ден може да им се случи нещо доста особено – от смъртоносна злополука до шестица от тотото. Това са образци за това до каква степен човек може да изостави ролята на капитан на своя живот и да се трансформира в сал по течението и външните фактори и вълните да го люшкат, както им падне.
Никога не се оставяйте да изпадате в пасивната позиция на жертва на събитията в живота си. Вие сте единствените, които бихте могли да дадете образ и посока на вашата орис, да определите полезностите и идеалите, които да следвате, да набележите задачите, които бихте желали да постигнете.
Във всеки един миг бъдете неуморни и въодушевени създатели на своя живот. Бъдете дейни, мощни, мечтаещи и борещи се хора, които не ги е боязън от нищо. В момента, в който почувствате боязън, че може и да не съумеете, към този момент сте изгубили. Ние в действителност няма какво да губим в този живот, защото духовното в нас е безусловно, постоянно и неподвластно на материалните закони. Само материята е преходна, напълно подвластна на разрушителната мощ на времето и обречена на своя край.
Но можете да погледнете оттатък материалното, то единствено по себе си не е нещо, за което си коства да живеете и да се бъхтите до примиране, с цел да печелите пари и да вършиме кариера или да строите къщи и жилища. Да, материалните условия, в които живеем, са значими и не се пробвам да ви подтикна да раздадете цялото си имущество и да отидете да живеете в барака в гората.
Бъдете напористи, работливи и съзидателни, печелете пари и си осигурете метод на живот, в който удобствата не липсват. Но не оставайте там, направете крачката оттатък материалното. Не го загърбвайте, не го осмивайте и не го презирайте, надградете го. Това ще ви открие нови пространства и ще ви направи свободни и щастливи.
Тук отново ще се върна към това, което описах в първата си книга. Става дума за интервала след събуждането ми от дълбока кома в Университетската болница в Утрехт, където лекарите се надпреварваха да ме убеждават, че би трябвало да привикна с това, че оттук насетне ще пребивавам като напълно неподвижен неработоспособен с тежки умствени увреждания и че е доста евентуално в никакъв случай повече да не мога да приказвам членоразделно. Според статистика от последните 5, 10, 15 години и на какви ли още не научни индикатори това беше единствената опция за мен, най-малко съгласно тях.
Но аз нито за момент не се оставих да бъда лекувана от лекарите по техните протоколи и процедури, тъй като те водеха до техния краен резултат – този на безумен неподвижен от врата надолу глупак в инвалидна количка.
Този сюжет за моя личен живот не ми хареса ни минимум. Моята душа, моята дълбока същина, която беше бродила из другите измерения, до момента в който тялото ми, лишено от каквито и да било мозъчни импулси, лежеше дни наред в дълбока кома, беше получила информация, че ще се възстановя изцяло. Онова, което бе научила моята душа, скитайки в другото измерение, беше един радикално друг сюжет, диаметрално противопоставен на този на научната медицина. Да, по този начин желаех да виждам себе си в бъдещето – изцяло здрава, сияеща от екстаз поради новите действия, с които ми предстоеше да се захвана оттук насетне, сама проправила си пътя към цялостното излекуване, водена от моята енергийна терапевтка Тея, Божествената.
Затова аз избрах да взема нещата в свои ръце, да последвам сюжета на моята душа и най-съкровена същина и не ме беше боязън да се впусна в безмилостна битка за цялостно излекуване оттатък границите на вероятното. А по отношение на прогнозите на модерната научна медицина – доста тъпо, тъй като очевидно на този стадий тя не е в положение да предложи освен това, тъй като още е на стадия на „ Земята е плоска “.
Вече е потвърдено, че енергийната терапия, както и другите различни способи на лекуване могат доста повече от научната медицина. И с мен самата стана по този начин, че аз, която до тогава в никакъв случай не бих си и помислила да предпочета каквито и да било различни способи на лекуване пред ортодоксалната научна медицина, избрах тъкмо нейната диаметралност.
Квантовата физика е единствената просвета, която е стигнала до степента на развиване да съобщи познания, че Земята не е плоска, а е кръгла (това е единствено метафора, несъмнено!), изхождайки от това, че няма една справедлива действителност сама по себе си, а че наблюдаващият самичък я основава. Т.е. колкото наблюдаващи, толкоз и действителности. Това не може да е истина, нали? Според Нютоновата физика има единствено една-единствена действителност: тук и в този момент. Който позволява противоположното, очевидно има потребност от доктор или си е напряко за болница.
Сещам се за това по какъв начин, откакто приключих право във Виенския университет, сходно на съвсем всичките ми състуденти и аз избрах да карам наложителния стаж от една година в съда, ако реша един ден да стана юрист. Той стартира в Окръжния углавен съд на Виена, където бях разпределена като младши съдия-следовател. Не щеш ли, на госпожата съдия-следовател, към която бях разпределена, се падна и едно дело за опит за ликвидиране. Жертвата беше още жива, въпреки и доста тежко потърпевша и настанена в интензивно поделение.
Съдийката по този начин разпредели дейностите в нашия тим, че на мен се падна да подпитвам четирима очевидци. Настъпи уреченият ден за разпитите и аз се подготвих да чуя сходна история. Това чаках аз, а то какво стана? Четиримата ми описаха четири безусловно разнообразни истории на случилото се. Разликите в това, което бе видял или възприел от случилото се всеки един от тях, бяха толкоз фрапиращи, че у мен не остана подозрение, че най-малко един от тях лъже. Но колкото повече разпитвах, толкоз повече се усъмнявах, че е доста евентуално даже и четиримата да лъжат. Но това бяха просто очевидци, а не обвинени. Защо тогава им беше нужно да ме лъжат?
Тогава започнах да се колебая, че може би аз нещо съм объркала досиетата и даже по простъпка съм поканила неправилните очевидци и по тази причина историите им толкоз се разминават. Стигнах даже до такава степен, че надълбоко започнах да се колебая в това, което върша, което съм учила, в системата и така нататък Бях толкоз объркана, че се замислих дали не би било по-подходящо да си диря друга специалност.
Побързах да споделя с сътрудниците си стажанти какво ми се беше случило и бях неимоверно успокоена да чуя, че другите очевидно имаха същите или доста сходни на моите наблюдения. А по какъв начин си обясняваха моите сътрудници това, че четирима очевидци, за които нямаше никакви подозрения в психологичното им здраве, описват четири разнообразни версии на една преживелица? Лъжат? Ама по какъв начин по този начин лъжат, недоумявах аз, та те нямат никаква полза от това? Защото в съда всички лъжат, споделяха моите сътрудници стажанти, които бяха минали през няколко разпределения по разните съдилища.
Днес, след дългогодишните ми занимания с квантова физика, аз си давам сметка, че тези четирима очевидци, които бях разпитвала преди повече от две десетилетия, е доста евентуално изобщо да не са лъгали, а просто да са ми разказвали за действителността такава, каквато е видял 40 всеки един от тях.
В този смисъл постоянно е добре да се подсещаме, че ние творим нашата действителност, нашия живот, по метода, по който възприемаме света към нас. И не ние сме най-правите, нито пък най-грешните. Не, всеки един от нас е само и неповторимо проявяване на Висшата мощ.
Като сътворяваме нашата действителност, издигайки се до най- високото равнище на съвършенство, на което сме способни, ние предоставяме на Висшата мощ, на нашия Творец, опцията да изживява още веднъж и още веднъж възторга на своето създание.
Ако стартирате активност, която напълно не желаете да вършите, в случай че мислите ви в този миг не са позитивни, в случай че ви изтезава неустановеност и допускате крах, то бъдете сигурни, че ще се неуспехите.
Това е Законът за привличането, за който се написаха към този момент толкоз доста книги. Вие несъмнено към този момент сте чели най-малко една от тях и сте се чудили за какво не сте разбрали тази истина години по-рано, с цел да ви спести голям брой провали и страдания. А в случай че към момента не сте прочели нищо по този въпрос, то апелирам, безусловно посетете най- близката книжарница и потърсете книга за Закона за привличането.
Мислейки хубави, позитивни неща, ние програмираме Вселената на нас да ни се случва положително. Така по пътя ни може да се появят хора, от които имаме потребност в този миг, било то в професионален или в персонален проект. С тях можете да разговаряте по проблемите и тематиките, които ви вълнуват и които не бихте могли да споделите с тези от вашите близки и другари, които не се намират в развой на духовно израстване. Защото се опасявате, че ще ви помислят за луди.
За огромно страдание, противоположното също е правилно. Когато ви е боязън да не се разболеете от нещо, когато непрестанно си мерите кръвното или тичате при вашия персонален доктор, рано или късно Вселената ще се отзове на това ваше очакване и ще ви изпрати онази рискова болест, от която се страхувате.
Моля, обърнете внимание на това, че Вселената не схваща думата НЕ. Така че, когато си пожeлавате неща, постоянно мислете за позитивния вид на вашите стремежи, а не за негативния.
Формулирайте ги колкото се може по съответно и реалистично. Искам палат, желая кола, желая внезапно да имам един милион лв. в банковата си сметка – това не работи.
Вселената е отворена и доброжелателна, тя има потребността да ни оказва помощ. Но тя има потребност и от това вие доста тъкмо и реалистично да си пожелаете избрани достижения и триумфи в региона, където понастоящем работите, или да вземем за пример в това да промените специалността си. За да се извършват желанията 42 и фантазиите ви, направете ги колкото се може по- съответни, без да се изхвърляте.
Формулирайте си ги по изразителен и позитивен метод. Не си служете с отрицания, не си представяйте и не формулирайте това, което не бихте желали да ви се случи или от което се страхувате. Например, в случай че се притеснявате, че може да ви уволнят, не казвайте: „ Страхувам се да не си изгубя работата “.
Вселената не схваща освен думичката НЕ, само че също по този начин и „ боязън ме е от “. В този случай вас рано или късно ще ви уволнят, защото тя ще извърши желанието ви по този начин, както го е схванала, в тази ситуация - като предпочитание да си загубите работата. Затова формулирайте желанието си по различен, по позитивен метод. Помислете си какъв брой обичате да ходите заран на работа, да си поддържате връзка с сътрудниците, по какъв начин те ви оказват помощ да навлезете в работния развой, по какъв начин постоянно можете да ги питате за тяхното мнение, в случай че не сте сигурни в преценката си за дадена обстановка. Представете си нагледно по какъв начин получавате хвалба от управлението за автентично решение на даден проблем. Шефът ви може да е много непоколебим и да има доста високи условия, само че в обстановката, която вие си представяте, го виждате по напълно различен метод – като способен, обективен и угрижен за положителното на всички сътрудници човек.
Или представете си друга обстановка: чакате полет на летището, само че ви изтезават терзания и страхове, че в случай че той закъснее, няма да имате задоволително време да се прекачите на идващия – на оня презокеанския, за който се готвите от месеци. И познайте какво ви се случва? Полетът безусловно ще закъснее, и то много, тъй че вие освен изпускате идващия, само че и багажът ви се изгубва и го намират едвам след седмица в Австралия или в Нова Зеландия.
Затова, вместо да се притеснявате от забавяне, си казвайте: „ Те по този начин или другояче постоянно за всеки полет си оставят повече летателно време, тъй че даже и да закъснее, ще навакса “. Или пък си представяйте по какъв начин към този момент сте на борда на идващия си полет и стюардесата с необятна усмивка и внимание таман ви сервира вода и нещо сладко – премия за това, че сте съумели да се прекачите и с цел да ви вдигне настроението.
Представете си нещата, за които мечтаете и които доста бихте желали да се случат. Вижте се по какъв начин държите химикалката и подписвате контракта за новата си работа, за която си мечтаете от дълго време, или се наблюдавайте измежду паниката в родилната зала, когато се ражда детето ви. Вижте се сияещи и обсипани с аплодисменти на сцената на една от най-известните концертни зали в света, където преди малко сте изнесли концерт, или просто по какъв начин бодри и здрави се разхождате в парка и се разминавате с все хубави и светли хора, които от дълго време не сте срещали.
Винаги си се представяйте като успяващия, като спечелилия в дадена обстановка. Вижте се по какъв начин сияете от наслада в светлината на триумфа си, по какъв начин непознати хора ви ръкопляскат и ви сервират цветя след презентацията ви или при откриването на ваша галерия, или при представянето на книгата ви и така нататък И тъкмо това ще ви бъде поднесено от Вселената, дори още по-хубаво и още по-успешно, в сравнение с бихте могли да си го визиите.
Ние, хората, сме обичаните чеда на нашия Творец, на Висшата мощ, която ни е основала. Вселената единствено чака да чуе нашите стремежи и поръчки, с цел да ги извърши и да ни окуражи да продължим да вършим това, което умеем най-добре. Или да стартираме нова съзидателна активност, с която светът към нас ще бъде по-светъл и по-хубав, с която ще оказваме помощ и поддържаме другите. С всеки наш триумф, с всяко наше сбъднато предпочитание Вселената ни окуражава да продължаваме по същия път. Тя ни кара да си пожелаваме да се случват от ден на ден и повече обстановки, в които както самите ние, по този начин и другите биха изпитали надълбоко чувство за благополучие, удача и признателност/благодарност.
Случва ли ви се да губите понякога структурата на днешния ден, последователността на нещата, които би трябвало да извършите?
В XXI век, когато телефоните ни пищят непрестанно със сигнали от входящите известия от най-различни обществени мрежи и платформи, даже и на най-опитния и проведен човек може да му пристигна допълнително и да загуби ориентир, да не знае по какъв начин да продължи и да блокира.
За да запазя структурата на деня си, аз съм си основала мои персонални всекидневни обреди, които извършвам на тъкмо несъмнено място в дома ми, в градината, в гората или на плажа. Призовавам и вас да си извършите свои лични ритуали на всекидневието.
В тях не е належащо да има някаква дълбока духовна мъдрост, нито да бъдат религиозни. Това са вашите персонални обреди, които можете да повтаряте всеки ден по един и същи метод, едновременно и на едно и също място. Вие сте единственият жрец/ жрица на този обред, така че развихрете се, създайте обреда, изпълнявайте го и го превърнете в стожер, в опорна точка на един доста натоварен и претъпкан с мероприятия, срещи и работа ден, какъвто е вашият.
Такива персонални ежедневни ритуали с тяхната предсказуемост, поредност и акуратност в детайлите са прелестни благоприятни условия да си създадем опорни точки в всекидневието ни.
Онези от вас, които медитират, вършат йога, тичат за здраве, упражняват във фитнес центъра, вървят на разходки в парка, по плажа или в гората, е съвсем несъмнено или най-малко доста евентуално, че го вършат едновременно всеки ден. Това са типичните занимания, които се вписват в ритъма на тялото ни, с цел да станат същински наши и с цел да ни влязат под кожата по този начин, че да не можем без тях. Колкото до мен самата, аз замених тичането по 10 километра дневно с бързо вървене по 12 километра и върша това постоянно по избран график.
Ако от време на време ми се наложи незабавно да свърша нещо или имам среща тъкмо по времето, когато упражнявам спортно вървене, то денят стартира да се обърква. Тогава, откакто си свърша работата или приключа срещата си, аз оставям всичко друго и отивам да си извървя километрите, с цел да си дойдат отново нещата по местата и денят ми да си влезе в руслото.
Създавайки ритуали в всекидневието си, ние имаме невероятния късмет да превърнем и най-баналните отговорности и отегчителни действия в нещо особено и същински належащо на нас самите. Ритуалът е богослужение, той трансформира тъпата рутина в нещо свястно, баналното в особено, а битовото в сакрално.
Всеки от нас е единствен и несравним. Защо тогава се оставяме на баналното ежедневие до степен все едно животът живее нас, а не ние него?
Представете си, че през днешния ден имате час за коафьор, маникюр или за масаж, или час за водна аеробика, урок по езда или каквото и да било друго нещо. Отделете си време, пригответе се и тръгнете най-малко 15 - 20 минути по-рано. Така няма да ви се постанова да се притеснявате, че може и да не стигнете в точния момент, че на мястото, където отивате, може да няма къде да паркирате и така нататък
Оставете си задоволително време за всеки един от вашите обреди – това не са банални отговорности, които би трябвало да бъдат претупани по някакъв метод. Един обред е нещо, което би следвало да вършите с цялостно отдаване, присъствайки напълно тук и в този момент.
Създавайки си наши персонални обреди, ние бихме могли да създадем от нашето тривиално всекидневие нещо специално; нещо, за което си коства да отделяме време; нещо, на което да посветим цялото си внимание и да му дадем от нашата любов.
Купете книгата тук
Купете първата книга на Росица тук
Книгата може да поръчате от нашия онлайн магазин тук.
Росица Якобс приключва Немската гимназия в София. През 1991 година отпътува за Виена, където приключва философия, холандска лингвистика и право. От 2002 година живее в Нидерландия, където работи като експерт по данъчно и корпоративно право. Владее 5 езика. През 2008 година катастрофира и е откарана в болница в безсъзнание. Има строшаване на втори шиен прешлен, тежки кръвоизливи и увреждане на мозъчната кора. Докторите желаят органите й за трансплантация. Оцелява по знамение, само че е парализирана и с повредена памет. Лекарите са безапелационни, че ще остане неработоспособен и ще е малоумна. Росица обаче се възвръща изцяло.
В биографичната си книга „ Умрях, с цел да пребивавам! “, преиздавана неведнъж, дръзката жена споделя за прекарванията си оттатък гибелта и за своята жестока борба с обичайна медицина.
Представяме ви част от книгата (със съкращения)
Бъдете създатели, а не жертвиНещото, което постоянно ме учудва във всекидневния ми контакт с мои близки или с безусловно непознати, които се свързват с мен, с цел да се посъветват, е това по какъв начин всички изпитват нужда да следват инструкции. Човек очевидно има потребност някой да му споделя какво да прави или не. И този някой в другите етапи на живота са родителите, бабите и дядовците, учителите, по-големите братя и сестри, началниците, експертите в дадена област, като да вземем за пример лекари, психолози, консултанти и така нататък
Нека незабавно да поясня, че не се пробвам да ви направя бунтари и не ви приканвам да бойкотирате законите, наредбите и разпоредбите. Самата аз съм правист и ги последвам, тъй като без тях нашето общество и животът ни биха се трансформирали в безразсъден безпорядък. Тук става въпрос за това по какъв начин сами да дефинираме нашите действия, а не да се оставяме някой различен да дефинира по какъв начин да живеем.
Ще се опитам да насоча погледа ви върху въпроси от вашия живот, от чиито отговори, както и от решенията, които ще вземете, значително ще зависи до каква степен вашият живот „ ще ви се стори безреден звук или музика “, както би споделил Херман Хесе.
Когато поддържате връзка със експерт в избрана област, като доктор, психолог, съветник, юрист, нотариус и така нататък, и получите съвет, сляпо ли го следвате? Или деликатно го оставяте да узрее в главата ви? Давате ли си времето и пространството да „ преспите върху него няколко нощи “, както биха споделили старите хора? Дори и най-компетентните, чудесно подготвени експерти в дадената област могат да ви дадат съвет, който се базира на техните познания и опит, както и на избрани статистики, които те считат за меродавни.
Но този съвет или рекомендация, колкото и деликатно да е напасван към вашите условия, въпреки всичко идва извън, от някого, който не сте вие. А всеки от нас е неповторим и несравним, дори еднояйчните близнаци. Всеки е самостоятелно проявяване на Висшия разсъдък или Висшата eнергия. Като творения на тази Висша мощ ние имаме задачата да живеем свободно, като демонстрираме и развиваме до допустимо най-високо равнище това, което е заложено в нас. Ние сме тук, с цел да развием заложбите и гениите си. И най-много, с цел да вършим този свят по- добър, по-справедлив и по-красив.
Ние сме създателите на нашата орис, само че в същото време и сътворци на живота на хората към нас, на обществото, в което живеем, и на човечеството като цяло. Това може да ви звучи нереално и нагласено, тъй като кому е належащо да подвигаме летвата толкоз високо? И отговорът е: на нас самите. Ако се усещаме 31 сътворци на нашето общество и на човечеството, това ще ни държи будни, деликатни и бдителни.
Не би трябвало да оставяме нещата, които ни е отредено да сътворим, да ги свърши някой различен, а ние да се отдадем на мързел, тъй като по този начин е по-лесно. Мързелът и лентяйството са извънредно отрицателни положения и предават неприятни сили. Те са пагубни за всеки, който продължително се отдава на нищоправене и леност.
Има и нещо още по-съществено и още по-опасно от това просто да ни мързи. Това е оправданието за какво не можем да създадем нещо или за какво се намираме в някаква неприятна обстановка и не можем да излезем от нея. Не мога да свърша тази работа, тъй като...
И тук следва една безкрайна палитра от пояснения и извинения:
Не съм задоволително квалифициран(а) или нямам задоволително опит в тази област и ме е боязън да не объркам нещо. Сега не мога да отделя пари за този курс или образование, тъй като би трябвало да отида на екскурзия или пък да си поправям жилището и други Не мога да се оправя самичък с този въпрос, а и няма към кого да се обърна за помощ. Затова просто не подхващам нищо и очаквам нещата да се наредят от единствено себе си. Днес нямам време за това, само че май и на следващия ден няма да мога, и по този начин до безспир. Сега съм болен и не мога да... Някои от тези оправдания или извинения да са ви познати? И дали самите вие бихте могли да продължите този лист с още доста страници с извинения?Всеки проблем, който поражда пред нас, всяко предизвикателство, което се изпречва на пътя ни, не е инцидентно. Те идват, с цел да бъдем изпитани до каква степен сме стигнали в развиването си и до каква степен нашата същина, душата ни, си е научила уроците и се е усъвършенствала.
Ако ние обаче, вместо да се хвърлим в багра, се скрием, в случай че изберем пасивното държание, тъй като нали мирна главица сабя не я сече, какво би ни донесло това?
Често оставяме някой различен да взема решение проблемите ни или покорно следваме препоръките на някого другиго, без да ги напасваме към себе си. Дали това е най-удачният метод да се оправим с негативните обстановки в нашия живот?
Най-добре е да разгърнем всички тези сили, качества и гении, които Висшата мощ е заложила в нас и които чакат в най-закътаните кътчета на нашата същина, да ги живеем и да ги споделяме с другите.
Когато се оставим на течението и стартираме да следваме рекомендациите и препоръките на някого другиго, без да сме ги осмислили радикално, рано или късно това ще ни направи нещастни. Възможно е даже този някой да направи диаметрално противоположното на това, което бихме избрали самите ние.
В последния случай ще ви се наложи да живеете в условия, които не сте избрали сами, само че сте ги провокирали поради боязън, нерешителност, от мързел или поради каквото и да е друго опрощение. Нека обърна внимание на това, че от самото начало става въпрос за вашето персонално пространство и за 33 изборите в персоналния ви живот...
Всяка покруса или житейска рецесия, всяко съдбовно предизвикателство, пред което ни изправя животът, ни се дава, с цел да извадим на бял свят скритите даже за нас до този миг качества. И не на последно място – да слезем в дълбините на нашата персона и да открием невероятната мощ, която е заложена във всеки един от нас и която ни прави безсмъртни.
Нашата дълбока същина, божествената искрица, божествената светлина е безсмъртна. Смъртни са единствено нашите материални обвивки в този живот, телата ни. Душата ни постоянно е била с нас и постоянно ще бъде. Нея не я е боязън от гибелта, защото тя е безконечна.
Но когато човек не преглежда себе си като духовно творение, което краткотрайно обитава в този живот и измерение, а се отъждествява само и единствено с параметрите на материалното (аз съм моето тяло), тогава губи сигурността и безметежността на вечността и на свободата. Човек, който се оставя на това да е заключен в действителност, в която всичко се дефинира в координатната система на време и пространство, е зависим на страха и на гибелта. Оплетени в материалния свят като патета в кълчища, доста от хората на XXI век търсят опора и разтуха само в материални полезности. А материалното е неустойчиво, изменчиво, преходно и постоянно има край. Или „ всичко тече, всичко се трансформира “, както са споделили още античните гърци. Потапяйки се напълно в материалното, ние започваме да живеем по неговите закони и загърбваме духовните мъдрости и учения, които биха могли да ни създадат свободни и самостоятелни от материалното, от крайното, от разпадащото се.
Когато изпаднали в неволя или в тежка житейска рецесия, 35 ние търсим опора и подпомагане само в областта на материалното, то рано или късно ще се окажем излъгани и разочаровани. Материалният свят, както към този момент загатнах нагоре, има свои строго избрани структури и подчиненост. Да, експертите, към които вие се обръщате за съвет какво да вършиме, ще ви снабдят както със препоръки, по този начин и с нужната материална база (инструменти, предписания, инструкции, медикаменти, лечения и пр.), с цел да живеете по посочените от тях правила.
Сигурно познавате хора (или може би и вие сте един/ една от тях), които си мерят кръвното десетки пъти дневно и в случай че видят 4 - 5 единици стойности отвън нормата, незабавно стартират да пият медикаменти или се обаждат на персоналния си доктор, на роднините си, на приятелите си, с цел да ги известят, че са тежко заболели или напряко са пред умиране.
Или пък познавате ли хора, които всеки ден четат хороскопите в разнообразни вестници и уеб сайтове, с цел да се уверят, че на тях тъкмо през днешния ден може да им се случи нещо доста особено – от смъртоносна злополука до шестица от тотото. Това са образци за това до каква степен човек може да изостави ролята на капитан на своя живот и да се трансформира в сал по течението и външните фактори и вълните да го люшкат, както им падне.
Никога не се оставяйте да изпадате в пасивната позиция на жертва на събитията в живота си. Вие сте единствените, които бихте могли да дадете образ и посока на вашата орис, да определите полезностите и идеалите, които да следвате, да набележите задачите, които бихте желали да постигнете.
Във всеки един миг бъдете неуморни и въодушевени създатели на своя живот. Бъдете дейни, мощни, мечтаещи и борещи се хора, които не ги е боязън от нищо. В момента, в който почувствате боязън, че може и да не съумеете, към този момент сте изгубили. Ние в действителност няма какво да губим в този живот, защото духовното в нас е безусловно, постоянно и неподвластно на материалните закони. Само материята е преходна, напълно подвластна на разрушителната мощ на времето и обречена на своя край.
Но можете да погледнете оттатък материалното, то единствено по себе си не е нещо, за което си коства да живеете и да се бъхтите до примиране, с цел да печелите пари и да вършиме кариера или да строите къщи и жилища. Да, материалните условия, в които живеем, са значими и не се пробвам да ви подтикна да раздадете цялото си имущество и да отидете да живеете в барака в гората.
Бъдете напористи, работливи и съзидателни, печелете пари и си осигурете метод на живот, в който удобствата не липсват. Но не оставайте там, направете крачката оттатък материалното. Не го загърбвайте, не го осмивайте и не го презирайте, надградете го. Това ще ви открие нови пространства и ще ви направи свободни и щастливи.
Тук отново ще се върна към това, което описах в първата си книга. Става дума за интервала след събуждането ми от дълбока кома в Университетската болница в Утрехт, където лекарите се надпреварваха да ме убеждават, че би трябвало да привикна с това, че оттук насетне ще пребивавам като напълно неподвижен неработоспособен с тежки умствени увреждания и че е доста евентуално в никакъв случай повече да не мога да приказвам членоразделно. Според статистика от последните 5, 10, 15 години и на какви ли още не научни индикатори това беше единствената опция за мен, най-малко съгласно тях.
Но аз нито за момент не се оставих да бъда лекувана от лекарите по техните протоколи и процедури, тъй като те водеха до техния краен резултат – този на безумен неподвижен от врата надолу глупак в инвалидна количка.
Този сюжет за моя личен живот не ми хареса ни минимум. Моята душа, моята дълбока същина, която беше бродила из другите измерения, до момента в който тялото ми, лишено от каквито и да било мозъчни импулси, лежеше дни наред в дълбока кома, беше получила информация, че ще се възстановя изцяло. Онова, което бе научила моята душа, скитайки в другото измерение, беше един радикално друг сюжет, диаметрално противопоставен на този на научната медицина. Да, по този начин желаех да виждам себе си в бъдещето – изцяло здрава, сияеща от екстаз поради новите действия, с които ми предстоеше да се захвана оттук насетне, сама проправила си пътя към цялостното излекуване, водена от моята енергийна терапевтка Тея, Божествената.
Затова аз избрах да взема нещата в свои ръце, да последвам сюжета на моята душа и най-съкровена същина и не ме беше боязън да се впусна в безмилостна битка за цялостно излекуване оттатък границите на вероятното. А по отношение на прогнозите на модерната научна медицина – доста тъпо, тъй като очевидно на този стадий тя не е в положение да предложи освен това, тъй като още е на стадия на „ Земята е плоска “.
Вече е потвърдено, че енергийната терапия, както и другите различни способи на лекуване могат доста повече от научната медицина. И с мен самата стана по този начин, че аз, която до тогава в никакъв случай не бих си и помислила да предпочета каквито и да било различни способи на лекуване пред ортодоксалната научна медицина, избрах тъкмо нейната диаметралност.
Квантовата физика е единствената просвета, която е стигнала до степента на развиване да съобщи познания, че Земята не е плоска, а е кръгла (това е единствено метафора, несъмнено!), изхождайки от това, че няма една справедлива действителност сама по себе си, а че наблюдаващият самичък я основава. Т.е. колкото наблюдаващи, толкоз и действителности. Това не може да е истина, нали? Според Нютоновата физика има единствено една-единствена действителност: тук и в този момент. Който позволява противоположното, очевидно има потребност от доктор или си е напряко за болница.
Сещам се за това по какъв начин, откакто приключих право във Виенския университет, сходно на съвсем всичките ми състуденти и аз избрах да карам наложителния стаж от една година в съда, ако реша един ден да стана юрист. Той стартира в Окръжния углавен съд на Виена, където бях разпределена като младши съдия-следовател. Не щеш ли, на госпожата съдия-следовател, към която бях разпределена, се падна и едно дело за опит за ликвидиране. Жертвата беше още жива, въпреки и доста тежко потърпевша и настанена в интензивно поделение.
Съдийката по този начин разпредели дейностите в нашия тим, че на мен се падна да подпитвам четирима очевидци. Настъпи уреченият ден за разпитите и аз се подготвих да чуя сходна история. Това чаках аз, а то какво стана? Четиримата ми описаха четири безусловно разнообразни истории на случилото се. Разликите в това, което бе видял или възприел от случилото се всеки един от тях, бяха толкоз фрапиращи, че у мен не остана подозрение, че най-малко един от тях лъже. Но колкото повече разпитвах, толкоз повече се усъмнявах, че е доста евентуално даже и четиримата да лъжат. Но това бяха просто очевидци, а не обвинени. Защо тогава им беше нужно да ме лъжат?
Тогава започнах да се колебая, че може би аз нещо съм объркала досиетата и даже по простъпка съм поканила неправилните очевидци и по тази причина историите им толкоз се разминават. Стигнах даже до такава степен, че надълбоко започнах да се колебая в това, което върша, което съм учила, в системата и така нататък Бях толкоз объркана, че се замислих дали не би било по-подходящо да си диря друга специалност.
Побързах да споделя с сътрудниците си стажанти какво ми се беше случило и бях неимоверно успокоена да чуя, че другите очевидно имаха същите или доста сходни на моите наблюдения. А по какъв начин си обясняваха моите сътрудници това, че четирима очевидци, за които нямаше никакви подозрения в психологичното им здраве, описват четири разнообразни версии на една преживелица? Лъжат? Ама по какъв начин по този начин лъжат, недоумявах аз, та те нямат никаква полза от това? Защото в съда всички лъжат, споделяха моите сътрудници стажанти, които бяха минали през няколко разпределения по разните съдилища.
Днес, след дългогодишните ми занимания с квантова физика, аз си давам сметка, че тези четирима очевидци, които бях разпитвала преди повече от две десетилетия, е доста евентуално изобщо да не са лъгали, а просто да са ми разказвали за действителността такава, каквато е видял 40 всеки един от тях.
В този смисъл постоянно е добре да се подсещаме, че ние творим нашата действителност, нашия живот, по метода, по който възприемаме света към нас. И не ние сме най-правите, нито пък най-грешните. Не, всеки един от нас е само и неповторимо проявяване на Висшата мощ.
Като сътворяваме нашата действителност, издигайки се до най- високото равнище на съвършенство, на което сме способни, ние предоставяме на Висшата мощ, на нашия Творец, опцията да изживява още веднъж и още веднъж възторга на своето създание.
Каквото повикало, такова се обадило
И не на последно място, а като една от най-често потвърдилите се истини в моя живот, с която желая да увенчая края на тази глава, е остарялата сентенция. От вашата настройка към избрана обстановка и от мислите ви в доста огромна степен зависи по какъв начин тя ще се развие.Ако стартирате активност, която напълно не желаете да вършите, в случай че мислите ви в този миг не са позитивни, в случай че ви изтезава неустановеност и допускате крах, то бъдете сигурни, че ще се неуспехите.
Това е Законът за привличането, за който се написаха към този момент толкоз доста книги. Вие несъмнено към този момент сте чели най-малко една от тях и сте се чудили за какво не сте разбрали тази истина години по-рано, с цел да ви спести голям брой провали и страдания. А в случай че към момента не сте прочели нищо по този въпрос, то апелирам, безусловно посетете най- близката книжарница и потърсете книга за Закона за привличането.
Мислейки хубави, позитивни неща, ние програмираме Вселената на нас да ни се случва положително. Така по пътя ни може да се появят хора, от които имаме потребност в този миг, било то в професионален или в персонален проект. С тях можете да разговаряте по проблемите и тематиките, които ви вълнуват и които не бихте могли да споделите с тези от вашите близки и другари, които не се намират в развой на духовно израстване. Защото се опасявате, че ще ви помислят за луди.
За огромно страдание, противоположното също е правилно. Когато ви е боязън да не се разболеете от нещо, когато непрестанно си мерите кръвното или тичате при вашия персонален доктор, рано или късно Вселената ще се отзове на това ваше очакване и ще ви изпрати онази рискова болест, от която се страхувате.
Моля, обърнете внимание на това, че Вселената не схваща думата НЕ. Така че, когато си пожeлавате неща, постоянно мислете за позитивния вид на вашите стремежи, а не за негативния.
Формулирайте ги колкото се може по съответно и реалистично. Искам палат, желая кола, желая внезапно да имам един милион лв. в банковата си сметка – това не работи.
Вселената е отворена и доброжелателна, тя има потребността да ни оказва помощ. Но тя има потребност и от това вие доста тъкмо и реалистично да си пожелаете избрани достижения и триумфи в региона, където понастоящем работите, или да вземем за пример в това да промените специалността си. За да се извършват желанията 42 и фантазиите ви, направете ги колкото се може по- съответни, без да се изхвърляте.
Формулирайте си ги по изразителен и позитивен метод. Не си служете с отрицания, не си представяйте и не формулирайте това, което не бихте желали да ви се случи или от което се страхувате. Например, в случай че се притеснявате, че може да ви уволнят, не казвайте: „ Страхувам се да не си изгубя работата “.
Вселената не схваща освен думичката НЕ, само че също по този начин и „ боязън ме е от “. В този случай вас рано или късно ще ви уволнят, защото тя ще извърши желанието ви по този начин, както го е схванала, в тази ситуация - като предпочитание да си загубите работата. Затова формулирайте желанието си по различен, по позитивен метод. Помислете си какъв брой обичате да ходите заран на работа, да си поддържате връзка с сътрудниците, по какъв начин те ви оказват помощ да навлезете в работния развой, по какъв начин постоянно можете да ги питате за тяхното мнение, в случай че не сте сигурни в преценката си за дадена обстановка. Представете си нагледно по какъв начин получавате хвалба от управлението за автентично решение на даден проблем. Шефът ви може да е много непоколебим и да има доста високи условия, само че в обстановката, която вие си представяте, го виждате по напълно различен метод – като способен, обективен и угрижен за положителното на всички сътрудници човек.
Или представете си друга обстановка: чакате полет на летището, само че ви изтезават терзания и страхове, че в случай че той закъснее, няма да имате задоволително време да се прекачите на идващия – на оня презокеанския, за който се готвите от месеци. И познайте какво ви се случва? Полетът безусловно ще закъснее, и то много, тъй че вие освен изпускате идващия, само че и багажът ви се изгубва и го намират едвам след седмица в Австралия или в Нова Зеландия.
Затова, вместо да се притеснявате от забавяне, си казвайте: „ Те по този начин или другояче постоянно за всеки полет си оставят повече летателно време, тъй че даже и да закъснее, ще навакса “. Или пък си представяйте по какъв начин към този момент сте на борда на идващия си полет и стюардесата с необятна усмивка и внимание таман ви сервира вода и нещо сладко – премия за това, че сте съумели да се прекачите и с цел да ви вдигне настроението.
Представете си нещата, за които мечтаете и които доста бихте желали да се случат. Вижте се по какъв начин държите химикалката и подписвате контракта за новата си работа, за която си мечтаете от дълго време, или се наблюдавайте измежду паниката в родилната зала, когато се ражда детето ви. Вижте се сияещи и обсипани с аплодисменти на сцената на една от най-известните концертни зали в света, където преди малко сте изнесли концерт, или просто по какъв начин бодри и здрави се разхождате в парка и се разминавате с все хубави и светли хора, които от дълго време не сте срещали.
Винаги си се представяйте като успяващия, като спечелилия в дадена обстановка. Вижте се по какъв начин сияете от наслада в светлината на триумфа си, по какъв начин непознати хора ви ръкопляскат и ви сервират цветя след презентацията ви или при откриването на ваша галерия, или при представянето на книгата ви и така нататък И тъкмо това ще ви бъде поднесено от Вселената, дори още по-хубаво и още по-успешно, в сравнение с бихте могли да си го визиите.
Ние, хората, сме обичаните чеда на нашия Творец, на Висшата мощ, която ни е основала. Вселената единствено чака да чуе нашите стремежи и поръчки, с цел да ги извърши и да ни окуражи да продължим да вършим това, което умеем най-добре. Или да стартираме нова съзидателна активност, с която светът към нас ще бъде по-светъл и по-хубав, с която ще оказваме помощ и поддържаме другите. С всеки наш триумф, с всяко наше сбъднато предпочитание Вселената ни окуражава да продължаваме по същия път. Тя ни кара да си пожелаваме да се случват от ден на ден и повече обстановки, в които както самите ние, по този начин и другите биха изпитали надълбоко чувство за благополучие, удача и признателност/благодарност.
Обреди
В едно забързано всекидневие с безчет персонални, професионални и обществени обвързаности и задължения по никакъв начин не е мъчно в един миг човек просто да изпусне нишката и да загуби посоката. Познато ли ви е това? Случва ли ви се и на вас от време на време да се озовете в обстановки на безпорядък и да не знаете кое по-напред да свършите? Изпадате ли и вие в комплицираност, изправени пред цяла редица от благоприятни условия или пред доста избори в избрана обстановка, които единствено ви претрупват и объркват?Случва ли ви се да губите понякога структурата на днешния ден, последователността на нещата, които би трябвало да извършите?
В XXI век, когато телефоните ни пищят непрестанно със сигнали от входящите известия от най-различни обществени мрежи и платформи, даже и на най-опитния и проведен човек може да му пристигна допълнително и да загуби ориентир, да не знае по какъв начин да продължи и да блокира.
За да запазя структурата на деня си, аз съм си основала мои персонални всекидневни обреди, които извършвам на тъкмо несъмнено място в дома ми, в градината, в гората или на плажа. Призовавам и вас да си извършите свои лични ритуали на всекидневието.
В тях не е належащо да има някаква дълбока духовна мъдрост, нито да бъдат религиозни. Това са вашите персонални обреди, които можете да повтаряте всеки ден по един и същи метод, едновременно и на едно и също място. Вие сте единственият жрец/ жрица на този обред, така че развихрете се, създайте обреда, изпълнявайте го и го превърнете в стожер, в опорна точка на един доста натоварен и претъпкан с мероприятия, срещи и работа ден, какъвто е вашият.
Такива персонални ежедневни ритуали с тяхната предсказуемост, поредност и акуратност в детайлите са прелестни благоприятни условия да си създадем опорни точки в всекидневието ни.
Онези от вас, които медитират, вършат йога, тичат за здраве, упражняват във фитнес центъра, вървят на разходки в парка, по плажа или в гората, е съвсем несъмнено или най-малко доста евентуално, че го вършат едновременно всеки ден. Това са типичните занимания, които се вписват в ритъма на тялото ни, с цел да станат същински наши и с цел да ни влязат под кожата по този начин, че да не можем без тях. Колкото до мен самата, аз замених тичането по 10 километра дневно с бързо вървене по 12 километра и върша това постоянно по избран график.
Ако от време на време ми се наложи незабавно да свърша нещо или имам среща тъкмо по времето, когато упражнявам спортно вървене, то денят стартира да се обърква. Тогава, откакто си свърша работата или приключа срещата си, аз оставям всичко друго и отивам да си извървя километрите, с цел да си дойдат отново нещата по местата и денят ми да си влезе в руслото.
Създавайки ритуали в всекидневието си, ние имаме невероятния късмет да превърнем и най-баналните отговорности и отегчителни действия в нещо особено и същински належащо на нас самите. Ритуалът е богослужение, той трансформира тъпата рутина в нещо свястно, баналното в особено, а битовото в сакрално.
Всеки от нас е единствен и несравним. Защо тогава се оставяме на баналното ежедневие до степен все едно животът живее нас, а не ние него?
Представете си, че през днешния ден имате час за коафьор, маникюр или за масаж, или час за водна аеробика, урок по езда или каквото и да било друго нещо. Отделете си време, пригответе се и тръгнете най-малко 15 - 20 минути по-рано. Така няма да ви се постанова да се притеснявате, че може и да не стигнете в точния момент, че на мястото, където отивате, може да няма къде да паркирате и така нататък
Оставете си задоволително време за всеки един от вашите обреди – това не са банални отговорности, които би трябвало да бъдат претупани по някакъв метод. Един обред е нещо, което би следвало да вършите с цялостно отдаване, присъствайки напълно тук и в този момент.
Създавайки си наши персонални обреди, ние бихме могли да създадем от нашето тривиално всекидневие нещо специално; нещо, за което си коства да отделяме време; нещо, на което да посветим цялото си внимание и да му дадем от нашата любов.
Купете книгата тук
Купете първата книга на Росица тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ