Иван МихайловБългари, станали в 5 сутринта, се бият до смърт

Иван Михайлов

Българи, станали в 5 сутринта, се бият до гибел за „ на ниска цена олио “ в супермаркети. Мачкат се взаимно, напряко се прегазват за стек от мазната течност. Пенсионер в Бургас, чакал от 7 ч. сутринта да отварят заветните порти на магазина, не издържал, посинял и паднал на улицата. Тълпата го подминала, няма време-всеки момент „ ще падне заветният рид “ и индивидът умрял.

А „ естетите “ се гнусят в обществените мрежи: Боже, боже какви отрепки, какъв брой сме изпаднали, до каква степен се докарахме, по какъв начин може. Може, може. И още може.

Наскоро прочетох в един текст за Путин следното изречение: Можеш да си тръгнеш от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в никакъв случай няма да си тръгне от теб. Така е и с България. Може социлизЪма на ТодорЖивковци да си е тръгнал публично преди 32 години от страната, само че в душите на българите той в никакъв случай няма да си тръгне. И „ мазните битки “ в супермаркетите са удостоверение точно на това.

СоциализЪма на Живков, 100% копие на този в Съюз на съветските социалистически републики, създаде дребни хитреци, които оцеляваха, тъй като намираха с „ връзки “ и „ по втория метод “ нужните артикули, услуги и артикули в изискванията на продължителен социалистически недостиг,породен от командно-административна, затворена стопанска система. Пазарът се диктуваше от клюки. Съседът от панелката ви информираше „ на ухо “ къде са пуснали чушки и други извънредно дефицитни артикули в другояче празните социалистически магазини.

Познат ви съобщаваше със мистериозен тип, че негов другар имал другар, който е непосредствен с „ огромни началници “, които пък споделили под сурдинка, че ще подвигат цените. Ти тичаш вкъщи, свикваш семейството и стартира изкупуване на олио, брашно, захар и така нататък, в случай че ги намерите в магазина. Така ти като „ осведомен “ човек си прецакал другите, оживял си и този път,защото имаш олио, а те нямат. И са се минали. Соцбакалиите работеха до 17 часа в петък, а събота и неделя имаше „ дежурни магазини “, в които ставаше пердах за парче сирене, вероятно колбас или различен липсващ артикул след многочасово висене на опашки.

Хората спяха пред ЦУМ, с авансово направени описи на чакащи, с цел да си купят, вероятно, пъстър руски тв приемник. Ако „ пуснат “. Отклониш ли се от опашката, губиш. Прецакал си се.

Днес е същото. Манталитетът социалистически също.  Да купиш 60 бутилки олио, да няма за другите, само че за теб да има. Нищо, че ще отиде зян. И освен в този момент. Нима не виждате картините с борбите по огромните супермаркети преди празници. Сякаш светът свършва, а на следващия ден магазините няма да работят. Преди две години не беше ли същото преди коронавирус рестриктивните мерки? Хипермаркетите бяха разграбени, изкупиха тоалетната хартия. Социалистически са и огромните търговски вериги, нищо, че са „ западни “ компании, само че побългарени.

В паниката към нервността с олиото една от тях взема решение да извърти далавера-да пусне на „ промоция “ от скъпоценната мазна течност, която евентуално стои непродадена в складовете от години. Бизнесът си е бизнес. Печалбата допускам е голяма, за сметка на „ мазните борби “ в магазините и унижението на клиента.

На този декор ясно изпъква социалистическият вицепремиер и министър на стопанската система Корнелия Нинова. Нинова се бори със „ спекулата “ със закани в обществените мрежи. Как страната щяла да приложи цялата си мощност в отбрана на ниската цена на олиото. Следващата стъпка на социалистката Нинова ще е национализация и конфискация, евентуално (социализЪма в никакъв случай не си е тръгвал). Може и мораториум върху цените на олиото да сложат.

Това ще даде противоположният резултат, присъщ за социкономиката-хроничен недостиг и „ черна борса “. Търговците просто ще си приберат стоката, а производителите няма да я пуснат на пазара. И сега в много магазини олио към този момент няма. Ще се появи незаконен пазар, по интернет да вземем за пример, с олио докарано контрабандно от Македония, Турция или Гърция. Спомнете си Симеон Дянков и шоковото повдигане на акциза на цигарите през 2012-2013 година. Тогава контрабандата трансферира 70% от пазара, цели райони в страната използваха единствено „ евтини “ незаконни цигари.

Може да си „ капиталист “, може в Харвард да си учил, може да си милионер, само че по душа си оставаш социалист. Така да вземем за пример милионерът министър на превоза, който си заплати непосредствено за поста, наказа тези, които купуват олио и ги приканва да мислят за „ страната “. Той се бори и против Русия, корабите им щеше да стопира, като съдружниците в куриерската му компания са руснаци. Има някаква перверзия във всичко това.

Събев ще се бори с Москва, колкото милионерката-приватизарор-социалист Корнелия Нинова ще се пребори със „ спекулата “. СоцилизЪмът на ТодорЖивковците роди този нрав. Да се снишиш, позициите на президент, държавно управление и парламентарно болшинство за войната на Русия против Украйна, да си траеш, до момента в който отмине бурята. Да не дразниш началството. Да чакаш да те „ оправят “, да ти решат всички проблеми, да ти намерят работа, да ти ДАВАТ заплата. И де се чудиш за какво живееш в тази кочина от себеподобни.

Да се репчиш на Русия, само че да не искаш наказания за импорт на съветски нефт и газ. Нещо като дървено желязо. В зората на демокрацията хората споделяха, че би трябвало да минат няколко генерации, с цел да станем естествена страна. Оказа се, че за България е тъкмо противоположното.

Управляват ни деца и внуци на комунистическите номенклатурчици, а с помощта на „ прогресивни професори “ в учебниците няма и дума за зверствата на комунистическия режим. Затова довчерашни хлапета хвалят Тодор Живков, тъй като бабите им споделили, че ходели без пари на море цели 14 дни, а билетчето за трамвая било 6 стотинки. А 80% от българите в чужбина са путинофили.

СоциализЪма е жив в България повече от всеки път. Затова не се учудвайте на „ мазните битки “ през днешния ден. Ще ги има и на следващия ден и до край.