Кой се страхува от България?
Историческият по своята същина контракт за добросъседство сред Майка България и най-непокорната ѝ (и – да си го кажем - неблагодарна дъщеря) Македония към този момент е реалност.
Имаше фанфари, наслада, емоции… Омраза. И с право.
Недоволни са точно тези, които се хранят от лъжите. Защото, с цел да има ``добро съседство``, съседите би трябвало да са точно положителни един към различен, ще рече - лъжите, подмяната и краденето на история, да спрат. А по този начин златната хранилка, върху която живеят някои към този момент десетилетия, ще рухне и те ще се завърнат още веднъж в политическото несъществуване.
Сегашната съпротива в Македония, която доскоро управляваше със боязън, корупция и далавери (чисто по бУгарски), е настръхнала от смут.
Защо?
Не стига че въпросните политици към този момент не са власт, ами народът ще вземе да прогледне и да проумее, че същите тези (и сходни на тях) ``херои`` го отделиха от България, малтретираха го и го репресираха под опеката на ``грижовния`` Коминтерн, до момента в който не смачкаха самосъзнанието му.
Десетилетия наред го държаха заключен в оковите на лъжата, кражбата и подмяната на история. Българска и гръцка история.
Защо?
Много просто – титовската хранилка ``пускаше`` единствено тогава, когато изискванията ѝ се изпълняваха безупречно и прецизно. Заличаването и оскверняването на Божии храмове, единствено с цел да се сменят надписите върху стенописите от български на ``мАкедонски``, гаврата с паметта на хиляди починали в пердах за свободата на същата тази Македония български бойци, чупенето на техни паметни и надгробни плочи, репресиите върху българите с ясно съзнание за жанр и татковина, превеждането на поети, които обявяваш за свои.
Същинският проблем е различен.
Някой ще каже: ``Абе какво сте ревнали за тая Македония?! Едно късче земя, покрито главно с камъни и прахоляк. Едно Охридско езеро, дето имат. И това е. И поради него да си тровим нервите и да си губим времето?!``
Но има едно изключително възприятие, един заветен инстинкт, даден ни от Бог, на който се крепи Светът, инстинктът към истината, възприятието за правдивост.
Иначе всякакви полуграмотни и с престъпно минало ще не престават да чупят плочи на български бойци и герои.
Охлаждайки страстите обаче би трябвало да си даваме ясна сметка, че сегашните македонци, не са македонците от времето на Григор Пърличев и Яне Сандански.
По-възрастните днешни македонци са някогашни ``поданици`` на миниимперията Югославия, а съзнанията на децата и внуците им са инфектирани от омразата, която титовската агитация насаждаше десетилетия.
Трябва да признаем и че тези, по-старите, от времето на Тито, са живели по-добре от нашите дядовци, тъй като Югославия беше освен по-голяма, стопански развита и прозападно насочена страна спрямо Народна република България, само че и не беше подвластна дотолкоз от Съюз на съветските социалистически републики, колкото бяхме ние.
Все отново Тито направи немислимото и се опълчи на ``бащицата`` Сталин, а Георги Димитров покорно и безгръбначно му ``приставаше`` във всяка една обстановка и по всяка една тематика, макар мимолетните различия сред тях.
В България за Живков през днешния ден реват единствено бабите (но те плачат за всичко) и комунистите, които още не имат вяра (или не желаят да повярват) в кланетата, зверствата и концентрационните лагери на соца.
В страните от някогашна Югославия обаче и най-много в Сърбия Тито и до момента е с сан на провидение.
Е по какъв начин тогава тези хора, на които титовската пропагандна машина така и така е промила мозъците, да не се ``сърбеят`` и да не желаят да нямат нищо общо с нас – ``бугарите-тАтари``?!...
Опашките за българско поданство са друга ``полИтика``…
И до момента в който у някои някогашни ``херои`` на македонската политическа сцена се разгаряше нервност около контракта за добросъседство сред България и Македония, монасите от Бигорския манастир го благословиха. Нека си напомним единствено част от думите им:
``… Макар пропагандните токсини да са просмукани от близо един век в личното и груповото схващане на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те бавно губят своето пагубно деяние...
… Смятаме за потребно да подсетим, че Р. България беше първата страна, която призна Р. Македония и упражни дипломатическо въздействие и Русия да я признае. Също по този начин, тя беше страната, която доста оказа помощ Македония да не пристигна до финансов провал, когато през 1994 година беше въведено комерсиалното ембарго върху нашата страна. Допълнителен, само че изключително важен факт е, че общата история се явява не като ябълка на раздора, а като мост, който " свързва двете страни и техните нации ".
Ще приключим с късия, само че доста бездънен и прелестен псалм на светия цар Давид за благословената братска обич:
Колко хубаво и какъв брой прелестно е братя да живеят вкупом!
То е като скъпоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
като роса ермонска, която пада на планините Сионски, тъй като там Господ изрече снизхождение и живот завинаги.
Монасите и монахините, дружно с техния Старец, архимандрит Партений от Светия Бигорски манастир``.
Имаше фанфари, наслада, емоции… Омраза. И с право.
Недоволни са точно тези, които се хранят от лъжите. Защото, с цел да има ``добро съседство``, съседите би трябвало да са точно положителни един към различен, ще рече - лъжите, подмяната и краденето на история, да спрат. А по този начин златната хранилка, върху която живеят някои към този момент десетилетия, ще рухне и те ще се завърнат още веднъж в политическото несъществуване.
Сегашната съпротива в Македония, която доскоро управляваше със боязън, корупция и далавери (чисто по бУгарски), е настръхнала от смут.
Защо?
Не стига че въпросните политици към този момент не са власт, ами народът ще вземе да прогледне и да проумее, че същите тези (и сходни на тях) ``херои`` го отделиха от България, малтретираха го и го репресираха под опеката на ``грижовния`` Коминтерн, до момента в който не смачкаха самосъзнанието му.
Десетилетия наред го държаха заключен в оковите на лъжата, кражбата и подмяната на история. Българска и гръцка история.
Защо?
Много просто – титовската хранилка ``пускаше`` единствено тогава, когато изискванията ѝ се изпълняваха безупречно и прецизно. Заличаването и оскверняването на Божии храмове, единствено с цел да се сменят надписите върху стенописите от български на ``мАкедонски``, гаврата с паметта на хиляди починали в пердах за свободата на същата тази Македония български бойци, чупенето на техни паметни и надгробни плочи, репресиите върху българите с ясно съзнание за жанр и татковина, превеждането на поети, които обявяваш за свои.
Същинският проблем е различен.
Някой ще каже: ``Абе какво сте ревнали за тая Македония?! Едно късче земя, покрито главно с камъни и прахоляк. Едно Охридско езеро, дето имат. И това е. И поради него да си тровим нервите и да си губим времето?!``
Но има едно изключително възприятие, един заветен инстинкт, даден ни от Бог, на който се крепи Светът, инстинктът към истината, възприятието за правдивост.
Иначе всякакви полуграмотни и с престъпно минало ще не престават да чупят плочи на български бойци и герои.
Охлаждайки страстите обаче би трябвало да си даваме ясна сметка, че сегашните македонци, не са македонците от времето на Григор Пърличев и Яне Сандански.
По-възрастните днешни македонци са някогашни ``поданици`` на миниимперията Югославия, а съзнанията на децата и внуците им са инфектирани от омразата, която титовската агитация насаждаше десетилетия.
Трябва да признаем и че тези, по-старите, от времето на Тито, са живели по-добре от нашите дядовци, тъй като Югославия беше освен по-голяма, стопански развита и прозападно насочена страна спрямо Народна република България, само че и не беше подвластна дотолкоз от Съюз на съветските социалистически републики, колкото бяхме ние.
Все отново Тито направи немислимото и се опълчи на ``бащицата`` Сталин, а Георги Димитров покорно и безгръбначно му ``приставаше`` във всяка една обстановка и по всяка една тематика, макар мимолетните различия сред тях.
В България за Живков през днешния ден реват единствено бабите (но те плачат за всичко) и комунистите, които още не имат вяра (или не желаят да повярват) в кланетата, зверствата и концентрационните лагери на соца.
В страните от някогашна Югославия обаче и най-много в Сърбия Тито и до момента е с сан на провидение.
Е по какъв начин тогава тези хора, на които титовската пропагандна машина така и така е промила мозъците, да не се ``сърбеят`` и да не желаят да нямат нищо общо с нас – ``бугарите-тАтари``?!...
Опашките за българско поданство са друга ``полИтика``…
И до момента в който у някои някогашни ``херои`` на македонската политическа сцена се разгаряше нервност около контракта за добросъседство сред България и Македония, монасите от Бигорския манастир го благословиха. Нека си напомним единствено част от думите им:
``… Макар пропагандните токсини да са просмукани от близо един век в личното и груповото схващане на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те бавно губят своето пагубно деяние...
… Смятаме за потребно да подсетим, че Р. България беше първата страна, която призна Р. Македония и упражни дипломатическо въздействие и Русия да я признае. Също по този начин, тя беше страната, която доста оказа помощ Македония да не пристигна до финансов провал, когато през 1994 година беше въведено комерсиалното ембарго върху нашата страна. Допълнителен, само че изключително важен факт е, че общата история се явява не като ябълка на раздора, а като мост, който " свързва двете страни и техните нации ".
Ще приключим с късия, само че доста бездънен и прелестен псалм на светия цар Давид за благословената братска обич:
Колко хубаво и какъв брой прелестно е братя да живеят вкупом!
То е като скъпоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
като роса ермонска, която пада на планините Сионски, тъй като там Господ изрече снизхождение и живот завинаги.
Монасите и монахините, дружно с техния Старец, архимандрит Партений от Светия Бигорски манастир``.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ