Руска история: Баща заминава на фронта да търси сина си, вкарват го в лагер за украински военопленици - Свят
Иван Казмали, от село Тимшер в Република Коми, отпътува доброволец в Украйна, с цел да открие сина си, 19-годишния Денис, който е липсващ още в първите дни на войната. Опитите на Иван да открие сина си, който е професионален боен, приключват в болничното заведение - упоритият татко е грубо пребит от командира на отряда, в който се бори. След това Иван се озовава в лагер за украински военнопленници. Той по този начин и не намира сина си. В същото време на Иван не са му изплатени парите, обещани за службата в Украйна, и фамилията му е задлъжняло. Тази история, електронно издание на Радио Свобода за живота в северната част на европейска Русия.
Денис Казмали подписва двугодишен контракт за военна работа незабавно след довеждане докрай на техническия лицей в Сиктивкар, където учи за заварчик. Живее с родителите си в дребното село Тимшер до 9-и клас. Денис стартира службата си в бригада специфични сили на ГРУ (армейското разузнаване) в Псков. След четири месеца работа е изпратен на война в Украйна.
Нямал пари за палатка
Денис се свързва с родителите си за финален път на 19 февруари, споделя им, че е в Белгородска област и отива на военни учения. Помолил татко си да му изпрати три хиляди рубли (малко над 100 лв.. бел. ред), тъй като нямал задоволително пари, с цел да си купи палатка. А на 5 април военният комисар на Уст-Куломския регион на република Коми изпраща уведомление на родителите му, че синът им е " липсващ безследно по време на специфична военна интервенция ".
Майката и бащата се пробвали да схвана повече от медии и телеграм канали. Проучили деликатно всичко, което е било обявено на 27 февруари, денят, в който синът им е липсващ. Те разбрали, че в първите дни на войната псковска част завзела учебно заведение № 134 в Харков и заела там отбранителни позиции. ВСУ са завладяли учебното заведение и там са били убити 30 съветски военнослужещи. По-късно украинските бойци, които изтласкват съветските войски от Харков, декларират, че " това не са били просто някакви наборни бойци, 20-годишни момчета ”, а били герушници и десантчици - експерти, които знаели какво вършат. Денис е бил най-младият измежду тях, с четиримесечен стаж.
Украинските медии разказват багра за учебното заведение като една от основните борби за Харков. Сградата се възпламенява и дребното съветски бойци вътре съумяват да избягат. Твърди се, че са били взети в плен. Името на Казмали не е измежду четиримата хванати, чиито имена са известни. Родителите му не съумяват да получат публична информация какво тъкмо се е случило със сина им.
Присъединява се към Работническо-селската войска
Денис става професионален боен най-много поради парите, считат околните му. В село Тимшер в Уст-Куломски регион на Коми са регистрирани 1078 поданици, само че там действително живеят 815 души. Останалите отиват в града през зимата и се връщат през лятото и есента. Есента е най-доходоносното време от годината, когато се изкупуват гъби и диви плодове. Според кметицата Валентина Белова, от бране на гъби и горски плодове може да се изкара до една минимална работна заплата (15 279 рубли в Коми), а изключително работливите печелят до 30 хиляди рубли. " С парите, извоювани от горски плодове и гъби, доста хора в Тимшер си купуват кола - една или даже две. Те са втора употреба, само че са задоволителни, с цел да отидеш до гората и да стигнеш до града ", отбелязва Белова. Денис също има своя " Жугили ", по чиято реституция работел.
През зимата от Тимшер работят в дърводобива в околните региони за 50-70 хиляди рубли. В селото няма доста работа.
Дмитрий Паршуков, най-хубавият другар на Денис, споделя, че е предложил на Денис " да намерения добре ", преди да се запише в армията. “По това време аз към момента бях в казармата и и споделих на Денис какво се случва там. Той не искаше да избегне службата. Смяташе обаче, че е по-добре да изкара пари за две години по контракт, в сравнение с да служи една година в армията гратис. Парите бяха по-важни за него. Никой не знаеше по какъв начин ще приключи ”, споделя Паршуков.
Александър Паршуков, който е бил треньор по пукотевица на Денис, счита, че човек не може да стане " професионален боен " за четири месеца работа на контракт. Самият той е капитан от запаса и в продължение на 33 години преподава главно военно образование и сигурност на живота в учебно заведение. Той споделя, че Денис Казмали е имал добър късмет да направи огромна спортна кариера. Още в осми клас младият мъж стартира да се занимава със пукотевица, а единствено на 15 години става кандидат-майстор на спорта.
Семейството на Денис не можело да му помогне по никакъв метод. Баща му нямал непрекъсната работа в селото. Майката работи като обществен служащ, печели по 18 хиляди рубли. Затова Денис се опитвал да изкарва спомагателни пари в свободното си време и последователно се отхвърля от ученето.
- Денис споделяше: " Александър Алексеевич, желая да спечелвам пари. Не мога да го направя в стрелбата ", спомня си треньорът Паршуков. - И в случай че Министерството на спорта помагаше на надарените младежи - с еднократни или непрекъснати стипендии, екипировка, пушки и консумативи - след шест месеца твърдоглав труд Денис щеше да стане занаятчия на спорта. Но в армията видяха, че е съзнателен и виновен човек - те знаят по какъв начин да убеждават, и му предложиха контракт. Неслучайно армията ни се назовава работническо-селска войска.
На фронта за сина
Когато Денис Казмали липсващ, родителите му не желали да имат вяра, че е мъртъв, и се надявали, че е хванат, макар че от военното отделение в Псков им споделили, че няма късмет някой да е оживял в учебното заведение. Майката на Денис Катрин си прави генетичен тест - до момента в който той е разгласен за липсващ и не е включен в листата на жертвите, фамилията не може да получи полагащото им се обезщетение за гибелта му.
Отчаян, бащата на Денис - Иван, взема решение самичък да отиде на фронта. Девет пъти се обръща към службата за набор на бойци с молба да стане доброволец, само че му отхвърлят, защото има две малолетни дъщери. Едва в Ростов Иван съумява да убеди началника на “военкомата ”. Съпругата му не желае да го пусне и се пробва да го разубеди.
" Нервите ми бяха опънати като струна, не можех да седнал съм умерено ", споделя Иван Казмали.
" Ако има даже един късмет от милион, че мога да намеря сина си, ще се възползвам от него. Ако не бях отишъл, щях да се упреквам цялостен живот. На 13 май подписах контракт за два месеца. Тръгнахме незабавно: от Ростов потеглихме към Белгородска област и на 20 май бяхме в Украйна. До мястото, където синът ми изкара последната си борба, имаше единствено 20-25 километра. Ако бяхме стигнали до Харков, щях да намеря метод да стигна до това учебно заведение и щях да копая там със личните си ръце. "
Но той не съумява да стигне до Харков. Вместо това прекарва два месеца в лагер за военнопленници в родната си страна. На 8 юли, няколко дни преди приключването на контракта му, Иван, съгласно неговите думи, е бил пребит на фронтовата линия от пълководец на батарея. Иван не помни семейството му, единствено името Олег и позивната му знак " Хасян ".
Причината за спора, както споделя Иван, е " едно малко събитие ". Жена му се обадила. Използването на телефон на фронтовата линия е неразрешено, само че не всички съблюдават това условие. Разговорът със брачната половинка му е подслушван от командира на Иван.
" Първоначално, разгневен, командирът на фронтовата линия ме преби. Счупи ми ребрата и проби белия дроб. Но с цел да не схванат началниците ми какво е направил с мен, той ме натопи, че съм шпионин - човек, който предава информация на украинската войска. А когато ме водиха по-далеч, моите сънародници още веднъж ме пребиха - до гибел, желаеха да ме гръмнат три пъти. Човек може да бъде погубен стотици пъти, до момента в който се води следствие. Никой не се измъква жив от такива места. Попитаха ме за какво съм отишъл там: " Признай си, че си шпионин, другояче ще получиш 25 години. В Луганск или Донецк се планува смъртно наказване. Той дава отговор, че е отишъл да търси сина си, а не да убива някого. "
Казмали е изпратен в лагер за украински военнопленници, само че е държан настрана от тях. След като е подложен на няколко теста, той е арестуван за два месеца. Иван е сигурен: избавил го е фактът, че е предал скрито информация за себе си и брачната половинка му е почнала да го търси, както и многото изявления в медиите.
През пролетта по пропагандните канали се популяризират видеоклипове, в които локални поданици пожелават на Иван шанс в търсенето му и съпоставят постъпката му със сцена от кино лентата " Бащата на боеца " от 1965 година за Втората международна война. Освен това изгубването на самия татко получава необятен отзив в обществените мрежи и в изданията в Коми.
Подобно на украинските военнопленници, в лагера Иван живее в палатка с 20 кревати, само че я населява напълно самичък.
- В лагера се отнасяха с мен обикновено. Всички схванаха, че не съм отговорен за нищо. Но не можех да изляза от палатката, нито пък ми беше разрешено да се обадя у дома. На роднините ми споделиха, че съм липсващ. Всички ме изгубиха, както и прокуратурата. А тези, които знаеха всичко, просто не ми разрешиха да се обадя. После се оказа, че всичко е наред, че аз не съм отговорен за нищо.
" Няма да се учудя, в случай че синът ми е в същия лагер в Русия. "
На 14 септември, тъкмо когато изтича хипотетичният двумесечен контракт на Иван, той е освободен от лагера за военнопленници. Той взема решение да не чака да му донесат документите, а самичък да се придвижи до поделението си.
За да стигне от Белгородска област до поделението си в Новочеркаск и да измине към 1500 км без документи, той наема кола. Съпругата му изпраща парите, с цел да може да стигне там допустимо най-скоро.
Парите, които Иван получава по контракта си при започване на юни - 145 хиляди рубли - от дълго време са изхарчени от Екатерина, която е останала сама с двете си дъщери. Дори се постанова да взема пари назаем от съселяните си, с цел да може брачният партньор ѝ да се прибере вкъщи. Сега фамилията има задължения.
През цялото време, до момента в който Иван е в лагера, той е разгласен за липсващ. Официално е лишен от този статут едвам на 23 септември, когато се явява в локалния военкомат.
Иван споделя, че единственото хубаво нещо в концепцията му да отиде на фронта е, че е попаднал на следите на сина си. На 7 юли доктор от неговото поделение му оповестява, че кореспондент, който е болница в Белгород го е помолил да каже на Иван, че синът му е военнопленник, само че жителят на Коми не съумява да разбере повече. Информацията е, че някакъв дядо е крил синът му и още три момчета край Харков, само че по-късно са взети в плен от украинците. “Това е всичко, което знам. Така че към момента има вяра, че той е пандизчия. Все още не съм съумял да го намеря, само че не съм завършил с търсенето. Ще употребявам всички вероятни способи ", споделя Иван.
Той е сигурен, че съветските въоръжени сили знаят нещо за ориста на сина му Денис, само че към момента не приказват за това.
Вместо 400 хиляди - задължения.
За два месеца работа по контракт на Иван Казмали би трябвало да са изплатени над 400 хиляди рубли. Но той е получил единствено 145 хиляди. Иван не знае дали останалите пари ще дойдат, тъй като той в никакъв случай не е получавал образец от контракта си.
В същото време Иван Казмали приветства мобилизацията, оповестена от президента Владимир Путин на 21 септември, само че счита, че тя е трябвало да стартира още по-рано - през 2014 година
След оповестяването на мобилизацията Иван Казмали получава позвъняване от военното отделение, в което го питат дали желае още веднъж да отиде на фронта. Той е подготвен отново да иде на фронта, когато съветските войски тръгнат в посока Харков.
Превод Георги Ангелов, със обилни съкращения.
Денис Казмали подписва двугодишен контракт за военна работа незабавно след довеждане докрай на техническия лицей в Сиктивкар, където учи за заварчик. Живее с родителите си в дребното село Тимшер до 9-и клас. Денис стартира службата си в бригада специфични сили на ГРУ (армейското разузнаване) в Псков. След четири месеца работа е изпратен на война в Украйна.
Нямал пари за палатка
Денис се свързва с родителите си за финален път на 19 февруари, споделя им, че е в Белгородска област и отива на военни учения. Помолил татко си да му изпрати три хиляди рубли (малко над 100 лв.. бел. ред), тъй като нямал задоволително пари, с цел да си купи палатка. А на 5 април военният комисар на Уст-Куломския регион на република Коми изпраща уведомление на родителите му, че синът им е " липсващ безследно по време на специфична военна интервенция ".
Майката и бащата се пробвали да схвана повече от медии и телеграм канали. Проучили деликатно всичко, което е било обявено на 27 февруари, денят, в който синът им е липсващ. Те разбрали, че в първите дни на войната псковска част завзела учебно заведение № 134 в Харков и заела там отбранителни позиции. ВСУ са завладяли учебното заведение и там са били убити 30 съветски военнослужещи. По-късно украинските бойци, които изтласкват съветските войски от Харков, декларират, че " това не са били просто някакви наборни бойци, 20-годишни момчета ”, а били герушници и десантчици - експерти, които знаели какво вършат. Денис е бил най-младият измежду тях, с четиримесечен стаж.
Украинските медии разказват багра за учебното заведение като една от основните борби за Харков. Сградата се възпламенява и дребното съветски бойци вътре съумяват да избягат. Твърди се, че са били взети в плен. Името на Казмали не е измежду четиримата хванати, чиито имена са известни. Родителите му не съумяват да получат публична информация какво тъкмо се е случило със сина им.
Присъединява се към Работническо-селската войска
Денис става професионален боен най-много поради парите, считат околните му. В село Тимшер в Уст-Куломски регион на Коми са регистрирани 1078 поданици, само че там действително живеят 815 души. Останалите отиват в града през зимата и се връщат през лятото и есента. Есента е най-доходоносното време от годината, когато се изкупуват гъби и диви плодове. Според кметицата Валентина Белова, от бране на гъби и горски плодове може да се изкара до една минимална работна заплата (15 279 рубли в Коми), а изключително работливите печелят до 30 хиляди рубли. " С парите, извоювани от горски плодове и гъби, доста хора в Тимшер си купуват кола - една или даже две. Те са втора употреба, само че са задоволителни, с цел да отидеш до гората и да стигнеш до града ", отбелязва Белова. Денис също има своя " Жугили ", по чиято реституция работел.
През зимата от Тимшер работят в дърводобива в околните региони за 50-70 хиляди рубли. В селото няма доста работа.
Дмитрий Паршуков, най-хубавият другар на Денис, споделя, че е предложил на Денис " да намерения добре ", преди да се запише в армията. “По това време аз към момента бях в казармата и и споделих на Денис какво се случва там. Той не искаше да избегне службата. Смяташе обаче, че е по-добре да изкара пари за две години по контракт, в сравнение с да служи една година в армията гратис. Парите бяха по-важни за него. Никой не знаеше по какъв начин ще приключи ”, споделя Паршуков.
Александър Паршуков, който е бил треньор по пукотевица на Денис, счита, че човек не може да стане " професионален боен " за четири месеца работа на контракт. Самият той е капитан от запаса и в продължение на 33 години преподава главно военно образование и сигурност на живота в учебно заведение. Той споделя, че Денис Казмали е имал добър късмет да направи огромна спортна кариера. Още в осми клас младият мъж стартира да се занимава със пукотевица, а единствено на 15 години става кандидат-майстор на спорта.
Семейството на Денис не можело да му помогне по никакъв метод. Баща му нямал непрекъсната работа в селото. Майката работи като обществен служащ, печели по 18 хиляди рубли. Затова Денис се опитвал да изкарва спомагателни пари в свободното си време и последователно се отхвърля от ученето.
- Денис споделяше: " Александър Алексеевич, желая да спечелвам пари. Не мога да го направя в стрелбата ", спомня си треньорът Паршуков. - И в случай че Министерството на спорта помагаше на надарените младежи - с еднократни или непрекъснати стипендии, екипировка, пушки и консумативи - след шест месеца твърдоглав труд Денис щеше да стане занаятчия на спорта. Но в армията видяха, че е съзнателен и виновен човек - те знаят по какъв начин да убеждават, и му предложиха контракт. Неслучайно армията ни се назовава работническо-селска войска.
На фронта за сина
Когато Денис Казмали липсващ, родителите му не желали да имат вяра, че е мъртъв, и се надявали, че е хванат, макар че от военното отделение в Псков им споделили, че няма късмет някой да е оживял в учебното заведение. Майката на Денис Катрин си прави генетичен тест - до момента в който той е разгласен за липсващ и не е включен в листата на жертвите, фамилията не може да получи полагащото им се обезщетение за гибелта му.
Отчаян, бащата на Денис - Иван, взема решение самичък да отиде на фронта. Девет пъти се обръща към службата за набор на бойци с молба да стане доброволец, само че му отхвърлят, защото има две малолетни дъщери. Едва в Ростов Иван съумява да убеди началника на “военкомата ”. Съпругата му не желае да го пусне и се пробва да го разубеди.
" Нервите ми бяха опънати като струна, не можех да седнал съм умерено ", споделя Иван Казмали.
" Ако има даже един късмет от милион, че мога да намеря сина си, ще се възползвам от него. Ако не бях отишъл, щях да се упреквам цялостен живот. На 13 май подписах контракт за два месеца. Тръгнахме незабавно: от Ростов потеглихме към Белгородска област и на 20 май бяхме в Украйна. До мястото, където синът ми изкара последната си борба, имаше единствено 20-25 километра. Ако бяхме стигнали до Харков, щях да намеря метод да стигна до това учебно заведение и щях да копая там със личните си ръце. "
Но той не съумява да стигне до Харков. Вместо това прекарва два месеца в лагер за военнопленници в родната си страна. На 8 юли, няколко дни преди приключването на контракта му, Иван, съгласно неговите думи, е бил пребит на фронтовата линия от пълководец на батарея. Иван не помни семейството му, единствено името Олег и позивната му знак " Хасян ".
Причината за спора, както споделя Иван, е " едно малко събитие ". Жена му се обадила. Използването на телефон на фронтовата линия е неразрешено, само че не всички съблюдават това условие. Разговорът със брачната половинка му е подслушван от командира на Иван.
" Първоначално, разгневен, командирът на фронтовата линия ме преби. Счупи ми ребрата и проби белия дроб. Но с цел да не схванат началниците ми какво е направил с мен, той ме натопи, че съм шпионин - човек, който предава информация на украинската войска. А когато ме водиха по-далеч, моите сънародници още веднъж ме пребиха - до гибел, желаеха да ме гръмнат три пъти. Човек може да бъде погубен стотици пъти, до момента в който се води следствие. Никой не се измъква жив от такива места. Попитаха ме за какво съм отишъл там: " Признай си, че си шпионин, другояче ще получиш 25 години. В Луганск или Донецк се планува смъртно наказване. Той дава отговор, че е отишъл да търси сина си, а не да убива някого. "
Казмали е изпратен в лагер за украински военнопленници, само че е държан настрана от тях. След като е подложен на няколко теста, той е арестуван за два месеца. Иван е сигурен: избавил го е фактът, че е предал скрито информация за себе си и брачната половинка му е почнала да го търси, както и многото изявления в медиите.
През пролетта по пропагандните канали се популяризират видеоклипове, в които локални поданици пожелават на Иван шанс в търсенето му и съпоставят постъпката му със сцена от кино лентата " Бащата на боеца " от 1965 година за Втората международна война. Освен това изгубването на самия татко получава необятен отзив в обществените мрежи и в изданията в Коми.
Подобно на украинските военнопленници, в лагера Иван живее в палатка с 20 кревати, само че я населява напълно самичък.
- В лагера се отнасяха с мен обикновено. Всички схванаха, че не съм отговорен за нищо. Но не можех да изляза от палатката, нито пък ми беше разрешено да се обадя у дома. На роднините ми споделиха, че съм липсващ. Всички ме изгубиха, както и прокуратурата. А тези, които знаеха всичко, просто не ми разрешиха да се обадя. После се оказа, че всичко е наред, че аз не съм отговорен за нищо.
" Няма да се учудя, в случай че синът ми е в същия лагер в Русия. "
На 14 септември, тъкмо когато изтича хипотетичният двумесечен контракт на Иван, той е освободен от лагера за военнопленници. Той взема решение да не чака да му донесат документите, а самичък да се придвижи до поделението си.
За да стигне от Белгородска област до поделението си в Новочеркаск и да измине към 1500 км без документи, той наема кола. Съпругата му изпраща парите, с цел да може да стигне там допустимо най-скоро.
Парите, които Иван получава по контракта си при започване на юни - 145 хиляди рубли - от дълго време са изхарчени от Екатерина, която е останала сама с двете си дъщери. Дори се постанова да взема пари назаем от съселяните си, с цел да може брачният партньор ѝ да се прибере вкъщи. Сега фамилията има задължения.
През цялото време, до момента в който Иван е в лагера, той е разгласен за липсващ. Официално е лишен от този статут едвам на 23 септември, когато се явява в локалния военкомат.
Иван споделя, че единственото хубаво нещо в концепцията му да отиде на фронта е, че е попаднал на следите на сина си. На 7 юли доктор от неговото поделение му оповестява, че кореспондент, който е болница в Белгород го е помолил да каже на Иван, че синът му е военнопленник, само че жителят на Коми не съумява да разбере повече. Информацията е, че някакъв дядо е крил синът му и още три момчета край Харков, само че по-късно са взети в плен от украинците. “Това е всичко, което знам. Така че към момента има вяра, че той е пандизчия. Все още не съм съумял да го намеря, само че не съм завършил с търсенето. Ще употребявам всички вероятни способи ", споделя Иван.
Той е сигурен, че съветските въоръжени сили знаят нещо за ориста на сина му Денис, само че към момента не приказват за това.
Вместо 400 хиляди - задължения.
За два месеца работа по контракт на Иван Казмали би трябвало да са изплатени над 400 хиляди рубли. Но той е получил единствено 145 хиляди. Иван не знае дали останалите пари ще дойдат, тъй като той в никакъв случай не е получавал образец от контракта си.
В същото време Иван Казмали приветства мобилизацията, оповестена от президента Владимир Путин на 21 септември, само че счита, че тя е трябвало да стартира още по-рано - през 2014 година
След оповестяването на мобилизацията Иван Казмали получава позвъняване от военното отделение, в което го питат дали желае още веднъж да отиде на фронта. Той е подготвен отново да иде на фронта, когато съветските войски тръгнат в посока Харков.
Превод Георги Ангелов, със обилни съкращения.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ