Путин не може да избяга от историята
Историята на Русия има своя причинност и тя може би ще застигне Владимир Путин.
По времето на царете, а по-късно и на комисарите, съветските владетели са изтръгвали големи жертви от народа си, с цел да реализиран властта, империята и уважението, които са вярвали, че Русия заслужава, било то заради големите си територии, естествените благосъстояния, културата, идеологията или просто силата си, единствено с цел да открият в един миг, че по пътя са изгубили изтощената си, изтерзана нация.
Егор Гайдар размишлява върху този повтаряем модел в публикация във вестник " Известия " през 1994 година, като се чуди дали моделът ще се повтори след разпадането на Съветския съюз. Той е вундеркиндът, който оформи първите посткомунистически промени в Русия.
" Надпреварата на Русия за място в цивилизования свят припомня преследването на костенурката от Ахил ", написа Гайдар.
" Чрез гигантски старания Русия ще успее да настигне и изпревари, изключително в региона на военните технологии. И въпреки всичко светът незабелязано, само че праволинейно щеше да се движи напред и още веднъж след позорни и мъчителни неуспехи страната щеше да се прегрупира за скок и да направи следващия лупинг, и всичко щеше да се повтори. "
Близо 30 години по-късно безмилостните старания на Владимир Путин да възвърне Велика Русия с груба мощ, като освен това осакати Украйна с шокираща свирепост и отслаби личната си страна за десетилетия напред, наподобява се вписват в модела на Гайдар.
Това, което господин Путин възнамеряваше да направи като бърз поход към Киев, с цел да откри куислинг режим, се трансформира в смущаваща и скъпоструваща битка. Русия все по-често е принудена да отстъпва, както направи напълно неотдавна, обявявайки оттегляне от Херсон.
Друг е въпросът дали руснаците са достигнали точката на изкривяване. От началото на нашествието забележителният наказателен уред на Кремъл работи на високи обороти. Той смазва всякаква съпротива на войната. Дори да наречеш войната нещо друго от " специфична военна интервенция ", това може да бъде закононарушение.
Най-силната теза на господин Путин, че " загубата " на Украйна съставлява унизително принизяване на Русия като суперсила, към момента намира отклик измежду хората, израснали по руския метод на мислене, в който империята беше доста по-силна връзка от национализма.
Независимо дали руснаците в действителност одобряват променливите оправдания на господин Путин за войната, излиза наяве, че има граници на това, което те са подготвени да платят за неговите реваншистки фантазии.
Десетки хиляди съветски мъже се втурнаха към границите, откакто господин Путин разгласи всеобща готовност. Така те се причислиха към почти стотиците хиляди най-хубави и най-умни хора, които избягаха от началото на войната.
Междувременно прокремълските ястреби започнаха намерено да се възмущават от некомпетентността на съветските военни командири и от големите загуби, които понася Русия.
Преди оповестяването на неотдавнашната всеобща готовност, която беше последвана от оповестяването на военно състояние в окупираните от Русия региони на Украйна, към 30 % от руснаците дадоха отговор, че са разтревожени.
След издаването на указа този дял се е нараснал до 69%. Измерването на тревогата е един от методите, по които социолозите държат ръка на националния пулс.
Следенето на националните настроения е от решаващо значение и за Кремъл, макар че несъмнено равнище на тревога е в негов интерес. Голяма част от страховете на господин Путин са ориентирани не толкоз към заплашване на Украйна или Запада, колкото към задържане на руснаците „ на борда “.
Говоренето за неонацисти, НАТО пред портите или за упадъчния Запад, който е в предсмъртна рецесия, както и инцидентните подмятания за евентуален нуклеарен Армагедон, провокират надълбоко вкоренени национални страхове измежду руснаците. Те са напълно естествено наследени от Втората международна война и Студената война. Но защото нашествието се проточи, господин Путин трябваше да крещи " Вълк! " все по-силно.
В последното му изявление пред следения от Кремъл спорен клуб " Валдай " на 27 октомври, преобладаващата тематика беше лъжливостта на " нападателния, вселенски, неоколониален ", размножаващ се по сексуален симптом Запад. Украйна пък беше посочена единствено като образец за злото, на което е кадърен Западът.
И въпреки всичко даже пред тази укротена публика модераторът вкара нотка на безпокойствие и подозрение по отношение на войната.
" Владимир Владимирович, Вашето решение да започнете специфична военна интервенция през февруари, несъмнено, беше огромна изненада за всички, в това число и за болшинството съветски жители ", сподели Фьодор Лукянов, почитан анализатор в региона на външните връзки.
" Вие неведнъж обяснявахте логиката и аргументите, знаем, само че въпреки всичко това са решения от подобен мащаб, които евентуално не се вземат без някакъв специфичен подтик. Какво се е случило преди този момент решение? "
Г-н Путин даде типичния си отговор за нуждата да се защитят руснаците в Донбас, само че господин Лукянов продължи да упорства.
" Имате ли чувството, което, почтено казано, съществува в обществото, че врагът е бил недооценен? "
Отговорът на господин Путин, несъмнено, беше негативен. Той инстинктивно знае, че тирания като неговата се крепи частично на страха, само че и на способността му да основава облик на мощ, подготвеност и сигурност.
Руснаците обичайно са удовлетворени да поверят ръководството си на мощен " наемодател " или стопанин, с помощта на това, че имат дребен опит в демокрацията. Най-важната линия на господаря е да обезпечава непоклатимост и да наподобява, че знае какво прави.
Ако този контракт бъде нарушен, както предизвестява най-великият съветски стихотворец Александър Пушкин в откъс, който всеки руснак знае наизуст: " Бог да ни пази от това да забележим съветски протест, неправилен и безсърдечен ".
Г-н Путин осъзнава тази заплаха. Той постоянно показва " цветните революции " в Украйна, които на два пъти - през 2004 година и 2014 година - смъкнаха от власт подкрепяния от Русия президент, като пагубни събития. Според него те са подклаждани, несъмнено, от постоянно подлия Запад. Той знае, че би трябвало да увери популацията си, че всичко върви по проект, че западните наказания не нанасят щета, че Русия ще възвърне величието си.
Възвръщането на величието на Русия е тематика, която господин Путин създава от доста години насам. Започна от недоволството на разпадането на Съветския съюз като " същинска покруса " до изразяването на всепоглъщащата си злост към " по този начин наречения Запад " - главно Съединените щати - за това, че не одобряват Русия и него самия като равностойни сътрудници по мощ.
Той се опира на пренаписването на съветската история и просвета, с цел да претендира за духовно предимство над Запада, който съгласно него е декадентен и разпадащ се. Той го направи още веднъж в речта си във Валдай, цитирайки, наред с други, Солженицин и Достоевски. Няма значение, че и двамата писатели са били репресирани от страната, руската и царската, и че Русия е необятно възприемана като клептокрация.
Голяма част от рецензиите на господин Путин към Запада се споделят, несъмнено, и от Запада. Но господин Путин подхожда не от позиция на осведомен разбор, а през руската призма, която надълбоко изкривява Запада и проектира върху него всички автократични и репресивни измами на Кремъл.
В това уравнение няма " мека мощ ", няма оценка на аргументите, заради които Украйна може да бъде по-привлечена от Европа, в сравнение с от Русия. В него има единствено сфери на въздействие, разпределени съгласно разпоредбите за завземане и надзор, които Западът отхвърли след Втората международна война.
Копнежите на украинците нямат никакво значение; задачата на Русия - на господин Путин - е да върне на Русия това, което ѝ принадлежи по право на силата.
Що се отнася до въпроса на господин Лукянов за времето. Ясно е, че господин Путин е бил принуден да има вяра от своите подлизурковци, че една бърза инвазия ще смъкна неотложно държавното управление в Киев и ще върне Украйна в двора, и че Западът е прекомерно надалеч, с цел да направи нещо по въпроса.
Предположенията бързо се оказаха пагубно неправилни. Но на диктаторите, които държат неоспоримо властта толкоз дълго, колкото господин Путин, не им е присъщо да признават, че в миналото са сбъркали.
Следвайки модела, обрисуван от Гайдар, господин Путин реагира на неуспехите, като изисква от руснаците от ден на ден жертви за все по-жестока война. Но както неговите прародители откриха, за тяхно страдание, търпението на народа им не е безгранично. /БГНЕС
----- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- -
Серж Шмеман, член на публицистичната гилдия, бил е началник на московското бюро на The Times през 80-те и 90-те години на предишния век и е създател на книгата " Ехото на една родна земя: " Ехото на едно съветско село ".
По времето на царете, а по-късно и на комисарите, съветските владетели са изтръгвали големи жертви от народа си, с цел да реализиран властта, империята и уважението, които са вярвали, че Русия заслужава, било то заради големите си територии, естествените благосъстояния, културата, идеологията или просто силата си, единствено с цел да открият в един миг, че по пътя са изгубили изтощената си, изтерзана нация.
Егор Гайдар размишлява върху този повтаряем модел в публикация във вестник " Известия " през 1994 година, като се чуди дали моделът ще се повтори след разпадането на Съветския съюз. Той е вундеркиндът, който оформи първите посткомунистически промени в Русия.
" Надпреварата на Русия за място в цивилизования свят припомня преследването на костенурката от Ахил ", написа Гайдар.
" Чрез гигантски старания Русия ще успее да настигне и изпревари, изключително в региона на военните технологии. И въпреки всичко светът незабелязано, само че праволинейно щеше да се движи напред и още веднъж след позорни и мъчителни неуспехи страната щеше да се прегрупира за скок и да направи следващия лупинг, и всичко щеше да се повтори. "
Близо 30 години по-късно безмилостните старания на Владимир Путин да възвърне Велика Русия с груба мощ, като освен това осакати Украйна с шокираща свирепост и отслаби личната си страна за десетилетия напред, наподобява се вписват в модела на Гайдар.
Това, което господин Путин възнамеряваше да направи като бърз поход към Киев, с цел да откри куислинг режим, се трансформира в смущаваща и скъпоструваща битка. Русия все по-често е принудена да отстъпва, както направи напълно неотдавна, обявявайки оттегляне от Херсон.
Друг е въпросът дали руснаците са достигнали точката на изкривяване. От началото на нашествието забележителният наказателен уред на Кремъл работи на високи обороти. Той смазва всякаква съпротива на войната. Дори да наречеш войната нещо друго от " специфична военна интервенция ", това може да бъде закононарушение.
Най-силната теза на господин Путин, че " загубата " на Украйна съставлява унизително принизяване на Русия като суперсила, към момента намира отклик измежду хората, израснали по руския метод на мислене, в който империята беше доста по-силна връзка от национализма.
Независимо дали руснаците в действителност одобряват променливите оправдания на господин Путин за войната, излиза наяве, че има граници на това, което те са подготвени да платят за неговите реваншистки фантазии.
Десетки хиляди съветски мъже се втурнаха към границите, откакто господин Путин разгласи всеобща готовност. Така те се причислиха към почти стотиците хиляди най-хубави и най-умни хора, които избягаха от началото на войната.
Междувременно прокремълските ястреби започнаха намерено да се възмущават от некомпетентността на съветските военни командири и от големите загуби, които понася Русия.
Преди оповестяването на неотдавнашната всеобща готовност, която беше последвана от оповестяването на военно състояние в окупираните от Русия региони на Украйна, към 30 % от руснаците дадоха отговор, че са разтревожени.
След издаването на указа този дял се е нараснал до 69%. Измерването на тревогата е един от методите, по които социолозите държат ръка на националния пулс.
Следенето на националните настроения е от решаващо значение и за Кремъл, макар че несъмнено равнище на тревога е в негов интерес. Голяма част от страховете на господин Путин са ориентирани не толкоз към заплашване на Украйна или Запада, колкото към задържане на руснаците „ на борда “.
Говоренето за неонацисти, НАТО пред портите или за упадъчния Запад, който е в предсмъртна рецесия, както и инцидентните подмятания за евентуален нуклеарен Армагедон, провокират надълбоко вкоренени национални страхове измежду руснаците. Те са напълно естествено наследени от Втората международна война и Студената война. Но защото нашествието се проточи, господин Путин трябваше да крещи " Вълк! " все по-силно.
В последното му изявление пред следения от Кремъл спорен клуб " Валдай " на 27 октомври, преобладаващата тематика беше лъжливостта на " нападателния, вселенски, неоколониален ", размножаващ се по сексуален симптом Запад. Украйна пък беше посочена единствено като образец за злото, на което е кадърен Западът.
И въпреки всичко даже пред тази укротена публика модераторът вкара нотка на безпокойствие и подозрение по отношение на войната.
" Владимир Владимирович, Вашето решение да започнете специфична военна интервенция през февруари, несъмнено, беше огромна изненада за всички, в това число и за болшинството съветски жители ", сподели Фьодор Лукянов, почитан анализатор в региона на външните връзки.
" Вие неведнъж обяснявахте логиката и аргументите, знаем, само че въпреки всичко това са решения от подобен мащаб, които евентуално не се вземат без някакъв специфичен подтик. Какво се е случило преди този момент решение? "
Г-н Путин даде типичния си отговор за нуждата да се защитят руснаците в Донбас, само че господин Лукянов продължи да упорства.
" Имате ли чувството, което, почтено казано, съществува в обществото, че врагът е бил недооценен? "
Отговорът на господин Путин, несъмнено, беше негативен. Той инстинктивно знае, че тирания като неговата се крепи частично на страха, само че и на способността му да основава облик на мощ, подготвеност и сигурност.
Руснаците обичайно са удовлетворени да поверят ръководството си на мощен " наемодател " или стопанин, с помощта на това, че имат дребен опит в демокрацията. Най-важната линия на господаря е да обезпечава непоклатимост и да наподобява, че знае какво прави.
Ако този контракт бъде нарушен, както предизвестява най-великият съветски стихотворец Александър Пушкин в откъс, който всеки руснак знае наизуст: " Бог да ни пази от това да забележим съветски протест, неправилен и безсърдечен ".
Г-н Путин осъзнава тази заплаха. Той постоянно показва " цветните революции " в Украйна, които на два пъти - през 2004 година и 2014 година - смъкнаха от власт подкрепяния от Русия президент, като пагубни събития. Според него те са подклаждани, несъмнено, от постоянно подлия Запад. Той знае, че би трябвало да увери популацията си, че всичко върви по проект, че западните наказания не нанасят щета, че Русия ще възвърне величието си.
Възвръщането на величието на Русия е тематика, която господин Путин създава от доста години насам. Започна от недоволството на разпадането на Съветския съюз като " същинска покруса " до изразяването на всепоглъщащата си злост към " по този начин наречения Запад " - главно Съединените щати - за това, че не одобряват Русия и него самия като равностойни сътрудници по мощ.
Той се опира на пренаписването на съветската история и просвета, с цел да претендира за духовно предимство над Запада, който съгласно него е декадентен и разпадащ се. Той го направи още веднъж в речта си във Валдай, цитирайки, наред с други, Солженицин и Достоевски. Няма значение, че и двамата писатели са били репресирани от страната, руската и царската, и че Русия е необятно възприемана като клептокрация.
Голяма част от рецензиите на господин Путин към Запада се споделят, несъмнено, и от Запада. Но господин Путин подхожда не от позиция на осведомен разбор, а през руската призма, която надълбоко изкривява Запада и проектира върху него всички автократични и репресивни измами на Кремъл.
В това уравнение няма " мека мощ ", няма оценка на аргументите, заради които Украйна може да бъде по-привлечена от Европа, в сравнение с от Русия. В него има единствено сфери на въздействие, разпределени съгласно разпоредбите за завземане и надзор, които Западът отхвърли след Втората международна война.
Копнежите на украинците нямат никакво значение; задачата на Русия - на господин Путин - е да върне на Русия това, което ѝ принадлежи по право на силата.
Що се отнася до въпроса на господин Лукянов за времето. Ясно е, че господин Путин е бил принуден да има вяра от своите подлизурковци, че една бърза инвазия ще смъкна неотложно държавното управление в Киев и ще върне Украйна в двора, и че Западът е прекомерно надалеч, с цел да направи нещо по въпроса.
Предположенията бързо се оказаха пагубно неправилни. Но на диктаторите, които държат неоспоримо властта толкоз дълго, колкото господин Путин, не им е присъщо да признават, че в миналото са сбъркали.
Следвайки модела, обрисуван от Гайдар, господин Путин реагира на неуспехите, като изисква от руснаците от ден на ден жертви за все по-жестока война. Но както неговите прародители откриха, за тяхно страдание, търпението на народа им не е безгранично. /БГНЕС
----- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- -
Серж Шмеман, член на публицистичната гилдия, бил е началник на московското бюро на The Times през 80-те и 90-те години на предишния век и е създател на книгата " Ехото на една родна земя: " Ехото на едно съветско село ".
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ