Гарет Джоунс – чистокръвният враг на Сталин, СССР и цената на истината
Истинската форма на журнализма е може би от дълго време изгубена и изчезнала. Времето, в което човек може да пропътува половината свят, с цел да стигне до истината, да не се помирява с измамата и да търси огромният отговор на загадката, както и метода на показване, като че ли са изгубени. Истината е, че можем да изброим доста малко такива персони, умерено можем да наредим хора като Хемингуей и Оруел, рискували личния си живот, с цел да покажат същинското лице на войната, само че няма по какъв начин да приказваме за изключително значими персони, без да споменем и Гарет Джоунс.
Гарет е роден през 1905 година за малко време работи като учител, само че през 1929 година взима съдбовното решение да стане публицист на свободна процедура. Една година по-късно стартира да разгласява материали в разнообразни издания, само че вниманието му е ориентирано към политиката и бързо разрастващите се събития на прага на Втората Световна война. През 1933 година отпътува за Германия и отразява издигането на нацистите, неговият материал за назначението на Адолф Хитлер като канцлер на Германия е един от първите.
Присъства на представянето на най-бързият 3-моторен аероплан и също по този начин има достойнството да лети дружно с Хитлер и Гьоблес до Франкфурт. Малцина са хората, които могат да стигнат по това време до огромните играчи на европейското поле и още тук можем да видим високата доза професионализъм на Джоунс. Имайки поради възхвалите на самия Хитлер, можем да се досетим, че доста скоро и различен значим състезател в лицето на Сталин ще изиска да получи вниманието на същото перо.
Снимка: By Український інститут національної пам'яті – People of Truth, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45274818
Можем да видим, че за интервала от 1932-1933 година Гарет ще пътува няколко пъти до Съветския съюз. При всяко пътешестване разказва съветския народ и новия режим, само че постоянно написа под псевдоним, заради простата причина, че новият режим не обича рецензия. По това време излизат материали като „ Истинската Русия “ и „ Двамата руснаци “. Един основен материал, озаглавен „ Снобарията на Съветска Русия “ разказва по доста необикновен метод своите усещания:
„ Има доста типове снобизъм. Снобизъм на остарялата дама, която постоянно се обръща на купата си обожава синята кръв. Съществува американската Снобизъм, която слага най-успешните хора на фундамент. Блумсбъри има своя лична марка на интелектуален снобизъм. Накрая имаме снобизъм, която обикаля из цяла Русия през днешния ден “.
Можем да видим и с акуратност описанието на градския служащ, който автоматизирано получава купата на благородник на Съюз на съветските социалистически републики. Като един от значимите фрагменти и явно с нужни знания, служащият се трансформира в човек със зелена карта за всички заведения за хранене, всички театри и опера, въпреки и не постоянно да желае да ги посети. Ако месото е лимитирано, за него е първата пържола. Какъв е документа за качество в Русия? Това е една имитация, която продължава да се употребява и до през днешния ден: „ Кой е татко ти? “. По стичане на събитията, Гарет приказва съветски и може да се изненада от историите, които описват всички.
След първото си посещаване, един съветски офицер от Червената войска дава обещание да посети Гарет, когато избухне Световната гражданска война, когато и да се случи тя. През март 1933 година пътува за финален път до Съюз на съветските социалистически републики и този път има намерение да обърне внимание на един по-интересен факт. Джоунс е един от първите, които предсказва идната огромна злополука, само че за жал, западната независимост на словото не е нещо, което нито един публицист не може да употребява.
Един необикновен факт е, че съгласно англичанина, създаването на по този начин наречения 5-годишен проект просто не съществува. През далечната 1933 година ще напише, че бъдещите историци ще изпитат особени усложнения в изчисляването на нанесените вреди от този проект. След като прекарва известно време в Русия, стига до заключението, че подобен проект просто не съществува и в никакъв случай не е съществувал, липсва даже система, която да пресмята какво се създава и какво се изразходва.
Изненадата е съществуването на прекалено много нови британски инженери, които имат задача да машинизират процеса и да разрешат по-бързото трупане на запаси. Междувременно се вижда, че изобилието в градовете е магическо. За хартиените рубли, които даже не отговорят на цената на хартията и мастилото си, човек може да закупи всичко, а в това време има задоволително пандизчии, които работят изцяло гратис. Ранната гражданска война демонстрира, че строителството може самоуверено да се бори с египетските фараони.
За малко време Джоунс посещава най-голямата хидро-електрическа станция в света, следвана от красиви градове, които се създават с висока скорост. Човек може да повярва, че революцията в действителност е съумяла, само че каква е тайната и кой заплаща сметките? Индустриалните съветски колоси създават продукция, която никой не желае да закупи на никое място и в никакъв случай. Междувременно виждаме, че и неналичието на класа удря доста нечовечен удар.
Докато в градовете се вижда съществуването на по-сериозни триумфи, хората в провинцията към този момент не имат вяра на огромните обещания. Всички се отхвърлят от социалистическата фантазия, а колкото по-бързо се изпразва ТКЗС-то, толкоз по-бързо идва и обезкуражаването на селяните. Лека бавно и гладът стартира да си споделя тежката дума. Мнозина изяждат добитъка си и в следствие се обричат на муден и непосилен апетит, само че когато ресурсите и снабдяването свършва.
Скоро и градовете стартират да усещат затягащата се примка. Когато няма кой да работи, повече от 20 000 души от Краков са изпратени за реколтата и половин милион от Москва отпътуват за събиране на реколтата. Мнозина търсят избавление в Москва, само че поданство не се дава и милиони получават отвод. А Москва е мечтана дестинация, тъй като там рогът на изобилието в никакъв случай не пресъхва. Цената за издаването на паспорт по заобиколните способи коства към 500 златни рубли (те към момента не са събрани от всички поданици на страната), а против 1000 златни рубли всеки може да стане член на партията, което носи своите облаги.
След като публицистите са постоянно затворени в Москва и могат да виждат щастливата заблуда, Джоунс взема решение да се насочи към прилежащите страни, с цел да види по какъв начин тече животът там. Проблемът обаче е, че никой не го пуска. Журналистът въпреки всичко съумява да се измъкне и да види ужаса от другата страна. Гладът е запазена марка на социалистическата концепция, на оня толкоз желан комунизъм. Това се случва в Камбоджа, това се случва в Китай, само че стартът е даден точно в Съюз на съветските социалистически републики. Ето какво споделя, когато най-сетне съумява да се върне в по-сигурната територия – Германия:
„ Ходих през села и ферми. Навсякъде чувах рева „ Няма самун. Ние умираме. “. Този рев идва от всяка част на Русия. От Волга, Сибир, Бяла Русия, Северен Кавказ и Централна Азия. Ходих даже по черноземския район, тъй като той е един от най-богатите в Русия, само че точно там се не разрешава кореспонденцията и е неразрешено на всеки да приказва с жителите там, никой не би трябвало да споделя какво в действителност се случва. Във влака комунистите отхвърлиха, че въобще съществува апетит. Имах една коричка самун, която съумях да размекна благодарение на плюнка. Изхвърлих я, мина един селяндур, взе я и я изяде. Изхвърли портокалова кора, селяните още веднъж се втурнаха и я взеха, поделиха я и още веднъж я консумираха. Спях в село, което в миналото е имало популация от 200 вола, а сега имаше единствено 6. Селяните бяха почнали да избиват животните, с цел да оцеляват и за един месец даже този запас беше завършил. Разказаха ми по какъв начин към този момент има умрели от апетит. Двама боеца пристигнаха и арестуваха един апаш. Предупредиха ме да не пътувам през нощта, тъй като имало прекалено много гладни и обезверени мъже. Казаха ми: „ Ние чакаме гибелта и ще я посрещнем незабавно, само че както виждаш, най-малко имаме още добитък. Пътувай още на юг. Там към този момент нямат нищо. Много къщи са празни и хората от дълго време са мъртви. “
Това проплакваха на всички места. “
По пътя си съумява да срещне и различен задграничен публицист, който споделя една друга злокобна история. Той споделя, че сред 1 до 5 милиона души към този момент са починали от апетит. След Сталин, най-мразеният човек се оказва Бернард Шоу, който е от многото, които пишат за голямото обилие и обработката на големите площи. Много селяни към този момент нямат сили даже да обработват земята си. Наблюденията на Джоунс са безапелационни, това е най-жестоката злополука, с която Русия в миналото се е сблъсквала.
Колкото и написано да има по тематиката, Джоунс среща съпротивата на американски публицисти, които живеят в Москва и работят против „ нездравословната агитация “, хора като Уолтър Дюрант и Юджийн Лионс не престават да пишат тъкмо противоположното и да упрекват в неистина всичко написано от сътрудника си на свободна процедура. Скоро получава и черен щемпел за посещаване на Съюз на съветските социалистически републики и демонстрират тъкмо това. В следствие стартира да пътува в Япония и Китай, с цел да се запознае с света от другата страна на Русия. Прекарвайки към 6 седмици в Япония, журналистът се насочва към Пекин. Решава да пътува към вътрешната част на Монголия.
Там се среща с немския публицист Хърбърт Мюлер. Задържани са за малко от японските сили, двойката схваща, че има три маршрута, по които може да мине. Препоръчва им се пътя през китайския град Калган, който към този миг се счита за най-безопасен. По пътя са хванати от група бандити, които упорстват за към 200 маузера и 100 000 китайски $ – сумата тогава е 8000 паунда. Мюлер е освободен след два дни, с цел да успее да изплати откупа. На 1 август бащата на Джоунс получава депеша, в която журналиста споделя, че с него се отнасят добре и се надява да бъде освободен скоро.
На 5 август списание Times споделя, че Джоунс е изместен в различен град и към този момент сумата е 800 паунда. Япония и Китай не престават да вършат всичко допустимо, с цел да освободят журналиста. На 17 август 1935 година тялото на Джоунс е намерено с три патрона в тялото. Аутопсията демонстрира, че е погубен на 12 август – ден преди неговия 30 рожден ден. Мнозина считат, че е бил убит от руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) като опит за реванш за разкриването на истината. И до през днешния ден не е ясно какво се е случило с единственият човек, който е съумял да разкрие истината. Лойд, който прекарва доста време в дискредитирането на Гарет, декларира, че неговият сътрудник е взимал прекалено много опасности, като че ли прекомерно доста.
