Тайните на промишления шпионаж
Историята на промишления шпионаж и контрашпионаж познава доста удивителни интервенции.
Задачата да се схванат военните секрети и политическите проекти на врага е основна цел на разузнаването от много време. Но промишленият шпионаж постоянно е играл не по-маловажна роля.
Спокойно може да се допусна, че още първобитните хора шпионирали своите секрети по какъв начин се пали огън, по какъв начин се обработват кожи или се вършат лъкове и копия. Мойсей и други древен вождове изпращали свои съгледвачи в тила на врага „ да научат всичко за земята, за нейното изобилие и благосъстояния “.
Древният Рим имал добре проведена работа за икономическо разузнаване: той събирал подробна информация за своите съседи и евентуални съперници в доста стопански аспекти, в това число климат, пътни условия, изобилие на земята, усърдие на популацията, наличност на хранителни ресурси. Специално се издирвали местата за предпазване на съкровища, насъбрани от храмове и владетели. Откритите от разузнаването след това попадали в „ сейфовете “ на Римската империя. Шпионите на ромейския император Юстиниан – скитащи персийски дервиши, разкрили тайната на производството на коприна, като донесли копринени буби от Китай в кухините на своите пътни бастуни.
На собствен ред японците изпратили публична делегация в Китай, сякаш за да поканят китайски майстори на коприна в Япония, въпреки да знаели, че ще им бъде отказано. Делегацията прекарала толкоз доста време в двора на китайския император и се държала по този начин ловко, че разкрила всички секрети и скоро Япония почнала да създава лична коприна.
Но същински основател на икономическия и военно-промишлен шпионаж може да се назова Чингис-хан. Той не предприемал нито една акция, без да изследва икономическата обстановка на територията на бъдещия зложелател: естествени запаси, съществуване на потребни изкопаеми, равнището на развиване на занаятите и военното дело, скрити съкровища, богати гробници. С помощта на шпиони в ръцете на Чингис-хан и наследниците му попаднали голямото благосъстояние на багдадските халифи и съкровищата на китайските императори.
Подходът на Чингис хан към това, което през днешния ден се назовава „ ноу-хау “, бил необикновен. Той избивал до крайник популацията на завладените градове, само че щадял живота на занаятчии, оръжейници, златари, архитекти и други хора, владеещи занаяти.
През ХVІІІ век в Европа почнал ловът на „ китайската загадка “ – метода за подготвяне на порцелан. Много шпиони били изпратени в Китай. Първият от тях, който съумял да се докопа до тайната, бил френски монах-йезуит. Той проникнал в затворения град Цзиндечжен, където се е намирала императорската фабрика за порцелан. Изучил в детайли техниката за произвеждане на корав порцелан от каолин и, макар бдителността на китайското контраразузнаване, съумял да изпрати проби от суровината във Франция. Малко по-късно там почнало производството на известния севърски порцелан.
На собствен ред британският сътрудник Томас Бриан, който работел в Севър, откраднал технологията за произвеждане на порцелан от французите и скоро тя била патентована в Англия!
Трябва да се каже, че немските химици (по-точно алхимикът Фридрих Бьотгер) независимо разкрили тайната за производството на порцелан при започване на ХVІІІ век – а шпионирането на тайната на саксонския порцелан било с не по-малко премеждия от това на китайския. Бьотгер толкоз деликатно пазел тайната си, че с изключение на него, никой не я знаел. По негово гледище ученият Немиц научил наизуст половината от рецептата, а другата половина – сътрудника му Гартелми.
Шпионирали се и други индустриални секрети. Английският леяр Фомо, който считал, че британската стомана от това време е с ниско качество, се преоблякъл в дрипи и, маскиран като пътуващ цигулар, отпътувал за континента – където, посещавайки всички европейски центрове за произвеждане на стомана, съумял да открадне секрети за производството на най-хубавите нейни сортове. Скоро заводите му станали най-големите в Англия. Той починал богат човек, а децата му получили дворянска купа.
Но не всички промишлени секрети били получавани с такива огромни компликации. Например, изобретението на барута се приписва на немския духовник Бертолд Шварц, който живял през ХІV век – а редица европейски шпиони откраднали или купили без особени усложнения тайната за изработката му от китайците.
От друга страна, в древността, както и в този момент, шпионите постоянно се проваляли, заради което доста секрети остават неразгадани и до ден-днешен. Например, по този начин и не съумели да разкрият тайната на византийския „ гръцки огън “, най-опасното оръжие на Средновековието – макар, че цели 400 години промишлени шпиони от целия свят се опитвали да я схванат. „ Гръцкият огън “ изгарял всичко в близост, а пък в случай че го заливали с вода, се разпалвал още повече. Тайната му не е разкрита даже през днешния ден и, съгласно описанията, даже напалмът е по-слабо ефикасен спрямо него.
Изгубени са също тайните за произвеждане на антични херметични уплътнения, на студената светлина, безусловно чистото желязо, свръхтвърдата стомана. Все отново има и положителни загуби – тайните за произвеждане на доста токсини, употребявани в античните и средновековни придворни заприказва и конспирации, също не са разкрити.
В историята имало и случаи, когато някои секрети са били съзнателно унищожавани. Например, през 1903 година съветският професор Филипов, изобретил способ за предаване на ударни талази от детонация на разстояние по радиото, бил открит мъртъв в своята лаборатория. Някои историци позволяват, че е бил погубен по заповед на император Николай ІІ, с цел да отнесе тайната си в гроба.
И в действителност, явно гърмеж на бомба, пренесен посредством радиовълни до която и да е точка на земното кълбо, не е добра вероятност за човечеството.
–
