Да има за какво да се събуждам! Угасне ли тая надежда, угасва всичко ♥ Дамян ДАМЯНОВ
Из диалога на писателя и публицист Георги Гривнев с огромния български стихотворец Дамян Дамянов (1935 ~ 1999).
Дамян Дамянов, (18 януари 1935 година ~ 6 юни 1999 г.)
Можете ли да се спомните преживелица от детството, която обграждате с изключително трогване?
Не една. Изборът ми е отново случаен. Никога няма да не помни първото си запознанство с негово величество Страха.
Направих, не помня, каква беля и за наказване баба ми (леля на майка ми) ме „ запря ” в „ хизбата ” (така споделяме по нашенско) - да се срещна с таласъмите и караконджулите, с които ме плашеше постоянно тая моя баба.
Разбира се, никакви таласъми и караконджули - просто мрак, каци с туршия и всичко, което може да се откри и в този момент в една остаряла сливенска „ хизба ”. Това бяха облиците на страха. Несъществуащи.
За страдание, колкото повече одъртявам, тази „ хизба ” става все по-голяма и все по-страшна и цялостна с надалеч по-зли облици на страха.
Но в миналото, когато баба ме наказа, устоях срещата си със страха без зов, без рев. Сигурно - от дебелоглав. Надявам се, че тъкмо по този начин ще устоя и всички други срещи с този омразник, до момента в който съм жив.
Според Вас, има ли вътрешен глас в творчеството?
Преди всичко, обяснете ми какво е това „ вътрешен глас ”! Аз не го знам. Както писа моят починал прятел Андрей Германов:
„ Питаш ме, за какво пиша?
Не знам. Някой диктува. ”
С какви черти свързвата облика на Вашата майка?
С най-свидните. Тя е към този момент покойница.
Какво мислите за риска като проявяване на характера на индивида?
Има най-различни опасности: всемирен, патриотични, персонални и всевъзможни. Доблестен и мръснишки, интелигентен и малоумен, оневинен и доверчив, и прочие. Целият живот е един огромен риск. В последна сметка - доблестен.
Кои книги бихте си взели за дълъг път?
Които ми попаднат - пътуванията ми нормално са неочаквани, та нямам време за избор. Но примерно бих си взел „ Земя на хората ” на Екзюпери, „ Мартин Идън ” на Джек Лондон, или да речем „ Автобиография ”-та на Бранислав Нушич.
Вашата формулировка за славата?
Още не съм си я измислил. Знам, че славата ласкае индивида, от време на време го възгордява, от време на време го унизява, само че във всеки случай е тежко и досадно задължение.
Ако създателят работи единствено за едната нея - тежко му. Ако тя идва като неочакван подарък на напъните му - блазе му.
Кое простите и кое не?
Във всеки случай не съм на християнския принцип: „ Ако те ударят по едната буза, подложи и другата. ” Мога и да я подложа, само че тежко и на оня, който ме е блъснал.
Дължите ли някому нещо? На себе си?
Своя живот - на майка си и на татко си, трите си деца на жена си. Всичко останало - на хората. На себе си ще не преставам да се издължавам, до момента в който съм жив.
Какво бихте добавили към вярата на Достоевски: „ Красотата ще избави света ”?
Само две думи: „ Може би ” или „ Дано ”.
Какво е за Вас родното огнище?
Ами - огнище. Кога заровено, по кое време изровено. Кога живо, по кое време в паметта. Търся го постоянно, щом мръзна. А това ми се случва постоянно. Жалко, че не постоянно стигам до въгленчетата му и че те все по-намаляват.
Напишете, апелирам, едно изречение, което се намира в първия кръг на Вашата памет.
ДА ИМА ЗА КАКВО ДА съдебна експертиза СЪБУЖДАМ! Угасне ли тая вяра, угасва всичко.
Източник със съкращения:
Снимка: dictionarylit-bg.eu
