Избягал от войната в Украйна българин: Синът ми вече говори български и се готви за първи клас
Избягалият от войната в Украйна българин Николай Иванов, споделя за ужаса на хората.
Бил е в листата на чакащите за обезпечен превоз, само че взема решение да тръгне самичък. Взема със себе си брачната половинка си, както и още една жена с дете. Така ги избавя от идния смут в украинската столица, където живеят.
От думите му стана ясно, че украинците извънредно елементарно минават към български език, изключително децата.
Синът му Богдан има рожден ден тъкмо в деня на нашествието, а в този момент, шест месеца по-късно, се готви за първи клас и приказва български.
" Жена ми към този момент работи тук. Тя готви доста вкусно и популяризира украинската кухня у нас. Моят живот се обвърза с украинците по ненакърним метод ", съобщи той пред Нова нюз.
Днес е националният празник на Украйна, а Николай се чуди по какъв начин хората ще честват на фона на продължаващата покруса. " Украинците са прелестни хора. Българите да гледат със ярък взор и доверие към тях. Около 70 души минаха през нас, на които помогнахме. Само един от тях беше по-стресиран, чудехме се по какъв начин да му помогнем ", спомня си Иванов.
Според него мнозина българи са се задействали и са помогнали. " Нашият офис е малко в планината, само че от него се вее украинският байрак. Много хора не помнят геополитическите схващания и подават ръка на нуждаещите се ", уточни той.
Украинците у нас са в непрекъснат контакт с украинските си близки, а по думите му това значително не им разрешава да се откъснат от ужаса, в противен случай, кара ги да съпреживяват болката на хората. Той дефинира разходката в Киев на втория ден от войната като нещо, което ще запомни вечно. " Видяхме нереален град със смели хора с неизбежност, надвиснала над тях ", описа Николай.
" Трябваше да действаме доста бързо, тръгнахме с метрото. До нас се возеше младо семейство с бебе, които се гледаха в очите и плачеха. На всяка метростанция виждахме естествени хора, които се криеха. В посолството нямаше по какъв начин да ни окажат огромно подпомагане, самите те бяха доста уплашени. Две войничета, които трепереха от боязън, ни изпратиха до метрото ", описа българинът.
Бил е в листата на чакащите за обезпечен превоз, само че взема решение да тръгне самичък. Взема със себе си брачната половинка си, както и още една жена с дете. Така ги избавя от идния смут в украинската столица, където живеят.
От думите му стана ясно, че украинците извънредно елементарно минават към български език, изключително децата.
Синът му Богдан има рожден ден тъкмо в деня на нашествието, а в този момент, шест месеца по-късно, се готви за първи клас и приказва български.
" Жена ми към този момент работи тук. Тя готви доста вкусно и популяризира украинската кухня у нас. Моят живот се обвърза с украинците по ненакърним метод ", съобщи той пред Нова нюз.
Днес е националният празник на Украйна, а Николай се чуди по какъв начин хората ще честват на фона на продължаващата покруса. " Украинците са прелестни хора. Българите да гледат със ярък взор и доверие към тях. Около 70 души минаха през нас, на които помогнахме. Само един от тях беше по-стресиран, чудехме се по какъв начин да му помогнем ", спомня си Иванов.
Според него мнозина българи са се задействали и са помогнали. " Нашият офис е малко в планината, само че от него се вее украинският байрак. Много хора не помнят геополитическите схващания и подават ръка на нуждаещите се ", уточни той.
Украинците у нас са в непрекъснат контакт с украинските си близки, а по думите му това значително не им разрешава да се откъснат от ужаса, в противен случай, кара ги да съпреживяват болката на хората. Той дефинира разходката в Киев на втория ден от войната като нещо, което ще запомни вечно. " Видяхме нереален град със смели хора с неизбежност, надвиснала над тях ", описа Николай.
" Трябваше да действаме доста бързо, тръгнахме с метрото. До нас се возеше младо семейство с бебе, които се гледаха в очите и плачеха. На всяка метростанция виждахме естествени хора, които се криеха. В посолството нямаше по какъв начин да ни окажат огромно подпомагане, самите те бяха доста уплашени. Две войничета, които трепереха от боязън, ни изпратиха до метрото ", описа българинът.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ