Историята на Брент Рено е най-вероятно непозната за мнозина. Той

Историята на Брент Рено е най-вероятно непозната за мнозина. Той е един от водещите публицисти в някои от най-горещите точки в света. Заедно с Джеф Нютън ще отразяват най-различни събития и ще влязат в именията на мексикански картели и райони, следени от най-опасните хора в тази промишленост. Те ще бъдат едни от първите при земетресенията в Хаити и ще посетят села в Ирак, с цел да следят разрухата. Нютън и Рено ще работят дружно в границите на 11 години. Двамата ще проследят всички горещи точки, в това число Сирия, Либия и Сомалия.

Ще стигнат допустимо най-близо до бомбардираните здания на Ислямска страна и техните подготвителни центрове. Двамата ще се опитат да стигнат допустимо най-близо и да снимат протичащото се. И в действителност го вършат, признавайки, че в никакъв случай нямат гаранция дали някой снайпер няма да ги обърка за бойци, дали няма да бъдат ударени от снаряд. Няма никакво значение, значимото е, че тяхната отговорност е да демонстрират истината, колкото и мъчителна да бъде за някой.

В края на февруари, както доста други публицисти, той ще замине за Украйна и ще остане там. Опитва се да снима бежанската рецесия за издание Time и демонстрира всички известни ужаси на войната. Още тогава споделя по какъв начин се чака една висока вълна от бежанци и в границите на 21 април е ясно, че повече от 5 милиона души са напуснали страната. Това е най-голямата бежанска рецесия от Втората Световна война насам. През март, Рено и фотографът Хуан Арендо ще се качат в колата на граждански към моста на Ирпин. Докато наближават прословутата локация няма да извърнат внимание на бойците, които се подреждат по пътя.

В идващият миг автомобилът им е облян с патрони и до момента в който Рено носи бронежилетка и счита, че е предпазен, един от патроните влиза във врата му. Официално ще влезе в статистиката като първият американец и вторият погубен публицист в Украйна. Животът му завършва на 50 години. Информацията за неговата гибел се трансформира няколко пъти и се твърди, че той е погубен към този момент в няколко спора по-рано, което не е правилно, гибелта му е единствено една и е в Украйна. Неговите сътрудници ще настояват, че в никакъв случай не се е пробва да търси огромната история или да влиза в политиката, всичко стартира и свършва с човешката страна. В кариерата си съумява да улови някои от най-зловещите човешки истории.

През 2005 година демонстрира живота на пристрастени към хероин, които ще го заведат в банята и ще покажат по какъв начин слагат опиата в себе си. В рамките на 18 месеца, журналистът ще снима техния живот и ще демонстрира какви номера се вършат, единствено и единствено да се стигне до идващите средства. По време на фотоси за National Geographic по отношение на нахлуване на Ислямска страна, Брент ще отиде да снима сражението самичък, тъй като фрагментите са от извънредно значение. Филмите му ще се запомнят с къси подиуми, отразяващи сраженията извънредно близо, попълнени са с нападателни звуци и още доста други.

Позволяват на публиката да помирише сражението. След Ирак ще замине, с цел да снима младеж от Хондурас, който е подготвен да мине пешком повече от 3200 километра пешком, с цел да стигне до Съединени американски щати. В рамките на една година ще записва историята на хора, попаднали в щипките на трафика на хора. Любовта към рисковите филми и пътуванията идва още от детството. Неговият чичо подарява радио на къси талази, което разрешава да слуша стратегиите на други страни. За премиите си ще бъде с костюм, само че през останалото време е облечен като характерен американски дървар.

Не следва образеца на останалите публицисти – да върви с камера. Вместо това се изправя самичък против хората, печели доверието им, пита ги умерено и демонстрира, че не е опасност. Той е хамелон, който може да се смеси с всички. В Египет го мислят за египтянин, в Ирак е иракчанин, само че никой не е сигурен кой тъкмо е той. Едва откакто поговорят, стартира да споделя информация и да се разкрива, а дотогава има събеседник с готовност да разкрие истината. Дори и неговата работа да е извънредно рискова, той не се отхвърля, това въпреки всичко е премеждие, а дългът му като публицист го задължава да е на най-опасните места.

Негов сътрудник ще загине в Либия по време на сраженията, само че това няма да го спре да се откаже. През 2017 година ще замине в Сомалия, с цел да направи филм за децата-войници, рекрутирани от организация на име Ал Шабаб. Извън Могадишу ще бъде арестуван с още един публицист – Бейли. Очаква се да бъдат извикани в Националната организация по сигурност в Сомалия, а вместо това са закарани на строителна площадка и затворени в кафези. На самата площадка се чуват виковете и на други пандизчии.

Някъде през нощта, Бейли е изведен от клетката, а Рено го следва. Влизат в стаята за разпит и схващат, че са упрекнати в шпионаж. В последните седмици даже Бейли ще опише по какъв начин се е чувствал в сигурност с Брент, само че към този момент това не може да се случи. Пуснати са на независимост след известно време, само че не могат да напущат страната. Започва следене и публицистите ще подават написани бележки на салфетка. Накрая откриват мъж, който да ги закара до летището и по този метод бягат на защитата. Правилната дестинация в този случай е Найроби. Американското посолство се свързва със Сомалия и почиства главните проблеми, като даже се подсигурява, че гостите няма да бъдат притеснявани и могат да снимат своя филм.

Следват още три месеца в Сомалия, съпроводени с посещаването на лечебни заведения, някои от рекрутиращите на деца и други. Докато множеството записват истории, Брент отива в кухнята на една от постройките и открива 20-годишен мъж, който готви за всички. Ще го попита дали може да получи паница с храна, след това ще се разходят до магазина и по пътя журналистът ще желае изявление. Неговият способ е просто да бъде спокоен, спокоен и учтив. Освен наболелите тематики ще се опита да разбере и освен това за живота им, какво ги е довело до оръжието и по какъв начин считат, че трансформират света.

По-забавното е, че индивидът, който извършва една от най-опасните специалности в света, избира да живее в дребен едностаен апартамент в Ню Йорк. Там е чартърен и отхвърля да закупува жилище. И до през днешния ден някои другари считат, че страда от посттравматичен стрес, само че той не го признава. Когато приказва за персоналния си живот, Брент признава, че го разглобява на съставните си елементи и го оставя вкъщи, а по-късно отпътува без никакви багажи, с цел да е сигурен, че ще може да свърши работата си. При завръщането назад в Съединени американски щати ще признае, че се сглобява още веднъж и отхвърля да приказва за работата си. Тя ще приказва вместо него и скоро ще се появи в ефир.

Не е ясно дали последните фрагменти са непокътнати и дали в миналото ще стигнат до ефир. Последният фронт на Брент Рено се оказва точно Украйна. Ясно е единствено, че е снимал евакуиращи се хора и по предписание на журналистическата нравственос е носил всички отличителни белези и не е носил оръжие.