Големите случайни открития
Историята с пеницилина и неговото щастливо разкриване е добре позната на всички. Въпреки че тя е леко героизирана в лицето на Александър Флеминг, то действителната история е много по-различна. Всъщност Флеминг (екипът му) в действителност открива инцидентно невероятния резултат на плесента и съдържащите се в нея субстанции над бактериите. Но той не съумява да откри метод да изолира и създаде тези субстанции (антибиотиците), тъй като няма задоволително знания и опит с уединяване на химични артикули. Затова след изявленията си безусловно не помни за откритието си, като то е „ замразено “ за повече от 10 години. За благополучие други учени инцидентно попадат на неговата обява и съумяват да синтезират антибиотика пеницилин, избавил живота на милиони хора.
Историята на инцидентните открития в действителност се оказва нерядко събитие. Дори бихме могли да кажем, че множеството открития ненапълно са плод на случайността, въпреки и търсената. Ако в действителност въобще съществува такова нещо като „ случайност “. Много пъти великите открития даже са правени от шарлатани, мошеници или псевдоучени.
Следващите няколко образеца обаче до такава част са се трансформирали в част от нашето всекидневие, че евентуално ще се изненадате – те също са факт поради щастливо стичане на събитията.
Изкуствената пластмаса
Изобретена в Съединени американски щати през 1907 година
Предшественици на днешната пластмаса са били налице и преди ХХ век, единствено че те са били по-различни. „ Родителите “ на изкуствените пластмаси били получавани от органични, естествени полимери, един от които – гумата, е изобретен от Чарлз Гудиър (със сигурност водачите познават гумите Goodyear ). Само че първите синтетични (химично синтезирани) полимери се появили при започване на предишния век.
Американският академик Лео Хендрик Бакеланд търсел формула, която може да размени шеллака (смола, добивана от някои типове насекоми). По това време шеллакът бил много безценен и той се надявал да откри стопански преференциален сурогат.
Бакеланд смесва формалдехид с фенолова смола (остатъчен нефтопродукт) и нагрява сместа. В резултат се появява вещество, което не приличало на шеллак и за малко да бъде отхвърлено като непотребно от учения. Но то се оказало много по-полезно даже от шеллака. Това бил полимер, резистентен на доста по-високи температури по отношение на останалите. Нарекли го бакелит (на името на откривателя си). Поради устойчивостта си и сериозните си изолиращи свойства (диелектрик) той намерил необятно приложение във зараждащата тогава електрохимична индустрия. От него се изработвали и други артикули с по-голяма издръжливост от до тогава употребяваните по-меки пластмасови произведения (гуми, играчки).
Зърнените закуски
Изобретени в Съединени американски щати през 1894 година
Доктор Джон Келог и неговият брат били последователи на холистичната медицина. Те се занимавали главно с организирането на характерни и лични оздравителни режими за своите клиенти в профилирания здравен център Батъл Крийк, щата Мичиган. Холистичният метод в медицината възприема един по-широк мироглед за индивида , здравето, аргументите за заболяването и самостоятелните прояви в процеса на лекуване. В основата му лежи и духовното израстване и отключването на блокадите в организма, които хората основават сами. Затова пациентите в тази болница не получавали за храна месо, алкохолът бил неразрешен, както и цигарите и сексът.
Представите на Келог за удоволствията били много консервативни. Той смятал, че по-голямата част от човешката половост е противоестествена и даже, се занимавал с дейна агитация за възбрана на мастурбацията. На посетителите на санаториума се отказвала даже потреблението на кафе, а вместо него братята Келог приготвяли специфична пшеничена напитка.
Един ден братята били много заети и просто не запомнили следващата порция пшеничена напитка за няколко дни в кухнята. Когато се върнали, открили, че засъхналата лепкава зърнена каша към момента може да се употребява , по тази причина я пуснали в преса и я трансформирали на дребните познати и до през днешния ден люспи. Така се родила и първата суха закуска.
Скоро след тази преживелица братята патентовали концепцията си, като, несъмнено, много поспорили преди този момент, дали да прибавят вътре и захар или не. Постепенно това инцидентно изобретение се трансформирало в голяма промишленост, а видовете зърнени закуски – в безконечен микс от най-различни артикули, като се стартира от чисто пшеничените, царевичните, овесените и се премине през странни решения като да вземем за пример сухи люспи от яйца и месо.
Кибритът
Изобретен в Англия през 1826 година
Този може би струващ ви се безконечен артикул в действителност не е чак толкоз остарял. В началото на XIX век английският фармацевт Джон Уокър (не го бъркайте апелирам с Джони Уокър!
