5 предизвикателства пред следващия премиер на Италия
Италианската стопанска система е в доста по-добра форма, в сравнение с преди предишните общи избори през 2013 година Тогава брутният вътрешен артикул на страната беше с 10% по-нисък спрямо 2008 година, съвсем 1 млн. работни места бяха закрити, а банките трупаха неприятни заеми.
Сега Брутният вътрешен продукт към този момент трета поредна година пораства, безработицата понижава, а банките са по-стабилни. И въпреки всичко, налице е закъснение в съпоставяне другите развити страни, а икономическото неодобрение не е изчезнало.
„ Файненшъл Таймс ” преглежда главните стопански провокации, пред които ще се изправи идващият министър председател на страната.
Италия е „на прав път“, съобщи министър председателят на страната Паоло Джентилони на форумa в Давос през януари. Производството е с 4% по-високо от 2013 година, а икономистите не престават да работят върху прогнозите за растеж през тази година. И въпреки всичко, икономическият напредък на страната остава измежду най-бавните в Европа. Италия е и измежду дребното стопански системи в границите на Организацията за икономическо съдействие и развиване, където производството още не се е върнало към стойностите отпреди рецесията. Изоставането по отношение на равнищата от 2007 година е второ по величина след Гърция.
Един сходен проблем е, че Италия демонстрира най-слаба продуктивност измежду страните от Г-7.Бавният растеж значи, че италианският бизнес се нуждае от от ден на ден хора, с цел да създава същата стойност като други огромни стопански системи.
Високият държавен дълг е измежду „най-наболелите проблеми на Италия“, споделя Никола Нобиле от Oxford Economics. Дългът на Италия е трети по величина измежду 34-те страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, след тези на Япония и Гърция, и е гореща тематика в връзките на страната с Европейски Съюз. От 2007 година насам дългът се е покачил с 33 процентни пункта, до 132% от Брутният вътрешен продукт, главно вследствие на намаляващите държавни доходи и свиването на действителния Брутният вътрешен продукт.
Според Мауро Пису, началник на бюрото на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в Италия, наклонността най-накрая се обръща „благодарение на рационалната фискална политика, по-ниските лихвени проценти и ускоряващия се растеж на БВП“. Но високото равнище на задлъжнялост трансформира вероятно внезапно покачване на лихвените проценти в „сериозен риск за динамичността на държавния дълг“ и не оставя място за понижаване на налози или увеличение на обществени разноски, обещавани в манифестите на множеството партии.
От септември 2013 година насам стопанската система е съумяла да сътвори над 1 млн. работни места, само че равнищата на безработицата остават доста над равнищата отпреди рецесията. Един от всеки трима души на възраст под 25 години е незает, а измежду страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз в Италия има най-голям дял младежи, които нито работят, нито учат. Нещо повече, Италия демонстрира второ най-високо равнище на незаетост измежду неотдавна дипломираните от всички страни в Европейски Съюз, изпреварвана единствено от Гърция. Икономическото отчаяние измежду младежта е съществена причина за приключването на мозъци от страната. Банковият бранш „е по-стабилен, в сравнение с преди две или три години“, споделя господин Пису. Икономическите усъвършенствания, натискът от страна на регулаторите и промените, ориентирани към вложителите, доведоха до понижаване на неприятните заеми в банките. Според Марко Трояно от Scope Ratings, предходната година е била „крайъгълен камък по повод здравето на италианските банки“, а рекапитализацията на главните проблематични институции е довела до „значително усъвършенствана картина на качеството на активите в целия сектор“.
Но италианските банки към момента имат най-голям дял необслужван дълг в Европейски Съюз, което лимитира способността им да отпускат нови заеми. „Предизвикателството за 2018 година е в по-нататъшно понижаване на размера неприятни заеми, и в осъществяване на някои спомагателни финансови нараствания, изключително при по-слабите играчи“, споделя Трояно.
През последните няколко години Италия е „постигнала забележителен напредък“ в тенденция на по-благоприятна бизнес среда, споделя Лоренцо Кодоньо от LC Macro Advisors. През 2006 година Италия заема едвам 156-о място в световната ранглиста на Световната банка за лекост на правене на бизнес – 110 позиции по-ниско, в сравнение с е сега. Сега страната се подрежда измежду най-добре представилите се по множеството индикатори, в това число този за лекост на пускане на бизнес.
Италия „значително е повишила привлекателността си като капиталова дестинация измежду развитите икономики“, споделя Донато Яковоне от Ernst & Young. Въпреки това, още е налице закъснение. Стойността на директните задгранични вложения „ на зелено ” в страната за последните 10 години е на половина от тази на Франция. Политиките „ще би трябвало да бъдат поддържани дълготрайно, споделя господин Пису, задграничните вложители избират стабилност“.
Сега Брутният вътрешен продукт към този момент трета поредна година пораства, безработицата понижава, а банките са по-стабилни. И въпреки всичко, налице е закъснение в съпоставяне другите развити страни, а икономическото неодобрение не е изчезнало.
„ Файненшъл Таймс ” преглежда главните стопански провокации, пред които ще се изправи идващият министър председател на страната.
Италия е „на прав път“, съобщи министър председателят на страната Паоло Джентилони на форумa в Давос през януари. Производството е с 4% по-високо от 2013 година, а икономистите не престават да работят върху прогнозите за растеж през тази година. И въпреки всичко, икономическият напредък на страната остава измежду най-бавните в Европа. Италия е и измежду дребното стопански системи в границите на Организацията за икономическо съдействие и развиване, където производството още не се е върнало към стойностите отпреди рецесията. Изоставането по отношение на равнищата от 2007 година е второ по величина след Гърция.
Един сходен проблем е, че Италия демонстрира най-слаба продуктивност измежду страните от Г-7.Бавният растеж значи, че италианският бизнес се нуждае от от ден на ден хора, с цел да създава същата стойност като други огромни стопански системи.
Високият държавен дълг е измежду „най-наболелите проблеми на Италия“, споделя Никола Нобиле от Oxford Economics. Дългът на Италия е трети по величина измежду 34-те страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, след тези на Япония и Гърция, и е гореща тематика в връзките на страната с Европейски Съюз. От 2007 година насам дългът се е покачил с 33 процентни пункта, до 132% от Брутният вътрешен продукт, главно вследствие на намаляващите държавни доходи и свиването на действителния Брутният вътрешен продукт.
Според Мауро Пису, началник на бюрото на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в Италия, наклонността най-накрая се обръща „благодарение на рационалната фискална политика, по-ниските лихвени проценти и ускоряващия се растеж на БВП“. Но високото равнище на задлъжнялост трансформира вероятно внезапно покачване на лихвените проценти в „сериозен риск за динамичността на държавния дълг“ и не оставя място за понижаване на налози или увеличение на обществени разноски, обещавани в манифестите на множеството партии.
От септември 2013 година насам стопанската система е съумяла да сътвори над 1 млн. работни места, само че равнищата на безработицата остават доста над равнищата отпреди рецесията. Един от всеки трима души на възраст под 25 години е незает, а измежду страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз в Италия има най-голям дял младежи, които нито работят, нито учат. Нещо повече, Италия демонстрира второ най-високо равнище на незаетост измежду неотдавна дипломираните от всички страни в Европейски Съюз, изпреварвана единствено от Гърция. Икономическото отчаяние измежду младежта е съществена причина за приключването на мозъци от страната. Банковият бранш „е по-стабилен, в сравнение с преди две или три години“, споделя господин Пису. Икономическите усъвършенствания, натискът от страна на регулаторите и промените, ориентирани към вложителите, доведоха до понижаване на неприятните заеми в банките. Според Марко Трояно от Scope Ratings, предходната година е била „крайъгълен камък по повод здравето на италианските банки“, а рекапитализацията на главните проблематични институции е довела до „значително усъвършенствана картина на качеството на активите в целия сектор“.
Но италианските банки към момента имат най-голям дял необслужван дълг в Европейски Съюз, което лимитира способността им да отпускат нови заеми. „Предизвикателството за 2018 година е в по-нататъшно понижаване на размера неприятни заеми, и в осъществяване на някои спомагателни финансови нараствания, изключително при по-слабите играчи“, споделя Трояно.
През последните няколко години Италия е „постигнала забележителен напредък“ в тенденция на по-благоприятна бизнес среда, споделя Лоренцо Кодоньо от LC Macro Advisors. През 2006 година Италия заема едвам 156-о място в световната ранглиста на Световната банка за лекост на правене на бизнес – 110 позиции по-ниско, в сравнение с е сега. Сега страната се подрежда измежду най-добре представилите се по множеството индикатори, в това число този за лекост на пускане на бизнес.
Италия „значително е повишила привлекателността си като капиталова дестинация измежду развитите икономики“, споделя Донато Яковоне от Ernst & Young. Въпреки това, още е налице закъснение. Стойността на директните задгранични вложения „ на зелено ” в страната за последните 10 години е на половина от тази на Франция. Политиките „ще би трябвало да бъдат поддържани дълготрайно, споделя господин Пису, задграничните вложители избират стабилност“.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ