Изчаках да минат екзалтациите около речта на Туск. И сега е

Изчаках да минат екзалтациите към речта на Туск. И в този момент е време да се запитаме: имаме ли потребност някой водевилно да припалва родолюбието ни? Или се нуждаем от нещо друго – вместо обикновено, плоско ухажване?  Ето каква трябваше да е тази тирада. Аз няма да ви приказвам за шопската салата, няма да ви приказвам за общоизвестното, няма да ви лаская, като загатвам Захари Бахаров или Христо Стоичков.
Знам, че вие ще приемете това като неуместно изместване на вниманието ни от съдбовните ви проблеми.
Тук, в този Храм на Българската нематериалност – вашият Народен спектакъл – би трябвало да бъда оптимално прям с вас.
Ще ми се да ви кажа, че ние имаме някаква визия за тежките ви проблеми – въпреки и не цялостна.
Но ние ще ви почитаме още повече, в случай че по-често говорите за тези проблеми.
Ако съумеете да ни убедите, че се нуждаете от доста повече помощ.

Ние не чакаме сляпа лоялност или смирение, както си мислят може би някои.
Ние чакаме друго: да получаваме непрестанно ясна и почтена визия за протичащото се тук - както и по-голяма упоритост от ваша страна, с цел да преодолеете най-накрая дългогодишния си застой.

Най-лесно ще ми бъде да ви декламирам „ Отечество общително “ – както ми подсказаха съветниците ми и някои българи.
Ние знаем, че вие от много време сте родолюбиви хора – обаче знаем също по този начин, че би трябвало да живеете надалеч по-добре.
Древната ви история и оцеляването ви през бурите на хилядолетията потвърждават вашия кураж.
Вие сте тук – наследници на самите себе си, потомци на самите себе си – а не на Спартак или който и да е било различен.
И нямате потребност да ви пришиват крилете на непозната история или популярност.
Напомняйте си го това всеки ден, напомняйте ни го и на нас – с цел да бъдем по-почтени с вас.

Изживяваме съдбоносни моменти – дружно.
Надявам се, че ще ги преодолеем – още веднъж дружно.
Даваме си сметка, какво значи да сте Пазителите на Съюза, да сте неговите граничари.
Сигурен съм, че ще издържите натиска и на това тестване.

Това ни прави ваши длъжници.
Казвам го най-много на тези ваши сънародници, които едвам оцеляват, които едвам отстояват страдалческия си живот.
Ние мислим за вас.

Видях митингите извън, те са естествени за една демократична страна.
Но не видях нито един глас – най-малко обществен – на евроскептицизъм.
Това е още едно доказателство, че очакванията ви са свързани със Съюза.
И ние би трябвало да отговорим на тези очаквания.
Обичайте страната си и работете за нея.

***
Туск в никакъв случай нямаше да произнесе такава тирада.

Висшата номенклатура на Европейския съюз от ден на ден замязва на кремълските старци от времето на Разцвета на Застоя.
Особено Юнкер.
Старческото му лигавене, мазните целувки с който завари, приказките му за шопската салата и българската ракия провокират все по-голямо стеснение - всеки миг очакваш да направи нещо непристойно.
Сякаш желае да го вземаме за сенилния Брежнев.

Но речта на Туск надмина всичко: с обикновеното ухажване, със злоупотребата с евтини похвати.
Сякаш българите са някакви идиоти, които, щом чуят, че някой ломоти на езика им, ще не помнят всичко друго.
Че ще се разчувстван, в случай че някой фриволно целува историята и подмята подправени тези.

Щом ни изкарват потомци на траките и ние се разплакваме от трогване, гответе се да ни подмятат към този момент всичко: Спартак да стане националния ни воин, а пък Апостола да го изпратим в забравата.
Спартак - героят на протеста против от дълго време несъществуваща империя, им е надалеч по-удобен.

Преди години Божидар Димитров написа книга за митовете в историята ни – първият от тях е за тракийския принос в образуването на българската националност.
Този мит се използваше, с цел да обслужва ползите на кръга към Л. Живкова, а и с цел да пробутваме по-лесно тракийските съкровища като наши.
Сега някой ще разобличи ли евтината игра на Туск – или отново политиката ще ни попречи?

Оперетъчното зрелище на Туск по никакъв начин не е безобидно.
Най-малкото, тъй като провокира възторзи, които даже е неудобно да разясняваме - и то от хора, които сякаш имат призванието да ръководят действителния живот, а не да примират по водевилни осъществявания.

Но зад всичко това имаше и нещо ведро: подсказаха ни, че нищо изключително не се случва, че би трябвало да изтърпим една вечеринка и да си заменяем евтини похвали.

По-отвратително бе държанието на клакьорите на Туск.
Всички те толкоз се развълнуваха, че като че ли не бяха и чували стиховете на Вазов, като че ли Туск трябваше да им ги открие и да ги направи родолюбци, най-малко за един час.
Жалка история.

***
Колкото сериозна политика има в целувките на Юнкер, толкоз има и в речта на Туск.

***

Коментарът на журналиста е оповестен в персоналния му профил във Facebook