Излагането на замърсен въздух може да наруши развитието на детския мозък
Излагането на нечист въздух може да наруши развиването на детския мозък. Това сподели Скендер Сила, началник на офиса на Световната здравна организация /СЗО/ в България по време на показване на отчета на списание "Лансет " за въздействието на климатичните промени върху човешкото здраве. Сила уточни, че всяка година се записват 7 млн. смъртни случая вследствие на климатичните промени. Емисиите от горивата предизвикват рак, инсулт и други тежки болести, добави той, представен от Българска телеграфна агенция.
Заради климатичните промени се улеснява преместването на болести като денга, зика и холера, замърсяват се въздухът, храната и водата, което пък е причина за увеличение на разпространяването на незаразните заболявания, добави още Сила.
Метеорологичните катаклизми унищожават живота на хората, което може да наруши и психологичното им здраве. СЗО е получила мандат да създаде политики за реализиране на безвредно качество на въздуха и за повишение на финансирането за справяне с последствията от измененията на климата върху здравето. За да се преодолее опасността от климатичните промени, трябват политици с кураж и сливане на напъните, добави той и увери, че СЗО ще работи интензивно с държавното управление на България по тази и други тематики.
Бангладеш е страната с най-мръсен въздух
Ползите за здравето, реализирани в последните 50 год., са изложени на риск поради климатичните промени, само че в случай че се предпримат незабавни дейности, ще има опция за смяна, сподели проф. Мария Нилсън от Департамента по епидемиология и световно здраве към Университет Умео, Швеция. За отчета на "Лансет " за 2019 год. са работили 120 учени и откриватели по 16 знака - пожари, парникови газове от растения и отглеждане на животни, парникови газове, свързани със опазването на здравето, икономическа цена на изгубените години живот поради климатични промени и други
Девет от десетте най-подходящи години за разпространяване на болестта денга са настъпили след 2003 год., уточни тя. Способността на холерата да се развива се е нараснала с близо 10 %. Глобалната смъртност, обвързвана с фините прахови частици през 2016 год. е била 2.9 милиона души. Заради разнообразни последствия вследствие на климатичните промени в света 45 милиарда евентуални часове работа са били изгубени, добави още проф. Нилсен.
Процентът на употребяваните въглища понижава като дял от производството на електричество в съществени страни, каквато е Китай, демонстрира още отчетът. Възобновяемите енергийни източници заемат 45 на 100 от международния растеж по произвеждане на електричество и електричеството с ниски въглеродни излъчвания доближава 32 на 100 от международното му произвеждане през 2016 година Глобалното потребление на глава от популацията на електрически автомобили е повишено от 2016 год., сподели още проф. Нилсън. По думите й невижданото предизвикателство на климатичните промени изисква невиждани ограничения.
В свят, който е все по-топъл, може да се чака поява на нови или завръщане на остарели инфекции. През 2003 год. имаше вируси като ТОРС, болести като зика, чака се и болестта денга да се популяризира повече.
Заради климатичните промени се улеснява преместването на болести като денга, зика и холера, замърсяват се въздухът, храната и водата, което пък е причина за увеличение на разпространяването на незаразните заболявания, добави още Сила.
Метеорологичните катаклизми унищожават живота на хората, което може да наруши и психологичното им здраве. СЗО е получила мандат да създаде политики за реализиране на безвредно качество на въздуха и за повишение на финансирането за справяне с последствията от измененията на климата върху здравето. За да се преодолее опасността от климатичните промени, трябват политици с кураж и сливане на напъните, добави той и увери, че СЗО ще работи интензивно с държавното управление на България по тази и други тематики.
Ползите за здравето, реализирани в последните 50 год., са изложени на риск поради климатичните промени, само че в случай че се предпримат незабавни дейности, ще има опция за смяна, сподели проф. Мария Нилсън от Департамента по епидемиология и световно здраве към Университет Умео, Швеция. За отчета на "Лансет " за 2019 год. са работили 120 учени и откриватели по 16 знака - пожари, парникови газове от растения и отглеждане на животни, парникови газове, свързани със опазването на здравето, икономическа цена на изгубените години живот поради климатични промени и други
Девет от десетте най-подходящи години за разпространяване на болестта денга са настъпили след 2003 год., уточни тя. Способността на холерата да се развива се е нараснала с близо 10 %. Глобалната смъртност, обвързвана с фините прахови частици през 2016 год. е била 2.9 милиона души. Заради разнообразни последствия вследствие на климатичните промени в света 45 милиарда евентуални часове работа са били изгубени, добави още проф. Нилсен.
Процентът на употребяваните въглища понижава като дял от производството на електричество в съществени страни, каквато е Китай, демонстрира още отчетът. Възобновяемите енергийни източници заемат 45 на 100 от международния растеж по произвеждане на електричество и електричеството с ниски въглеродни излъчвания доближава 32 на 100 от международното му произвеждане през 2016 година Глобалното потребление на глава от популацията на електрически автомобили е повишено от 2016 год., сподели още проф. Нилсън. По думите й невижданото предизвикателство на климатичните промени изисква невиждани ограничения.
В свят, който е все по-топъл, може да се чака поява на нови или завръщане на остарели инфекции. През 2003 год. имаше вируси като ТОРС, болести като зика, чака се и болестта денга да се популяризира повече.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ