Зеленият човек или истинската история на човека без лице
Историята за Зеления човек, прочут още като Човека без лице, е злокобна градска легенда от американския Среден запад. Тя била извънредно известна в средата на 50-те до края на 60-те години на ХХ век. Според легендата той бил страховито страшилище без лице, което преследвало хората в парковете, като изпитвало наслаждение от това, че ги плаши.
По нея има даже основани няколко книги, филми и комикси на ужасите. Повечето от тях са добили международна популярност и са се трансформирали в класика. Може даже и вие да сте ги виждали.
Това, което може би не знаете, е, че Зеленият човек е бил същински – мъж на име Реймънд Робинсън.
Легендата на Зеления човек твърди, че той свети в зелено вследствие на удар от светкавици или от някаква промишлена злополука. Според приказките той преследвал и плашел хората в големия градски парк на Вашингтон, Пенсилвания. Истината обаче е напълно друга.
Всичко почнало през 1919 година. Реймънд бил единствено 8-годишен. Той се качил на електрически дирек, с цел да види птиче гнездо, и бил ударен от 11 000 волта електричество. Ударът с високо напрежение изгорил лицето и ръцете на Робинсън, оставяйки дупки там, където в миналото били очите и носът му.
Независимо от това ужасяващо пострадване той оживял. Постепенно си възвърнал слуха и говора. През идващите 65 години се укривал в фамилния си дом в Коппел, Пенсилвания, където правил колани, портфейли и изтривалки и ги продавал, с цел да генерира дребен приход.
Робинсън напускал дома си единствено нощем, с цел да не плаши хората с външния си тип. От тези негови разходки се зародила легендата за Зеления човек, която била измислена от децата от локалната гимназия, само че след това се популяризирала из целия Среден Запад на Съединени американски щати, а и по-далеч. Вероятно името Зелен човек пристигнало от обстоятелството, че Робинсън обичал да се облича главно в зелено, а цветът светел, когато бил огряван от фаровете на колите.
Макар че доста хора били жестоки с Реймънд, имало и такива, които се сприятелили с него и даже ги придружавали на среднощните му разходки.
Обичахме да излизаме и да му даваме бира, сподели 60-годишният Пит Павлович в изявление през 1998 година за пенсилванския вестник Пост дейли. Той споделя още, че хората, които не са знаели за Робинсън, постоянно били шокирани и ужасени от типа му и желали да се обадят в полицията, когато обаче разбирали истината, се прибирали да го търсят и да му се извинят.
Рядко обаче го намирали, тъй като Робинсън се срамувал и не желал да плаши никого, по тази причина при всеки вик, който предизвиквал, бързал да се прибере в дома си.
Малко са обстоятелствата, които се знаят за живота на Робинсън, като се изключи че е живял дълъг и уединен живот. Той почива по естествени аргументи през 1985 на 74 години. Легендата за Зеления човек обаче е жива и до през днешния ден в Съединени американски щати, като още доста родители плашат децата си с него, когато не желаят дребните да излизат през нощта.
