Отбелязваме 115 Години От Избухването На Илинденско-Преображенското Въстание
Избран е управителен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран съставът на бойното ядро в този регион: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и име му.
Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Последното, предизвестено от западните Велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание изиграва голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието насочва бърза молба за помощ до българското държавно управление. Последното, предизвестено от западните Велики сили за неприятните последици, които биха последвали за България при възможна интервенция, не се отзовава на отправения апел. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. Въпреки своя крах Илинденско-Преображенското въстание изиграва голямо значение. То демонстрира на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ