Историята за едно момиче, изгонено от родителите си: През цялото си детство изпитвах постоянен глад, дори насън си представях как ям храна
Историята за това бременно момиче ще ви раздруса. Израснах в оскъдно семейство, майка ми работеше на две смени, с цел да ни храни. Татко ни напуснал след раждането ми и не се интересуваше по какъв начин се оправяме.
През цялото си детство изпитвах непрекъснат апетит, даже насън си представях по какъв начин хапвам храна от скъпи заведения за хранене. Понякога се постановяваше да извършвам кражба от съседите, с цел да мога по някакъв метод да се наситя. Реших, че би трябвало да трансформира живота ни с майка ми и по тази причина се пробвах да изучавам в учебно заведение съвършено.
На 15 години към този момент започнах да работя: раздавах флаери, с цел да оказа помощ по някакъв метод на майка си. Успях да устоя съвършено всички изпити и да вляза в безвъзмезден университет. Нямах другари в университета, тъй като заради износените ми облекла ме назоваха „ беднячка “. Но в общежитието имах шанса да срещна Наташа, която не се интересуваше какво обличам.
Веднъж, на втората ми година, взехме решение да отидем вечерта на дискотека и точно там за първи път се срещнах с Антон. Цялата вечер той ми обръщаше внимание и изиска моя телефонен номер.
Две седмици си кореспондирахме, обичах да приказвам с него и по тази причина взех решение да се съглася да се срещна с него. Той пристигна да ме вземе в скъпа кола, оказа се, че е единственият наследник на заможни родители. За секунда си помислих, че един ден всичко това може да стане мое…
След тази разходка разбрах, че се влюбих в него. Срещахме се една година – най-щастливата година в живота ми. Антон реши, че е време да ме запознае с родителите му, доста се тормозих от тази среща.
Къщата им беше първокласна, такава бях виждала единствено по филмите. Когато седнахме на масата, майката на Антон стартира да ме пита за фамилията ми, какво вършат родителите ми, по какъв начин изкарват прехраната си.
Реших, че не би трябвало да неистина и описах всичко, защото става въпрос за финансовото ми положение и родителите ми.
Атмосферата на масата незабавно се промени, сладката и общителна майка на Антон от преди този момент, стартира да ме гледа и по-късно стартира да приказва за обстоятелството, че хората би трябвало да избират сътрудниците си с еднакъв статут и така нататък
Осъзнавайки нейните подмятания, аз започнах да приказвам за искреността на възприятията си, само че никой не ме слушаше, дамата стартира да крещи и изиска да напусна. Гордостта ми не ми разреши да остана в тази къща и незабавно напуснах.
Болезнено е да призная, само че след довечера Антон към този момент не отговори на моите позвънявания. Месец по-късно си направих тест – бях бременна.
Какво да върша в този момент?
Инфо: Лична драма
