Иван Стамболов-Сула попита: Имаме ли Национален идеал? Отговорът му ще

Иван Стамболов-Сула попита: Имаме ли Национален блян? Отговорът му ще ви стресне! В навечерието на Националния празник 3 март, който за малко можеше и да не бъде подобен, анализаторът Иван Стамболов направи изчерпателен разбор що е то Национален блян и има ли България подобен.

SafeNews разгласява коментара без редакторска интервенция:

Затова ли нещата при нас не вървят или най-малко сме извънредно недоволни от метода, по който вървят – тъй като си нямаме блян, нямаме си цел, нямаме си смисъл да съществуваме? Затова ли? Идеалите не всеки път падат от небето. В множеството случаи хората и народите би трябвало да си ги основат и отгледат. И като споделяме „ хората и народите “, хайде да прибавим и цивилизациите, тъй като в това безрадостно състояние е и цялата някогашна християнска цивилизация. И още: по какъв начин се формулират националните идеали? Вероятно този развой минава през два стадия – осъзнаване на идеала и обличането му в думи, в политическо говорене. И в двата случая интелигенцията би трябвало да е забъркана. Защото сама по себе си концепцията, да речем, за териториално обединяване на нацията в етническите граници, за мнозина е прекомерно нереална. Трябва да дойдат едни умни хора и да я облекат в роман. А след това други хора да кажат: да, този роман е истина, този роман е положително, това е! Имаме ли сега народен блян? Категорично не. Вече повече от 15 години той отхвърля да падне от небето. Не се самозаражда огромна и сплотяваща концепция. Хърбави заклинания като „ стремим се към заслужено общество “, „ борим се с корупцията “ и „ желаеме господство на закона “ не са и не могат да бъдат национални идеали. За това способства и господстващата идеология – либерализма. И в случай че би трябвало, ще я сменим, само че и аз не се сещам с какво. Ние не сме новаторски народ. Ние не раждаме хрумвания, а чакаме да приемем от другаде. А когато и другаде не ги раждат – към този момент е проблем. Глобалният свят е безплоден, тъй като новото се ражда в търсенето и доказването на разликите, а не в стадното уеднаквяване и обезличаване. Културите би трябвало да се конкурират, да се оплождат взаимно в съревнованието, а не заспало да съжителстват, хипнотизирани от монотонното бърборене за мултикултурализъм и приемливост.

Още вести четете в категория Коментари
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News