1 октомври – Истанбулската конвенция влиза в сила в ЕС. Правно обвързваща е и за България
Истанбулската спогодба влиза в действие на територията на Европейски Съюз на 1 октомври, заяви Европейската комисия.
Това е правна рамка, ориентирана към отбрана на дамите от всички форми на принуждение. Тя цели да предотврати, да преследва и да отстрани насилието против нежния пол и домашното принуждение.
Не единствено Европейски Съюз, само че и страните членки ще бъдат правно обвързани с Конвенцията, сподели представителят на Комисията Кристиан Виганд. Така е по силата на член 216, алинея 2 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС). Той гласи следното:
„ Споразуменията, подписани от Съюза, са правно обвързващи за неговите институции и за неговите страни членки. Правно обвързващата мощ се ползва тогава, когато страната членка работи в границите на използването на европейското законодателство “, разясни Виганд.
До този миг Истанбулската спогодба е утвърдена от 21 от общо 27 страни от Европейски Съюз, добави представителят.
България също не я е утвърдила. Останалите са Чехия, Словакия, Унгария, Литва и Латвия.
„ Всички страни членки са подписали Конвенцията. Сега става дума за развой на ратификация “, отговори Виганд на журналистически въпрос.
Европейска комисия поддържа контакт с всички страни от Европейски Съюз по този въпрос, вклюмчително и за законодателното предложение за криминализиране на осакатяването и други типове принуждение, свързани с пола.
Що е то
Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е първият интернационален инструмент, ориентиран към унищожаване на насилието над дами, в това число девойки на възраст под 18 години. Това събитие е едно от най-системните и нормални нарушавания на правата на индивида по света. Всяка трета жена е била обект на физическо или полово принуждение, главно от страна на интимни сътрудници.
Истанбулската спогодба влиза в действие през април 2014 година Европейски Съюз я подписа на 13 юни 2017 година
Страните членки (Съветът) на Европейски Съюз и Европейският парламент са в развой на приемане на европейско законодателство за битка с насилието над дами и домашното принуждение. Целта е криминализиране на редица закононарушения в целия Съюз като да вземем за пример шерването на интимни фотоси без единодушие, гениталното осакатяване на дами и кибертормоза.
Как се стигна дотук
Европейски Съюз подписа Конвенцията през 2017 година Съветът одобри присъединяването на Съюза към нея на 1 юни т.т.
През 2018 година българският Конституционен съд одобри, че Истанбулската спогодба застъпва правни концепции, свързани с понятието „ пол “ (gender), които са несъвместими с съществени правила на българската конституция.
На 6 октомври 2021 година Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург удостовери, че ратификацията може да стане и без да са го създали всички страни членки. Това означаваше, че ратификацията в Съвета може да стане с квалифицирано болшинство, а не с цялостно единогласие.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това е правна рамка, ориентирана към отбрана на дамите от всички форми на принуждение. Тя цели да предотврати, да преследва и да отстрани насилието против нежния пол и домашното принуждение.
Не единствено Европейски Съюз, само че и страните членки ще бъдат правно обвързани с Конвенцията, сподели представителят на Комисията Кристиан Виганд. Така е по силата на член 216, алинея 2 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС). Той гласи следното:
„ Споразуменията, подписани от Съюза, са правно обвързващи за неговите институции и за неговите страни членки. Правно обвързващата мощ се ползва тогава, когато страната членка работи в границите на използването на европейското законодателство “, разясни Виганд.
До този миг Истанбулската спогодба е утвърдена от 21 от общо 27 страни от Европейски Съюз, добави представителят.
България също не я е утвърдила. Останалите са Чехия, Словакия, Унгария, Литва и Латвия.
„ Всички страни членки са подписали Конвенцията. Сега става дума за развой на ратификация “, отговори Виганд на журналистически въпрос.
Европейска комисия поддържа контакт с всички страни от Европейски Съюз по този въпрос, вклюмчително и за законодателното предложение за криминализиране на осакатяването и други типове принуждение, свързани с пола.
Що е то
Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е първият интернационален инструмент, ориентиран към унищожаване на насилието над дами, в това число девойки на възраст под 18 години. Това събитие е едно от най-системните и нормални нарушавания на правата на индивида по света. Всяка трета жена е била обект на физическо или полово принуждение, главно от страна на интимни сътрудници.
Истанбулската спогодба влиза в действие през април 2014 година Европейски Съюз я подписа на 13 юни 2017 година
Страните членки (Съветът) на Европейски Съюз и Европейският парламент са в развой на приемане на европейско законодателство за битка с насилието над дами и домашното принуждение. Целта е криминализиране на редица закононарушения в целия Съюз като да вземем за пример шерването на интимни фотоси без единодушие, гениталното осакатяване на дами и кибертормоза.
Как се стигна дотук
Европейски Съюз подписа Конвенцията през 2017 година Съветът одобри присъединяването на Съюза към нея на 1 юни т.т.
През 2018 година българският Конституционен съд одобри, че Истанбулската спогодба застъпва правни концепции, свързани с понятието „ пол “ (gender), които са несъвместими с съществени правила на българската конституция.
На 6 октомври 2021 година Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург удостовери, че ратификацията може да стане и без да са го създали всички страни членки. Това означаваше, че ратификацията в Съвета може да стане с квалифицирано болшинство, а не с цялостно единогласие.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ