Историята е като стара къща в тъмна нощ, в която

Историята е като остаряла къща в тъмна нощ, в която на прозореца е запалена свещица. А предците ни безшумно шушукат за безсмъртните си дела…

Един от тях е Георги Стойков Мамарчев. Името му е съвсем забравено. Той е вуйчо на Георги С. Раковски, който го видял за първи път като осемгодишно момче. Тази намира се запечатала вечно в спомените му. От почитание към вуйчо си приел името му и с него остава в българската история. Знае се, че същинското му име е Съби Стойков, само че е прочут измежду котленци и като Сава Стойков.

Георги Мамарчев се подписвал още като „ Буюклиу “. Така го наричали като млад неговите съветски и влашки началници в отряда, в който е служил. Отначало като доброволец във Влашко, а по-късно и в Молдова и на други места дружно с съветските войски. Бил наедрял и величествен човек с разтревожен темперамент. Черноок и с мустаци. Занимавал се е с битка.
Роден е през 1786 година в Котел. Съвременник е на Софроний Врачански. Вероятно е учил в локалното килийно учебно заведение. Едно поверие споделя, че като възмъжал отпътувал със свои връстници на работа оттатък Дунава.

Заминаването на котленските момчета евентуално има връзка с Руско-турската война от 1806-1812 година Още при оповестяването ù съветското командване замислило да се образуват отряди от доброволци. Мамарчев е уредник и пълководец на един от българските доброволчески отряди. Участва в сраженията срещу турците. Тогава е едвам 20 годишен. За храбростта му е награден с медал „ Св. Георги “. Има догатки, че е взел участие и в гръцкото въстание от 1821 година

По време на Руско-турската война (1828-1829) провежда още веднъж български доброволчески отряд. Той е бил образуван напролет на 1828 година дружно с Панайоти Фокияно. Доброволците пристигнали по покана на Мамарчев, който им обезпечил коне и оръжия, закупени с негови персонални средства. За проявената смелост от котленеца и доброволците, които ръководел е награден с медал „ Св. Ана “, трета степен.

Благодарение на Мамарчев и командването му е завладяна Силистра – една от значимите турски замъци. Това става на 18 юни 1829 година Българските доброволци съумяват да овладеят една от основните табии на крепостта и да извърнат топовете ù против турската армия. Той още веднъж е награден, този път със скъпоценна сабя.

През юли 1829 година е образуван общ доброволчески отряд под началството на полк. Липранди. Руското командване лимитирало въоръжената битка на българите. В Северна България е арестуван Мамарчев. С него са и някои от другарите му. Отвъд Балкана съумява да премине към началото на септември.

Раковски написа: „ Мамарчев управися с 500 воини българи и доде в село Котел. Негова цел и желание беше да концентрира окръстная села и град Сливен и да се управи на ВеликоТърново, где тържествено да поздрави и да разсъни одавно заспалого българскаго лъва под народний знамян и с радостная свободи тръба. Он разположи своя армия в окръстная дребна села и с цел да покаже Русии, че он ся е отдръпнал от руская работа, кое всегда бе му свободно аки своеволен боец, ужени ся в Сливен и почна да действува за свое благородное дело. По-първий българи се съединиха с него и дочекаха го кату от бога проводен тем избавител. Работата напредваше добре и общий екстаз владеяше сред народу “.

За център на въстанието е определен дребният Котел. На 2 април 1830 година към село Градец се насочва капитан Мамарчев дружно с 500 доброволци. Това разтревожило тамошните чорбаджии. Те изпратили донос до главнокомандващия съветските войски военачалник Дибич. За да се изяснят желанията на българите в лагера на Мамарчев е изпратен майор Крилов. Той удостоверил, че се приготвя въстание след заминаването на съветските войски. Това било в прорез с проектите на съветското командване и то изпратило 200 казаци, които арестували капитана. Стойко Попович, бащата на Раковски, както и някои свободолюбиви българи от Котел и Сливен писали специфична тъжба до военачалник Дибич, само че Мамарчев не е освободен. Закаран е под стража в Букурещ и предаден на боен съд, който го оправдал поради родолюбивите му подбуди. Наскоро по-късно е назначен за шеф на Силистра. Той е първи кмет на крайдунавския град, първият български кмет изобщо.

Близък е с Велчо Атанасов Джамджията - Болтаджията. С още няколко индивида стартират подготовката на Велчовата завера. Капитан Мамарчев е един основните уредници и боен началник. Движението се приготвя скрито месеци наред – правели се секрети събирания, чертаели се проекти за дейности. Известно е, че Велчовата завера е разкрита заради измяната на търновския епископ грък Иларион Критски и еленския господар Йордан Кисьов, които разкрили на турците тайното дело.

Една нощ Мамарчев е хванат от турците в Плаковския манастир, където към този момент е преместено средището за по-голяма сигурност. Дори се леели патрони, ковяли се щикове и въстанието се подготвяло с цялостна мощ. Отец Сергей, свещеник на манастира, който е бил един от най-преданите на делото е отведен на разпит в Търново. Велчо Атанасов и някои други от уредниците били обесени. Георги Мамарчев е съветски гражданин и е изпратен на изгнание.

Разказват, че султан Махмуд поискал да види персонално този смел българин. При срещата го запитал за какво желае да подвига въстание. Мамарчев му дал отговор смело, че „ докога се турский народ принося тако свирепо и безчеловечно с българи, не щат отбегнат турци от зло “. Казват, че тези негови думи предиздвикали султана да се замисли за промени. По негова заповед го изпратили на изгнание в малоазийския град Коня. По-късно пък на остров Самос, който е притежание на котленския фанариот Стефан Богориди и се ръководи от Гаврил Кръстевич, също котленец. Мамамарчев умира на гръцкия остров през 1846 година

Малко преди гибелта си той написа писмо до Георги Стойкович. В него го моли да помогне на сина му Стефан, с цел да отиде при него на Самос и да се видят. Заръчва още синът му да му занесе сабята и оръжието, които, в случай че е жив и здрав, може да му послужат „ в интерес на отечеството “. „ Още научих, че някой си общителен брат Юри Венелин издал доста хубави книги за българската история, които доста хвалят. Моля Ви безропотно, в случай че Ви е допустимо, да изпратите от тях и на мене, недостойния, а и някои други, които могат да ми бъдат потребни в есенния ми ден, това доста ще ме зарадва. Ако поживея, любезний мой, ще Ви пиша, само че здравето ми по никакъв начин не разрешава и това написах, както би трябвало, с огромен труд “. Писмото е с дата 14 юни 1846 година

Когато изпратили на изгнание капитан Георги Мамарчев с него отпътувала жена му Радка. С тях е най-голямото им дете Мария, която по-късно се оженила в Русия. Там се родили още четири деца. Докато той е на изгнание, брачната половинка правила действия в Цариград, с цел да го освободят. Отначало турското държавно управление се съгласило. Но поради интриги, които заплел Стефан Богориди, то отменило решението.

Мамарчев е изместен от Коня на остров Самос. Положението на Мамарчев се влошило, а гръцките моряци нееднократно му предложили да избяга. Той отказвал. Надявал се, че Русия ще се застъпи за него, само че не доживял този миг.

След гибелта му Рада живее в бедност с четири сирачета на ръцете си. Единственият му наследник Стефан е послушник в Киевско-печорската лавра.

Ако имате път към Силистра и посетите красивата Дунавска градина, с забавни и предпазени дървесни типове, с остатъци на старинни замъци, които се намират наоколо, ще видите и паметника на капитан Мамарчев. Той припомня за славните му борби и каузи. Някога е въодушевил самият Георги С. Раковски, а през днешния ден е образец по какъв начин се обича България.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!