Опасностите за парламентаризма и законодателния процес
Изказване на адв.Владимир Шейтанов на Научно-практическата конференция
" Либерал-екстремизъм: опасност за демокрацията и главните човешки права “
ЧАСТ I
Уважаеми посетители, другари, съграждани,
Настоящата година даде два мотива да обърнем взор към проблемите на парламентаризма. Това са изборите на 49-тия парламент от 02.04.2023г. и изборите за локални органи на 29.10.2023г. Нашата конференция дава опция както за равносметка на изборите, по този начин и за едно задълбочено разискване на аргументите за техните резултати.
Днес организираме 3-та сходна конференция на съдружие РОД. Като предписание, тя е проведена взаимно с наши сътрудници, тази година със съдружие „ Нашият дом е България “. Всяка наша конференция затвърждава по нещо остаряло и внася по нещо ново. Стараем да бъдем настоящи и потребни на себе си и на обществото. Нашият български разбор на тематиката на конференцията и тази година ще бъде уплътнен с приноса на нашите сътрудници от Швеция, Полша, Унгария и Словакия.
С наслаждение означаваме, че пораства оценката и самопризнание за РОД както в страната, по този начин и в чужбина.
Приятели,
Моята тематика през днешния ден е „ Опасностите за парламентаризма и законодателния развой “ като под-тема на основната тематика на конференцията „ Либерал-екстремизъм: опасност за демокрацията и главните човешки права “.
Темата е голяма и в последно време притегля автентичен интерес. На нея се посвещават многочислени полемики по целия свят, в границите на Световния ден на парламентаризма, на Интерпарламентарния съюз, и на десетки други конгреси на междупарламентарното съдействие. Приемам нашето присъединение, на една неправителствена организация, към тази международна тематика, като отговорно предизвикателство, без искания за пълнота, само че с упоритости да бъдем на равнището на тематиката.
Ще стартира с очевидното: рисковата рецесия на днешният парламентаризъм в Европа, в това число и нашата страна. Криза на представителността, на доверието, на успеваемостта, на представителната народна власт, която с съображение притегля вниманието на европейските парламентаристи.
Ще илюстрирам този извод с мотив от активността на Екологичен потенциал. На 25.07.2023г. Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент е изготвила Доклад към Екологичен потенциал. На основата на този отчет е призната Резолюция на Екологичен потенциал 2023/2017 (INI)). Докладът и Резолюцията са озаглавени: „ Относно парламентаризма, европейското поданство и демокрацията “.
Екологичен потенциал, като има поради, че незабавно са нужни общо определение и схващане за демократичната парламентарна народна власт и политическата воля за повишение на нейната резистентност, с цел да се подсигурява действието на разделянето на управляващите и предвид на насърчаването на жителите да се възползват от правото си да гласоподават на всички избори;
Това е текст от Преамбюла на Резолюцията. В Резолюцията е записано още нещо: „ Екологичен потенциал поддържа самодейност да се създаде взаимно с парламентите от държавите-членки на обща ХАРТА ОТНОСНО РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТИТЕ В ЕДНА ФУНКЦИОНИРАЩА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ “.
Питам се дали раждането на общото схващане за демократична парламентарна народна власт в Европейски Съюз не е леко позакъсняло. 66 години практикуваш демократична парламентарна народна власт, която към момента даже не си дефинирал…
Днес главните недостатъци на Екологичен потенциал са добре познати - той няма законодателна самодейност, няма нормотворчески функционалности, няма непрестанен надзор върху бюджета и финансите на Европейски Съюз, няма ефикасен надзор върху изпълнителните органи Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз. Такава институция няма по какъв начин да бъде ефикасна. А в това време е задоволително скъпа.
Каква е действителната роля на Екологичен потенциал в европейския политически живот през днешния ден? Възможна ли е действителна представителна народна власт да съществува при сходно положение на европейския парламентаризъм?
Ето моите отговори на тези въпроси:
Главната причина за рецесията в актуалния европейски парламентаризъм е неолиберализма.
Отдавна е явно, че Европейски Съюз не може повече да се развива в границите на неолибералния модел за развиване. Той е главната причина за икономическите и финансови проблеми на Европа през последните години, за понижаването на виталния стандарт на популацията, за загубата на водеща роля на християнска Европа, на европейската просвета в света, за нейното маргинализиране в геостратегическата игра.
Либерализмът е философско-политическа теория, обучение, идеология зародил и наложил се в избрана историческа ера в европоцентристкия свят. Той се трансформира в един от двата съществени модела за ръководство на обществото в границите на господстващата социално-икономическа система в Съединени американски щати и Европа. Той обаче не е присъщ за големи елементи от политическата карта на света: част от Азия - Китай, Индия, Виетнам; Африка; арабския свят. Неолибералният модел на ръководство не е неминуем и има задоволително други възможности, доста повече от една.
Основните постулати на неолиберализма са ограничение ролята на страната в икономическия и обществения живот, свободната пазарна стопанска система, върховенството на закона, демокрацията и самостоятелните права на индивида. Зад тях са маскирани действителните цели на неолибералната политика: разграждане на страната и нацията, очистване на страната като главен противник на транс-националните компании в икономическия живот, икономическа агресия на едрия бизнес по света, превъзходство на финансовия над индустриалния капитал, развиване на глобализма, одобряване на еднополюсния модел в интернационалните връзки, понижаване на международното население, обезпечаване на господството на „ златния милиард “, консуматорско общество, унификация на морала и полезностите на основата на американския модел.
От своето възникване до през днешния ден либерализмът е претърпял съществени промени, поради които е наименуван неолиберализъм. Въпреки претърпяната еволюция, в редица връзки той е останал правилен на своите корени, с други думи обществено детерминиран, което през днешния ден постоянно се не помни. Той има доста общи черти с консерватизма, макар че през днешния ден се експонират повече техните разлики.
Неолиберализмът и консерватизмът са две от водещи политически доктрини за актуалното общество, само че те не са единствените и това не би трябвало да се не помни. Политическата надстройка на обществото при двата модела на ръководство не се разграничава значително. Различията, доколкото съществуват, са отражение на съперничеството сред разнообразни елементи от ръководещата каста за лостовете на ръководството, спор за средствата, а не същността, с които ще наложат господстващото си икономическо състояние.
В главните форми на ръководство на обществото методите на консерватизма и неолиберализма са съвсем общи. След втората международна война, всички американски президенти, без значение дали са демократи или републиканци, организират неолиберална политика на покоряване на страната на огромния частен капитал, либерализиране на международната търговия, нападателна външна политика, обществено разслоение на обществото. Трябва ли да подсещам, че флагманът на неолибералната комерсиална политика, Общото съглашение за митата и търговията, ГАТТ, както и главните проводници на неолиберализма във финансовата сфера - Бретънудските организации МВФ и СБ, бяха основани от Хари Труман, президент от демократическата партия на Съединени американски щати, само че бяха употребявани като принадлежности на американските стопански ползи и от президентите от републиканската партия Ричард Никсън, Джонсън, Джордж Буш – старши и Джордж Буш-младши. Най-ясно индикативен е образецът на Роналд Рейган, демократ от 1932г-1962г., и републиканец от 1962г.-2004г., който през първите 30 години от своята политическа кариера организираше неолибералната политика на Съединени американски щати като демократ, а през вторите 40 години - като републиканец.
Доминацията на неолибералната система за ръководство стана безусловна през 90-те години на 20 век в света, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В абстрактен проект, нейните съществени постулати намират израз в концепциите за страната като неприятен собственик, деиделогизация на публичния живот и края на историята, джендър идеологията, новата идея за правата на детето, глобализмът, концепцията за международното държавно управление, концепцията за рестарт на света и други В стопански проект това са премахване на страната от стопанската система, покоряване на страната на частни стопански субекти, блокиране на контролните механизми на страната, приватизацията, либерализация, демонополизация, внедряване на парични деривати, електронни пари „ обичай коин “.
Възползвайки се от преимуществото си в еднополюсния свят, неолиберализмът се откри в някогашните социалистически страни в ЦЕИ и пост-съветското пространство. Настаняването му в тези страни на множеството места докара до пагубни стопански последствия. Неолибералният проект РАН-ЪТ, прибавен в България, докара до невиждано плячкосване и разрушение на стопанската система и селското стопанство. Това даде начало на разложителните процеси в региона на образованието, опазването на здравето, обществената сфера, духовната сфера. Предизвика най-сериозните нарушавания на правата и свободите на българските жители във всяка от тези сфери: правото на труд, правото на отдих, правото на опазване на здравето, правото на обучение, правото на стачки и демонстрации, правото на информация, свободата на словото, убежденията, правата на децата, правото на персонален и фамилен и живот и други
СЛАБОСТИ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ
Основните рискове за парламентарната система произтичат от слабостите на неолибералниия парламентаризъм. Това са: приоритетност на неолибералния световен пред националния дневен ред, фасадност, фрагментарна представителност, корпоративна взаимозависимост, все по-ниско равнище на законодателната активност, неравенството пред закона при използване правата и главните свободи на жителите и заради всичко това ниско публично доверие в представителната народна власт.
ПРИОРИТЕТНОСТ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ГЛОБАЛЕН ПРЕД НАЦИОНАЛНИЯ ДНЕВЕН РЕД
Дневният ред на Народно събрание демонстрира изрично доминиране на отбраната на ползите на неолиберализма пред националния интерес. Това се вижда както на равнище законодателната стратегия, по този начин и в наличието на обособените законодателни актове.
Примери от Народно събрание на Република България – Планът за възобновяване и резистентност е сладкодумен опит за налагане на неолибералният дневен ред на Европейски Съюз върху Парламента в София. Под формата на угриженост за възобновяване на стопанската система от провалите на Ковид-19 рецесията, на Народно събрание се постановат условия за приемане на 22 закона с неолиберално наличие. Сред тях са приемане на ЗИД за Конституцията, ЗИД за ЗЗДН, ЗИД за Закона за енергетиката, ЗИД на Семеен кодекс, ЗИД Наказателен кодекс, Закона за влизане на България в Еврозоната и други
Неолибералната тенденция на тези законодателни актове е забележима до бистрота. Основната цел е блокиране на опциите на българската страна да пази суверенитета и правото на независимо развиване на страната.
Неолибералната характерност на ЗИД на Конституцията
Тя намира израз в най-малко две посоки. Първо, в подкопаване ролята на Прокуратурата на България като главен държавен орган, следящ за съблюдаване на законността. За повторно за 30 години, се организира ограничавате пълномощията на Главния прокурор да проверява закононарушения в изключително огромни размери от лица на високи постове в страната. Второ, подрива се разделянето на управляващите, като главен принцип на парламентарната народна власт, посредством ограничение ролята на Президентството посредством прекачване на част от неговите балансиращи пълномощия към Правителството.
Изключително отрицателно въздействие има предлагането за смяна на Националния празник 3-ти март и неговото опълчване на празника на българската и славянската книжовност и просвета. То разгражда националното съзнание и еднаквост на българското общество, като подрива се националната историческа традиция. Почти единомислещото отменяне на това предложение бе най-красноречивата социална оценка на неолибералния радикализъм. Аналогично влияние има и предлагането в Конституцията да се запише участието на България в Европейски Съюз и НАТО като гаранция за необратимостта на неолибералния преход.
Неолибералната характерност на ЗЗДН
Под претекст отбрана на дамите от домашно принуждение се постановат неолибералните стандарти за правата на ЛГБТИ+ лицата. ЗЗДН стана позорно прочут с порочната си формулировка за домашно принуждение, зад която беше изработен опит да се прикрият претенциите на ЛГБТИ+ лицата за нови политически и обществени права. ЗЗДН сътвори законова опция за узаконяване претенциите на ЛГБТИ+ лицата в България, като заобиколи наредбите на Конституцията по чл.47 за понятието семейство, състоящо се от мъж и жена и отговорността им за развъждане и образование на техните деца, както и Решение №13 по к.д.№3/2018г. за несъответствието на Истанбулската спогодба на Конституция на Република България, Решение № 15 по к.д.№6/2021г. за понятието „ пол “.
Неолибералната характерност на измененията в Наказателен кодекс
С промените на чл.162 на Наказателен кодекс за закононарушения от ненавист бе въведена наказателна глоба на основата на правилото на възбрана на дискриминация по признака на половата ориентировка. Тази смяна в Наказателен кодекс, както и измененията в Закона за отбрана от дискриминация, нарушават Конституцията на страната във връзка с дефиниране правилата на дискриминация. Конституцията не дефинира половата ориентировка като симптом на противозаконна дискриминация, само че това вършат Наказателен кодекс и ЗЗДН. Неолиберален детайл се съдържа и в измененията на профилирания състав на закононарушения при изискванията на домашно принуждение в Наказателен кодекс.
В резултат от сходни законодателни промени, започнаха да се завеждат каузи, с които под претекст на език на омразата и недескриминация по симптом на полова ориентировка, започнаха опити за остракиране и репресиране на хора с хетеросексуална ориентировка и образование. Не от дълго време приключи сходно делото против рап-певицата Милена Славова. Продължава наказателното дело за домашно принуждение над Дебора Михайлова за нанасяне на междинна телесна щета при изискванията на домашно принуждение.
Неолибералната характерност на измененията в Семеен кодекс
Под претекст, че се цели ускорение процедурите за национално и интернационално осиновяване на деца, ЗИД Семеен кодекс предлага планува интернационално осиновяване даже без единодушието на биологичните родители. Това е директно нарушаване на наредбата на чл.47 от Конституция на Република България, за правото и отговорността на родителите на отглеждат и възпитават своите деца.
Неолибералната характерност на Закона за протекция на детето
Законът легитимира благоприятни условия на държавните органи да се намесват в правото на персонален и фамилен живот на родителите и техните деца. Той вкарва не на обтекаема формулировка на дете в риск, се легитимира правото за лишаване на деца от биологичните фамилии и настаняването им в приемно семейство или дом за приемна грижа. Той разрушава фамилията и фамилните връзки в интерес на една отслабена и неприятно функционираща страна, неспособна да подсигурява правата и свободите на своите жители.
" Либерал-екстремизъм: опасност за демокрацията и главните човешки права “
ЧАСТ I
Уважаеми посетители, другари, съграждани,
Настоящата година даде два мотива да обърнем взор към проблемите на парламентаризма. Това са изборите на 49-тия парламент от 02.04.2023г. и изборите за локални органи на 29.10.2023г. Нашата конференция дава опция както за равносметка на изборите, по този начин и за едно задълбочено разискване на аргументите за техните резултати.
Днес организираме 3-та сходна конференция на съдружие РОД. Като предписание, тя е проведена взаимно с наши сътрудници, тази година със съдружие „ Нашият дом е България “. Всяка наша конференция затвърждава по нещо остаряло и внася по нещо ново. Стараем да бъдем настоящи и потребни на себе си и на обществото. Нашият български разбор на тематиката на конференцията и тази година ще бъде уплътнен с приноса на нашите сътрудници от Швеция, Полша, Унгария и Словакия.
С наслаждение означаваме, че пораства оценката и самопризнание за РОД както в страната, по този начин и в чужбина.
Приятели,
Моята тематика през днешния ден е „ Опасностите за парламентаризма и законодателния развой “ като под-тема на основната тематика на конференцията „ Либерал-екстремизъм: опасност за демокрацията и главните човешки права “.
Темата е голяма и в последно време притегля автентичен интерес. На нея се посвещават многочислени полемики по целия свят, в границите на Световния ден на парламентаризма, на Интерпарламентарния съюз, и на десетки други конгреси на междупарламентарното съдействие. Приемам нашето присъединение, на една неправителствена организация, към тази международна тематика, като отговорно предизвикателство, без искания за пълнота, само че с упоритости да бъдем на равнището на тематиката.
Ще стартира с очевидното: рисковата рецесия на днешният парламентаризъм в Европа, в това число и нашата страна. Криза на представителността, на доверието, на успеваемостта, на представителната народна власт, която с съображение притегля вниманието на европейските парламентаристи.
Ще илюстрирам този извод с мотив от активността на Екологичен потенциал. На 25.07.2023г. Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент е изготвила Доклад към Екологичен потенциал. На основата на този отчет е призната Резолюция на Екологичен потенциал 2023/2017 (INI)). Докладът и Резолюцията са озаглавени: „ Относно парламентаризма, европейското поданство и демокрацията “.
Екологичен потенциал, като има поради, че незабавно са нужни общо определение и схващане за демократичната парламентарна народна власт и политическата воля за повишение на нейната резистентност, с цел да се подсигурява действието на разделянето на управляващите и предвид на насърчаването на жителите да се възползват от правото си да гласоподават на всички избори;
Това е текст от Преамбюла на Резолюцията. В Резолюцията е записано още нещо: „ Екологичен потенциал поддържа самодейност да се създаде взаимно с парламентите от държавите-членки на обща ХАРТА ОТНОСНО РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТИТЕ В ЕДНА ФУНКЦИОНИРАЩА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ “.
Питам се дали раждането на общото схващане за демократична парламентарна народна власт в Европейски Съюз не е леко позакъсняло. 66 години практикуваш демократична парламентарна народна власт, която към момента даже не си дефинирал…
Днес главните недостатъци на Екологичен потенциал са добре познати - той няма законодателна самодейност, няма нормотворчески функционалности, няма непрестанен надзор върху бюджета и финансите на Европейски Съюз, няма ефикасен надзор върху изпълнителните органи Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз. Такава институция няма по какъв начин да бъде ефикасна. А в това време е задоволително скъпа.
Каква е действителната роля на Екологичен потенциал в европейския политически живот през днешния ден? Възможна ли е действителна представителна народна власт да съществува при сходно положение на европейския парламентаризъм?
Ето моите отговори на тези въпроси:
Главната причина за рецесията в актуалния европейски парламентаризъм е неолиберализма.
Отдавна е явно, че Европейски Съюз не може повече да се развива в границите на неолибералния модел за развиване. Той е главната причина за икономическите и финансови проблеми на Европа през последните години, за понижаването на виталния стандарт на популацията, за загубата на водеща роля на християнска Европа, на европейската просвета в света, за нейното маргинализиране в геостратегическата игра.
Либерализмът е философско-политическа теория, обучение, идеология зародил и наложил се в избрана историческа ера в европоцентристкия свят. Той се трансформира в един от двата съществени модела за ръководство на обществото в границите на господстващата социално-икономическа система в Съединени американски щати и Европа. Той обаче не е присъщ за големи елементи от политическата карта на света: част от Азия - Китай, Индия, Виетнам; Африка; арабския свят. Неолибералният модел на ръководство не е неминуем и има задоволително други възможности, доста повече от една.
Основните постулати на неолиберализма са ограничение ролята на страната в икономическия и обществения живот, свободната пазарна стопанска система, върховенството на закона, демокрацията и самостоятелните права на индивида. Зад тях са маскирани действителните цели на неолибералната политика: разграждане на страната и нацията, очистване на страната като главен противник на транс-националните компании в икономическия живот, икономическа агресия на едрия бизнес по света, превъзходство на финансовия над индустриалния капитал, развиване на глобализма, одобряване на еднополюсния модел в интернационалните връзки, понижаване на международното население, обезпечаване на господството на „ златния милиард “, консуматорско общество, унификация на морала и полезностите на основата на американския модел.
От своето възникване до през днешния ден либерализмът е претърпял съществени промени, поради които е наименуван неолиберализъм. Въпреки претърпяната еволюция, в редица връзки той е останал правилен на своите корени, с други думи обществено детерминиран, което през днешния ден постоянно се не помни. Той има доста общи черти с консерватизма, макар че през днешния ден се експонират повече техните разлики.
Неолиберализмът и консерватизмът са две от водещи политически доктрини за актуалното общество, само че те не са единствените и това не би трябвало да се не помни. Политическата надстройка на обществото при двата модела на ръководство не се разграничава значително. Различията, доколкото съществуват, са отражение на съперничеството сред разнообразни елементи от ръководещата каста за лостовете на ръководството, спор за средствата, а не същността, с които ще наложат господстващото си икономическо състояние.
В главните форми на ръководство на обществото методите на консерватизма и неолиберализма са съвсем общи. След втората международна война, всички американски президенти, без значение дали са демократи или републиканци, организират неолиберална политика на покоряване на страната на огромния частен капитал, либерализиране на международната търговия, нападателна външна политика, обществено разслоение на обществото. Трябва ли да подсещам, че флагманът на неолибералната комерсиална политика, Общото съглашение за митата и търговията, ГАТТ, както и главните проводници на неолиберализма във финансовата сфера - Бретънудските организации МВФ и СБ, бяха основани от Хари Труман, президент от демократическата партия на Съединени американски щати, само че бяха употребявани като принадлежности на американските стопански ползи и от президентите от републиканската партия Ричард Никсън, Джонсън, Джордж Буш – старши и Джордж Буш-младши. Най-ясно индикативен е образецът на Роналд Рейган, демократ от 1932г-1962г., и републиканец от 1962г.-2004г., който през първите 30 години от своята политическа кариера организираше неолибералната политика на Съединени американски щати като демократ, а през вторите 40 години - като републиканец.
Доминацията на неолибералната система за ръководство стана безусловна през 90-те години на 20 век в света, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В абстрактен проект, нейните съществени постулати намират израз в концепциите за страната като неприятен собственик, деиделогизация на публичния живот и края на историята, джендър идеологията, новата идея за правата на детето, глобализмът, концепцията за международното държавно управление, концепцията за рестарт на света и други В стопански проект това са премахване на страната от стопанската система, покоряване на страната на частни стопански субекти, блокиране на контролните механизми на страната, приватизацията, либерализация, демонополизация, внедряване на парични деривати, електронни пари „ обичай коин “.
Възползвайки се от преимуществото си в еднополюсния свят, неолиберализмът се откри в някогашните социалистически страни в ЦЕИ и пост-съветското пространство. Настаняването му в тези страни на множеството места докара до пагубни стопански последствия. Неолибералният проект РАН-ЪТ, прибавен в България, докара до невиждано плячкосване и разрушение на стопанската система и селското стопанство. Това даде начало на разложителните процеси в региона на образованието, опазването на здравето, обществената сфера, духовната сфера. Предизвика най-сериозните нарушавания на правата и свободите на българските жители във всяка от тези сфери: правото на труд, правото на отдих, правото на опазване на здравето, правото на обучение, правото на стачки и демонстрации, правото на информация, свободата на словото, убежденията, правата на децата, правото на персонален и фамилен и живот и други
СЛАБОСТИ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ
Основните рискове за парламентарната система произтичат от слабостите на неолибералниия парламентаризъм. Това са: приоритетност на неолибералния световен пред националния дневен ред, фасадност, фрагментарна представителност, корпоративна взаимозависимост, все по-ниско равнище на законодателната активност, неравенството пред закона при използване правата и главните свободи на жителите и заради всичко това ниско публично доверие в представителната народна власт.
ПРИОРИТЕТНОСТ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ГЛОБАЛЕН ПРЕД НАЦИОНАЛНИЯ ДНЕВЕН РЕД
Дневният ред на Народно събрание демонстрира изрично доминиране на отбраната на ползите на неолиберализма пред националния интерес. Това се вижда както на равнище законодателната стратегия, по този начин и в наличието на обособените законодателни актове.
Примери от Народно събрание на Република България – Планът за възобновяване и резистентност е сладкодумен опит за налагане на неолибералният дневен ред на Европейски Съюз върху Парламента в София. Под формата на угриженост за възобновяване на стопанската система от провалите на Ковид-19 рецесията, на Народно събрание се постановат условия за приемане на 22 закона с неолиберално наличие. Сред тях са приемане на ЗИД за Конституцията, ЗИД за ЗЗДН, ЗИД за Закона за енергетиката, ЗИД на Семеен кодекс, ЗИД Наказателен кодекс, Закона за влизане на България в Еврозоната и други
Неолибералната тенденция на тези законодателни актове е забележима до бистрота. Основната цел е блокиране на опциите на българската страна да пази суверенитета и правото на независимо развиване на страната.
Неолибералната характерност на ЗИД на Конституцията
Тя намира израз в най-малко две посоки. Първо, в подкопаване ролята на Прокуратурата на България като главен държавен орган, следящ за съблюдаване на законността. За повторно за 30 години, се организира ограничавате пълномощията на Главния прокурор да проверява закононарушения в изключително огромни размери от лица на високи постове в страната. Второ, подрива се разделянето на управляващите, като главен принцип на парламентарната народна власт, посредством ограничение ролята на Президентството посредством прекачване на част от неговите балансиращи пълномощия към Правителството.
Изключително отрицателно въздействие има предлагането за смяна на Националния празник 3-ти март и неговото опълчване на празника на българската и славянската книжовност и просвета. То разгражда националното съзнание и еднаквост на българското общество, като подрива се националната историческа традиция. Почти единомислещото отменяне на това предложение бе най-красноречивата социална оценка на неолибералния радикализъм. Аналогично влияние има и предлагането в Конституцията да се запише участието на България в Европейски Съюз и НАТО като гаранция за необратимостта на неолибералния преход.
Неолибералната характерност на ЗЗДН
Под претекст отбрана на дамите от домашно принуждение се постановат неолибералните стандарти за правата на ЛГБТИ+ лицата. ЗЗДН стана позорно прочут с порочната си формулировка за домашно принуждение, зад която беше изработен опит да се прикрият претенциите на ЛГБТИ+ лицата за нови политически и обществени права. ЗЗДН сътвори законова опция за узаконяване претенциите на ЛГБТИ+ лицата в България, като заобиколи наредбите на Конституцията по чл.47 за понятието семейство, състоящо се от мъж и жена и отговорността им за развъждане и образование на техните деца, както и Решение №13 по к.д.№3/2018г. за несъответствието на Истанбулската спогодба на Конституция на Република България, Решение № 15 по к.д.№6/2021г. за понятието „ пол “.
Неолибералната характерност на измененията в Наказателен кодекс
С промените на чл.162 на Наказателен кодекс за закононарушения от ненавист бе въведена наказателна глоба на основата на правилото на възбрана на дискриминация по признака на половата ориентировка. Тази смяна в Наказателен кодекс, както и измененията в Закона за отбрана от дискриминация, нарушават Конституцията на страната във връзка с дефиниране правилата на дискриминация. Конституцията не дефинира половата ориентировка като симптом на противозаконна дискриминация, само че това вършат Наказателен кодекс и ЗЗДН. Неолиберален детайл се съдържа и в измененията на профилирания състав на закононарушения при изискванията на домашно принуждение в Наказателен кодекс.
В резултат от сходни законодателни промени, започнаха да се завеждат каузи, с които под претекст на език на омразата и недескриминация по симптом на полова ориентировка, започнаха опити за остракиране и репресиране на хора с хетеросексуална ориентировка и образование. Не от дълго време приключи сходно делото против рап-певицата Милена Славова. Продължава наказателното дело за домашно принуждение над Дебора Михайлова за нанасяне на междинна телесна щета при изискванията на домашно принуждение.
Неолибералната характерност на измененията в Семеен кодекс
Под претекст, че се цели ускорение процедурите за национално и интернационално осиновяване на деца, ЗИД Семеен кодекс предлага планува интернационално осиновяване даже без единодушието на биологичните родители. Това е директно нарушаване на наредбата на чл.47 от Конституция на Република България, за правото и отговорността на родителите на отглеждат и възпитават своите деца.
Неолибералната характерност на Закона за протекция на детето
Законът легитимира благоприятни условия на държавните органи да се намесват в правото на персонален и фамилен живот на родителите и техните деца. Той вкарва не на обтекаема формулировка на дете в риск, се легитимира правото за лишаване на деца от биологичните фамилии и настаняването им в приемно семейство или дом за приемна грижа. Той разрушава фамилията и фамилните връзки в интерес на една отслабена и неприятно функционираща страна, неспособна да подсигурява правата и свободите на своите жители.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ