Естествена история на Македония като калинка
Историци, публицисти и политически коментатори нееднократно са обръщали внимание на очевидната аналогия сред обстановката в Северна Македония и по този начин наречения „Стокхолмски синдром“ – появяването на възприятие на обвързаност и даже на обич в душата на похитения към неговия грабител.
Аз мисля, че тук не става въпрос за възприятие, а за по-дълбока обязаност на колонията Вардарска Македония с метрополията Сърбия, която прилича взаимоотношенията в природата сред някои паразити и техните приемници. Ще употребявам за образец нещастията на добре познатата на всички ни калинка, когато бъде нападната от един тип паразитно насекомо – дребната оса Dinocampus soccinellae, която снася яйцата си в живото й тяло.
Женската оса каца покрай калинката и бързо вкарва жилото си в корема й, където инжектира яйцето си дружно със примес от химически субстанции. Когато се излюпи от яйцето, ларвата стартира да се храни с течностите в телесната празнина на нейния правоприемник.
Отвън калинката наподобява непроменена и продължава да се храни с листни въшки, само че питателните субстанции, получени от смилането на нейния улов, хранят паразита, който пораства за нейна сметка. След три седмици порасналата ларва на осата се измъква на открито през пролука във външната обвивка на калинката.
Тялото на детската фаворитка към този момент е свободно от паразита, само че волята й продължава да е в плен. Тя остава изцяло неподвижна до момента в който ларвата на осата се увива в копринен пашкул под нея, трансформирайки я в собствен бодигард.
Калинката е дребна, само че има мощни назъбени челюсти и при самоотбрана отделя от ставите на краката си капчици отровна кръв, поради които и птиците избират да не я закачат. Без своя правилен бранител растящата оса в пашкула е прекомерно уязвима.
Тя би станала вкусна закуска за ларвите на златоочицата или други инсекти, само че калинката ги държи на разстояние, като при всеки опит да се приближат застрашително размахва предните си крайници.
След още една седмица порасналата оса, достигнала своите 3 милиметра, пробива дупка в пашкула, изпълзява на открито и отлита, а изтощената зомбирана калинка, изпълнила до дъно „дълга си“ към своя паразитен стопанин, нормално умира.
Подобно цялостно послушание по отношение на паразити-господари се следи при огромен брой типове организми-приемници – от инсекти до риби и бозайници. Те служат на своя паразит, даже когато това ги обрича на сигурна гибел.
Един от достойните за недоволство приемници е амазонската мравка Dinoponera longipes, когато бъде изумена от паразита Ophiocordyceps – тип гъба.
Ако спорите на гъбата попаднат върху мравката, те проникват в тялото й и се настаняват в мозъка й, откъдето я принуждават да изостави нормалното си местообитание – земята под дърветата и да се покатери на най-близкото дърво.
Изпълнена до спукване от гъбата, агонизиращата мравка се прилепва към клон или листо. От останките й изниква гъбата, засипва със спори мравките долу и хорърът в Амазонската джунгла се самовъзпроизвежда.
Този вид взаимоотношения сред живи организми оферират необятно поле за проучвания на паразитолозите, както македонизмът – на политолозите.
Изучаването на последния в огромните университети и научни институти сигурно би било целесъобразно от научна позиция, както проучването на злополучните калинки, попаднали в плен на Dinocampus soccinellae е довело до повече от забавен резултат.
Оказало се, че трансформирайки своята жертва в старателен бодигард, осата-паразит облагодетелства и различен организъм, чието присъединяване в играта било напълно ненадейно.
Става въпрос за вирус, който се възпроизвежда в яйцепроводите на осата и бива инжектиран в тялото на калинката дружно с яйцето й. Именно този вирус приковава на място калинката и обезпечава на пашкула на осата отбрана от нападатели.
Учените създали извод, че вирусът и осата споделят едни и същи еволюционни ползи: превръщането на калинката в телохранител създава повече оси, а по-големият брой оси основават повече вируси.
И в това преобразяване на буболечката в марионетка осата не дърпа конците, както изглеждало в началото, а в нея в действителност е прикрит различен кукловод. Мила наша Македония, „калинка моя“!
Асен Димитров – Феликс, историк
Аз мисля, че тук не става въпрос за възприятие, а за по-дълбока обязаност на колонията Вардарска Македония с метрополията Сърбия, която прилича взаимоотношенията в природата сред някои паразити и техните приемници. Ще употребявам за образец нещастията на добре познатата на всички ни калинка, когато бъде нападната от един тип паразитно насекомо – дребната оса Dinocampus soccinellae, която снася яйцата си в живото й тяло.
Женската оса каца покрай калинката и бързо вкарва жилото си в корема й, където инжектира яйцето си дружно със примес от химически субстанции. Когато се излюпи от яйцето, ларвата стартира да се храни с течностите в телесната празнина на нейния правоприемник.
Отвън калинката наподобява непроменена и продължава да се храни с листни въшки, само че питателните субстанции, получени от смилането на нейния улов, хранят паразита, който пораства за нейна сметка. След три седмици порасналата ларва на осата се измъква на открито през пролука във външната обвивка на калинката.
Тялото на детската фаворитка към този момент е свободно от паразита, само че волята й продължава да е в плен. Тя остава изцяло неподвижна до момента в който ларвата на осата се увива в копринен пашкул под нея, трансформирайки я в собствен бодигард.
Калинката е дребна, само че има мощни назъбени челюсти и при самоотбрана отделя от ставите на краката си капчици отровна кръв, поради които и птиците избират да не я закачат. Без своя правилен бранител растящата оса в пашкула е прекомерно уязвима.
Тя би станала вкусна закуска за ларвите на златоочицата или други инсекти, само че калинката ги държи на разстояние, като при всеки опит да се приближат застрашително размахва предните си крайници.
След още една седмица порасналата оса, достигнала своите 3 милиметра, пробива дупка в пашкула, изпълзява на открито и отлита, а изтощената зомбирана калинка, изпълнила до дъно „дълга си“ към своя паразитен стопанин, нормално умира.
Подобно цялостно послушание по отношение на паразити-господари се следи при огромен брой типове организми-приемници – от инсекти до риби и бозайници. Те служат на своя паразит, даже когато това ги обрича на сигурна гибел.
Един от достойните за недоволство приемници е амазонската мравка Dinoponera longipes, когато бъде изумена от паразита Ophiocordyceps – тип гъба.
Ако спорите на гъбата попаднат върху мравката, те проникват в тялото й и се настаняват в мозъка й, откъдето я принуждават да изостави нормалното си местообитание – земята под дърветата и да се покатери на най-близкото дърво.
Изпълнена до спукване от гъбата, агонизиращата мравка се прилепва към клон или листо. От останките й изниква гъбата, засипва със спори мравките долу и хорърът в Амазонската джунгла се самовъзпроизвежда.
Този вид взаимоотношения сред живи организми оферират необятно поле за проучвания на паразитолозите, както македонизмът – на политолозите.
Изучаването на последния в огромните университети и научни институти сигурно би било целесъобразно от научна позиция, както проучването на злополучните калинки, попаднали в плен на Dinocampus soccinellae е довело до повече от забавен резултат.
Оказало се, че трансформирайки своята жертва в старателен бодигард, осата-паразит облагодетелства и различен организъм, чието присъединяване в играта било напълно ненадейно.
Става въпрос за вирус, който се възпроизвежда в яйцепроводите на осата и бива инжектиран в тялото на калинката дружно с яйцето й. Именно този вирус приковава на място калинката и обезпечава на пашкула на осата отбрана от нападатели.
Учените създали извод, че вирусът и осата споделят едни и същи еволюционни ползи: превръщането на калинката в телохранител създава повече оси, а по-големият брой оси основават повече вируси.
И в това преобразяване на буболечката в марионетка осата не дърпа конците, както изглеждало в началото, а в нея в действителност е прикрит различен кукловод. Мила наша Македония, „калинка моя“!
Асен Димитров – Феликс, историк
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ