Гарелов обсъжда с бреговци атентата срещу папата
„ Истината за българската диря “ е тематиката на среща, която ще организира през днешния ден изтъкнатият български публицист Иван Гарелов с ученици на СУ „ Георги Брегов “. За учениците от 11а клас ще бъде забавно да научат повече за събитието, хвърлило незаслужена виновност върху наш съотечественик и страната ни. Интригуващото събитие е проведено от историка Илия Михайлов и Петя Точкова. Началото на срещата е в 11,50 часа.
Денят е 13 май, а годината 1981. Към 17:17 часа четири изстрела хвърлят в същински потрес многочислената навалица, събрала се на площада „ Св. Петър “ във Ватикана и очакваща да види папата. Целта на стрелеца Али Агджа е точно главата на Римокатолическата черква. Вслествие на стрелбата Папа Йоан Павел II е тежко ранен и губи доста кръв. Въпреки това, той съумява да се възвърне изцяло като по-късно декларира, че Света Богородица го е избавила.
Новината за атентата против папата бързо обикаля целия свят. Всички международни медии предават от мястото на събитието, а след първичния безпорядък стартират да се появяват и първите теории за това кой стои зад атентата. Плюс за проверяващите органи е фактът, че стрелецът Али Агжа – турчин, който по-късно излиза наяве, че принадлежи към турската националистическа организация „ Сивите вълци “, е неотложно арестуван. За да се схванат по-добре последвалите събития, свързани с следствието на атентата, е належащо още веднъж да се обърне внимание на годините, през които той се случва.
Началото на 80-те години е интервалът, в който т.нар „ разведряване “ сред Запада и Изтока отстъпва място на „ Втората студена война “. С други думи – напрежението сред двата блока още веднъж нараства, което неизбежно дава отражение и върху един от най-дръзките атентати в историята. Друг факт, който няма по какъв начин да не бъде взет под внимание, е произходът на папа Йоан Павел II. За разлика от всички негови прародители, е от източноевропейска страна (Полша), която също така попада и в руската сфера на въздействие. Всичко това кара западната преса да намира за много разумна тезата, подкрепяща присъединяване на секретни служби от Източна Европа в организацията на покушението. Това се вижда най-добре от страниците на вестник „ Кориере каузи сера “, който още на идващия ден (14 май) декларира, че „ единствените, които биха имали интерес да убият папата са руските секрети служби, ръководители на интернационалния тероризъм “.
Подетата от пресата концепция за руски пръст в атентата скоро е подкрепена и от италианските следствени органи. Те демонстрират документи, които макар своя извънредно подозрителен генезис, загатват за „ съветска “ диря и в допълнение наливат масло в огъня. На 25 май 1981 година за първи път е намесена и България в следствието с помощта на документ, проследяващ пътя на Агджа след бягството му от истанбулски затвор.
Постепенно, основно с помощта на редица американски медии, които са подхранвани от мненията на хора от службите (като Пол Хенце например), свързването на атентата с комунистическите служби става все по-често. Въпреки това, „ българската диря “ все още е в периферията и малко на брой са тези, които я намират за логичен издържана. С съществена заслуга това да се промени е американската журналистка Клеър Стърлинг, която приема разкриването на атентата драговолно, а за насочна точка употребява престоя на Агджа в България. Според нейната теза Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стои зад замислянето на атентата, а осъществяването му е предоставено на най-верния руски спътник – България. В своята работа тя стартира съзнателно да пропуща следи, свързващи Агджа със „ сивите вълци “ и насочва вниманието си само към българското присъединяване. Получава мощна поддръжка от „ Рийдърс дайджест “, а както самата тя декларира по-късно „ да прескоча да се видя със съдия-следователя по делото беше част от рутината “.
Така на процедура журналистическото и правосъдното следствие стават едно, а откакто на 1 май 1982 година италианските тайни служби съумяват да убедят Агджа да свидетелства, „ българската диря “ става все „ по-логична “. Изведнъж стрелецът стартира да си „ напомня “ за връзките му с български представители на Държавна сигурност, а своебразен връх на неговия „ катарзис “ настава през ноември 1982 година. Тогава италианските следователи демонстрират на Агджа албум със фотоси на български жители, работещи в Италия. Стрелецът показва номер 1, 2 и 20 като хора, с които се е срещал. Това са Тодор Айвазов, Сергей Антонов и Жельо Василев. На 25 ноември в Рим е задържан служителят на самолетна компания „ Балкан “ Сергей Антонов, а новината бързо обикаля целия свят и дава съображение на милиони да имат вяра в „ българската диря “.
През идващите месеци в следствието се намесва и Централно разузнавателно управление на САЩ, което подтиква в допълнение италианците да се ровят главно към „ българската диря “. Работата по нея продължава общо над 3 години, като основата на която се основава са показанията на Агджа. За тяхната меродавност може да съдим от обстоятелството, че той дава цели 19 версии за подготовката на атентата и 27 за метода, по който се е финансирал. Въпреки това, неподходящата позиция, в която се намира България е реалност. Преводачът в българското посолство в Рим Асен Марчевски, през който минават материалите за „ българската диря “ по-късно си спомня по какъв начин всички улики, водещи по някакъв метод към България се приемат като „ топъл самун “, а останалите са изместени на назад във времето.
Постепенно ползата към почналия правосъден развой против българите спада. Причината може да се търси в странното държание на Агджа, с помощта на което от ден на ден хора стартират да считат, че на него не може да се има доверие. В последна сметка на 9 март 1986 година римският углавен съд произнася присъдата, която е „ опрощение заради дефицит на доказателства “. Окончателен удар върху „ българската диря “ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на визитата си в България през 2002 година изрично декларира, че не има вяра в присъединяване на българите в атентата. По този метод се поставя завършек на траялата близо 20 години сага, опитваща се да обвърже България с един от най-зловещите атентати в новата история на света.
*В текста са употребени материали на bulgarianhistory.org.
Денят е 13 май, а годината 1981. Към 17:17 часа четири изстрела хвърлят в същински потрес многочислената навалица, събрала се на площада „ Св. Петър “ във Ватикана и очакваща да види папата. Целта на стрелеца Али Агджа е точно главата на Римокатолическата черква. Вслествие на стрелбата Папа Йоан Павел II е тежко ранен и губи доста кръв. Въпреки това, той съумява да се възвърне изцяло като по-късно декларира, че Света Богородица го е избавила.
Новината за атентата против папата бързо обикаля целия свят. Всички международни медии предават от мястото на събитието, а след първичния безпорядък стартират да се появяват и първите теории за това кой стои зад атентата. Плюс за проверяващите органи е фактът, че стрелецът Али Агжа – турчин, който по-късно излиза наяве, че принадлежи към турската националистическа организация „ Сивите вълци “, е неотложно арестуван. За да се схванат по-добре последвалите събития, свързани с следствието на атентата, е належащо още веднъж да се обърне внимание на годините, през които той се случва.
Началото на 80-те години е интервалът, в който т.нар „ разведряване “ сред Запада и Изтока отстъпва място на „ Втората студена война “. С други думи – напрежението сред двата блока още веднъж нараства, което неизбежно дава отражение и върху един от най-дръзките атентати в историята. Друг факт, който няма по какъв начин да не бъде взет под внимание, е произходът на папа Йоан Павел II. За разлика от всички негови прародители, е от източноевропейска страна (Полша), която също така попада и в руската сфера на въздействие. Всичко това кара западната преса да намира за много разумна тезата, подкрепяща присъединяване на секретни служби от Източна Европа в организацията на покушението. Това се вижда най-добре от страниците на вестник „ Кориере каузи сера “, който още на идващия ден (14 май) декларира, че „ единствените, които биха имали интерес да убият папата са руските секрети служби, ръководители на интернационалния тероризъм “.
Подетата от пресата концепция за руски пръст в атентата скоро е подкрепена и от италианските следствени органи. Те демонстрират документи, които макар своя извънредно подозрителен генезис, загатват за „ съветска “ диря и в допълнение наливат масло в огъня. На 25 май 1981 година за първи път е намесена и България в следствието с помощта на документ, проследяващ пътя на Агджа след бягството му от истанбулски затвор.
Постепенно, основно с помощта на редица американски медии, които са подхранвани от мненията на хора от службите (като Пол Хенце например), свързването на атентата с комунистическите служби става все по-често. Въпреки това, „ българската диря “ все още е в периферията и малко на брой са тези, които я намират за логичен издържана. С съществена заслуга това да се промени е американската журналистка Клеър Стърлинг, която приема разкриването на атентата драговолно, а за насочна точка употребява престоя на Агджа в България. Според нейната теза Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стои зад замислянето на атентата, а осъществяването му е предоставено на най-верния руски спътник – България. В своята работа тя стартира съзнателно да пропуща следи, свързващи Агджа със „ сивите вълци “ и насочва вниманието си само към българското присъединяване. Получава мощна поддръжка от „ Рийдърс дайджест “, а както самата тя декларира по-късно „ да прескоча да се видя със съдия-следователя по делото беше част от рутината “.
Така на процедура журналистическото и правосъдното следствие стават едно, а откакто на 1 май 1982 година италианските тайни служби съумяват да убедят Агджа да свидетелства, „ българската диря “ става все „ по-логична “. Изведнъж стрелецът стартира да си „ напомня “ за връзките му с български представители на Държавна сигурност, а своебразен връх на неговия „ катарзис “ настава през ноември 1982 година. Тогава италианските следователи демонстрират на Агджа албум със фотоси на български жители, работещи в Италия. Стрелецът показва номер 1, 2 и 20 като хора, с които се е срещал. Това са Тодор Айвазов, Сергей Антонов и Жельо Василев. На 25 ноември в Рим е задържан служителят на самолетна компания „ Балкан “ Сергей Антонов, а новината бързо обикаля целия свят и дава съображение на милиони да имат вяра в „ българската диря “.
През идващите месеци в следствието се намесва и Централно разузнавателно управление на САЩ, което подтиква в допълнение италианците да се ровят главно към „ българската диря “. Работата по нея продължава общо над 3 години, като основата на която се основава са показанията на Агджа. За тяхната меродавност може да съдим от обстоятелството, че той дава цели 19 версии за подготовката на атентата и 27 за метода, по който се е финансирал. Въпреки това, неподходящата позиция, в която се намира България е реалност. Преводачът в българското посолство в Рим Асен Марчевски, през който минават материалите за „ българската диря “ по-късно си спомня по какъв начин всички улики, водещи по някакъв метод към България се приемат като „ топъл самун “, а останалите са изместени на назад във времето.
Постепенно ползата към почналия правосъден развой против българите спада. Причината може да се търси в странното държание на Агджа, с помощта на което от ден на ден хора стартират да считат, че на него не може да се има доверие. В последна сметка на 9 март 1986 година римският углавен съд произнася присъдата, която е „ опрощение заради дефицит на доказателства “. Окончателен удар върху „ българската диря “ нанася самият папа Йоан Павел II, който по време на визитата си в България през 2002 година изрично декларира, че не има вяра в присъединяване на българите в атентата. По този метод се поставя завършек на траялата близо 20 години сага, опитваща се да обвърже България с един от най-зловещите атентати в новата история на света.
*В текста са употребени материали на bulgarianhistory.org.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ