Още за пряката демокрация
Истинското лице на директната народна власт са референдумите. Нали не сте чули да има митинги в Швейцария? Там не вземат решение с митинги въпросите на демокрацията. Нито носенето на бурки, нито използването на пестицидите, нито мястото на чужденците в страната, нито разрешаването на двуполовите бракове, нито данъчните проблеми, нито климатичните въпроси се вземат решение от улиците и площадите. Понякога там всяка седмица има референдум в кантони, области и други райони в страната. И са сполучливи.
У нас за столетие можем да съберем не повече от пет-шест референдума. През 1922 година - за отговорните за националната злополука, през 1946-а - за националната република, през 1971-ва - за новата Конституция, през 2013-а - за новите нуклеарни централи, през 2015 и 2016 година - за отдалеченото гласоподаване и изборната система. И във всичките резултатите са съмнителни и оспорвани... Почти нулеви.
Царе сме на митингите. Особено в последните години. Колко месеци протестирахме против държавното управление на Пламен Орешарски? А какъв брой месеци продължиха митингите против Бойко Борисов и Иван Гешев? И още отеква ехото от тези митинги, в които улиците и площадите водеха към Триъгълника на властта, полицията се намесваше, даже обявихме Велики национални въстания, имаше принуждение против протестиращите, а в Народното събрание продължихме картината и разискването на законността в това принуждение.
Едни се одобриха за партии на митинга. И влязоха в Народното събрание. С малко и не вечно. Вече в два следващи Народното събрание желаят да са във властта с искания и без искания. И продължиха протестното си държание като режим на народна власт.
Като гледа човек съвещанията им, процедурите им, като слуша реплики и дуплики, персонални пояснения и заявления, си показва по какъв начин едни шизофреници са постъпили за къси курсове, само че лекуването им е несполучливо.
И идва времето за новото им лого: " Време е за Същото! ". Ден след Деня на Съединението те трансфораха актуализацията на бюджета и на пенсиите в ден на Разделението и Несъгласието. И единствено дадоха мотив Бащицата от Банкя да изсипе нови ругатни против президента и да си повярва, че неговите хора са по-силни от хаоса, който самите те сътвориха.
Преходът си остана в задънена улица. А улицата остави мрачни мемоари от неуспеха в настояванията на протестиращите. Бившият министър председател се ослушва и от фейсбука ни се заканва, че ще се върне на бял кон с черната джипка. Главният прокурор е на мястото си. И не му пука. Само обособени надеждици мъждукат в края на тунела...
Нови политически планове се задават, а в тях са също лица от митинга... Но директната народна власт я няма. Защото са ни непознати същинските референдуми и към момента няма у нас партии на референдума. С електронно гласоподаване, по пощата, а даже и с бюлетини може да се отворят пътища за развръзка на неразрешимите до момента въпроси. Ако се доверим на директната народна власт, без да хабим непотребна национална сила в митинги, в мятане на яйца и домати, палаткови лагери, грозни гледки, принуждение и безчинства на охранителните органи против мирното протестиращо население.
Затова: Не - на партиите на митинга! Да - на партиите на референдумите! Това е пътят.
У нас за столетие можем да съберем не повече от пет-шест референдума. През 1922 година - за отговорните за националната злополука, през 1946-а - за националната република, през 1971-ва - за новата Конституция, през 2013-а - за новите нуклеарни централи, през 2015 и 2016 година - за отдалеченото гласоподаване и изборната система. И във всичките резултатите са съмнителни и оспорвани... Почти нулеви.
Царе сме на митингите. Особено в последните години. Колко месеци протестирахме против държавното управление на Пламен Орешарски? А какъв брой месеци продължиха митингите против Бойко Борисов и Иван Гешев? И още отеква ехото от тези митинги, в които улиците и площадите водеха към Триъгълника на властта, полицията се намесваше, даже обявихме Велики национални въстания, имаше принуждение против протестиращите, а в Народното събрание продължихме картината и разискването на законността в това принуждение.
Едни се одобриха за партии на митинга. И влязоха в Народното събрание. С малко и не вечно. Вече в два следващи Народното събрание желаят да са във властта с искания и без искания. И продължиха протестното си държание като режим на народна власт.
Като гледа човек съвещанията им, процедурите им, като слуша реплики и дуплики, персонални пояснения и заявления, си показва по какъв начин едни шизофреници са постъпили за къси курсове, само че лекуването им е несполучливо.
И идва времето за новото им лого: " Време е за Същото! ". Ден след Деня на Съединението те трансфораха актуализацията на бюджета и на пенсиите в ден на Разделението и Несъгласието. И единствено дадоха мотив Бащицата от Банкя да изсипе нови ругатни против президента и да си повярва, че неговите хора са по-силни от хаоса, който самите те сътвориха.
Преходът си остана в задънена улица. А улицата остави мрачни мемоари от неуспеха в настояванията на протестиращите. Бившият министър председател се ослушва и от фейсбука ни се заканва, че ще се върне на бял кон с черната джипка. Главният прокурор е на мястото си. И не му пука. Само обособени надеждици мъждукат в края на тунела...
Нови политически планове се задават, а в тях са също лица от митинга... Но директната народна власт я няма. Защото са ни непознати същинските референдуми и към момента няма у нас партии на референдума. С електронно гласоподаване, по пощата, а даже и с бюлетини може да се отворят пътища за развръзка на неразрешимите до момента въпроси. Ако се доверим на директната народна власт, без да хабим непотребна национална сила в митинги, в мятане на яйца и домати, палаткови лагери, грозни гледки, принуждение и безчинства на охранителните органи против мирното протестиращо население.
Затова: Не - на партиите на митинга! Да - на партиите на референдумите! Това е пътят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ