ИК Хермес пуска „Италианската балерина“
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ИТАЛИАНСКАТА БАЛЕРИНА
от Сорая Лейн
размер: 288 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2333–5
превод: Пепа Стоилова
Италия, слънце, вино и обич. И една трогателна любовна история, неподвластна на времето, която ще промени всичко.
Очаквайте „ Италианската балерина “ на 26 март!
Интервю със Сорая Лейн
Сорая Лейн приключва право, само че взема решение, че кариерата на правист не е за нея и се посвещава на детската си фантазия да стане публицист. Автор е на модерна дамска прозаичност и на исторически романи. Живее в дребна плантация в родната си Нова Зеландия със своя брачен партньор и двамата им сина. „ Италианската балерина “ се появява на пазара през 2022 година и се трансформира в международен бестселър, преведен на 20 езика.
Как избра жанра, в който да твориш?
Обичам освен да пиша, само че и да чета комерсиална литература. В романите си, изключително историческите, пиша за мощни дами, изпреварили времето си. Надявам се, че читателите ще се влюбят в героите ми и ще се натъжат, когато приключението свърши. Ще се замислят какво са претърпели дамите в предишното, по какъв начин се е налагало да се борят със зъби и нокти, с цел да извоюват, а по-късно и отстояват правата си, да мечтаят и да сбъдват и най-дръзките си фантазии. Но в действителност най-важното за мен е да оказа помощ на хората да избягат от протичащото се в живота им и да се насладят на моите истории.
От кои създатели почерпи ентусиазъм, с цел да започнеш да се занимаваш с писане?
О, те са толкоз доста. Ако въпреки всичко би трябвало да изброя няколко, то създателите, които ме въодушевиха най-силно, когато започнах да пиша, са все дами: Лесли Пиърс, Нора Робъртс, Сара Донати и Паулина Симонс.
Имаш ли обичан откъс, който те стимулира или лозунг, който следваш?
Да, само че те нормално зависят от настройката и настроението ми и постоянно се трансформират с времето. Любимият ми откъс сега, който важи в цялостна мощ за моето потомство, е: „ От дамите през днешния ден се чака да гледат децата си като че ли не работят и да работят като че ли нямат деца “.
Кое е пожеланото ти място за писане?
Това също се трансформира с времето. Обикновено пускам в кабинета си у дома, само че почти на половината от черновата ми доскучава и стартирам да се местя от стая в стая за многообразие. През зимата обичам да пиша от кухнята, тъй като слънцето ме огрява (през лятото е прекомерно топло там), а в петък заран боготворя да пиша, до момента в който се излежавам. Изпращам децата на учебно заведение, след това се връщам в леглото с чаша чай и преносимия компютър и пиша час-два, които са извънредно продуктивни.
Кои три неща множеството хора не знаят за теб?
Живея в Нова Зеландия, само че главната част от читателите ми са от Съединени американски щати и Англия.
Алергична съм към множеството животни, само че все пак имам куче, две котки и кон, тъй като боготворя животните.
Пристрастена съм към „ Нетфликс “.
И финален въпрос: действието в книгите ти се развива в Италия, Куба, Гърция и куп други екзотични и красиви места по света. Кое от тях би посетила самата ти?
Бих дала всичко, с цел да отида в Италия, сходно на героинята ми от „ Италианската балерина “ и да прекарам лятото там със фамилията си.
*Интервюто е преведено по материали от goodreads.com и writersideaoflife.com
За книгата
Лили е изправена на кръстопът в живота си, когато инцидентно научава, че баба ѝ е родена в „ Домът на вярата “: място, където неомъжените дами, очакващи дете, са намирали заслон и разтуха. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от към този момент починалата собственичка на дома, Лили намира изписана на ръка рецепта на италиански и остаряла балетна стратегия за миланската „ Ла Скала “.
Решена да разплете мистерията, младата жена отпътува за живописното италианско градче Комо, където ще работи във винарната на семейство Мартинели. Очарователният наследник на притежателя, Антонио, ѝ оказва помощ да се разрови в предишното. Докато научава от ден на ден за баба си и самата себе си, тя незабелязано се влюбва в Италия, а и в Антонио. Заедно откриват, че рецептата е за сладкиш, който се предлага от генерации в една-единствена пекарна в градчето Алба. Лили и Антонио отпътуват за там и се натъкват на сърцераздирателна любовна история, неподвластна на времето и превратностите на ориста.
Разкривайки разтърсващи фамилни секрети, Лили се трансформира, само че дали ще се осмели да последва сърцето си и да стартира напълно нов живот?
Откъс
Лили излезе от хотела и погледна замислено обратно, съвсем очаквайки майка ѝ да стои на горното ходило на богато украсеното стълбище и да ѝ маха за сбогом. Но, уви, площадката беше празна, по тази причина се усмихна, представяйки си я по какъв начин се приготвя за деня.
– Лили?
Тя се обърна и видя мъж с тъмни като какао очи и златист тен.
– Си. А вие би трябвало да сте…
– Антонио – показа се непознатият и протегна ръка. Тя очакваше, че ще стисне нейната, само че вместо това я притегли към себе си и я целуна по бузите. – Добре пристигнала.
Очите му бяха топли, усмивката още по-топла и тя усети, че се изчервява от погледа му. Очевидно елементарно се поддаваше на чара на италианските мъже.
– Мога ли да взема багажа ти?
Лили кимна и сама подвигна по-малкия куфар, а той се зае с по-тежкия. Пренесе го няколко стъпала по-надолу, спря и кимна към колата си.
– Насам – сподели той и уточни към много изхабен джип 4 х 4, радикално друг от скъпите европейски коли, които виждаше, откогато дойде, а застаналият до него хубав италианец с навити до лактите ръкави на ризата и избелели от носене дънки ѝ подсказа, че не е позволила неточност.
Тя хвърли сака си на задната седалка, а той отвори шофьорската врата и постави куфара ѝ на пътническата.
– Колко ще продължи пътуването?
Наложи му се да завърти ключа няколко пъти, с цел да възпламени мотора. Той измърмори нещо под носа си и отговори:
– По-малко от час. Достатъчно да те опозная.
Закачливото му мигане я накара да се разсмее. Само да можеше да го види, майка ѝ би го одобрила с цялото си сърце.
– И по този начин, кажи ми какво правиш на лозята? – попита тя, когато джипът се отдалечи от хотела и пое по пътя.
– По-точният въпрос е какво не върша – отвърна мъжът и я погледна скришом. Лили изчака още веднъж да се концентрира върху шофирането и плъзна очи по мъжествената челюст и отметнатата обратно черна коса.
– Отдавна ли работиш там?
– Роберто и Франческа Мартинели са мои родители – сподели той, като въртеше кормилото с една ръка, а другата отпусна на седалката. – Накараха ме да работя още като момче и се занимавам съвсем с всичко: от ремонт на машините до гроздобер. Така стоят нещата в едно фамилно лозе. Въпреки че, механически, аз съм лозарят.
Лили прочисти гърлото си засрамена, че не се е досетила, че е наследник на Роберто.
– Извинявай, просто не допусках…
– Че ще ме изпрати да те взема? – Усмивката му беше заразителна.
– Очаквах елементарен служащ – призна тя.
– О, белла, само че те изпратиха тъкмо подобен.
Разсмяха се, усещайки лекост между тях, въпреки Лили да се смущаваше от него.
– Чух, че си работила в чужбина? – полюбопитства той.
Тя се извърна леко, с цел да вижда лицето му.
– Да. Прекарах известно време в Калифорния, след това отпътувах за Нова Зеландия, с цел да проуча производството на тяхното шампанско.
– Аааа, а в този момент искаш да научиш тайните на нашето франчакорта?
– Точно по този начин. И ми споделиха, не, в действителност знам, че фамилията ти създава едни от най-хубавите пенливи виновност в района.
– Според татко ми – пошегува се Антонио.
– По-скоро съгласно огромна част от най-хубавите винопроизводители в света – поправи го тя. – Но няма да загатна това пред татко ти, в случай че не искаш.
– Пенсо джиа че ту ми пиача.
– Какво значи това?
– Значи: мисля, че към този момент ми харесваш. – Той се засмя. – И ми се коства, че баща ще се влюби в теб.
Известно време пътуваха, без да приказват, а Лили гледаше през прозореца изменящия се пейзаж, пробвайки се да попие колкото може повече. Любимата част от работата ѝ като производител на вино беше пътуването из други страни. Обичаше да държи в ръка непознатата почва, да се среща с хората, да следи метода им на работа. Предпочиташе фамилните лозя, тъй като пазеха традициите, излъчени през поколенията. Нямаше по-добри места, където би желала да бъде и да научи нещо потребно, даже това да я караше постоянно да мисли за татко си и всичко, което бе изгубила.
След като татко ѝ умря, тя продължи целеустремено да следва фантазиите си, да прави нещата, които бяха обсъждали и които той искаше да реализира, само че не съумя, тъй като инфарктът го открадна от нея. Още като момиче се бе зарекла да стане винопроизводител, до момента в който тичаше след него из лозята, а той ѝ обясняваше по какъв начин да разбере дали гроздето е узряло, по какъв начин да го допира и да откъсва чепките с ръка. Като тийнейджърка го наблюдаваше по какъв начин отпива от виното, описвайки какви жилки би трябвало да търси, преди да го изплюе, и тя повтаряше същото, полагайки старания да не се мръщи на усета, до момента в който обезверено се стараеше да долови най-малко някакъв намек за дъб или цитрус.
И тогава един ден той си отиде, просто ей по този начин, без предизвестие. Лили плака дни наред, след това реши, че в никакъв случай повече няма да стъпи в лозе, само че в последна сметка се съобщи и последва сърцето си. И до през днешния ден, щом отпиеше вино, като че ли чуваше дълбокия му глас, като че ли и той пиеше дружно с нея, подсказваше ѝ за вкусовите нюанси и одобряваше преценката ѝ.
– Винаги ли си желал да работиш из лозята? – обърна се към Антонио, като прогони тъжните мисли за татко си и насочи вниманието си към мъжа до себе си.
– Това е нашият метод на живот – повдигна плещи той. – От мен се очакваше да продължа фамилния бизнес и за благополучие, това изцяло ме устройва. Същото се отнася за брат ми и сестра ми.
Лили не му призна, че знае кой е, тъй като беше чела доста за фамилията му. Напрегна се да си спомни за Марко, Витория и… Ант. Ето за какво не го позна незабавно.
– Предпочиташ Антонио пред Ант? – попита тя.
Той изглеждаше сюрпризиран.
– А, значи си направила изследване – сподели с усмивка. – Всички, които ме познават от дете, ме назовават Ант, само че не ми е изключително прелестно. Бях най-дребният в учебно заведение, с крайници като клечки, и до мен брат ми изглеждаше като колос. Другите деца ми се подиграваха, че наподобявам на мравка. Един от минусите на проучването на британски в ранна възраст.
Очите ѝ се плъзнаха по продължение на тялото му. Със сигурност към този момент не беше „ мравка “. Предположи, че е висок най-малко метър и осемдесет, а може и повече, и изпълваше ризата и дънките.
– Не мисля, че имаш съображение да се притесняваш от прякора – означи и се изчерви, че я бе хванал да го оглежда.
– Дръпнах на височина чак на шестнайсет, само че в този момент съм най-високият в фамилията. Колкото до името… – Той повдигна плещи. – То си остана.
Антонио понижи скоростта, Лили погледна през прозореца и видя, че пейзажът още веднъж се е трансформирал. Видя лозя, разпростряли се по ската на хълма, докъдето стигаше погледът, под заслон от ясно синьо небе.
– Добре пристигнала вкъщи – сподели той и зави по алея, обградена от двете страни от дървета с мързеливо поклащащи се от ветреца листа. – Уверявам те, това е раят.
Докато напредваха постепенно по алеята, Лили видя жена на кон с развяваща се зад нея дълга тъмна коса, която подвигна ръка за привет.
– Майка ми – съобщи Антонио.
Лили не би трябвало да е толкоз сюрпризирана, само че мисълта, че привлекателната жена е майка на три пораснали деца, ѝ се стори неуместна. Мислеше, че фотографията в фамилния уеб страница е остаряла, само че наподобява, освен мъжете в рода бяха красиви.
– Имам възприятието, че тук ще ми хареса – прошепна тя.
Неочаквано ръката му докосна нейната, до момента в който алеята се виеше нагоре по наклонен рид към огромна къща с теракотен покрив и измазани стени, осеяни с високи прозорци.
– Аз също.
Лили подозираше, че няма поради единствено гроздето, и колкото и да се стараеше да не смесва работата с удоволствието, думите на майка ѝ към момента кънтяха в ушите ѝ.
Забавлявай се, Лили. Само един път ще бъдеш на трийсет, по тази причина пусни си косата и си разреши да се влюбиш. Или най-малкото, да се озовеш в леглото с хубав мъж.
п редставя
ИТАЛИАНСКАТА БАЛЕРИНА
от Сорая Лейн
размер: 288 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2333–5
превод: Пепа Стоилова
Италия, слънце, вино и обич. И една трогателна любовна история, неподвластна на времето, която ще промени всичко.
Очаквайте „ Италианската балерина “ на 26 март!
Интервю със Сорая Лейн
Сорая Лейн приключва право, само че взема решение, че кариерата на правист не е за нея и се посвещава на детската си фантазия да стане публицист. Автор е на модерна дамска прозаичност и на исторически романи. Живее в дребна плантация в родната си Нова Зеландия със своя брачен партньор и двамата им сина. „ Италианската балерина “ се появява на пазара през 2022 година и се трансформира в международен бестселър, преведен на 20 езика.
Как избра жанра, в който да твориш?
Обичам освен да пиша, само че и да чета комерсиална литература. В романите си, изключително историческите, пиша за мощни дами, изпреварили времето си. Надявам се, че читателите ще се влюбят в героите ми и ще се натъжат, когато приключението свърши. Ще се замислят какво са претърпели дамите в предишното, по какъв начин се е налагало да се борят със зъби и нокти, с цел да извоюват, а по-късно и отстояват правата си, да мечтаят и да сбъдват и най-дръзките си фантазии. Но в действителност най-важното за мен е да оказа помощ на хората да избягат от протичащото се в живота им и да се насладят на моите истории.
От кои създатели почерпи ентусиазъм, с цел да започнеш да се занимаваш с писане?
О, те са толкоз доста. Ако въпреки всичко би трябвало да изброя няколко, то създателите, които ме въодушевиха най-силно, когато започнах да пиша, са все дами: Лесли Пиърс, Нора Робъртс, Сара Донати и Паулина Симонс.
Имаш ли обичан откъс, който те стимулира или лозунг, който следваш?
Да, само че те нормално зависят от настройката и настроението ми и постоянно се трансформират с времето. Любимият ми откъс сега, който важи в цялостна мощ за моето потомство, е: „ От дамите през днешния ден се чака да гледат децата си като че ли не работят и да работят като че ли нямат деца “.
Кое е пожеланото ти място за писане?
Това също се трансформира с времето. Обикновено пускам в кабинета си у дома, само че почти на половината от черновата ми доскучава и стартирам да се местя от стая в стая за многообразие. През зимата обичам да пиша от кухнята, тъй като слънцето ме огрява (през лятото е прекомерно топло там), а в петък заран боготворя да пиша, до момента в който се излежавам. Изпращам децата на учебно заведение, след това се връщам в леглото с чаша чай и преносимия компютър и пиша час-два, които са извънредно продуктивни.
Кои три неща множеството хора не знаят за теб?
Живея в Нова Зеландия, само че главната част от читателите ми са от Съединени американски щати и Англия.
Алергична съм към множеството животни, само че все пак имам куче, две котки и кон, тъй като боготворя животните.
Пристрастена съм към „ Нетфликс “.
И финален въпрос: действието в книгите ти се развива в Италия, Куба, Гърция и куп други екзотични и красиви места по света. Кое от тях би посетила самата ти?
Бих дала всичко, с цел да отида в Италия, сходно на героинята ми от „ Италианската балерина “ и да прекарам лятото там със фамилията си.
*Интервюто е преведено по материали от goodreads.com и writersideaoflife.com
За книгата
Лили е изправена на кръстопът в живота си, когато инцидентно научава, че баба ѝ е родена в „ Домът на вярата “: място, където неомъжените дами, очакващи дете, са намирали заслон и разтуха. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от към този момент починалата собственичка на дома, Лили намира изписана на ръка рецепта на италиански и остаряла балетна стратегия за миланската „ Ла Скала “.
Решена да разплете мистерията, младата жена отпътува за живописното италианско градче Комо, където ще работи във винарната на семейство Мартинели. Очарователният наследник на притежателя, Антонио, ѝ оказва помощ да се разрови в предишното. Докато научава от ден на ден за баба си и самата себе си, тя незабелязано се влюбва в Италия, а и в Антонио. Заедно откриват, че рецептата е за сладкиш, който се предлага от генерации в една-единствена пекарна в градчето Алба. Лили и Антонио отпътуват за там и се натъкват на сърцераздирателна любовна история, неподвластна на времето и превратностите на ориста.
Разкривайки разтърсващи фамилни секрети, Лили се трансформира, само че дали ще се осмели да последва сърцето си и да стартира напълно нов живот?
Откъс
Лили излезе от хотела и погледна замислено обратно, съвсем очаквайки майка ѝ да стои на горното ходило на богато украсеното стълбище и да ѝ маха за сбогом. Но, уви, площадката беше празна, по тази причина се усмихна, представяйки си я по какъв начин се приготвя за деня.
– Лили?
Тя се обърна и видя мъж с тъмни като какао очи и златист тен.
– Си. А вие би трябвало да сте…
– Антонио – показа се непознатият и протегна ръка. Тя очакваше, че ще стисне нейната, само че вместо това я притегли към себе си и я целуна по бузите. – Добре пристигнала.
Очите му бяха топли, усмивката още по-топла и тя усети, че се изчервява от погледа му. Очевидно елементарно се поддаваше на чара на италианските мъже.
– Мога ли да взема багажа ти?
Лили кимна и сама подвигна по-малкия куфар, а той се зае с по-тежкия. Пренесе го няколко стъпала по-надолу, спря и кимна към колата си.
– Насам – сподели той и уточни към много изхабен джип 4 х 4, радикално друг от скъпите европейски коли, които виждаше, откогато дойде, а застаналият до него хубав италианец с навити до лактите ръкави на ризата и избелели от носене дънки ѝ подсказа, че не е позволила неточност.
Тя хвърли сака си на задната седалка, а той отвори шофьорската врата и постави куфара ѝ на пътническата.
– Колко ще продължи пътуването?
Наложи му се да завърти ключа няколко пъти, с цел да възпламени мотора. Той измърмори нещо под носа си и отговори:
– По-малко от час. Достатъчно да те опозная.
Закачливото му мигане я накара да се разсмее. Само да можеше да го види, майка ѝ би го одобрила с цялото си сърце.
– И по този начин, кажи ми какво правиш на лозята? – попита тя, когато джипът се отдалечи от хотела и пое по пътя.
– По-точният въпрос е какво не върша – отвърна мъжът и я погледна скришом. Лили изчака още веднъж да се концентрира върху шофирането и плъзна очи по мъжествената челюст и отметнатата обратно черна коса.
– Отдавна ли работиш там?
– Роберто и Франческа Мартинели са мои родители – сподели той, като въртеше кормилото с една ръка, а другата отпусна на седалката. – Накараха ме да работя още като момче и се занимавам съвсем с всичко: от ремонт на машините до гроздобер. Така стоят нещата в едно фамилно лозе. Въпреки че, механически, аз съм лозарят.
Лили прочисти гърлото си засрамена, че не се е досетила, че е наследник на Роберто.
– Извинявай, просто не допусках…
– Че ще ме изпрати да те взема? – Усмивката му беше заразителна.
– Очаквах елементарен служащ – призна тя.
– О, белла, само че те изпратиха тъкмо подобен.
Разсмяха се, усещайки лекост между тях, въпреки Лили да се смущаваше от него.
– Чух, че си работила в чужбина? – полюбопитства той.
Тя се извърна леко, с цел да вижда лицето му.
– Да. Прекарах известно време в Калифорния, след това отпътувах за Нова Зеландия, с цел да проуча производството на тяхното шампанско.
– Аааа, а в този момент искаш да научиш тайните на нашето франчакорта?
– Точно по този начин. И ми споделиха, не, в действителност знам, че фамилията ти създава едни от най-хубавите пенливи виновност в района.
– Според татко ми – пошегува се Антонио.
– По-скоро съгласно огромна част от най-хубавите винопроизводители в света – поправи го тя. – Но няма да загатна това пред татко ти, в случай че не искаш.
– Пенсо джиа че ту ми пиача.
– Какво значи това?
– Значи: мисля, че към този момент ми харесваш. – Той се засмя. – И ми се коства, че баща ще се влюби в теб.
Известно време пътуваха, без да приказват, а Лили гледаше през прозореца изменящия се пейзаж, пробвайки се да попие колкото може повече. Любимата част от работата ѝ като производител на вино беше пътуването из други страни. Обичаше да държи в ръка непознатата почва, да се среща с хората, да следи метода им на работа. Предпочиташе фамилните лозя, тъй като пазеха традициите, излъчени през поколенията. Нямаше по-добри места, където би желала да бъде и да научи нещо потребно, даже това да я караше постоянно да мисли за татко си и всичко, което бе изгубила.
След като татко ѝ умря, тя продължи целеустремено да следва фантазиите си, да прави нещата, които бяха обсъждали и които той искаше да реализира, само че не съумя, тъй като инфарктът го открадна от нея. Още като момиче се бе зарекла да стане винопроизводител, до момента в който тичаше след него из лозята, а той ѝ обясняваше по какъв начин да разбере дали гроздето е узряло, по какъв начин да го допира и да откъсва чепките с ръка. Като тийнейджърка го наблюдаваше по какъв начин отпива от виното, описвайки какви жилки би трябвало да търси, преди да го изплюе, и тя повтаряше същото, полагайки старания да не се мръщи на усета, до момента в който обезверено се стараеше да долови най-малко някакъв намек за дъб или цитрус.
И тогава един ден той си отиде, просто ей по този начин, без предизвестие. Лили плака дни наред, след това реши, че в никакъв случай повече няма да стъпи в лозе, само че в последна сметка се съобщи и последва сърцето си. И до през днешния ден, щом отпиеше вино, като че ли чуваше дълбокия му глас, като че ли и той пиеше дружно с нея, подсказваше ѝ за вкусовите нюанси и одобряваше преценката ѝ.
– Винаги ли си желал да работиш из лозята? – обърна се към Антонио, като прогони тъжните мисли за татко си и насочи вниманието си към мъжа до себе си.
– Това е нашият метод на живот – повдигна плещи той. – От мен се очакваше да продължа фамилния бизнес и за благополучие, това изцяло ме устройва. Същото се отнася за брат ми и сестра ми.
Лили не му призна, че знае кой е, тъй като беше чела доста за фамилията му. Напрегна се да си спомни за Марко, Витория и… Ант. Ето за какво не го позна незабавно.
– Предпочиташ Антонио пред Ант? – попита тя.
Той изглеждаше сюрпризиран.
– А, значи си направила изследване – сподели с усмивка. – Всички, които ме познават от дете, ме назовават Ант, само че не ми е изключително прелестно. Бях най-дребният в учебно заведение, с крайници като клечки, и до мен брат ми изглеждаше като колос. Другите деца ми се подиграваха, че наподобявам на мравка. Един от минусите на проучването на британски в ранна възраст.
Очите ѝ се плъзнаха по продължение на тялото му. Със сигурност към този момент не беше „ мравка “. Предположи, че е висок най-малко метър и осемдесет, а може и повече, и изпълваше ризата и дънките.
– Не мисля, че имаш съображение да се притесняваш от прякора – означи и се изчерви, че я бе хванал да го оглежда.
– Дръпнах на височина чак на шестнайсет, само че в този момент съм най-високият в фамилията. Колкото до името… – Той повдигна плещи. – То си остана.
Антонио понижи скоростта, Лили погледна през прозореца и видя, че пейзажът още веднъж се е трансформирал. Видя лозя, разпростряли се по ската на хълма, докъдето стигаше погледът, под заслон от ясно синьо небе.
– Добре пристигнала вкъщи – сподели той и зави по алея, обградена от двете страни от дървета с мързеливо поклащащи се от ветреца листа. – Уверявам те, това е раят.
Докато напредваха постепенно по алеята, Лили видя жена на кон с развяваща се зад нея дълга тъмна коса, която подвигна ръка за привет.
– Майка ми – съобщи Антонио.
Лили не би трябвало да е толкоз сюрпризирана, само че мисълта, че привлекателната жена е майка на три пораснали деца, ѝ се стори неуместна. Мислеше, че фотографията в фамилния уеб страница е остаряла, само че наподобява, освен мъжете в рода бяха красиви.
– Имам възприятието, че тук ще ми хареса – прошепна тя.
Неочаквано ръката му докосна нейната, до момента в който алеята се виеше нагоре по наклонен рид към огромна къща с теракотен покрив и измазани стени, осеяни с високи прозорци.
– Аз също.
Лили подозираше, че няма поради единствено гроздето, и колкото и да се стараеше да не смесва работата с удоволствието, думите на майка ѝ към момента кънтяха в ушите ѝ.
Забавлявай се, Лили. Само един път ще бъдеш на трийсет, по тази причина пусни си косата и си разреши да се влюбиш. Или най-малкото, да се озовеш в леглото с хубав мъж.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ