Кацането на Луната.Част 2. Технологичният напредък
Изказвайки такова изказване, последователите на тайната доктрина неведнъж вършат следния паралел: „ Ако в миналото хората не са могли да вършат еди-какво-си, по какъв начин са съумели да идат до Луната? “
Първо – ние би трябвало да сме наясно, че НАСА е имала върхова технология през 50-те и 60-те години. НАСА е разполагала с голям бюджет и е привличала най-големите светила от научния свят. В хода на плана „ Аполо “ са работили половин милион учени и инженери.
В прочут смисъл на нас, актуалните хора, ни е елементарно да изгубим визия какво е било тогава. Лесно е да се обърнем обратно и да се зачудим по какъв начин в миналото хората са живели без чудесата, на които се любуваме през днешния ден. Ние седим на гигахерцовите си компютри и забравяме, че е имало време, когато е било влиятелно да си купиш компютър с осем мегахерцов процесор.
Навигационният компютър на “Аполо ”. Мнозина недоумяват по какъв начин сходна машина е помогнала при първото кацане на човек на Луната. В тази публикация това е обяснено в детайли и разумно.
Днес ние разчитаме на голям брой модерни технологии, с цел да свършим дилемите от всекидневието си. Това не значи, че е било невероятно да вършим тези задания, преди технологиите да бъдат изобретени. Например съвсем всички съвременни часовници употребяват интегрална скица и тя прави цялата работа по измерването на времето. През 70-те години сме имали различен вид часовници, които са употребявали синхронни електродвигатели, а те са задвижвали зъбните колела. Коректно ли е тогава да твърдим, че хората не са имали визия от тъкмо време преди направата на интегралната скица? Разбира се, че не. По сходен метод старите механични часовници са имали махало и пружина, с цел да мерят времето с висока акуратност!
Какъв е урокът от този образец? Това, че през днешния ден ние използваме избрана технология, с цел да разгадаем даден проблем, не значи, че казусът е бил нерешим преди да разполагаме с тази технология. Инженерите от „ Аполо “ не са разполагали с високоскоростни портативни компютри, с цел да проектират самоподдържаща се навигационна система – само че за сметка на това са основали системата за навигация да работи по друг метод. Компютърът е представлявал единствено една дребна част от навигационната система. Даже когато преди половин век Джон Глен е изхвърчал в орбита със своя галактически транспортен съд „ Мъркюри “, не е имало никакви компютри на борда! Въпреки това капсулата на Глен е била изцяло автоматизирана.
Това, за жалост, е най-вероятно вярно
