Дълбоката държава на САЩ предлага помирение с Русия
Иван Данилов,
РИА " Новости "
Най-авторитетният и авторитетен " мозъчен център " на Съединени американски щати разгласява шокираща по своята искреност и детайлности тактика, която би трябвало да обезпечи успеха на Съединени американски щати в новата Студена война с Китай и доминирането на Вашингтон в геополитическия ландшафт на XXI век. В тази тактика основно място се отделя на Русия. Подходът, предлаган на съветското направление, мощно ще учуди даже опитните съветски и американски аналитици.
Кой е Съветът за външни връзки
Съветът за външни отношения-СВО (Council on Foreign Relations-CFR) е необикновено авторитетна организация, с която са свързани доста тайни теории (чак до обвиняванията, че е " същинско международно държавно управление " ), както и доста действителни истории за измененията в американската вътрешна и изключително външна политика. Затова и отчетът му, озаглавен " Реализацията на макростратегията към Китай. 22 предписания за Съединени американски щати " безспорно ще провокира огромен интерес в тези, които са наясно с действителната американска и интернационална политика.
Да погледнем обстоятелствата: в състава на CВО влизат над 5000 членове, в това число високопоставени служители на федералната администрация на Съединени американски щати, 10 някогашни държавни секретари на Съединени американски щати (външни министри - ред.), шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ, авторитетни банкери, авторитетни адвокати, професори от водещи отвъдокеански университети, а също ръководещи някои американски медии. За да бъде цялостна картината, би трябвало да се подсети, че точно тази организация дава отговор за потреблението на парите на семейство Рокфелер (чрез формалната стратегия David Rockefeller Studies Program), която е ориентирана към промени в политическите решения на американските управляващи посредством формулиране на съответните " експертни рекомендации ". Организацията беше основана през 1921 година, с цел да " помогне " на президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън със препоръки по какъв начин Съединени американски щати би трябвало да влияят на следвоенна Европа за оптималното облекчаване на американските геополитически ползи.
Идеята, че би трябвало да се възстановяват връзките с Русия, с цел да могат Съединени американски щати по-удобно да се борят с Китай, не е нова за американското експертно пространство. Проблемът е, че като основен (и в действителност единствен) метод да се реализира тази " нормализация " бе Русия да бъде по-активно " душена и притискана " с стопански наказания, а в идеалният вид - да се провежда " промяна на режима ". Такъв метод е обективно чудноват и контрапродуктивен, само че той е само вероятният за тези, които считат, че най-правилната тактика по отношение на Русия е тя да бъде върната в положението на " безразсъдството от 90-те " и да бъде накарана " да признае провалянето в Студената война (а затова да признае и основната роля на Съединени американски щати в света). И за задачата най-хубави са точно методите на икономическото и силово влияние. Впрочем в този смисъл отношението към Русия не се разграничава доста от отношението към другите страни, разликата е единствено в интензивността на хипотетичния напън. Практиката демонстрира, че Вашингтон е подготвен да се се впуска в дипломатически и санкционни спорове даже с най-близките си съдружници, да не приказваме за съперниците. Най-големият " морков ", който американските специалисти са подготвени да предложат на Русия, е само връщането й в G8, като в подмяна тя капитулира по всички основни геополитически въпроси.
Кое е новото
Стратегията, оповестена от СВО, потегля от напълно друга логичност. Първо, в нея липсва илюзията, че Съединени американски щати могат сами да победят целия свят. Нещо повече, те не могат да победят сами даже Китай (и това е потрес от позиция на формалния американски дискурс). Стратегията на американската " дълбока страна " отива по-далеч, като акцентира, че Съединени американски щати би трябвало да спрат да пилеят старания по други геополитически посоки и да се концентрират върху Китай, а също да се заловят с радикални вътрешни промени. И единствено комбинацията от тези ограничения (които в тактиката са посочени точно " предписания " ) може да даде на Вашингтон нужните сили и да сътвори нужните условия за победа.
Учудващо е, само че в частта, която разказва настоящето (твърде плачевно) състояние по фронтове на американо-китайската Студена война, създателят на тактиката Робърт Блекуил, не щади грешките на администрациите на Тръмп и Обама по съветското направление (Блекуил е авторитетен някогашен посланик, прочут лобист, старши теоретичен помощник на CВО, получаващ персонален грант на името на Кисинджър). Двамата хубавичко го отнасят поради Майдана, Крим и Киев: " Американският президент, който схваща " казуса с Китай " (това е употребен от създателя термин за разказване на всички американски проблеми, свързани с повишаването на китайското въздействие в света, китайската стопанска система, войска и прочее), би попитал: подхождат ли на националните ползи на Съединени американски щати по-тесните връзки сред Китай и Русия? Американският президент, който схваща " казуса с Китай ", би сложил под подозрение въвеждането на дълготрайни наказания против Русия през 2014 година, когато Русия анексира Крим, (защото) въвеждането на наказания би подтикнало Русия към съюз с Китай. Американският президент, който е наясно с " казуса Китай ", не би разрешил на формалните лица от президентската администрация обществено да приветстват революцията в Киев през 2014 годна, тъй като по този метод оказа помощ на Пекин (и Москва) да се убеди, че Съединени американски щати желаят промяна на режима в Китай ", написа водещият специалист на СВО.
Това признанИе е доста значимо, само че най-интересното в текста е рецептата, която се предлага за възстановяване на връзките по линията Вашингтон-Москва. Рецептата за съветското направление стартира с абстракция и минава към конкретика. " Съединените щати в съгласуваност със съдружниците би трябвало да опитат уголемен разговор с Владимир Путин и държавното управление на Русия за международния ред и сигурността на Европа и Азия ". Само специалист от " мозъчен център ", представляващ " дълбоката страна ", може да си разреши предлагането в американското медийно пространство на концепцията президентът Доналд Тръмп да води уголемен разговор с Владимир Путин за международния ред, без да се бои, че ФБР ще го вземе на мушка, задето " работи за Кремъл ".
На ниво конкретика тактиката на Съвета за външни връзки предлага следното: " Да го кажем ясно: постанова се Вашингтон да отстъпи, с цел да усъвършенства връзките с Москва, той не може да направи това, запазвайки сегашната си политика към Русия. Същото се отнася и за Москва. В този дух Съединените щати би трябвало да се стремят към договореност с Русия, че е завършило разширението на Организацията на Североатлантическия контракт (НАТО), че Съединените щати анулират глобите си за анексията на Крим и Русия още веднъж е позволена в групата Г8. В подмяна Москва посредством изтеглянето на своите войски за спре намесата в Източна Украйна и да се съгласи с разполагането на миротворчески сили на Организация на обединените нации, а също за приключи отровната си интервенция в американския политически живот ".
Идеалната рецепта?
По явни аргументи показаната в тактиката на СВО " замяна " едвам може да бъде възприета като идеална или даже подобаваща рецепта за обезпечаването на по-стабилни връзки по линията Вашингтон-Москва, само че значимото е друго: в случай че се съди по тази позиция на авторитетния " мозъчен център ", американският хайлайф последователно се отвиква от визията, че Русия може и би трябвало да бъде заплашвана и стартира да привиква с концепцията, че с Москва може и би трябвало да се водят основни договаряния. В този смисъл невероятно, неуместно и немислимо би било да си представим през 2014 година, че водещият експертен център на американския хайлайф ще " постави на масата " като стартова преговорна позиция такива оферти като признанието на Крим за съветски, завръщането в Г8 (важно точно като символ), отвод от разширението на НАТО (тоест безпристрастен статут или " финландизация " на Украйна) и отвод от връщането на украинската войска в Донбас.
Това не значи, че този набор ще бъде признат като публична позиция на Вашингтон, още по-малко, че такава позиция идеално подхожда на съветските ползи, които са доста по-широки и по-дълбоки от това, което предлага за договаряне специалистът от СВО. Но вкарването на такива оферти в експертния и политически дневен ред на най-високо ниво е допустимо да значи избрана еволюция на американското мислене, освен това освен по съветското направление. Вашингтон е подготвен последователно да се откаже от своите упоритости и да признае (унизителната за самолюбието му) нуждата точно от отстъпки, а не от ултиматуми.
Вероятно най-хубавият отговор на тези опити на американската рефлексия е търпението и твърдостта в отбрана съветските ползи. Времето и остатъците от американския здрав смисъл, които се оказва, че към момента участват в отвъдокеанската " дълбока страна ", работят в интерес на Русия.
Публикуваме публикацията с дребни съкращения, заглавието е на ДУМА
РИА " Новости "
Най-авторитетният и авторитетен " мозъчен център " на Съединени американски щати разгласява шокираща по своята искреност и детайлности тактика, която би трябвало да обезпечи успеха на Съединени американски щати в новата Студена война с Китай и доминирането на Вашингтон в геополитическия ландшафт на XXI век. В тази тактика основно място се отделя на Русия. Подходът, предлаган на съветското направление, мощно ще учуди даже опитните съветски и американски аналитици.
Кой е Съветът за външни връзки
Съветът за външни отношения-СВО (Council on Foreign Relations-CFR) е необикновено авторитетна организация, с която са свързани доста тайни теории (чак до обвиняванията, че е " същинско международно държавно управление " ), както и доста действителни истории за измененията в американската вътрешна и изключително външна политика. Затова и отчетът му, озаглавен " Реализацията на макростратегията към Китай. 22 предписания за Съединени американски щати " безспорно ще провокира огромен интерес в тези, които са наясно с действителната американска и интернационална политика.
Да погледнем обстоятелствата: в състава на CВО влизат над 5000 членове, в това число високопоставени служители на федералната администрация на Съединени американски щати, 10 някогашни държавни секретари на Съединени американски щати (външни министри - ред.), шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ, авторитетни банкери, авторитетни адвокати, професори от водещи отвъдокеански университети, а също ръководещи някои американски медии. За да бъде цялостна картината, би трябвало да се подсети, че точно тази организация дава отговор за потреблението на парите на семейство Рокфелер (чрез формалната стратегия David Rockefeller Studies Program), която е ориентирана към промени в политическите решения на американските управляващи посредством формулиране на съответните " експертни рекомендации ". Организацията беше основана през 1921 година, с цел да " помогне " на президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън със препоръки по какъв начин Съединени американски щати би трябвало да влияят на следвоенна Европа за оптималното облекчаване на американските геополитически ползи.
Идеята, че би трябвало да се възстановяват връзките с Русия, с цел да могат Съединени американски щати по-удобно да се борят с Китай, не е нова за американското експертно пространство. Проблемът е, че като основен (и в действителност единствен) метод да се реализира тази " нормализация " бе Русия да бъде по-активно " душена и притискана " с стопански наказания, а в идеалният вид - да се провежда " промяна на режима ". Такъв метод е обективно чудноват и контрапродуктивен, само че той е само вероятният за тези, които считат, че най-правилната тактика по отношение на Русия е тя да бъде върната в положението на " безразсъдството от 90-те " и да бъде накарана " да признае провалянето в Студената война (а затова да признае и основната роля на Съединени американски щати в света). И за задачата най-хубави са точно методите на икономическото и силово влияние. Впрочем в този смисъл отношението към Русия не се разграничава доста от отношението към другите страни, разликата е единствено в интензивността на хипотетичния напън. Практиката демонстрира, че Вашингтон е подготвен да се се впуска в дипломатически и санкционни спорове даже с най-близките си съдружници, да не приказваме за съперниците. Най-големият " морков ", който американските специалисти са подготвени да предложат на Русия, е само връщането й в G8, като в подмяна тя капитулира по всички основни геополитически въпроси.
Кое е новото
Стратегията, оповестена от СВО, потегля от напълно друга логичност. Първо, в нея липсва илюзията, че Съединени американски щати могат сами да победят целия свят. Нещо повече, те не могат да победят сами даже Китай (и това е потрес от позиция на формалния американски дискурс). Стратегията на американската " дълбока страна " отива по-далеч, като акцентира, че Съединени американски щати би трябвало да спрат да пилеят старания по други геополитически посоки и да се концентрират върху Китай, а също да се заловят с радикални вътрешни промени. И единствено комбинацията от тези ограничения (които в тактиката са посочени точно " предписания " ) може да даде на Вашингтон нужните сили и да сътвори нужните условия за победа.
Учудващо е, само че в частта, която разказва настоящето (твърде плачевно) състояние по фронтове на американо-китайската Студена война, създателят на тактиката Робърт Блекуил, не щади грешките на администрациите на Тръмп и Обама по съветското направление (Блекуил е авторитетен някогашен посланик, прочут лобист, старши теоретичен помощник на CВО, получаващ персонален грант на името на Кисинджър). Двамата хубавичко го отнасят поради Майдана, Крим и Киев: " Американският президент, който схваща " казуса с Китай " (това е употребен от създателя термин за разказване на всички американски проблеми, свързани с повишаването на китайското въздействие в света, китайската стопанска система, войска и прочее), би попитал: подхождат ли на националните ползи на Съединени американски щати по-тесните връзки сред Китай и Русия? Американският президент, който схваща " казуса с Китай ", би сложил под подозрение въвеждането на дълготрайни наказания против Русия през 2014 година, когато Русия анексира Крим, (защото) въвеждането на наказания би подтикнало Русия към съюз с Китай. Американският президент, който е наясно с " казуса Китай ", не би разрешил на формалните лица от президентската администрация обществено да приветстват революцията в Киев през 2014 годна, тъй като по този метод оказа помощ на Пекин (и Москва) да се убеди, че Съединени американски щати желаят промяна на режима в Китай ", написа водещият специалист на СВО.
Това признанИе е доста значимо, само че най-интересното в текста е рецептата, която се предлага за възстановяване на връзките по линията Вашингтон-Москва. Рецептата за съветското направление стартира с абстракция и минава към конкретика. " Съединените щати в съгласуваност със съдружниците би трябвало да опитат уголемен разговор с Владимир Путин и държавното управление на Русия за международния ред и сигурността на Европа и Азия ". Само специалист от " мозъчен център ", представляващ " дълбоката страна ", може да си разреши предлагането в американското медийно пространство на концепцията президентът Доналд Тръмп да води уголемен разговор с Владимир Путин за международния ред, без да се бои, че ФБР ще го вземе на мушка, задето " работи за Кремъл ".
На ниво конкретика тактиката на Съвета за външни връзки предлага следното: " Да го кажем ясно: постанова се Вашингтон да отстъпи, с цел да усъвършенства връзките с Москва, той не може да направи това, запазвайки сегашната си политика към Русия. Същото се отнася и за Москва. В този дух Съединените щати би трябвало да се стремят към договореност с Русия, че е завършило разширението на Организацията на Североатлантическия контракт (НАТО), че Съединените щати анулират глобите си за анексията на Крим и Русия още веднъж е позволена в групата Г8. В подмяна Москва посредством изтеглянето на своите войски за спре намесата в Източна Украйна и да се съгласи с разполагането на миротворчески сили на Организация на обединените нации, а също за приключи отровната си интервенция в американския политически живот ".
Идеалната рецепта?
По явни аргументи показаната в тактиката на СВО " замяна " едвам може да бъде възприета като идеална или даже подобаваща рецепта за обезпечаването на по-стабилни връзки по линията Вашингтон-Москва, само че значимото е друго: в случай че се съди по тази позиция на авторитетния " мозъчен център ", американският хайлайф последователно се отвиква от визията, че Русия може и би трябвало да бъде заплашвана и стартира да привиква с концепцията, че с Москва може и би трябвало да се водят основни договаряния. В този смисъл невероятно, неуместно и немислимо би било да си представим през 2014 година, че водещият експертен център на американския хайлайф ще " постави на масата " като стартова преговорна позиция такива оферти като признанието на Крим за съветски, завръщането в Г8 (важно точно като символ), отвод от разширението на НАТО (тоест безпристрастен статут или " финландизация " на Украйна) и отвод от връщането на украинската войска в Донбас.
Това не значи, че този набор ще бъде признат като публична позиция на Вашингтон, още по-малко, че такава позиция идеално подхожда на съветските ползи, които са доста по-широки и по-дълбоки от това, което предлага за договаряне специалистът от СВО. Но вкарването на такива оферти в експертния и политически дневен ред на най-високо ниво е допустимо да значи избрана еволюция на американското мислене, освен това освен по съветското направление. Вашингтон е подготвен последователно да се откаже от своите упоритости и да признае (унизителната за самолюбието му) нуждата точно от отстъпки, а не от ултиматуми.
Вероятно най-хубавият отговор на тези опити на американската рефлексия е търпението и твърдостта в отбрана съветските ползи. Времето и остатъците от американския здрав смисъл, които се оказва, че към момента участват в отвъдокеанската " дълбока страна ", работят в интерес на Русия.
Публикуваме публикацията с дребни съкращения, заглавието е на ДУМА
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ