Иван Гешов е единственият министър-председател, работил за България в годините

Иван Гешов е единственият министър-председател, работил за България в годините от 1911 до 1913 година, без да вземе една стотинка заплата. Той е пътувал през целия си живот по държавни каузи на страната. Това сподели за БГНЕС Даниела Стоичкова, която работи в научния списък на Българската академия на науките (БАН) във връзка отбелязването на 170 години от рождението на Гешов и честването на 150 години от основаването на академията на науките.
Стоичкова уточни, че Гешов е и британски гражданин, само че все пак посвещава живота си на България. Също по този начин той е бил одобряван на персонална визита от британската кралица. „ В наследството, което оставя на своите деца, в първия му лист, остава рекомендации по какъв начин да работят за богатството на страната, по какъв начин би трябвало да работят за добруването и сдружаването на славянските синове. Той е труженик за балканското съдействие и славянското единство “, разкри Стоичкова.
Иван Гешов не остава в историята единствено като министър-председател на България. „ Два пъти той е бил ръководител на Народното събрание, бил е депутат в няколко Народното събрание, бил е водач на Народната партия, два пъти е министър на финансите и шеф на Българска народна банка. Като министър-председател извършва функционалността и на външен министър “, изясни още специалистът.
Това, което свързва Гешов с Българска академия на науките, е, че по негово предпочитание Българското книжовно сдружение се трансформира в Българска академия на науките като за задачата той заплаща 120 000 златни лв. задължения на сдружението към банките с единственото предпочитание то да се трансформира в академия.
Освен това той е построил и първото студентско общежитие в София. По негова воля в тях са настанявани деца на починалите офицери. Гешов им е плащал храната, облеклата, университетските такси и им е купувал учебниците с единственото изискване да имат триумф над 4. Сградата се намира на столичната ул. „ Граф Игнатиев “ наоколо до паметника на Патриарх Евтимий.
Стоичкова обръща внимание и на един доста значим факт, а точно, че презимето на Гешов не е Евстатиев, както мнозина го познаваме, а Евстратиев. „ Предполагам, че по този начин го назовават поради съзвучие, само че това е доста груба неточност. Баща му се споделя Евстрати и по този начин той кръщава първородния си наследник “, изясни Стоичкова.
За живота и делата му споделя и галерия, която се намира във фоайето на академията и ще остане там до края на месеца.
„ В истинските документи във витрините може да се види истинският протокол, с който Гешов приема ковчежничеството на Българското книжовно сдружение. Сред експонатите може да се видят още писмата сред него и Марко Балабанов, една извънредно рядка фотография, на която е най-малкият му наследник Никола със брачната половинка му Рада, и една негова фотография, която е владеене на архива на Българска академия на науките и рядко се демонстрира “, съобщи архивистът.
По мотив годишнината следва да излезе от щемпел и том 1 от поредицата на научния списък на Българска академия на науките „ Дигитални сбирки “, отдадена на Гешов. С нея Архивът си слага за цел да разпространява делото на редица български общественици, имащи отношение към Академията, като демонстрира документите, които се съхраняват за тях, във фонда ѝ.
На 7 март, когато Гешов умира, ще бъде отслужена панихида в църквата „ Света София “.