Иво Инджев: Елцин се гръмна в крака с избора си на наследник
Иво Инджев, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Елцин можеше през днешния ден да е на 93. Не доживя да види в неговата цялост резултата от пагубното си решение да избере Путлер за правоприемник. Малцина, като Хенри Кисинджър, доживяват до своето столетие, с цел да се радват толкоз дълго на достиженията си.
Борис Елцин можеше на доктрина през днешния ден да е чества 93 годишнина, само че умря на 76 години през 2007-ма.
Животът на Елцин демонтстрира по какъв начин можеш да извършиш велики каузи, само че в най-после да ги зачекнеш с едно само решение, като предаването (в двата смисъла на думата) на Елциновата Русия в ръцете на Путлер.
Както е известно, още с встъпването си в служба като президент някогашният полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) възвръща в наследилата го ФСБ култа към сбоя някогашен шеф от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Андропов и връща на въоръжение руския химн. Елцин е бил шокиран, само че към този момент безпомощен да окаже опозиция.
На Епохата Елцин, в случай че не и персонално на него, голямата страна за пръв в историята претърпява подем на правата и свободите на жителите си. Те получават правото да пътуват по света, да четат, да гледат, да приказват и да пишат каквото желаят без ограничавания, каквито през днешния ден от ден на ден постанова Елциновият противовес в лицето на режима в Кремъл.
Гражданите на Русия дължат на оня къс интервал свободата на сдружаване, свободните избори и пазарната стопанска система. Дължат, в случай че щете и фактът, че през днешния ден употребяват интернет и мобилни телефони - дали щяха да им бъдат позволени от тоталитарната руска власт, по какъв начин мислите?
При “стабилизацията ”, настъпила при Путлер, започнаха да обругават 90-те години на предишния век поради многото съпътстващи проблеми при настъпилия ненадейно извънредно необикновен климат на демократизация в разпуснатата от Елцин руска империя. Истината е, че Елцин отвори страната си към света, който през днешния ден е отвратен от неговия правоприемник на върха на страната.
И други, като Солженицин, имат славни заслуги за развенчаването на комунизма, само че в края на живота си се опозоряват с шовинистичното си проваляне. Само че едно е да си публицист, друго е да управляваш сложната за навигиране най-голяма страна с света. Отговорностите са несравними.
Казано на “американски език ”, Елцин се гръмна в крайници с избора си на правоприемник. Направо се самоуби обществено, а най-много пред очите на всички, които употребяват в днешната московия плодовете на държавническата му активност. Удави се най-после в капката отрова посредством персоналното си наследство в лицето на Путлер.
Тъжно е, само че е реалност. На персонално равнище всеки човек в преклонна възраст, който цялостен живот е градил име, би трябвало да се замисли по този фрапантен мотив.
Елцин можеше през днешния ден да е на 93. Не доживя да види в неговата цялост резултата от пагубното си решение да избере Путлер за правоприемник. Малцина, като Хенри Кисинджър, доживяват до своето столетие, с цел да се радват толкоз дълго на достиженията си.
Борис Елцин можеше на доктрина през днешния ден да е чества 93 годишнина, само че умря на 76 години през 2007-ма.
Животът на Елцин демонтстрира по какъв начин можеш да извършиш велики каузи, само че в най-после да ги зачекнеш с едно само решение, като предаването (в двата смисъла на думата) на Елциновата Русия в ръцете на Путлер.
Както е известно, още с встъпването си в служба като президент някогашният полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) възвръща в наследилата го ФСБ култа към сбоя някогашен шеф от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Андропов и връща на въоръжение руския химн. Елцин е бил шокиран, само че към този момент безпомощен да окаже опозиция.
На Епохата Елцин, в случай че не и персонално на него, голямата страна за пръв в историята претърпява подем на правата и свободите на жителите си. Те получават правото да пътуват по света, да четат, да гледат, да приказват и да пишат каквото желаят без ограничавания, каквито през днешния ден от ден на ден постанова Елциновият противовес в лицето на режима в Кремъл.
Гражданите на Русия дължат на оня къс интервал свободата на сдружаване, свободните избори и пазарната стопанска система. Дължат, в случай че щете и фактът, че през днешния ден употребяват интернет и мобилни телефони - дали щяха да им бъдат позволени от тоталитарната руска власт, по какъв начин мислите?
При “стабилизацията ”, настъпила при Путлер, започнаха да обругават 90-те години на предишния век поради многото съпътстващи проблеми при настъпилия ненадейно извънредно необикновен климат на демократизация в разпуснатата от Елцин руска империя. Истината е, че Елцин отвори страната си към света, който през днешния ден е отвратен от неговия правоприемник на върха на страната.
И други, като Солженицин, имат славни заслуги за развенчаването на комунизма, само че в края на живота си се опозоряват с шовинистичното си проваляне. Само че едно е да си публицист, друго е да управляваш сложната за навигиране най-голяма страна с света. Отговорностите са несравними.
Казано на “американски език ”, Елцин се гръмна в крайници с избора си на правоприемник. Направо се самоуби обществено, а най-много пред очите на всички, които употребяват в днешната московия плодовете на държавническата му активност. Удави се най-после в капката отрова посредством персоналното си наследство в лицето на Путлер.
Тъжно е, само че е реалност. На персонално равнище всеки човек в преклонна възраст, който цялостен живот е градил име, би трябвало да се замисли по този фрапантен мотив.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ