Избрах си този филм, защото наровете са едни от любимите

Избрах си този филм, тъй като наровете са едни от обичаните ми плодове и тъй като в никакъв случай не бях гледала филм от Азербайджан. Преди началото на прожекцията и представянето от посланика на страната не знаех какъв брой награждаван е филмът и какъв огромен триумф е пожънал в целия свят. И да, това е изцяло справедливо, само че по-важното е, че това е в действителност прекрасен, интелигентен, забавен филм. Точно това кино, поради което отивам на „ “. Градината с наровете, снимана във кино лентата в самия кипеж на сезона, е голяма и е благосъстоятелност на Шамил, който живее със снаха си и дребния си внук и се грижи за наровете си напълно самичък. Другите мъже в градчето наподобява по през целия ден играят домино в чайната в центъра или работят за локалния предприемач, който е хвърлил око и на градината с наровете. Разбира се, Шамил няма да даде своята градина, до момента в който е жив и в положение да я обработва – това отношение към земята не е патент на онази далечна страна и мощно свързва кино лентата с сходни истории на родна почва.

Един ден блудният наследник се завръща – синът на Шамил и татко на внука му се прибира след 12 години в Русия, с цел да вземе със себе си фамилията си, което не е виждал през цялото това време. Последвалите събития са и предстоящи, и тъжни, като историята е въодушевена от далечна аналогия с „ Вишнева градина “ на.



И въпреки всичко – наровете. Оказа се, най-малко от този филм разбрах, че нарът е националният плод на Азербайджан. Всяко хранене е съпроводено със сок от нар, на панаирите има надпревари за изцеждане на сок, стопаните се хвалят със стоката си, нарът даже се яде като гарнитура по време на хранене. Наровете на Азербайджан са големи, кърваво червени и са в действителност съвършен декор за историята. Почти във всяка сцена на кино лентата участва най-малко един нар – червен като кръв, безмълвен очевидец на драмата на остарелия Шамил, снаха му Сара и дребния Джамал.

Иска ми се да напиша, че наровете са оживели в края на тази история, само че в последна сметка по кое време за финален път сте яли зряла хубава българска ябълка от някой дядо от Кюстендилско? Този филм е и с цел да ни подсети за това.