Историята на една от най-красивите и може би най-скандални автомобилни

Историята на една от най-красивите и може би най-скандални автомобилни марки, насочва вниманието ни към Феручо Ламборгини. Автомобилната компания, която ще бъде основана и кръстена на него и от него, през днешния ден се преглежда с необикновен интерес и интегрира някои от най-свирепите автомобилни нововъведения, през днешния ден Феручо можеше да чества своя 105-и рожден ден, само че животът за автомобилния дизайнер завършва през далечната 1993 година

За него не се знае толкоз доста, най-малко първоначално. Родителите Антонио и Евелин живеят в Северна Италия и се занимават с фермерство. Не се знае кой знае какво тъкмо детство е имал бъдещия дизайнер, само че се счита, че още тогава бил  впечатлен от всички машини, които фамилията имало. Привлечен от механиката, младежът започнал  да учи всичко, което може да допре. Най-накрая е изпратен в техническия университет в Болоня.

През 1940 година е причислен в кралските Военновъздушни сили на Италия. Там работи като монтьор в италианския гарнизон на остров Родос. Армията го покачва до отговорник и експерт на автомобилната механика, до момента в който през 1945 година островът не пада под английска власт. Феручо е изпратен като пандизчия и лежи една година. Веднъж щом е освободен, по остаряла италианска традиция, Феручо бърза да се ожени и за жал, когато брачната половинка ражда сина Антонио, умира по време на раждането. Механикът имал малко време да страда, а малко по-късно отваря дребен гараж покрай Болоня, където работи върху най-различни машини – автомобилният свят занапред прохожда и като човек с визия и хрумвания за подобряването на машините, въпреки всичко това е времето на автомобилната промишленост.

В свободното си време, техникът работи върху един остарял Fiat Topolino, който закупил за жълти стотинки преди няколко години. Започнал да усъвършенства някои съществени елементи и да се пробва да го усъвършенства. Все отново има дребна градска кола, със 750-кубиков мотор. Изрязва покрива, чисти мотора, пили буталата и към година по-късно влиза в надпреварата Mille Miglia. Неговото присъединяване завършва след близо 1500 километра, когато возилото влиза в ресторант в град Фиано, провинция Торино. Малко по-късно Ламборгини се отхвърля от надпреварите и взема решение, че повече няма да взе участие, държи обещанието до 60-те години на предишния век.

През 1949 година стартира да работи в нова компания Lamborghini Trattori – компания за трактори, която във времето си може да се счита за еквивалент на компанията John Deere. Оказва се, че до момента в който колите са скъпо наслаждение, Феручо печели още повече от селскостопанска техника. Банковата сметка стартира да набъбва бързо и откакто има единствено една страс в живота, покупката на лъскави коли стартирала като едно по-сериозно занимание. Бързо сменил дребния Fiat, който през последните години се оказал главно средство за превоз. През 50-те години на предишния век към този момент имал в гаража си няколко модела на Lancia и Alfa Romeo, в един миг решил да вдигне малко спектъра и закупува Mercedes-Benz 300SL Gullwing, Jaguaer E-Type, две Maserati 3500GT и още доста други. Последните две машини са закупени, откакто излиза наяве, че Адолфо Орси основава Maserati от безспорната нула, тъй като е оскъдно момче, което би трябвало да проправи пътя си напред. Феручо го почита, само че признава, че не харесва доста колите му, те изглеждали по-тежки и не се движели толкоз бързо.

През 1958 година Ламборгини пътува до Модена, с цел да закупи Ferrari 250GT с тялото на Пининфарина. В следствие купува няколко модела, в това число и дизайнерски Скаглиети 250 SWB Berlinetta и 250GT 2+2. Феручо в действителност харесва колите, само че си мисли дълго време, че Енцо в действителност има цялостната формула за основаването на суперколи, казусът идва с нещо  друго – същите били прекомерно шумни и постоянно дразнели съседите. Самият Ламборгини също не харесвал мощния плач, от време на време главата му пищяла след по-дълго каране. В следствие ще има едно изявление, което ще хвърли ръкавицата и ще промени автомобилната история вечно. Трактористът ще признае, че това са спортни коли с позволение за придвижване по пътя и също така имат доста неприятен или съвсем никакъв интериор. Допълнителни проблеми правили съединителите, които постоянно трябвало да се подменят и включвали скъпи разходки до Модена за промяна.

Техниците на Енцо постоянно се мотали към колата, преди да стартират въобще да стартират да работят, тъй като им се плащало на час. Това направило доста неприятно усещане на Феручо. Най-накрая желае да се срещне със самия притежател. Не може компания с толкоз скъпи коли да има толкоз слаба поддръжка. При това на фона на толкоз доста съперници. Ламборгини не получава изключително внимание, Енцо има особена горделивост и е подготвен да влезе във война с всеки критик. Трактористът с повече пари не може да се меси в автомобилната промишленост. Ядосан от обстоятелствата, притежателят на дефектни коли се прибира вкъщи си и за наслаждение стартира дейната трансформация на машината, като главната му цел е да усъвършенства стоковото 250 GT. Докато работи, стартира да си мисли дали не е време да възроди още веднъж една автомобилна промишленост.

С поставената нова цел – да сътвори съвършена спортна кола, която никой до този миг не можел да създаде. Фокусът бил ориентиран към проблемите, които всички останали компаниии имали. Ferrari предоставяли  невероятна мощ, само че липсвала непоклатимост на пътя, както и качество на возене и някаква форма на интериор. Maserati били тежки и мудни, затова отговорът на всичко това бил някъде по средата и Ламборгини подходил колкото се може по-разумно. Най-важното е, че когато почнал да работи, не почнал да търси автомобилни компании за елементи, множеството взимал непосредствено от тракторния цех и по този начин нараснал три пъти своята облага, освен това единствено на сглобяване. През 70-те години на предишния век идва петролната рецесия, която се отразява на безусловно всеки, в това число и на Феручо.

Компанията му за земеделска техника, виновна за 1/3 от импортите в Южна Африка, публично получава отвод на една от огромните поръчки. Боливийската войска няма желание да закупува трактори от Геноа, а откакто служащите на Феручи са в съюз, те не могат да бъдат уволнени. По всичко проличава, че една от най-жестоките рецесии идва. Ламборгини продава към 72% от своята компания на SAME – съперник в производството на земеделска техника. Малко по-късно ситуацията става още по-сериозно, тъй като целият франчайз лети надолу и никой няма желание да закупува нов автомобил. Единственият вид е помощ от чужбина и тогавашният монтьор търси помощта на Джордж-Хенри Росети, състоятелен швейцарски предприемач и непосредствен другар. Двамата подписват контракт и против сумата от 600 000 $, Росети получава 51% от автомобилната компания.

Това била задоволителна сума, с цел да държи автомобилната дивизия на върха. Феручо остава във фабриката и работи, даже и да няма мажоритарния дял. Неговият сътрудник рядко се появява и не се интересува какво в действителност се случва от другата страна. След като петролната рецесия продължава, множеството клиенти избират да карат практични и малки  коли, които да подобрят икономията на гориво. През 1974 година Феручи към този момент е толкоз сърдит на протичащото се, че публично замразява своето име и отхвърля да работи повече в тази промишленост.

Продава останалите си 49% на Рене Лемер – другар на Росети и публично завършва връзката си с автомобилния свят. Производителят стартира да работи в тежката промишленост, само че също по този начин влага доста внимание в производството на климатици. Една година по-късно приключва всякаква активност и се пенсионира в голямо имение в Централна Италия. Обратно във фермерските си корени, притежателят стартира да се занимава с винарство и лов. Създава си даже независимо голф игрище. Италианците са известни със своята пристрастеност и на 58-годишна възраст Феручо става татко на Патриция Ламборгини. На 20 февруари един от най-страстните автомобилни основатели завършва своя живот в болница в Силвестрини.

Нека отговорим някои съществени обстоятелства към автомобилното наследство. Емблемата на неговите коли може би припомня на мнозина, че става въпрос за бикове, само че има клюки, че това е телец – неговата зодия. През 1962 година Ламборгини посещава ранчо в Севиля, където вижда бойни крясъци. Животните му харесват толкоз доста, че даже осиновява едно животно. След като ранчото е благосъстоятелност на Дон Едуардо Муира, не би трябвало да се изненадваме от обстоятелството, че четвъртият емблематичен модел носи същото име. Дон Едуардо е повече от благополучен и даже горделив, че именитият италианец се е въодушевил от неговите животни. Моделът Islero е кръстен на бика, който убива тореадорът Манолете през 1947 година Espada пък е испанското име на шпагата, която се употребява по време на корида.

Последният бикоборец е Urraco – кръстен на порода бикове. Следващият модел към този момент носи името Countach и демонстрира една малко по-груба дума, употребена от някои мъже, за описването на красива и женствена дама. Според легендата, дизайнерът Нюсио Бертоне споделил тъкмо това, когато видял първия първообраз и по този начин и останало. Впрочем съвсем всички коли са кръстени на бикове и всеки един от Diablo до Murcielago са точно бикове или тореадори, които са създали необикновено шоу за публиката. Днес знаем, че италианската автомобилна компания е част от немския колос VW Group, до момента в който тракторите също са част от SAME.

Синът Тонино работи върху марка облекла, до момента в който дъщерята резервира традицията на винарната на татко си. Що се отнася до колите, те не престават да са на съвършената висота, както се чака.