Възможно ли е Джейсън Борн да е истински човек, а не холивудска измислица
Историята на Джейсън Борн – суперагентът, който може да реализира безусловно всичко, да се подчинява сляпо и да работи в една от най-елитните стратегии на Централно разузнавателно управление на САЩ, на практика се трансформира в безспорен шлагер в кината през последното десетилетие. И тук идва най-големият въпрос, допустимо ли е тази легенда в действителност да бъде същинска и да крие съвършените сътрудници пред очите ни.
Колко постоянно киното оставя някои отворени конспирации и доста въпроси без отговор. Идеята за абсолютния и зависещ сътрудник ще накара милиони да се насладят пред екрана и да наблюдават приключенията му. Единственият проблем е, че до момента в който сътрудникът е съвършена концепция за основаването на холивудска сага, остава и по-важният въпрос: кой е бил вдъхновението?
Историята ни връща към XIX век и ни споделя легендата за Ансел Борн – даже името е употребявано по същия метод, тъй като явно има какво да ни предложи. Той идва в малко градче на име Нористаун, отваря магазинче и бързо се смесва с тълпата. Представя се за Ей Джей Браун. Всичко върви обикновено, до момента в който на 15-ти март не се разсънва и не декларира, че е различен човек. Не знае къде се намира, не познава никого, не може да открие околните си и по някаква причина не може да си показа по какъв начин тъкмо е стигнал до Пенсилвания?
Съседите му даже се изненадват, че в този момент се показва с друго име – Ансел Браун. По думите на новата персона, той е евангелистки просветител, който живее в Ню Йорк. Ансел не помни безусловно нищо, с изключение на, че преди известно време е тръгнал към дома на сестра си. Това най-вероятно се е случило към два месеца по-рано. Този човек ще влезе в медицинските учебници като първият, който изживява редкия случай на дисоциативна фуга.
Ако обърнете внимание на учебниците по логика на психиката и психиатрия, това е положение, в което човек губи своята еднаквост. Няма да знае кой е, възприятието на загубен във времето и пространството ще се увеличи доста и по-късно ще се включи въображението си, с цел да попълни всички загуби.
Професори като Елизабет Мос ще добавят цялата картина и ще обяснят, че нормално това се случва, когато човек е изложен на една доста сериозна контузия или доста високи равнища на стрес. Мозъкът задейства предпазен механизъм и по този начин всичко потъва в давност. Фантазията работи с такива високи темпове, че индивидът приема всичко за изцяло обикновено и умерено. Няма никакви мемоари кой е, какво се е случило с него и всичко останало.
За разлика от филмовия воин, човек с такава контузия може да прекара много време, без да подозира, че нещо не е наред. Възможно е даже да схване новото си име, а по-късно да избере и нова специалност и да стартира да я практикува. По някаква причина ще открием, че потърпевшият даже ще се реалокира и ще стартира нов живот. Най-честото пояснение за сходно прекарване е обвързвано с обстоятелството, че постоянно можем да открием човек, който в действителност да изчезне изцяло в границите на няколко месеца и по-късно да се озове на ново място и да се е трансформирал изцяло.
За разлика от хората, които са потърпевши от амнезия, хората в това положение и имат потребност от по-малко време за възобновяване на паметта и връщането на спомените. Мнозина разказват цялото прекарване като връщане на мемоари по същия метод, по който хората се борят с Алцхаймер или с контузия на главата.
Повечето учени го разказват като борба за всеки спомен. Понякога имат потребност от другари, които да сглобят цялата картина за тях, а различен път се постанова и по-сериозна терапия. Най-често дължината на това положение е 2-3 месеца, само че ще открием, че има моменти, когато липсва нещо, което да върне старите мемоари, тогава човек може да прекара целият си живот с новата си идентичност, стига да няма какво да го безпокои.
Веднъж след връщането на същинската идентичност, множеството ще признаят, че не знаят към този момент кои са и не знаят какво вършат на мястото, където се намират. Така стартира функциониращата ретроградна амнезия. В този миг, както става с героя във кино лентата, стартира интензивно търсене на предишното и на аргументите, довели до това положение.
Преди да си помислите, че всеки може да изпадне в това положение, би трябвало да знаете доста ясно, че възможностите това да се случи, са извънредно дребни. Има доста пациенти и учени, които считат, че това положение може да бъде диагноза, изключително откакто е толкоз елементарно за един човек да се преструва. Най-лесният метод за различаване на човек в сходно положение е, че той няма да се опасява, а ще бъде в суматоха и несъгласия.
Мнозина считат, че сходно положение може да се провокира изцяло независимо, изключително в случай че човек се пробва да избяга от финансови проблеми или друго закононарушение. Странно е, че даже и през днешния ден има доста малко пациенти в лечебните заведения, които споделят, че са в това положение. Реално няма и огромна статистика, която да наблюдава за развиването на това заболяване, само че пък е задоволителна, с цел да се роди един екшън воин.
