Марк Аврелий има и тъмна страна, особено към християните
Историята помни Марк Аврелий като един от най-хубавите владетели на Древен Рим. Той е описван като умен и обективен, само че никой не приказва за греховете му. Марк би трябвало да остане величие и да се възпява като същински воин и остава архетипът на един от образците. Неговите войни като че ли постоянно се водят в името на положителното и справедливостта, империята остава преди всичко. Стоическата философия остава и до през днешния ден, а книгата Медитации към момента се продава с необикновен интерес.
Животът на един държател не е толкоз розов и хубав, колкото постоянно си мислим. Марк Аврелий има своите черни секрети, които са добре непокътнати в архивите. Военните акции не могат да се считат за толкоз леки, от време на време са същински касапници. Терорът е бил най-тежко усетен точно против християните. Ще открием в неговата биография и легендата за мъчениците на Лион, които са били измъчвани и хвърлени на зверове. Това е било развлечение на публиката, която в никакъв случай не се изморявала да желае още кръв.
Жестокостта е записана през далечната 177 година прочие Хр. Дори и филмите да разказват Аврелий като държател на едно от най-красивите времена за човешката раса, то не би трябвало да забравяме, че има и някои по-сериозни дефекти. Голяма част от Римската империя се управлява посредством греховете и мъдростта от тях. Армиите са виждали единствено четирима императора, които са ги управлявали с концепцията да запазят човешкия живот. Повечето книги за Марк Аврелий обаче обгръщат към 19 години от неговия живот, въпреки и целият да се споделя в три разнообразни столетия.
Мъдростта на Марк не може да бъде пропусната, но няма по какъв начин да избягаме от обстоятелството, че живее във време на принуждение. Задачата му е непрекъснато да резервира границите от варварските офанзиви. По същото време и още една опасност – християните. Те са преследвани и постоянно живеят в боязън от мъчения, един от най-големите ужаси е, че могат да бъдат раздрани на части от римляните. По време на акцията на Нерон, терорът е толкоз огромен, че точно той ще се трансформира в именитото число на дявола – 666.
По това време не би трябвало да забравяме, че няма човек, който да не е включен в преследването. Марк Аврелий не е един от най-кръвожадните императори, само че също се тормози от толкоз странният фетиш, който набира известност. Няма никакви следи в историята, че е решил да се смели или да промени своето отношение по отношение на християните. Неговото ръководство не отстранява въобще съществуването на санкции в отговор на недоволствата от страна на римските жители. Няма военни акции против миряните, само че това надалеч не значи, че е имало топло отношение сред римляни и християни.
Аврелий е прочут със стоицизма и ще признае едно на култа – това са хора, които в действителност са подготвени да страдат в името на своята цел. Няма по какъв начин да се избяга от още един по-специален факт, макар възхищението, той ще бъде в основата на кланетата в Лион. По време на един от специфичните празници ще открием, че мнозина са били наказани на мъчителна и мудна гибел. Лион се оказва едно от огромните кланета, въпреки да има още доста записани. Архивите пазят името на Бландина. Като жена, тя се показала с необикновен дух пред римските жители.
Поради обстоятелството, че проповядвала християнството, първо била бита, а по-късно хвърлена на зверовете в амфитеатъра. Наказанието за римляни, които са приемали култа, е гибел, посредством обезглавяване, що се отнася до тези, които не са раждани, те се трансформират в черно развлечение. Изследователи като Дъглъс Боин демонстрират, че законите не се трансформират толкоз съществено във времето, когато Маркъс Аврелий ръководи.
Те са същите, просто се отстранява детайла с насилието, гибелта е бърза. Римското право санкционира нарушителите по един метод, робите по различен, а тези без поданство – допустимо най-жестоко. Камшикът, изгарянето жив, приковаването на кръст и доста други, се дефинират на база на закононарушението. Ако робите се разпалват, тогава римляните ще покажат цялостната си експанзия и принуждение.
Същото най-вероятно се е случило в Лион, когато римляните са усетили, че стават надалеч по-слаби от прииждащите миряни. Марк Аврелий не получава тъмната страна на своята история поради една единствена причина – философията му остава в пъти по-чиста от военната акция.
