Из Манифест за единно човечество“ Новият човек съдържа в себе

Из „ Манифест за единно човечество “

Новият човек съдържа в себе си цялата ми философия за живота и по какъв начин той би трябвало да се случва - да се живее тотално, интензивно, изцяло. Да се живее по този начин, че не просто да се влачим от люлката до гроба, а да превърнем всеки миг в радостно преживяване - в ария, танц, празненство. 

Старият човек, който е живял досега, е към този момент на смъртния си одър. Той доста е измъчен и има потребност от цялото ни съчувствие. Той е бил принуден да живее в бедност, в страдалчество, в самоизтезание. Давали са му обещания, че ще получи огромни награди след гибелта си - колкото по-вече страда, колкото повече се самоизмъчва, колкото повече е мазохист, колкото повече унищожава личното си достолепие, толкоз по-големи награди ще получи. 

Това е била доста комфортна идея за всички хора с власт, тъй като индивидът, който е подготвен да страда, елементарно може да бъде трансфорат в плебей. Човекът, който е подготвен да жертва днешния ден за неразбираемо на следващия ден, към този момент е декларирал своята податливост да стане плебей. Бъдещето се трансформира в неговата тирания. И от хиляди години индивидът живее единствено с очаквания, с фантазии, с утопии, само че не и в действителността. А няма различен живот, с изключение на живота на действителността, с изключение на живота, който се случва сега. 

Новият човек е бунтовник, непокорен дух, той е гражданска война против престижите, които могат да го поробят, подтиснат и експлоатират единствено като му дават вяра за някакъв фиктивен парадайс, и като го плашат и шантажират с различен един фиктивен феномен - пъкъла. Всички остарели идеологии за живота прекомерно съмнително са единомислещи в едно нещо: че индивидът е жертвено животно в краката на един фиктивен Бог. 

Имало е времена, в които хората безусловно са били принасяни в жертва, били са убивани пред каменни скулптури. Въпреки че никой не смее да направи такова нещо в този момент, психически обстановката не се е трансформирала доста. Човекът към момента е обречен или в името на комунизма, или в името на капитализма, или в името на арийската раса, в името на исляма, в името на християнството, в името на хиндуизма. И вместо каменни богове, в този момент боговете са единствено лъжливи думи - изцяло безсмислени. Но индивидът е приел да живее по този начин, единствено тъй като всяко едно дете се ражда в среда, която към този момент е изцяло моделирана по остарелия метод. Учителите са в остарелия модел, родителите също, съседите също, и дребното дете е съвсем безпомощно - то не може да види никаква друга опция, с изключение на да бъде част от тълпата. 

Старият човек бе една навалица, едно зъбче в колелото, той нямаше характерност. Структурите на властта се бяха погрижили да унищожат цялото себеуважение, достолепие, наслада и признателност, че си човешко създание, че си най-висшето творение на безпределно дългия път на еволюцията..., че си бисерът в короната. 

Тези хрумвания бяха доста рискови. Ако човек има някакво себеуважение, някакво достолепие като човешко създание, не можеш да го принизиш до плебей, не можеш да унищожиш душата му и да го превърнеш в робот. Досега индивидът единствено се е преструвал, че живее - неговият живот е бил единствено една догадка. 

Новият човек въстава против цялото минало. 

Той е декларация за това, че ще изградим нов метод на живот, нови полезности на живота, че ориста ни е да реализираме нови цели - най-далечните звезди са нашите цели. И няма да позволим на никого да ни жертва в името на каквито и да било красиви думи. Ще живеем живота си не съгласно нечии идеали, а съгласно личните си копнежи, съгласно личните си пламенни интуитивни стремления. Ще живеем момент за момент. Повече няма да бъдем мамени от по този начин нареченото на следващия ден и обещанията за него. 

Новият човек съдържа в себе си цялото бъдеще на човечеството. Старият човек е жертван на гибел. Той е подготвил личния си гроб и продължава да копае всеки момент - все по-дълбоко и по-дълбоко. За първи път, остарялото към този момент не е златно. Старото е един разяден мъртвец на грозно минало. Пред новото потомство и младежите стои огромната отговорност да се откажат от предишното. 

Новият човек е манифест за единно човечество. Той е най-голямата гражданска война, която светът в миналото е виждал. Новият човек ще обича този живот, този свят. Той ще научи изкуството на живеенето и изкуството на умирането. Новият човек няма да се тревожи за парадайса и пъкъла, за прегрешението и добродетелите. Той ще бъде угрижен за това по какъв начин да усили насладите на живота, удоволствията на живота - повече цветя, повече хубост, повече човещина, повече съчувствие. А ние имаме потенциала и капацитета да създадем тази планета парадайс и да превърнем сегашния миг в най-големия възторг на живота. 

Духовно младежът ще бъде новият човек. Този нов човек не е някаква вяра, той към този момент е заченат вътре във вас. 

Новият човек не е някой, който идва от друга планета. Новият човек си ти в твоята прохлада, в тишината на сърцето ти, в дълбочината на медитацията ти, в красивите пространства на любовта, в песните ти на наслада, в танците ти на възторг, в любовта ти към тази земя. Никоя вяра не те учи да обичаш тази земя, а тази земя е твоята майка, тези дървета са твоите братя, тези звезди са твоите другари. 

Мечтите и действителността на новия човек ще бъдат едно, тъй като неговите фантазии ще са вкоренени в тази земя. Те ще донесат цветя и плодове. Това няма да бъдат просто фантазии - те ще създадат света приказно хубав. 

Осъзнайте тази отговорност. Човекът в никакъв случай до момента не се е изправял пред такава огромна отговорност: отговорността да се откаже от цялото минало, да го изтрие от своето създание. 

Бъдете още веднъж Адам и Ева и позволете на тази земя да бъде райска градина. И този път ще забележим има ли Бог, който би могъл да извади индивида от парадайса! Това ще бъде нашата райска градина и в случай че Бог желае да влезе в нея, ще би трябвало да почука на нашата врата. 

Тази земя може да бъде същинско величие, магия, знамение. Нашите ръце могат да го създадат - просто до момента не сме опитвали. Човек в никакъв случай не е давал късмет на своя капацитет да се развие, да разцъфти, да донесе задоволство, удовлетворение, да покрие цялата земя с цветя, да извърши целия свят с мирис. За мен в този мирис е светостта. 

Новият човек няма да уважава Бог като основател на света, той ще уважава Бог като мирис, като хубост, като обич, като истина. Досега Бог е бил основателят. За новия човек, индивидът ще бъде основателят и Бог ще бъде основан. Ние можем да създадем същинска святост - това е в нашите ръце. 

Затова споделям, че новият човек е най-голямата гражданска война, която в миналото се е случвала на този свят. И няма метод тя да бъде избегната, тъй като остарелият човек е жертван да почине, той е решен да се самоубие. Оставете го да почине умерено. Тези, които носят непокорен дух, ще би трябвало просто да се откъснат от остарялото и по този начин ще станат спасители, ще създадат ноев ковчег, ще слагат началото на нов свят. И тъй като към този момент сме видели остарялото и неговите несгоди, ние ще можем да ги заобикаляме, ще можем да заобикаляме завистта, гнева, всички тези войни, всички тези разрушителни трендове... 

Ние можем да преминем през тотална промяна - можем да създадем почтени хора, любящи хора, хора, които дишат свободно, и които си оказват помощ един на различен да бъдат свободни. Ние можем да създадем условия, тъй че всеки да бъде почитан - и не поради някакви идеали и полезности, а поради това, което е. 

Новият човек ще бъде солта на земята. 

Избрано от: „ Всичко е до смяната “, Ошо, изд. Сините птици
Снимки: The Sannyas Wiki