Иван Анчев, Атлантически съвет на България129 години след убийството му

Иван Анчев, Атлантически съвет на България

129 години след убийството му от платени съветски сътрудници в центъра на София, Стефан Стамболов продължава да бъде жертва. Вече години наред едни и същи фенове на Русия си присвояват циничното „ право “ да раздават награди на името на един от най-великите държавници, които България е имала.
Във вчерашния ден бяхме щедро осведомени, по какъв начин един изтъкнат български музикален деятел е бил награден с Почетен знак „ Стефан Стамболов “. Ще спестя името на учения, тъй като не той е задачата на актуалната публикация. Одобрил е да бъде награден – оставям това на неговото морално решение. Става въпрос за

„ награждаващите “

Кои са те? Светлана Шаренкова, Стоян Денчев, Димитър Иванов с оня прякор, настоящият вицепрезидент Йотова и някогашният президент Първанов. До един – поддръжници на Русия и съветското всепроникващо въздействие в България. На същата Русия, по чието предписание Стамболов е бил погубен! Да не забравяме, че в едно или друго качество, част от гореизброените бяха в основата на концепцията за създаване на един от най-неприемливите монументи в модерна София – този с разцепената глава на Стамболов, в бомбената яма в градинката „ Кристал “. Изграден с парите на предвестника на съветския олигархичен политико-икономически модел в България – „ Мултигруп “, с цел да припомня на българите какво се случва с всеки, дръзнал да пази българският държавен интерес, срещу интереса на Русия. Между прочее, едно малко отклоняване –

българският държавен интерес НИКОГА не е съвпадал с съветския интерес

Никога. И до ден сегашен стои Стамболов с разцепената глава в центъра на София, а над него се извисяват златните кубета на прелестния ни храм, наименуван на името на татаро-монголския васал Александър Невски, нямащ НИЩО ОБЩО с България, българският народ и българската история.
Докога?
Говорейки отвън подтекста на гореспоменатото награждаване, следва да си зададем по-глобалния въпрос „ До по кое време ще поносим съветската Пета колона да се шири на воля из българската страна? “. Има ли, останали ли са, съпротивителни сили? Ако не са – да закриваме страната и да ставаме Задунайская губерния. Путин ще ни одобри с ненаситност, а Копейките ще бъдат щастливи. А ние българите? Какво ще вършим и къде ще вървим?
Не е ли време да създадем едно публично – историческо придвижване „ Раковски – Стамболов – (Захари) Стоянов “, което да заеме необятната и доста празна

просветителска ниша

за константната антибългарска роля на Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация през последните 200 години от най-новата ни история? Да разкажем почтено и достоверно за ориста на кап. Георги Мамарчев, за битката ни за Църковна самостоятелност, за антибългарската роля на граф Игнатиев. За вижданията на Ботев и Левски за Русия, за лицемерната роля на Русия в неосъществимата, само че трансформирала се в народен блян, Санстефанска България. За опълчването на Русия против Съединението и подклаждането на Сърбия да ни нападне в тил. За българомразеца Александър III и неговата балканска маша Михаил Хитрово. За подлата роля на Русия в Първата и Втората (Междусъюзническа) Балкански войни. За ролята на Русия в събитията 1923 – 1925 година? За подводничарите, парашутистите и терористите от Българска работническа партия (к), за окупацията на България от Червената войска (РКА) и избиването на българския народен хайлайф през 1944 – 1945 година?
Обществено – историческото придвижване „ Раковски – Стамболов – Стоянов “ би трябвало да споделя почтено и достоверно за цялостната

обезценка на така наречен „ русофилство “

в България – от рубладжийството на Драган Цанков, през националния изменник Радко Димитриев (не мога да го титулувам с „ военачалник “) – та до днешните копейкаджии. От рубладжии – до копейкаджии…
Стамболов, елементарни ни!