Време е имало още преди Големия взрив
Изчисления на английски космолози сочат, че пространство-времето е съществувало още преди Големия гърмеж, породил Вселената. Изводите на учените са показани в изданието Physics Letters B.
„ Не вкарваме нови понятия, не променяме теорията на относителността, а единствено тълкования на някои нейни постулати. Нашите калкулации сочат, че Големият гърмеж не е бил начало на времето; в този миг просто се е трансформирала ориентацията на пространството. С други думи, „ счупила “ се е не е физиката, а картата на света “, изяснява Дейвид Слоун от Оксфордския университет.
Слоун и екипът му стигнали до този извод, като се опитвали да открият отговор на безконечния космологичен въпрос: какво е представлявала Вселената в първите мигове след Големия гърмеж и по какъв начин е изглеждала тя преди въпросния прелом, родил нашия свят.
Както изясняват учените, през днешния ден има два метода към този проблем. Голяма част от космолозите считат, че Вселената се е родила от сингулярност, бързо разширявайки се в първите мигове след Големия гърмеж. Друга група астрофизици считат, че рождението на нашата Вселена е било предшествано от гибелта на нейна „ прародителка “, която евентуално е настъпила по време на по този начин наречения Голям гърмеж.
Първият вид е по-прост от теоретична позиция, защото съществуването на някои форми на пространство-времето преди Големия гърмеж повдигат редица съвсем неразрешими въпроси. Например не е ясно по какъв начин Вселената се е лишила от свръхвисокото равнище ентропия и е „ родила “ енергийно чистата модерна Вселена.
Друг проблем се заключава в това, че през днешния ден космолозите даже не могат да предположат по какъв начин е изглеждал този „ остарял свят “. Става дума за това, че теорията на относителността престава да работи при рисково високи сили, присъщи за Големия гърмеж и породилата го сингулярност.
Това кара учените да спорят по въпроса, какви закони са управлявали живота на Вселената в първите мигове от нейния „ нов “ и последните секунди от нейния „ остарял “ живот, в случай че подобен е съществувал. Много космолози, в това число и починалият Стивън Хокинг, избират да заобикалят този въпрос. Те считат, че времето не е съществувало преди Големия гърмеж и по тази причина казусът няма смисъл.
Слоун и екипът му оферират нова интерпретация на тази мистерия, която взема решение въпроса за съществуването на „ остаряла Вселена “ по автентичен метод, без да нарушава приноса на Айнщайн и без да извежда нови понятия като струни или квантови примки.
Учените са обърнали внимание на нещо просто. Намирайки се вътре във Вселената, ние не можем да установим тъкмо нейните размери и да я съпоставим с нещо отвън нейните лимити. Съответно в действителност всички величини и явления, описвани от ОТО и други космологични теории, имат условен темперамент.
Последната концепция съгласно Слоун разрешава да се избегнат в действителност всички неразрешими проблеми, свързани с безкрайната компактност на силата и кривината на пространството, които не може да се подценен в границите на класическата доктрина на Айнщайн и свързаната с нея конструкция на пространство-времето.
Ръководени от тази концепция, учените са изработили компютърен модел на „ безразмерна “ Вселена и са изучили по какъв начин наподобява в нея началната точка на Големия гърмеж. Оказва се, че това не е била сингулярност, а друга конструкция, която Слоун и сътрудниците му назовават „ точка на Янус “.
За разлика от „ нормалния “ Голям гърмеж, тъканта на пространство-времето не престава да съществува оттатък точката на неговото рождение. Тя просто става „ огледална “. Грубо казано, преди раждането на Вселената времето е текло в противоположна посока, а пространството е било „ насочено “ малко по-различно, сочат изчисленията на английските откриватели.
Всички сходни преобразувания не опонират на теорията на относителността и не се отразяват по никакъв метод на самата материя. Всъщност трансформира се „ картата “ на нейното систематизиране и координати, а не вътрешното съдържимо. Това на собствен ред може да изясни неналичието на антиматерия във Вселената и някои други нейни странности, за които учените спорят и до през днешния ден, означават в Оксфорд.
Източник
