Изтърканите джинси ще спечелят евроизборите
Изборите за Европейски парламент, които ще се проведат в България на 26 май, наближават. Макар тяхното естество да не е обвързвано с преразпределянето на сериозен финансов запас, какъвто по-скоро ще бъде казусът на локалните избори по-късно тази година, то те са не по-малко значими.
Тъй като в последна сметка евроизборите ще са тест за това по какъв начин се оправят ръководещите и опозицията съгласно българските жители. Именно последните ще пишат оценки, оттатък нормалните и дежурни обети и клюки сред партиите.
Ако вечерта на 26 май, при към този момент създал се резултат от вота, чуете нормалните оправдания от десните, че изборите са се провели в почивен цикъл, а от левите - за това, че техният електорат не припознава гласуването за Екологичен потенциал, то това ще значи, че на този избор слабите оценки ще са повече от отличните.
Но точно евроизборите са това, което може да даде нова мощ на опозиционната хайдушка ария за животоспасяващата нужда от предварителни избори, или таман в противен случай, да заглушат тази ария дефинитивно и да припомнят на хайдутите, че са по-добри в развеждането на преживни бозайници измежду необятни тревни площи. Ето за какво залогът на този избор е доста по-голям от това по какъв начин ще се разпределят тези 17 места, които са отредени за българските представители в Европейския парламент.
След като тези избори имат сериозен залог, би било уместно партиите и техните претенденти да подходят по пропорционалния метод. Вместо това обаче, въпреки към момента да е рано за крайни заключения (не знаем по какъв начин ще наподобяват дефинитивно листите на партиите и с какви тематики ще влязат техните представители в идната кампания), то наподобява по този начин, че ще бъдат направени редица неверни стъпки.
Когато става дума за избори, са налице потвърдени опасности и потвърдени правила за тяхното отбягване. И двете можем да " съберем " и " обобщим " в синдроми (нещо като Хегелова диалектика), в които проблемите съдържат в себе си и решенията.
Кои са тези синдроми?
1) Синдромът " Моисей "
Той е нещо като канон, съгласно който лидерът на листата е доста значим, тъй като същият ще съставлява и ще поведе хората си. Никой не е наясно с имената на еврейския човешки поток, тръгнал от Египет към Ханаан (Великия изход), само че всички знаем за техния лидер, пророка Мойсей. Затова първите места в листите на партиите би трябвало да бъдат формирани от разпознаваеми и законни претенденти, които да " дърпат " и да поведат хората си.
Такъв, да вземем за пример, бе казусът и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия на предишните евроизборите. Но това надали ще бъде повторено на тези.
2) Синдромът " Спартанци "
Това е обстановката, когато имаш мощен претендент (и вероятно лидер на листа, вид " Моисей " ), само че явяващ се от името на слаба партия. На този стадий наподобява, да вземем за пример, че мястото в бъдещия състав на Европейския парламент на кандидатурата на Вътрешна македонска революционна организация, Ангел Джамбазки, зависи не толкоз от персоналните му качества, а от състава, дисциплината и количеството на партиите, които ще го повдигнат (т.е. дали Обединените патриоти ще се явят дружно в познатия формат).
Или с други думи, трябват и спартанци.
3) Синдромът " С изтъркани джинси "
Изборите за Екологичен потенциал тази година ще се проведат в коренно-различна атмосфера от последните такива преди 5 години. Ако тогава уместни и съответстващи претенденти бяха рафинираните такива, алергични към популизма и към навитите ръкави на ризата, то обстановката през днешния ден дава преимущество на различен вид профил - този на хулиганите. Кризите на Европейската национална партия и Партията на европейските социалисти, които, респективно, биват предизвикани отдясно и отляво, са показателни за изменящата се среда.
Кореспондиращо с Европа, и в България електоралната публиката е настроена за малко повече от ъндърграунда на Стефан Вълдобрев и за по-малко от подиумното звучене на Лили Иванова.
4) Синдромът " 50 нюанса сиво "
Кел изгода от преференциите, в случай че няма за кого да бъдат употребявани. Тук става дума за безличността на претендентите и техните напоителни чиновнически сияния. Това е измежду главните опасности, стоящи пред десните - с консервативни и/или демократични конотации - партии, които рискуват да изпълнят редиците си с хора, на които по-скоро би им отивало да държат чашата с кафе при Гала.
5) Синдромът " Кучето и керванът "
Това е крещящата нужда претендентите да не позволяват разминаваме сред това, което те смятат за значимо, и това, което е предпочитано за техните гласоподаватели. Кандидатите не би трябвало да постановат своя дневен ред на хората тук, а да вършат тъкмо противоположното: да материализират ползите на гласоподавателите си в Брюксел. Досега се случваше по неправилния метод.
Ако политиците, които желаят да отидат в Европейски Съюз, продължат да градят акциите си върху таксите за трансграничните преводи сред страните от Европейски Съюз отвън и вътре - Еврозоната, до момента в който в действителност хората се вълнуват от напълно разнообразни неща, то тогава ще се озовем в режима на " Кучето си лае, керванът си върви ".
6) Синдромът " Дискомфортът на Вуте "
Тук приказваме за евроизборите като опция за разрешаване на вътрешно-партийни спорове. Това е рискът, който наподобява като неизпълним за левицата в България: обстановката, в която опозицията на Корнелия Нинова в границите на партията се сплотява против посочените от нея любимци и гласоподава за " отстъпник " (например скупчване на преференции за Сергей Станишев против Елена Йончева). Ако в името на това утринната закуска на соцлидерката на 27 сутринта да се състои от преобладаващи съставки от дървесина, то евентуално Мишо Миков би още веднъж нарамил предизборно чувала с картофи. Така или другояче, това ще е класиката в жанра, по този начин добре разказана от поговорката, в която лирическият воин не се демонстрира като лакомец, когато би трябвало да степенува личното си благоденствие по отношение на това на съседа или на Вуте.
Някои от посочените синдроми са позитивни, други - негативни, само че всички заедно би трябвало да бъдат регистрирани. На този стадий обаче наподобява, че българските партии и техните претенденти ще трансформират това, което работеше, а там, където трябваше да има промени, ще заложат на инерцията.
Мартин Табаков, news.bg
Тъй като в последна сметка евроизборите ще са тест за това по какъв начин се оправят ръководещите и опозицията съгласно българските жители. Именно последните ще пишат оценки, оттатък нормалните и дежурни обети и клюки сред партиите.
Ако вечерта на 26 май, при към този момент създал се резултат от вота, чуете нормалните оправдания от десните, че изборите са се провели в почивен цикъл, а от левите - за това, че техният електорат не припознава гласуването за Екологичен потенциал, то това ще значи, че на този избор слабите оценки ще са повече от отличните.
Но точно евроизборите са това, което може да даде нова мощ на опозиционната хайдушка ария за животоспасяващата нужда от предварителни избори, или таман в противен случай, да заглушат тази ария дефинитивно и да припомнят на хайдутите, че са по-добри в развеждането на преживни бозайници измежду необятни тревни площи. Ето за какво залогът на този избор е доста по-голям от това по какъв начин ще се разпределят тези 17 места, които са отредени за българските представители в Европейския парламент.
След като тези избори имат сериозен залог, би било уместно партиите и техните претенденти да подходят по пропорционалния метод. Вместо това обаче, въпреки към момента да е рано за крайни заключения (не знаем по какъв начин ще наподобяват дефинитивно листите на партиите и с какви тематики ще влязат техните представители в идната кампания), то наподобява по този начин, че ще бъдат направени редица неверни стъпки.
Когато става дума за избори, са налице потвърдени опасности и потвърдени правила за тяхното отбягване. И двете можем да " съберем " и " обобщим " в синдроми (нещо като Хегелова диалектика), в които проблемите съдържат в себе си и решенията.
Кои са тези синдроми?
1) Синдромът " Моисей "
Той е нещо като канон, съгласно който лидерът на листата е доста значим, тъй като същият ще съставлява и ще поведе хората си. Никой не е наясно с имената на еврейския човешки поток, тръгнал от Египет към Ханаан (Великия изход), само че всички знаем за техния лидер, пророка Мойсей. Затова първите места в листите на партиите би трябвало да бъдат формирани от разпознаваеми и законни претенденти, които да " дърпат " и да поведат хората си.
Такъв, да вземем за пример, бе казусът и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия на предишните евроизборите. Но това надали ще бъде повторено на тези.
2) Синдромът " Спартанци "
Това е обстановката, когато имаш мощен претендент (и вероятно лидер на листа, вид " Моисей " ), само че явяващ се от името на слаба партия. На този стадий наподобява, да вземем за пример, че мястото в бъдещия състав на Европейския парламент на кандидатурата на Вътрешна македонска революционна организация, Ангел Джамбазки, зависи не толкоз от персоналните му качества, а от състава, дисциплината и количеството на партиите, които ще го повдигнат (т.е. дали Обединените патриоти ще се явят дружно в познатия формат).
Или с други думи, трябват и спартанци.
3) Синдромът " С изтъркани джинси "
Изборите за Екологичен потенциал тази година ще се проведат в коренно-различна атмосфера от последните такива преди 5 години. Ако тогава уместни и съответстващи претенденти бяха рафинираните такива, алергични към популизма и към навитите ръкави на ризата, то обстановката през днешния ден дава преимущество на различен вид профил - този на хулиганите. Кризите на Европейската национална партия и Партията на европейските социалисти, които, респективно, биват предизвикани отдясно и отляво, са показателни за изменящата се среда.
Кореспондиращо с Европа, и в България електоралната публиката е настроена за малко повече от ъндърграунда на Стефан Вълдобрев и за по-малко от подиумното звучене на Лили Иванова.
4) Синдромът " 50 нюанса сиво "
Кел изгода от преференциите, в случай че няма за кого да бъдат употребявани. Тук става дума за безличността на претендентите и техните напоителни чиновнически сияния. Това е измежду главните опасности, стоящи пред десните - с консервативни и/или демократични конотации - партии, които рискуват да изпълнят редиците си с хора, на които по-скоро би им отивало да държат чашата с кафе при Гала.
5) Синдромът " Кучето и керванът "
Това е крещящата нужда претендентите да не позволяват разминаваме сред това, което те смятат за значимо, и това, което е предпочитано за техните гласоподаватели. Кандидатите не би трябвало да постановат своя дневен ред на хората тук, а да вършат тъкмо противоположното: да материализират ползите на гласоподавателите си в Брюксел. Досега се случваше по неправилния метод.
Ако политиците, които желаят да отидат в Европейски Съюз, продължат да градят акциите си върху таксите за трансграничните преводи сред страните от Европейски Съюз отвън и вътре - Еврозоната, до момента в който в действителност хората се вълнуват от напълно разнообразни неща, то тогава ще се озовем в режима на " Кучето си лае, керванът си върви ".
6) Синдромът " Дискомфортът на Вуте "
Тук приказваме за евроизборите като опция за разрешаване на вътрешно-партийни спорове. Това е рискът, който наподобява като неизпълним за левицата в България: обстановката, в която опозицията на Корнелия Нинова в границите на партията се сплотява против посочените от нея любимци и гласоподава за " отстъпник " (например скупчване на преференции за Сергей Станишев против Елена Йончева). Ако в името на това утринната закуска на соцлидерката на 27 сутринта да се състои от преобладаващи съставки от дървесина, то евентуално Мишо Миков би още веднъж нарамил предизборно чувала с картофи. Така или другояче, това ще е класиката в жанра, по този начин добре разказана от поговорката, в която лирическият воин не се демонстрира като лакомец, когато би трябвало да степенува личното си благоденствие по отношение на това на съседа или на Вуте.
Някои от посочените синдроми са позитивни, други - негативни, само че всички заедно би трябвало да бъдат регистрирани. На този стадий обаче наподобява, че българските партии и техните претенденти ще трансформират това, което работеше, а там, където трябваше да има промени, ще заложат на инерцията.
Мартин Табаков, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ