Новото издание на летописа „Ръкописно съчинение“ на отец Евстати Попстефанов бе представено в Ловеч
Историчката Пенка Чернева и издателя Николай Томчев показаха летописа „Ръкописно съчинение“ на отец Евстати Попстефанов пред ловешката общност.
Поредното издание на животописната книга беше показано в Клуба на културните дейци.
Творбата е позната и под заглавието „Записки за националния живот и страданията български“, издавана през 1978г., 1996г. и 2015г. и документира събития преди 1878г. до 20-те години на ХХ век.
От първо лице създателят споделя за живота в ловчанско през османската власт и след освобождението. Свидетелствата на отеца са тежки, тук-там даже са сложни за четене – когато споделя за кланетата на жителите в Ловеч през юли 1877г. след съветското оттегляне, залавянето на Васил Левски, за гръцките владици. Жестоки, безпристрастни и ярки картини от живота на нашите предшественици. Повествованието е с звук на незлобливост, без жадност за отплата или търсене на отмъщение.
Откъс от книгата:
„Русите, които превзеха града на 5 юлий, като бяха към
400 души, от тях половината след 3-4 дни отидоха към
Българени и останалите тука казаци с два топа – горски, на
15 юли-сутринта рано се подвигнаха от своят бивак и отидоха
по-долу 1 километър на мястото „ кошу тепе “, гдето изгърмяха
няколко пъти с двата си топа. Набързо се завърнаха обратно,
та минаха под града р. Осъм при табаните и избягаха в
Стратешкия хълм по Севлиевското шосе, а на нас споделиха единствено:
„ Бежайте братушки, спасяйтеся, турки доста идьот. “
Поредното издание на животописната книга беше показано в Клуба на културните дейци.
Творбата е позната и под заглавието „Записки за националния живот и страданията български“, издавана през 1978г., 1996г. и 2015г. и документира събития преди 1878г. до 20-те години на ХХ век.
От първо лице създателят споделя за живота в ловчанско през османската власт и след освобождението. Свидетелствата на отеца са тежки, тук-там даже са сложни за четене – когато споделя за кланетата на жителите в Ловеч през юли 1877г. след съветското оттегляне, залавянето на Васил Левски, за гръцките владици. Жестоки, безпристрастни и ярки картини от живота на нашите предшественици. Повествованието е с звук на незлобливост, без жадност за отплата или търсене на отмъщение.
Откъс от книгата:
„Русите, които превзеха града на 5 юлий, като бяха към
400 души, от тях половината след 3-4 дни отидоха към
Българени и останалите тука казаци с два топа – горски, на
15 юли-сутринта рано се подвигнаха от своят бивак и отидоха
по-долу 1 километър на мястото „ кошу тепе “, гдето изгърмяха
няколко пъти с двата си топа. Набързо се завърнаха обратно,
та минаха под града р. Осъм при табаните и избягаха в
Стратешкия хълм по Севлиевското шосе, а на нас споделиха единствено:
„ Бежайте братушки, спасяйтеся, турки доста идьот. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ