Юридическото измерение на джендър политиките в България
Изказване на адв. Вл.Шейтанов на Международната конференция „ Европейски измерения на джендър-политиките “ - 25.03.2023г. София
Дами и господа, уважаеми посетители,
Позволете ми и от свое име да ви поздравявам с добре пристигнали на II-та интернационална конференция на РОД по въпросите на джендър-идеологията и нейното разпространяване в България и Европейски Съюз.
Днешната конференция се организира в обезпокоителен стадий от развиването на Европейски Съюз. Свидетели сме на дълбоки деструктивни процеси на европейската еднаквост и некадърност на Европейски Съюз да взема решение като равноправна общественост проблемите на европейското развиване. Един от тези процеси е подбуден от нео-либералната идея за пола и половата еднаквост, известна като джендър-идеологията. Задълбочаваща се демографска рецесия във всички европейски страни, за която джендър-политиката има неоспорим принос, е процесът на процесите, който към този момент слага въпроса за състоятелността на Европейски Съюз.
Въпреки този отблъскващ резултат върху демографските действителности от Скандинавия до Италия и от Нидерландия до България, Европейски Съюз е превърната в територия на джендър-политиката. Агресивността, с която джендър-идеологията се натрапва на европейските нации десетилетия наред макар нейната демографска деструктивност свидетелства за същинските цели на тази идеология. За нас, българите, поражда алтернатива – изгубване на нацията или покоряване на европеската джендър-политика.
Джендър-идеологията не е българско събитие. Тя е непозната на българската нация и нейното рационално светоусешане. Преди три десетилетия нейните постулати биха провокирали само снизходителни усмивки. Днес тя се е трансформирала в действителна политика и в нашата страна.
Формално, тя е представяна от своите поддръжници за правозащитна идея за отбрана правата на дамите и на приравнени към тях хора с ексцентрична полова ориентировка. Няма специфични международно-правни актове за отбрана правата на хората с ексцентрична полова ориентировка. Тези права не са кодифицирани в обособен акт. Такава концепция надали ще събере необятна интернационална поддръжка измежду страните, с цел да се стигне до разработване на повсеместен международно-правен акт в Организация на обединените нации и неговите профилирани организации. На този стадий това може да стане на районно равнище. Поради това, бе стартирана самодейността за европейска спогодба в лицето на Истанбулската спогодба.
Тактиката за отбрана правата на тази категория хора се осъществя посредством правилото на недискриминация (равноправно третиране) при използване на всички интернационално приети права на индивида. Този юридически метод от десетилетия е общопризнат в Европейски Съюз и Организация на обединените нации и системата от профилирани организации към Организация на обединените нации. Презюмира се, че хората с ексцентрична полова ориентировка били „ недозащитени “ и че към тях би трябвало да се ползват всички права от общите правозащитни конвенции за правата на индивида, в това число специфичните международноправни актове за отбрана правата на дамите и правата на децата.
Най-разпространените искания за нарушавания на правата на ЛГБТИ лицата, т.е. тези с ексцентрична полова ориентировка, тиражирани в Европейски Съюз и интернационалните организации от системата на Организация на обединените нации, са: принуждение, изтезания, незаслужено отношение, език на омразата, ограничение свободата на изложение и свободно изложение и спокойно сдружаване.
Навлизането на джендър-политиката в България се подтиква от чужбина, интензивно, даже нападателно. Обществото като цяло няма визия за нейната същина и наличие, само че е принуждавано да одобри непознатата идеология. Подпомага се консолидацията на една малобройна, незначителна, незряла на възраст част от обществото, която се стреми да получи статут на малцинство.
Проблемът обаче е в това, че освен във вътрешното право, само че и в интернационалното право, липсва одобрена и общоприемлива формулировка на джендър-политика. Опит за някаква формулировка е изработен, на районно равнище, освен това много несполучливо, в чл.7 от Истанбулската спогодба:
Джендър политика е политиката на държавно равнище, обхващаща всички ограничения за предварителна защита и битка с всички форми на принуждение, разказани в Истанбулската спогодба, както и повсеместен отговор на насилието над дами.
На сходна правна формулировка не може да се гледа съществено. Тя с право може да бъде избрана като антидефиниция от позиция на правното си наличие.
В обществото обаче се е образувало, по-скоро интуитивно, в сравнение с обосновано, схващане че това е политика на размиването на половата характерност на индивида, на разликите сред мъжки и женски пол, на медицински опити с половата яснота на индивида. От това произтича най-естественият въпрос – какви са демографските последствия от тази изкуствена създавана и насаждани политика.
Джендър-политиката е изключително забележима в няколко публични области: правото, образованието, обществената сфера, опазването на здравето, културата. Сред тях, най-осезаемо е настъплението в правната сфера, като обгръща както законодателството, по този начин правосъдната власт и правосъдната процедура. Усилията на последователите са фокусирани в следните посоки:
Легализация на брак или безбрачно общуване сред еднополови двойки, подписан в чужбина;
Легализация на еднополови бракове посредством правна смяна на пола.
Легализация на еднополови бракове посредством претенции за издаване на документи за раждане и за идентичност на деца на единия родител, припознати от втория родител или сътрудник в двойката.
Легализация на еднополови бракове или съжителства посредством право на свободно напредване и право на настаняване/устройване на еднополови двойки в ЕС;
Легализация на еднополовите безбрачни двойки посредством промяна на фамилното име на единия член на съображение фамилно име на другия член.
Легализация на пол, друг от бинарния, посредством възбрана на дискриминация на основата на пол, половата ориентировка, обществена роля на пола, половата еднаквост на човека;
Легализация на пол, друг от бинарния, посредством възбрана на принуждение, учредено на някаква обществена роля на пола.
Легализация на пол, друг от бинарния, посредством възбрана на домашно принуждение и принуждение над дами.
Легализация на правоспособност на малолетно и малолетно дете.
Легализация на правата на ЛГБТИ посредством добит статут за емигрант.
Опити за смяна на правосъдната процедура в региона на фамилните връзки посредством правосъдни каузи, посредством сезиране на Върховен касационен съд, Конституционен съд.
Този лист напълно не е обстоен.
Опитите внедряване на детайли на джендър-концепцията в българското законодателство се основават на две правни учредения:
нарушавания на персоналния и фамилния живот и
дискриминация на основата на пола, половата еднаквост и половата ориентировка.
Джендър-политиката се създава и внедрява в законодателството под мощното въздействие на задгранични правно-аналитични центрове. Правната идея се привнася от чужбина дружно с съответните планове за законодателни актове, внасяни от политически партии, финансирани от чужбина. Известен координатор на тази активност е УНИЦЕФ, която интензивно работи с десетки български Неправителствени организации. Признанието за това прозвуча даже в Комисията по труда, обществената и демографска политика в Народно събрание през 2023г. по отношение на плана за ЗИД на ЗЗДН. Активен участник за това е и Европейска комисия, посредством разнообразни свои стратегии като Програмата „ Права, тъждество и поданство “, Програмата „ Човешки запаси “ и други Реципират се съвсем безусловно мостри на правни актове от Европейски Съюз и страните-членки. Народното събрание съвсем безусловно копира мостри от страни, където джендър-идеологията е призната като публична държавна политика. Подобни текстове навлизат и от правосъдната процедура на Европейски съд по правата на човека и Съд на Европейския съюз.
В момента, внасянето на обособени детайли на джендър-идеологията в българското законодателство се реализира под предлог за правна промяна, в т.е. за смяна на Конституцията.
Атаката на Конституцията от позиции на джендър-идеологията върви основно срещу чл.6, ал.2, тъждество на жителите без никакви ограничавания, чл.46 и чл.47 – бракът е непринуден съюз сред мъж и жена и развъждането и възпитанието на децата е право и обвързване на техните родители, чл.85, ал.1, т.1 и т.9 – правото на Народно събрание да ратифицира и денонсира интернационалните контракти. Тази офанзива се реализира на съображение чл.5, ал.4 на Конституция на Република България - конституционната регулация за съответствие на интернационалното и националното право, посредством приоритет на европейското право над българското национално право според първичното право на Европейски Съюз - Договора за европейския съюз, и вторичното право на Европейски Съюз -Регламенти и Директиви.
Най-силната офанзива против Конституцията бе осъществена посредством импортираното предложение в Народно събрание за одобрение на Истанбулската спогодба, както и по линия на присъединението на Европейски Съюз като общественост към тази спогодба.
В акцията по одобрение на Конвенцията изплува още веднъж въпроса за примата на европейското право над националното право на държавите-членки. Това е остарелият спор сред последователите на отстъпения суверенитет и последователите на правилото на субсидиарност на право на Европейски Съюз. През последните години стартира да взема връх първата позиция, като се стигна даже до отказване на правилото на конституционна еднаквост. Все по-често се появяват правила, които задължават страните да променят и допълват своите Конституции в избрана тенденция. Такава е нормата на чл.4, т.2 от ИК, която в нарушаване на правилото за конституционна еднаквост, съдържа обвързване страните да включат неотложно в своите конституции правилото на тъждество сред половете. Призиви за смяна на Конституция на Република България по отношение на ИК са идвали неведнъж от европейските институции - Европейска комисия и Екологичен потенциал, от Председателя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Въпреки сериозния отпор, чийто най-ярък израз бе отхвърлянето на предлагането за Европейска конституция на референдумите във Франция(54.68%) и Нидерландия(61%) през 2005г., тази наклонност през днешния ден е преобладаваща в Европейски Съюз. Неин израз бе и натискът на високопоставени чиновници на Европейски Съюз, като Зам.Председател на Европейска комисия -Ханс Тимерманс, зам.председателя на Европейска комисия Вера Юрова, Председателите на ПЕС Сергей Станишев и Стефан Льовен, чиновници и на Организация на обединените нации, като Дубравка Шимонович, Спец.докладчик на Организация на обединените нации по въпроса на насилието над дами,ръководители на УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и други
Това не е просто проблем ultra vires, анеправомерна интервенция в конституционното устройство на България. При това нарушаването идва от законодателния орган на Европейска комисия и правосъдния орган Европейски съд по правата на човека. Игнорират се на чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за Европейски Съюз, решения на Съда на Европейския съюз, Решения на Европейски съд по правата на човека. Натискът за смяна на Конституцията в България в частта, уреждаща брака и развъждането и възпитанието на децата подкопава самата правна основа на Европейски Съюз. Колко костват към този момент правилата на върховенството на Конституцията, като синоним на върховенството на правото в една общественост, която принуждават принудително да си сменя Конституцията. За каква самостоятелност на магистратите можем да приказваме, когато тяхната Конституция не е самостоятелна. За каква правна сигурност може да се приказва, когато самата Конституция не е сигурна.
В самото основаване на Европейски Съюз бе заложено разбирането за опазване независимостта на националните правни системи при изискванията на отстъпен суверенитет в строго избрани сфери на активност. Израз на това схващане бе изработването на национални механизми за обезпечаване отбраната на конституционния ред на обособените страни-членки. В тяхната основа залегна правилото на „ конституционна еднаквост “, вписан в чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за Европейския съюз - Договор за Европейския съюз. В някои страни-членки, този отбраната на този принцип бе вменен на системата на общите съдилища, само че в множеството страни-членки бе особено основана нова система за надзор - системата на конституционни съдилища на страните в ЕС(Германия, Франция, Италия, Испания, Чехия, Полша, Унгария, България и др.). Същият принцип бе прибавен и от Конституционен съд в България к.д.№3/2018г. за сходството на Истанбулската спогодба на Конституцията на Република България.
Днес обаче обстановката е изменена в изгода върховенството на общностното право над вътрешното и това има своите отрицателни последствия. Принципът на примата на европейското право все по-често се употребява манипулативно за налагане на нова джендър-регулация на тематиката за пола, половата еднаквост, равенството сред половете в това число на лица с ексцентрична полова ориентировка, възбрана на дискриминирането на сексуален симптом. Проява на сходни опити е писмото на джендър-общността в лицето на Неправителствени организации „ НИЕ ИДВАМЕ “ от 13 март 2023г. до Зам. Председателя на Европейска комисия, до Еврокомисаря на правораздаване, Еврокомисаря по тъждество на Европейска комисия, където се упорства за започване на наказателна процедура против България по отношение на Тълкувателното Решението на Общо събрание на гражданските колегии от март 2023г. против правно смяна на пола.
С този мотив си служат и представители на политическите партии. Техни депутати приготвят и внасят законопроекти, а техни последователи реализират открит лобизъм в интерес на джендър-законодателството.
Второто направление е преодоляване на правосъдната власт.. Усилията са ориентирани както към магистрати на приблизително и най-високо равнище, по този начин и към преподавателите по правни науки в Правните факултети на ВУЗ. Целта е да се овладее формалното обучение за подготовка на адвокати, а по този начин също и тяхната спомагателна подготовка и преквалификация. Процесът върви непрекъснато. Такова образование на магистрати и адвокати се организира през февруари 2023г. в хотел Маринела, София, друго бе оповестено за 27.03.2023г. от „ Билитис “, в хотел Централ, в София. За образование и семинари се дават обилни суми от задгранични спонсори на ЛГБТИ придвижването. „ Купуване “ на професионални адвокати се прави и с разнообразни стратегии за образование, като Програмата „ Фулбрайт “ на Държавния департамент на Съединени американски щати.
Свое „ непокътнато място “ в разпространяването на джендър-идеологията имат и задграничните посолства в София. От първите прояви на джендър-движението в България преди повече от 20 години до момента те намерено го поддържат. Ръководители на дипломатически представителства оглавяват ЛГБТИ прайдовете в София. В продължение на десетки години, няколко задгранични посолства издават специфични Декларации в поддръжка на София-прайд. Същевременно пренебрегват самодейностите на родителското придвижване против които РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ е изразявало формален митинг. Всичко изброено е флагрантно нарушаване на правото на приемащата страна, на интернационалното дипломатическо и консулско право, на правото на Европейски Съюз.
Третото направление на опитите за джендардизиране на правосъдната система е по линия на интерпретативна правосъдната процедура. Засега тук „ триумфите “ са най-скромни. Българските магистрати пазят почтено правния суверенитет на страната. В това направление се открояват четири значими решения на висшата правосъдната власт.
Решение №3/27.07.2018г. на Конституционен съд по к.д.№3/2018г. – делото за несъответствието на Истанбулската спогодба на Конституция на Република България
Решение №15/26.10.2021г. на Конституционен съд по к.д.6/2021г. – делото за понятието пол
ТР от 20.02.2023г на Общо събрание на гражданските колегии по т.д.№2/19.02.2020г. – делото за недопускане на смяната на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални
Решение №2185/01.03.202023г. на Върховен административен съд по адм.д.6746/2022 0- дело за бебето Сара, за отвод да се издаде акт за гражданско положение и документ за идентичност на дете от еднополова двойка
Решение №3/27.07.2018г. на Конституционен съд по к.д.№3/2018г. – делото за несъответствието на Истанбулската спогодба на Конституция на Република България
Решението парира опитите на джендър-движението за отваряне вратата на националното законодателство за джендър-идеологията посредством интерпретативната функционалност на Конституционния съд(КС). Конституционен съд реши, че заради чл.3, б.В и на чл.4§3, Истанбулската спогодба не подхожда на Конституция на Република България, заради наредбите на. Мотивите на Конституционен съд са ясно изложени – разминаване сред ОБЯВЕНИТЕ ЦЕЛИ - ЗАЩИТА НА ЖЕНИТЕ ОТ НАСИЛИЕ И СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА. Според Конституционен съд, Конвенцията прокарва пътя за внедряване на понятията пол и еднаквост, учредена на пола в българската правна система в разбирането на понятието „ пол “. Мотивите на Конституционен съд бяха подкрепени от разбора на трима авторитетни конституционни адвокати. Решението е признато с болшинство от 8/4 гласа на съдиите.
Тълкуванията на Конституция на Република България на Конституционен съд са наложителни, съгласно чл.149, ал.1, т.1 на Конституция на Република България. Заедно с Конституция на Република България, те обезпечават Върховенството на Конституцията на страната. В отбрана на своето мнение Конституционен съд се базира на правилото на „ конституционната еднаквост “, по чл.4, ал.2 на Договор за Европейския съюз.
Решението бе взето с 8 гласа „ за “ и 4 гласа „ срещу “.
Решение №15/26.10.2021г. на Конституционен съд по к.д.6/2021г. – делото за понятието пол
Това конституционно дело бе формирано по искане на Върховен касационен съд, в която висшите съдии се обърнаха с молба към профилирания орган за отбрана на Конституцията на страната за наложително пояснение на конституционно-правното разбиране „ пол “. Искането бе правно изискан отговор на зачестилите молби за заверка от общите съдилища на един или различен детайл от джендър-идеологията.
Конституционен съд реши, че понятието „ пол “ съгласно Конституция на Република България следва да се схваща само в биологичен смисъл. Това мнение се споделя от безапелационното болшинство на участниците, позволени до присъединяване в това произвеждане – Върховен административен съд, ВАДвС, Св.СИНОД на БПЦ, Католическата черква, авторитетни научни служащи в региона на естествените науки, известни научни служащи, адвокати, юристи.
С оглед наложителната мощ на тълкуването на Конституцията от Конституционен съд, уредена в чл.149, ал.1,т.4 Конституция на Република България, Решението на Конституционен съд ще има доста необятно правно значение в цялата правосъдна процедура, както и за отбрана на българските ползи на интернационалните конгреси от страна на българската дипломация и представители на изпълнителната власт и президента.
Едно от най-ценните страни на Решението на Конституционен съд е правната обосновка на правилото на конституционната еднаквост. Прави се изчерпателен разбор на този принцип. Изтъква се неговото място в практиката на Конституционен съд. Подчертава се неговото необятно използване от държавите-членки като основополагащ принцип на правото на Европейски Съюз. Заявява се, че конституционната регулация на фамилията и фамилните връзки са директно свързани с бинарното схващане на пола и че това е израз на българската конституционната еднаквост. Конституционен съд, най-високата естрада на правосъдната власт в страната, припомня, че Европейски Съюз признава тази еднаквост като неотменима част от Върховенството на закона на всяка страна-член. Цитира се категорично нормата на Договор за Европейския съюз по този въпрос:
(съгл. член 4, пар. 2 Договор за Европейския съюз Опазването на националната конституционна еднаквост - е принцип на Европейски Съюз, прокламиран и в Преамбюла наХартата на главните права на ЕС).
Изключително значимо новаторско отношение на Конституционен съд към джендър-идеологията е още един вечен претекст на Решението. Съдът изрично акцентира демографското значение на вярното отношение към дефинирането на пола като детайл на процеса на възпроизводство на популацията. Това е същностен детайл на конституционния разбор на понятието „ пол “. Конституционен съд отваря пътя за вярно схващане на същността на теории, концепции и политики, учредени на разбирането на небиологичното наличие на понятието пол, за тяхната деструктивна роля за демографията в страната. Този мотив на Конституционен съд има основно значение за една вярна демографска политика освен в Република България, само че и в Европейски Съюз като цяло.
Сезиран по този въпрос от Върховен касационен съд, Конституционен съд дава разгърната правна оценка на правосъдната процедура на Европейски съд по правата на човека по чл.8 на Европейска конвенция за правата на човека за правото на персонален и фамилен живот. В тази част, решението на Конституционен съд ще има доста необятно приложение каузи по правото на персонален и фамилен живот на ЛТБТ лица жалбоподатели от България пред Европейски съд по правата на човека.
Решението бе взето с 10 гласа „ за “ против 2 други - един с изключително мнение и един – със мнение.
ТР от 20.02.2023г на Общо събрание на гражданските колегии по т.д.№2/19.02.2020г. – делото за недопускане на смяната на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални.
ТР уеднакви разнородна правосъдна процедура в България по въпросите на допускане по реда на Закона за гражданската регистрация на смяна на данни в актовете на гражданско положение, на молител, който твърди че е транссексуален.
Общо събрание на гражданските колегии реши, че обективното материално право в Република България не планува опция съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация смяна на данните по отношение на пола, името и ЕГН в актовете за гражданско положение на молител, който твърди че е трансексуален.
С оглед на зачестили правосъдни каузи на ЛТБТ лица пред български съдилища за правна смяна на пола по Закона за гражданската регистрация, ТР също има доста значимо значение. Съдът загражда по тълкувателен път опцията за корист с правото на гражданска регистрация за заверка промяната на пола. Това събитие е извънредно необятно публикувано в Съединени американски щати, Англия, Холандия, Белгия и други страни от ЕЧ. Последиците от допускането на промяна на пола, даже и не физически, а единствено правно, отваря пътя за медицински практики с доста тежки последствия както за пълнолетни лица, по този начин и за деца. Един правосъден казус, разрешаващ промяната на пола, може да сътвори правосъдна процедура и на съображение – възбрана за дискриминация, да обхване и други категории, с изключение на трансджендъри и по този начин да се популяризира необятно, по образеца на Съединени американски щати и Англия. Може да се сътвори и правна опция за правна смяна и на други естествени вродени характерности на личността като възраст, етнос, генезис и други На процедура, един сходен казус би отворил безкрайно вратата за най-разнообразни корист с това право.
Решението бе взето с 28 гласа „ за “ против 21 гласа „ срещу “.
Решение №2185/01.03.202023г. на Върховен административен съд по адм.д.6746/2022 0- дело за бебето Сара, за отвод да се издаде акт за гражданско положение и документ за идентичност на дете от еднополова двойка
С решението си Върховен административен съд отхвърля опцията за узаконяване на деца от еднополови бракове или безбрачни двойки. Върховен административен съд отхвърли да узакони съставянето на Акт за раждане на дете от еднополови двойки. Лица от един и същи пол В.Ангелова (българска гражданка) и К.Кинг (британска гражданка) са се записали като родители на детето С.Ангелова, с родители, според Регистър за гражданско положение в Барселона. В Удостоверението за раждане обаче не е посочено коя е биологичната майка на детето. В хода на административното и правосъдното производства в Република България, дамата – родител от български генезис отхвърля да даде документ, удостоверяващ, че тя е биологичната майка. Но в Писмена отбрана на процесуалния представител на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е посочено, че биологична майка на С.Ангелова е английската гражданка.
При тази фактическа и правна страна по делото, Върховен административен съд отхвърля да постанови решение, задължаващо адм. орган да издаде Акт за раждане на детето. Мотивите са следните – българското законодателство признава за биологична майка дамата, която е родила детето. Законът за гражданското положение изисква всяко дете да бъде записано с имената на двамата си родители – майка и татко. Но за майка се признава единствено лице от женски пол, а за татко – лице от мъжки пол. Законът в България не признава за родители на детето лица от еднакъв пол. Поради това, Съдът не признава на В.Ангелова статуса на родител – майка на детето С.Ангелова. На това съображение, безпричинно е да се твърди, че чл.8 от Закона за българското поданство има приложение в тази ситуация. Поради необоснованост на статуса на майка на българската гражданка В.Ангелова, то и детето не може да бъде прието за български жител.
Така, Върховен административен съд пресича опцията с фиктивни бракове или безбрачни връзки, регистрирани в чужбина да се легализира статута на деца от еднополови двойки или бракове и по този начин да се заобиколи конституционната наредба, че бракът е непринуден съюз сред мъж и жена и че развъждането и възпитанието на децата е право и отговорност също на мъжа и дамата – техни родители.
* * *
Така правосъдната власт в България, със свои обвързващи мнения, загради на този стадий пътя на джендър-идеологията към правосъдната процедура в България. Но обвиняванията в хомофобия, назадничавост, назадничавост, назадничевост, език на ненавист не престават и лека-полека ерозират правното пространство.
Привържениците на джендър-политиката не са се отказали да основат своя GENDER CORPUS в българското и европейското законодателство и опитите им не трябва да се подценяват.
На вратата чукат нови правни разногласия по проблеми на насилието над дами, домашното принуждение, признание на еднополови бракове и конкомбинати, признание на деца от еднополови бракове, взаимно признание на родителство сред страните-членки, сурогатно майчинство, декриминализацията на педофилията и други Българските адвокати стоят пред сложни времена. Политическото лоби на джендър-идеологията има след изборите за 49 Народно събрание на 02.04.2023г. получи доста парламентарно посланичество. Лобисти се готвят да трансфорат България в следващата покорена страна от джендър-идеологията, с политическа, финансова, теоретична и експертна поддръжка от чужбина. Борбата няма да бъде лесна, само че залогът е огромен.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Дами и господа, уважаеми посетители,
Позволете ми и от свое име да ви поздравявам с добре пристигнали на II-та интернационална конференция на РОД по въпросите на джендър-идеологията и нейното разпространяване в България и Европейски Съюз.
Днешната конференция се организира в обезпокоителен стадий от развиването на Европейски Съюз. Свидетели сме на дълбоки деструктивни процеси на европейската еднаквост и некадърност на Европейски Съюз да взема решение като равноправна общественост проблемите на европейското развиване. Един от тези процеси е подбуден от нео-либералната идея за пола и половата еднаквост, известна като джендър-идеологията. Задълбочаваща се демографска рецесия във всички европейски страни, за която джендър-политиката има неоспорим принос, е процесът на процесите, който към този момент слага въпроса за състоятелността на Европейски Съюз.
Въпреки този отблъскващ резултат върху демографските действителности от Скандинавия до Италия и от Нидерландия до България, Европейски Съюз е превърната в територия на джендър-политиката. Агресивността, с която джендър-идеологията се натрапва на европейските нации десетилетия наред макар нейната демографска деструктивност свидетелства за същинските цели на тази идеология. За нас, българите, поражда алтернатива – изгубване на нацията или покоряване на европеската джендър-политика.
Джендър-идеологията не е българско събитие. Тя е непозната на българската нация и нейното рационално светоусешане. Преди три десетилетия нейните постулати биха провокирали само снизходителни усмивки. Днес тя се е трансформирала в действителна политика и в нашата страна.
Формално, тя е представяна от своите поддръжници за правозащитна идея за отбрана правата на дамите и на приравнени към тях хора с ексцентрична полова ориентировка. Няма специфични международно-правни актове за отбрана правата на хората с ексцентрична полова ориентировка. Тези права не са кодифицирани в обособен акт. Такава концепция надали ще събере необятна интернационална поддръжка измежду страните, с цел да се стигне до разработване на повсеместен международно-правен акт в Организация на обединените нации и неговите профилирани организации. На този стадий това може да стане на районно равнище. Поради това, бе стартирана самодейността за европейска спогодба в лицето на Истанбулската спогодба.
Тактиката за отбрана правата на тази категория хора се осъществя посредством правилото на недискриминация (равноправно третиране) при използване на всички интернационално приети права на индивида. Този юридически метод от десетилетия е общопризнат в Европейски Съюз и Организация на обединените нации и системата от профилирани организации към Организация на обединените нации. Презюмира се, че хората с ексцентрична полова ориентировка били „ недозащитени “ и че към тях би трябвало да се ползват всички права от общите правозащитни конвенции за правата на индивида, в това число специфичните международноправни актове за отбрана правата на дамите и правата на децата.
Най-разпространените искания за нарушавания на правата на ЛГБТИ лицата, т.е. тези с ексцентрична полова ориентировка, тиражирани в Европейски Съюз и интернационалните организации от системата на Организация на обединените нации, са: принуждение, изтезания, незаслужено отношение, език на омразата, ограничение свободата на изложение и свободно изложение и спокойно сдружаване.
Навлизането на джендър-политиката в България се подтиква от чужбина, интензивно, даже нападателно. Обществото като цяло няма визия за нейната същина и наличие, само че е принуждавано да одобри непознатата идеология. Подпомага се консолидацията на една малобройна, незначителна, незряла на възраст част от обществото, която се стреми да получи статут на малцинство.
Проблемът обаче е в това, че освен във вътрешното право, само че и в интернационалното право, липсва одобрена и общоприемлива формулировка на джендър-политика. Опит за някаква формулировка е изработен, на районно равнище, освен това много несполучливо, в чл.7 от Истанбулската спогодба:
Джендър политика е политиката на държавно равнище, обхващаща всички ограничения за предварителна защита и битка с всички форми на принуждение, разказани в Истанбулската спогодба, както и повсеместен отговор на насилието над дами.
На сходна правна формулировка не може да се гледа съществено. Тя с право може да бъде избрана като антидефиниция от позиция на правното си наличие.
В обществото обаче се е образувало, по-скоро интуитивно, в сравнение с обосновано, схващане че това е политика на размиването на половата характерност на индивида, на разликите сред мъжки и женски пол, на медицински опити с половата яснота на индивида. От това произтича най-естественият въпрос – какви са демографските последствия от тази изкуствена създавана и насаждани политика.
Джендър-политиката е изключително забележима в няколко публични области: правото, образованието, обществената сфера, опазването на здравето, културата. Сред тях, най-осезаемо е настъплението в правната сфера, като обгръща както законодателството, по този начин правосъдната власт и правосъдната процедура. Усилията на последователите са фокусирани в следните посоки:
Легализация на брак или безбрачно общуване сред еднополови двойки, подписан в чужбина;
Легализация на еднополови бракове посредством правна смяна на пола.
Легализация на еднополови бракове посредством претенции за издаване на документи за раждане и за идентичност на деца на единия родител, припознати от втория родител или сътрудник в двойката.
Легализация на еднополови бракове или съжителства посредством право на свободно напредване и право на настаняване/устройване на еднополови двойки в ЕС;
Легализация на еднополовите безбрачни двойки посредством промяна на фамилното име на единия член на съображение фамилно име на другия член.
Легализация на пол, друг от бинарния, посредством възбрана на дискриминация на основата на пол, половата ориентировка, обществена роля на пола, половата еднаквост на човека;
Легализация на пол, друг от бинарния, посредством възбрана на принуждение, учредено на някаква обществена роля на пола.
Легализация на пол, друг от бинарния, посредством възбрана на домашно принуждение и принуждение над дами.
Легализация на правоспособност на малолетно и малолетно дете.
Легализация на правата на ЛГБТИ посредством добит статут за емигрант.
Опити за смяна на правосъдната процедура в региона на фамилните връзки посредством правосъдни каузи, посредством сезиране на Върховен касационен съд, Конституционен съд.
Този лист напълно не е обстоен.
Опитите внедряване на детайли на джендър-концепцията в българското законодателство се основават на две правни учредения:
нарушавания на персоналния и фамилния живот и
дискриминация на основата на пола, половата еднаквост и половата ориентировка.
Джендър-политиката се създава и внедрява в законодателството под мощното въздействие на задгранични правно-аналитични центрове. Правната идея се привнася от чужбина дружно с съответните планове за законодателни актове, внасяни от политически партии, финансирани от чужбина. Известен координатор на тази активност е УНИЦЕФ, която интензивно работи с десетки български Неправителствени организации. Признанието за това прозвуча даже в Комисията по труда, обществената и демографска политика в Народно събрание през 2023г. по отношение на плана за ЗИД на ЗЗДН. Активен участник за това е и Европейска комисия, посредством разнообразни свои стратегии като Програмата „ Права, тъждество и поданство “, Програмата „ Човешки запаси “ и други Реципират се съвсем безусловно мостри на правни актове от Европейски Съюз и страните-членки. Народното събрание съвсем безусловно копира мостри от страни, където джендър-идеологията е призната като публична държавна политика. Подобни текстове навлизат и от правосъдната процедура на Европейски съд по правата на човека и Съд на Европейския съюз.
В момента, внасянето на обособени детайли на джендър-идеологията в българското законодателство се реализира под предлог за правна промяна, в т.е. за смяна на Конституцията.
Атаката на Конституцията от позиции на джендър-идеологията върви основно срещу чл.6, ал.2, тъждество на жителите без никакви ограничавания, чл.46 и чл.47 – бракът е непринуден съюз сред мъж и жена и развъждането и възпитанието на децата е право и обвързване на техните родители, чл.85, ал.1, т.1 и т.9 – правото на Народно събрание да ратифицира и денонсира интернационалните контракти. Тази офанзива се реализира на съображение чл.5, ал.4 на Конституция на Република България - конституционната регулация за съответствие на интернационалното и националното право, посредством приоритет на европейското право над българското национално право според първичното право на Европейски Съюз - Договора за европейския съюз, и вторичното право на Европейски Съюз -Регламенти и Директиви.
Най-силната офанзива против Конституцията бе осъществена посредством импортираното предложение в Народно събрание за одобрение на Истанбулската спогодба, както и по линия на присъединението на Европейски Съюз като общественост към тази спогодба.
В акцията по одобрение на Конвенцията изплува още веднъж въпроса за примата на европейското право над националното право на държавите-членки. Това е остарелият спор сред последователите на отстъпения суверенитет и последователите на правилото на субсидиарност на право на Европейски Съюз. През последните години стартира да взема връх първата позиция, като се стигна даже до отказване на правилото на конституционна еднаквост. Все по-често се появяват правила, които задължават страните да променят и допълват своите Конституции в избрана тенденция. Такава е нормата на чл.4, т.2 от ИК, която в нарушаване на правилото за конституционна еднаквост, съдържа обвързване страните да включат неотложно в своите конституции правилото на тъждество сред половете. Призиви за смяна на Конституция на Република България по отношение на ИК са идвали неведнъж от европейските институции - Европейска комисия и Екологичен потенциал, от Председателя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Въпреки сериозния отпор, чийто най-ярък израз бе отхвърлянето на предлагането за Европейска конституция на референдумите във Франция(54.68%) и Нидерландия(61%) през 2005г., тази наклонност през днешния ден е преобладаваща в Европейски Съюз. Неин израз бе и натискът на високопоставени чиновници на Европейски Съюз, като Зам.Председател на Европейска комисия -Ханс Тимерманс, зам.председателя на Европейска комисия Вера Юрова, Председателите на ПЕС Сергей Станишев и Стефан Льовен, чиновници и на Организация на обединените нации, като Дубравка Шимонович, Спец.докладчик на Организация на обединените нации по въпроса на насилието над дами,ръководители на УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и други
Това не е просто проблем ultra vires, анеправомерна интервенция в конституционното устройство на България. При това нарушаването идва от законодателния орган на Европейска комисия и правосъдния орган Европейски съд по правата на човека. Игнорират се на чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за Европейски Съюз, решения на Съда на Европейския съюз, Решения на Европейски съд по правата на човека. Натискът за смяна на Конституцията в България в частта, уреждаща брака и развъждането и възпитанието на децата подкопава самата правна основа на Европейски Съюз. Колко костват към този момент правилата на върховенството на Конституцията, като синоним на върховенството на правото в една общественост, която принуждават принудително да си сменя Конституцията. За каква самостоятелност на магистратите можем да приказваме, когато тяхната Конституция не е самостоятелна. За каква правна сигурност може да се приказва, когато самата Конституция не е сигурна.
В самото основаване на Европейски Съюз бе заложено разбирането за опазване независимостта на националните правни системи при изискванията на отстъпен суверенитет в строго избрани сфери на активност. Израз на това схващане бе изработването на национални механизми за обезпечаване отбраната на конституционния ред на обособените страни-членки. В тяхната основа залегна правилото на „ конституционна еднаквост “, вписан в чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за Европейския съюз - Договор за Европейския съюз. В някои страни-членки, този отбраната на този принцип бе вменен на системата на общите съдилища, само че в множеството страни-членки бе особено основана нова система за надзор - системата на конституционни съдилища на страните в ЕС(Германия, Франция, Италия, Испания, Чехия, Полша, Унгария, България и др.). Същият принцип бе прибавен и от Конституционен съд в България к.д.№3/2018г. за сходството на Истанбулската спогодба на Конституцията на Република България.
Днес обаче обстановката е изменена в изгода върховенството на общностното право над вътрешното и това има своите отрицателни последствия. Принципът на примата на европейското право все по-често се употребява манипулативно за налагане на нова джендър-регулация на тематиката за пола, половата еднаквост, равенството сред половете в това число на лица с ексцентрична полова ориентировка, възбрана на дискриминирането на сексуален симптом. Проява на сходни опити е писмото на джендър-общността в лицето на Неправителствени организации „ НИЕ ИДВАМЕ “ от 13 март 2023г. до Зам. Председателя на Европейска комисия, до Еврокомисаря на правораздаване, Еврокомисаря по тъждество на Европейска комисия, където се упорства за започване на наказателна процедура против България по отношение на Тълкувателното Решението на Общо събрание на гражданските колегии от март 2023г. против правно смяна на пола.
С този мотив си служат и представители на политическите партии. Техни депутати приготвят и внасят законопроекти, а техни последователи реализират открит лобизъм в интерес на джендър-законодателството.
Второто направление е преодоляване на правосъдната власт.. Усилията са ориентирани както към магистрати на приблизително и най-високо равнище, по този начин и към преподавателите по правни науки в Правните факултети на ВУЗ. Целта е да се овладее формалното обучение за подготовка на адвокати, а по този начин също и тяхната спомагателна подготовка и преквалификация. Процесът върви непрекъснато. Такова образование на магистрати и адвокати се организира през февруари 2023г. в хотел Маринела, София, друго бе оповестено за 27.03.2023г. от „ Билитис “, в хотел Централ, в София. За образование и семинари се дават обилни суми от задгранични спонсори на ЛГБТИ придвижването. „ Купуване “ на професионални адвокати се прави и с разнообразни стратегии за образование, като Програмата „ Фулбрайт “ на Държавния департамент на Съединени американски щати.
Свое „ непокътнато място “ в разпространяването на джендър-идеологията имат и задграничните посолства в София. От първите прояви на джендър-движението в България преди повече от 20 години до момента те намерено го поддържат. Ръководители на дипломатически представителства оглавяват ЛГБТИ прайдовете в София. В продължение на десетки години, няколко задгранични посолства издават специфични Декларации в поддръжка на София-прайд. Същевременно пренебрегват самодейностите на родителското придвижване против които РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ е изразявало формален митинг. Всичко изброено е флагрантно нарушаване на правото на приемащата страна, на интернационалното дипломатическо и консулско право, на правото на Европейски Съюз.
Третото направление на опитите за джендардизиране на правосъдната система е по линия на интерпретативна правосъдната процедура. Засега тук „ триумфите “ са най-скромни. Българските магистрати пазят почтено правния суверенитет на страната. В това направление се открояват четири значими решения на висшата правосъдната власт.
Решение №3/27.07.2018г. на Конституционен съд по к.д.№3/2018г. – делото за несъответствието на Истанбулската спогодба на Конституция на Република България
Решение №15/26.10.2021г. на Конституционен съд по к.д.6/2021г. – делото за понятието пол
ТР от 20.02.2023г на Общо събрание на гражданските колегии по т.д.№2/19.02.2020г. – делото за недопускане на смяната на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални
Решение №2185/01.03.202023г. на Върховен административен съд по адм.д.6746/2022 0- дело за бебето Сара, за отвод да се издаде акт за гражданско положение и документ за идентичност на дете от еднополова двойка
Решение №3/27.07.2018г. на Конституционен съд по к.д.№3/2018г. – делото за несъответствието на Истанбулската спогодба на Конституция на Република България
Решението парира опитите на джендър-движението за отваряне вратата на националното законодателство за джендър-идеологията посредством интерпретативната функционалност на Конституционния съд(КС). Конституционен съд реши, че заради чл.3, б.В и на чл.4§3, Истанбулската спогодба не подхожда на Конституция на Република България, заради наредбите на. Мотивите на Конституционен съд са ясно изложени – разминаване сред ОБЯВЕНИТЕ ЦЕЛИ - ЗАЩИТА НА ЖЕНИТЕ ОТ НАСИЛИЕ И СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА. Според Конституционен съд, Конвенцията прокарва пътя за внедряване на понятията пол и еднаквост, учредена на пола в българската правна система в разбирането на понятието „ пол “. Мотивите на Конституционен съд бяха подкрепени от разбора на трима авторитетни конституционни адвокати. Решението е признато с болшинство от 8/4 гласа на съдиите.
Тълкуванията на Конституция на Република България на Конституционен съд са наложителни, съгласно чл.149, ал.1, т.1 на Конституция на Република България. Заедно с Конституция на Република България, те обезпечават Върховенството на Конституцията на страната. В отбрана на своето мнение Конституционен съд се базира на правилото на „ конституционната еднаквост “, по чл.4, ал.2 на Договор за Европейския съюз.
Решението бе взето с 8 гласа „ за “ и 4 гласа „ срещу “.
Решение №15/26.10.2021г. на Конституционен съд по к.д.6/2021г. – делото за понятието пол
Това конституционно дело бе формирано по искане на Върховен касационен съд, в която висшите съдии се обърнаха с молба към профилирания орган за отбрана на Конституцията на страната за наложително пояснение на конституционно-правното разбиране „ пол “. Искането бе правно изискан отговор на зачестилите молби за заверка от общите съдилища на един или различен детайл от джендър-идеологията.
Конституционен съд реши, че понятието „ пол “ съгласно Конституция на Република България следва да се схваща само в биологичен смисъл. Това мнение се споделя от безапелационното болшинство на участниците, позволени до присъединяване в това произвеждане – Върховен административен съд, ВАДвС, Св.СИНОД на БПЦ, Католическата черква, авторитетни научни служащи в региона на естествените науки, известни научни служащи, адвокати, юристи.
С оглед наложителната мощ на тълкуването на Конституцията от Конституционен съд, уредена в чл.149, ал.1,т.4 Конституция на Република България, Решението на Конституционен съд ще има доста необятно правно значение в цялата правосъдна процедура, както и за отбрана на българските ползи на интернационалните конгреси от страна на българската дипломация и представители на изпълнителната власт и президента.
Едно от най-ценните страни на Решението на Конституционен съд е правната обосновка на правилото на конституционната еднаквост. Прави се изчерпателен разбор на този принцип. Изтъква се неговото място в практиката на Конституционен съд. Подчертава се неговото необятно използване от държавите-членки като основополагащ принцип на правото на Европейски Съюз. Заявява се, че конституционната регулация на фамилията и фамилните връзки са директно свързани с бинарното схващане на пола и че това е израз на българската конституционната еднаквост. Конституционен съд, най-високата естрада на правосъдната власт в страната, припомня, че Европейски Съюз признава тази еднаквост като неотменима част от Върховенството на закона на всяка страна-член. Цитира се категорично нормата на Договор за Европейския съюз по този въпрос:
(съгл. член 4, пар. 2 Договор за Европейския съюз Опазването на националната конституционна еднаквост - е принцип на Европейски Съюз, прокламиран и в Преамбюла наХартата на главните права на ЕС).
Изключително значимо новаторско отношение на Конституционен съд към джендър-идеологията е още един вечен претекст на Решението. Съдът изрично акцентира демографското значение на вярното отношение към дефинирането на пола като детайл на процеса на възпроизводство на популацията. Това е същностен детайл на конституционния разбор на понятието „ пол “. Конституционен съд отваря пътя за вярно схващане на същността на теории, концепции и политики, учредени на разбирането на небиологичното наличие на понятието пол, за тяхната деструктивна роля за демографията в страната. Този мотив на Конституционен съд има основно значение за една вярна демографска политика освен в Република България, само че и в Европейски Съюз като цяло.
Сезиран по този въпрос от Върховен касационен съд, Конституционен съд дава разгърната правна оценка на правосъдната процедура на Европейски съд по правата на човека по чл.8 на Европейска конвенция за правата на човека за правото на персонален и фамилен живот. В тази част, решението на Конституционен съд ще има доста необятно приложение каузи по правото на персонален и фамилен живот на ЛТБТ лица жалбоподатели от България пред Европейски съд по правата на човека.
Решението бе взето с 10 гласа „ за “ против 2 други - един с изключително мнение и един – със мнение.
ТР от 20.02.2023г на Общо събрание на гражданските колегии по т.д.№2/19.02.2020г. – делото за недопускане на смяната на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални.
ТР уеднакви разнородна правосъдна процедура в България по въпросите на допускане по реда на Закона за гражданската регистрация на смяна на данни в актовете на гражданско положение, на молител, който твърди че е транссексуален.
Общо събрание на гражданските колегии реши, че обективното материално право в Република България не планува опция съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация смяна на данните по отношение на пола, името и ЕГН в актовете за гражданско положение на молител, който твърди че е трансексуален.
С оглед на зачестили правосъдни каузи на ЛТБТ лица пред български съдилища за правна смяна на пола по Закона за гражданската регистрация, ТР също има доста значимо значение. Съдът загражда по тълкувателен път опцията за корист с правото на гражданска регистрация за заверка промяната на пола. Това събитие е извънредно необятно публикувано в Съединени американски щати, Англия, Холандия, Белгия и други страни от ЕЧ. Последиците от допускането на промяна на пола, даже и не физически, а единствено правно, отваря пътя за медицински практики с доста тежки последствия както за пълнолетни лица, по този начин и за деца. Един правосъден казус, разрешаващ промяната на пола, може да сътвори правосъдна процедура и на съображение – възбрана за дискриминация, да обхване и други категории, с изключение на трансджендъри и по този начин да се популяризира необятно, по образеца на Съединени американски щати и Англия. Може да се сътвори и правна опция за правна смяна и на други естествени вродени характерности на личността като възраст, етнос, генезис и други На процедура, един сходен казус би отворил безкрайно вратата за най-разнообразни корист с това право.
Решението бе взето с 28 гласа „ за “ против 21 гласа „ срещу “.
Решение №2185/01.03.202023г. на Върховен административен съд по адм.д.6746/2022 0- дело за бебето Сара, за отвод да се издаде акт за гражданско положение и документ за идентичност на дете от еднополова двойка
С решението си Върховен административен съд отхвърля опцията за узаконяване на деца от еднополови бракове или безбрачни двойки. Върховен административен съд отхвърли да узакони съставянето на Акт за раждане на дете от еднополови двойки. Лица от един и същи пол В.Ангелова (българска гражданка) и К.Кинг (британска гражданка) са се записали като родители на детето С.Ангелова, с родители, според Регистър за гражданско положение в Барселона. В Удостоверението за раждане обаче не е посочено коя е биологичната майка на детето. В хода на административното и правосъдното производства в Република България, дамата – родител от български генезис отхвърля да даде документ, удостоверяващ, че тя е биологичната майка. Но в Писмена отбрана на процесуалния представител на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е посочено, че биологична майка на С.Ангелова е английската гражданка.
При тази фактическа и правна страна по делото, Върховен административен съд отхвърля да постанови решение, задължаващо адм. орган да издаде Акт за раждане на детето. Мотивите са следните – българското законодателство признава за биологична майка дамата, която е родила детето. Законът за гражданското положение изисква всяко дете да бъде записано с имената на двамата си родители – майка и татко. Но за майка се признава единствено лице от женски пол, а за татко – лице от мъжки пол. Законът в България не признава за родители на детето лица от еднакъв пол. Поради това, Съдът не признава на В.Ангелова статуса на родител – майка на детето С.Ангелова. На това съображение, безпричинно е да се твърди, че чл.8 от Закона за българското поданство има приложение в тази ситуация. Поради необоснованост на статуса на майка на българската гражданка В.Ангелова, то и детето не може да бъде прието за български жител.
Така, Върховен административен съд пресича опцията с фиктивни бракове или безбрачни връзки, регистрирани в чужбина да се легализира статута на деца от еднополови двойки или бракове и по този начин да се заобиколи конституционната наредба, че бракът е непринуден съюз сред мъж и жена и че развъждането и възпитанието на децата е право и отговорност също на мъжа и дамата – техни родители.
* * *
Така правосъдната власт в България, със свои обвързващи мнения, загради на този стадий пътя на джендър-идеологията към правосъдната процедура в България. Но обвиняванията в хомофобия, назадничавост, назадничавост, назадничевост, език на ненавист не престават и лека-полека ерозират правното пространство.
Привържениците на джендър-политиката не са се отказали да основат своя GENDER CORPUS в българското и европейското законодателство и опитите им не трябва да се подценяват.
На вратата чукат нови правни разногласия по проблеми на насилието над дами, домашното принуждение, признание на еднополови бракове и конкомбинати, признание на деца от еднополови бракове, взаимно признание на родителство сред страните-членки, сурогатно майчинство, декриминализацията на педофилията и други Българските адвокати стоят пред сложни времена. Политическото лоби на джендър-идеологията има след изборите за 49 Народно събрание на 02.04.2023г. получи доста парламентарно посланичество. Лобисти се готвят да трансфорат България в следващата покорена страна от джендър-идеологията, с политическа, финансова, теоретична и експертна поддръжка от чужбина. Борбата няма да бъде лесна, само че залогът е огромен.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ