История от концлагера Богданов дол“, споделена от изтъкнатия наш писател

История от концлагера „ Богданов дол “, споделена от изтъкнатия наш публицист и преводач в книгата му „ Кладенецът на мълчанието “ (Изд. „ Изток-Запад “). 

Кладенецът на мълчанието (фрагмент)

Асен Историята за мен е един от най-забележителните хора в лагера. Той не е никой и не знае нищо. Селски даскал по история, който е чел доста историческа литература, най-много известна, само че който е стигнал до една същинска философия на историята.

Асен е един от дребното учители в лагера – учителите прегърнаха незабавно новата „ стратегия “ и лаеха нелепости в учебните заведения.

Асен е преподавател по история в прогимназията, няма постоянно обучение. В Софийската национална библиотека той попаднал по някакъв мотив на Токвил, освен това в съветски превод (френски не знае) и това поразило един път вечно въображението му.

Знае наизуст цели страници от „ Старият ред и революцията “ и от „ История на демокрацията в Америка “.

Токвил е направил – преди повече от столетие – една прогноза за днешния ден. Всеки негов четец заучава тази прогноза наизуст. И аз също.

„ На сцената се явиха два нови народа. Това са русите и американо-саксонците. И двата тия народа раснаха в мрак и светът научи по едно и също време за тяхното раждане и за тяхното великолепие. Единият от тези нации събира цялата власт в едно лице, другият оставя частния интерес да работи, без да го управлява. Единият прави своите завоевания с меча на боеца, другия – с плуга на служащия. По тайнствени планове на провидението тези два народа са предопределени един ден да си поделят човечеството “.

От американска страна Токвил е общопризнат като държавна теория. Русите постоянно са се заяждали с него. Пушкин е написал срещу него къса отворена публикация, напоена с мастилото на съветската царска канцелария.

В България Токвил не е направил никому усещане. Поколения и генерации историци са го чели, тъй като са държали изпити върху книгите му, само че той не е могъл да ги порази.

Аз попаднах инцидентно на Токвил. Имах една благосклонност, която завършваше история. Тя ме замоли да й конспектирам неговите книги, тъй като нямаше време да ги чете. Така посредством любовта се срещнах с великия французин. Но с никого не ми се случи да приказвам за Токвил, нито преди, нито след Асен Историята.

За неподготвения четец книгите на Токвил са като удар с чук по главата. Нима е допустима една такава прекогниция? Нима интуицията може да отиде до такава степен? Човек се оглежда в поделения сред руснаци и американци свят и се пита: само че несъмнено Токвил не е направил усещане в Европа, другояче биха взели някакви ограничения най-накрая?

Тогава човек си дава сметка, че най-безпощадни са политиците. Дейността на политика е компромис и опортюнизъм, той е малък шарлатанин, облечен в генерални компетенции. Той е политик, тъй като политиката си играе с него.

Никога няма да не помни по какъв начин четох Токвил. В Алианс Франсез имаше голяма читалня с дълги маси, покрити със зелено сукно. От тавана ниско над масата се спускаха електрически лампи. Седях в дъното. Точно зад тила ми бе цялостното многотомно издание на записките на маркиз Сен Симон и до тях — „ История на демокрацията в Америка “. Взимах огромните томове и ги струпвах на масата пред мен. Правех бележки и извадки в тетрадката за Маргарита.

Начетен в Токвил, Асен Историята чете в бъдещето.

– Възстановиха – казваше той – феодалната благосъстоятелност, вакъфираната земя. Една случайност ли е, че текезесето в селото ни се покрива тъкмо с античния вакъф? Хората помнят тъкмо къде е била вакъфската земя. Сега там е лъже-кооперативът на сталинистите.

И се помнят нашите частни парцели, нашите бащинии, парцелът дребен. Ние имаме отново същите изрезки земя, огромната земя е отново в ръцете на алените султани. И ще рече: борбата на селяните е същата.

Герлах, като е минавал през нашите земи, е питал селяните за какво имат толкоз дребни ниви. „ Защото, в случай че добием повече жито, турците ни го вземат “. Селянинът е орал що се касае за своя душа. И по този начин е унищожавал стопанския живот. Защото със селския артикул са свързани и занаятите и търговията. Щом той не създава – откъде?

Ама ще кажеш, империята голяма. Огромна, в действителност, само че къде е черноземът? В Анадола ори колкото щеш, колкото семе хвърлиш, толкоз и ще прибереш.

Българският селяндур епохи е готвил стопанската рецесия на империята и нейния залез. Сега той ще се бори по същия метод. Има го в кръвта си. Никой политик не може да му измисли тактичност и теория.

Когато схванаха, че сталинизмът ще победи, какво направиха? Удариха го да строят къщи. Сами секат кирпич, сами го изпичат на коптори с въглищна пляка.

Оказа се, че всичко знаят и всичко схващат. Отсякоха тополите и ги бичиха на гатера. Взеха заеми от известните банки и купиха цимент. Дигат къщи по два-три етажа върху 100 и петдесет, даже двеста квадратни метра. Що пари дадоха за вар, тъй като всички са измазани. И не са къщи, а вили.

Комунистите още не са се сетили да припишат това строителство на себе си. С последните средства, с които разполагат, селяните взеха решение най-малко тоя проблем: керемида над главата, че не се знае какво ще стане, хората с цялостно право нямат никакво доверие на новите феодали.

– Сега – казва Асен историята – почва още веднъж тихата безмилостна битка на селянина с страната. Ще свърши с това, че той ще сложи страната на колене.

Виж, тука няма селяни. Защо? Никой не се опъна! Казват – „ робско племе “. Те се съхраняват, имат инстинкта, пък са потребни на феодалите и знаят това. Какво е земята без тях? Пустиня. В техните ръце е нейното изобилие.

И ще ти кажа: българите унищожиха на първо време византийската империя, като не й дадоха ден отдих, след това унищожиха Отоманската империя, в този момент ще съсипят и съветската империя, ще видиш.

Тези визии и в този момент ми наподобяват шеметни, а по какъв начин ме поразяваха те тогава.

Сигурно в тях имаше неутешим селски наивизъм. Историята не може да показва такива успоредици. Но какво е историята? В края на краищата, кой е дал отговор?

Асен теоретизира обстойно и нашироко върху новото средновековие. Експроприацията на земята, заличаването на задругите, насилственото преселване на цели села, пръскането на рода по четирите краища на страната.

– Хората още веднъж имат единствено групова биография – казва той, – едни и същи бягства, премеждия и чудодейни избавения. Това ще възвърне черковата в българското село. На този декор развиването на личността още веднъж губи всякакво значение. Въпросът още веднъж е до оцеляването.

Но Асен теоретизира върху историята изобщо.

– Сега марксистите желаят да скъсат изобщо с историята – казва той. Тяхното общество е надисторично. В него към този момент няма да работят никакви фактори, нито даже икономическите. Развитието ще бъде „ рационално “, авансово премислено в партийните комитети.

– Как по този начин?

– Най-напред „ по хегелиански “ основават понятието и след това го трансформират в действителност. Създават разбиране за кооперативно стопанство, а сетне и действителността, самото стопанство.

Дали една стопанска форма може да се сътвори „ организационно “ е въпрос над въпросите. Марксистите заместват самия жив живот, самия смисъл на историята и несъмнено желанията на самата антропогенеза. Те могат всичко.

И се върнаха при магията. Лепешински още веднъж добива мишки от парцали. И това го пишат в партийните си парцали.

Така че е естествено да се появят надисторически персони като Сталин, татко на народите, показа си. Каква рекламация от страна на това еврейче Маркс, животът да произлиза от него, от неговата мисъл.

Понеже Асен Историята индиректно визира хегелианството, и аз се усещам обиден. Аз съм крочеанец и ще рече – свързан с Хегел. Обяснявам му величието на понятийната философия.

– Да – спокойно дава отговор той. – Знаеме. Теза, антитеза, синтеза, само че да се обърнем към действителния живот. Тезата е Второто българско царство, антитезата – Османската империя, синтезата – пет века иго. Сигурно понятийната философия е огромен напредък в логиката, само че в живота? Шанз Елизе в Париж е улица и Черна бара в моето село е улица. А направи от Черна бара едно Шанз Елизе! Нали са едно разбиране? А де!

Ще изравняват града и селото. Ще построят на село кина и театри. И кой ще играе в театрите? Пак селяни от читалищните групи. И това по никакъв начин не мирише на град.

Аз пък споделям, че зад всеки дом и улица в европейските градове стои развиване, което нито може да се редуцира, нито да се имитира. Какво знаем изобщо за живота? Кои са тласъците, които движат хората, кои спънки им наподобяват непреодолими? Ах, забравих, те имат „ теория “ за растеж на индустриалните сили. Добре, хайде стимулирайте ги тези сили.

Това не е допустимо и тогава те почват да лъжат. Зарязали са черноземите в Украйна, които от половин век са буренясали, само че почват да засаждат пустините. Пренасят тропическата флора на север. В Самоков насадиха портокали „ в траншейна система “, в Странджа ще отглеждат бамбук.

Тръгват постоянно от понятието и почват да тъпчат в него като в чувал каквото им попадне. За тях спецификите нямат значение, нервират ги. За тях положителното е всъщност голият телеграфен дирек, а клоните на елхата са „ украшателство “.

Създадоха разбиране буржоазия и какво натъпкаха в чувала: селяните овощари и пчелари, които печелеха добре, селския преподавател, тъй като е образован, обезателно селския доктор, че и фелдшера, акушерката, в случай че има такава.

Най-малкото сходство им стига да те натъпчат в чувала на марксическото разбиране. Зимно време и ние, и ескимосите използваме шейни. Как не им е хрумнало да ни разгласят за ескимоси!

В това формулиране на понятието Асен Историята вижда античната съветска религия в магическото слово. В Русия тази религия се е запазила най-дълго. Там само към момента имат смут от думата. На Запад те оставят да приказваш срещу държавното управление. Но в Русия тръпнат – думите срещу държавното управление са думи рискови, те могат да причинят нещо, да доведат необяснима гибел или нещо сходно. Руското сърце се свива пред силата на словото. И по тази причина, счита Асен, цялата им просвета е литературна и словесна. Русия няма просвета, няма архитектура, няма градостроителство, лечебни заведения, медицина. Има поети, които освен това постоянно необичайно задвижват съзнанието на цялата нация.

Неговите теории са безкрайни и човек може да го слуша часове и дни наред. Аз, несъмнено, съм заставен да ги предам кратко. Асен напълно несъмнено счита, че този опит със социализма се прави от силите на Антантата. С това те отстраняват комунистическата заплаха от личните си земи. Нека този нечовечен опит на изток покаже на французите, англичаните, немците безсмислието и порочността на доктрините. Когато комунистите изядат всичко, оставено от остарялото общество, когато разпилеят безсмислено всички запаси, когато пожертват изцяло производителните сили в името на индустриалните връзки и настъпи цялостният парадокс, Западът ще се намеси….

…Човекът от града, „ постоянният жител “, селянинът от равнищата нямат потребност от историята. Тя им е непотребна, те не са принудени да проникват в нейните замисли. Ето за какво свободният човек е тъп и трагичен.

Лагеристът, в противен случай, има потребност да проникне в целия смисъл на мировите исторически процеси. Иначе той не може да съществува. Плод на тази хиперболна потребност е моят другар Асен.

Със съкращения от: „ Кладенецът на мълчанието “, Владимир Свинтила, изд. „ Изток-Запад “, 2009 г. 
Снимка: Владимир Георгиев Николов, Свинтила (1926 ~ 1998)