16% от българите подкрепят Истанбулската конвенция
Истанбулската спогодба се трансформира абсолютно в централна тематика на политическия и публичен спор в последния един месец. Въпреки това единствено половината от запитаните заявяват, че са осведомени с документа. Логично, най-запознати са с хората с висше обучение, като две трети от тях настояват, че са осведомени, демонстрира изследване на „ Тренд ” по поръчка на „ 24 часа ”. Проучването е направено измежду 1004 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “, в интервала сред 1 и 8 февруари 2018 година
Приблизително на две равни елементи са разграничени отговорите дали наблюдават (46%) или не наблюдават (47%) дебатите към Истанбулската спогодба. Тук още веднъж се вижда динамичност в демографските разбивки, като ясно проличава, че максимален дял от висшистите наблюдават дебатите към конвенцията, а минимален интерес провокира тя измежду най-младите, които са на възраст сред 18 и 29 години.
Само 16% от всички български жители поддържат приемането на Истанбулската спогодба, а 46% са на противоположното мнение. Прави усещане, че няма динамичност в демографската разбивка по пол, което приказва, че дамите не възприемат конвенцията като документ, защитаващ техните права. Единствено измежду последователите на ГЕРБ мнението по отношение на конвенцията е разграничено на две равни елементи, заради ясно заетата позиция от страна на партията по отношение на документа. Правим уточнението, че теренът на изследването беше завършил преди министър-председателят да разгласи, че замразява ратификацията на конвенцията от Народното събрание.
Оценките за работата на главните институции в България се резервират на сходни равнища спрямо изследването ни през януари. Положителните оценки за президента (63%) и омбудсмана (62%) са на практика изравнени. Веднага след тях се подрежда Българската православна черква, като над половината от българските жители (51%) дават позитивна оценка за работата й. Традиционно с най-ниско публично утвърждение се употребяват съдът и прокуратурата с по 19% и за двете институции.
От всички членове на Министерски съвет, Бойко Борисов събира най-вече позитивни оценки за работата си (45%). Красимир Каракачанов, Томислав Дончев и Лиляна Павлова са министрите, които получават най-висока оценка за работата си. В дъното остават Бисер Петков, Емил Караниколов и Боил Банов, само че това се дължи най-много на ниската им известност, а не толкоз на негативните оценки за тяхната работа. В таблицата съзнателно не сме посочили оценката за работата на министъра на превоза Ивайло Московски, защото по време на терена се случи драматичен случай, който може да се е отразил върху публичните настройки.
Не отчитаме сериозна динамичност и в електоралните настройки, спрямо проучванията ни през декември и януари. ГЕРБ резервира първата си позиция с преднина от към 2,5% от всички запитани пред своя главен конкурент Българска социалистическа партия. След тях се подреждат Движение за права и свободи (6,4%) и Обединени патриоти (5,2%). Разликите с предходните изследвания са в границите на статистическата неточност и в идващите ни проучвания ще можем с по-голяма решителност да верифицираме дали се следят избрани трендове на растеж или спад на някои от главните политически сили.
Приблизително на две равни елементи са разграничени отговорите дали наблюдават (46%) или не наблюдават (47%) дебатите към Истанбулската спогодба. Тук още веднъж се вижда динамичност в демографските разбивки, като ясно проличава, че максимален дял от висшистите наблюдават дебатите към конвенцията, а минимален интерес провокира тя измежду най-младите, които са на възраст сред 18 и 29 години.
Само 16% от всички български жители поддържат приемането на Истанбулската спогодба, а 46% са на противоположното мнение. Прави усещане, че няма динамичност в демографската разбивка по пол, което приказва, че дамите не възприемат конвенцията като документ, защитаващ техните права. Единствено измежду последователите на ГЕРБ мнението по отношение на конвенцията е разграничено на две равни елементи, заради ясно заетата позиция от страна на партията по отношение на документа. Правим уточнението, че теренът на изследването беше завършил преди министър-председателят да разгласи, че замразява ратификацията на конвенцията от Народното събрание.
Оценките за работата на главните институции в България се резервират на сходни равнища спрямо изследването ни през януари. Положителните оценки за президента (63%) и омбудсмана (62%) са на практика изравнени. Веднага след тях се подрежда Българската православна черква, като над половината от българските жители (51%) дават позитивна оценка за работата й. Традиционно с най-ниско публично утвърждение се употребяват съдът и прокуратурата с по 19% и за двете институции.
От всички членове на Министерски съвет, Бойко Борисов събира най-вече позитивни оценки за работата си (45%). Красимир Каракачанов, Томислав Дончев и Лиляна Павлова са министрите, които получават най-висока оценка за работата си. В дъното остават Бисер Петков, Емил Караниколов и Боил Банов, само че това се дължи най-много на ниската им известност, а не толкоз на негативните оценки за тяхната работа. В таблицата съзнателно не сме посочили оценката за работата на министъра на превоза Ивайло Московски, защото по време на терена се случи драматичен случай, който може да се е отразил върху публичните настройки.
Не отчитаме сериозна динамичност и в електоралните настройки, спрямо проучванията ни през декември и януари. ГЕРБ резервира първата си позиция с преднина от към 2,5% от всички запитани пред своя главен конкурент Българска социалистическа партия. След тях се подреждат Движение за права и свободи (6,4%) и Обединени патриоти (5,2%). Разликите с предходните изследвания са в границите на статистическата неточност и в идващите ни проучвания ще можем с по-голяма решителност да верифицираме дали се следят избрани трендове на растеж или спад на някои от главните политически сили.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ