Истанбул - мегаполисът, в който вече няма място за мъртъвците
Истанбул пораства ли, пораства. Да си намериш жилище в милионния град, не е елементарно, само че още по-трудно е да намериш гробно място. Мюсюлманският бит не разрешава кремирането, а гробищните паркове от дълго време са отеснели, означават в редакцията на Deutsche Welle .
За разлика от Германия, гробните места в Турция не се трансформират в общинска благосъстоятелност след избран брой години, а остават владеене на фамилиите за безконечни времена. Затова и гробищните паркове бързо отесняват, а разрастването им в градове като Истанбул се оказва съвсем невероятно.
Демографският гърмеж направи по този начин, че историческите гробища край Златния рог и на Босфора от дълго време да са заклещени от всички страни от улици и жилищни здания, заради което те няма накъде да се уголемяват.
Най-голямото гробище в европейската част на турската метрополия в региона Левент през последните 20 години беше обсадено от високи здания - небостъргачите на новия финансов център на града. А в гробищата в Еюп и Едирнекапъ от дълго време към този момент не се правят погребения.
Градът край Босфора продължава да пораства, усилва се и търсенето на жилища изключително в централните градски елементи.
Гробищата обаче няма накъде повече да порастват. Затова всеки, който безусловно държи да бъде заровен край Босфора, би трябвало овреме да стартира да заделя пари за тази цел: в гробищния парк над влиятелния квартал Бебек едно гробно място коства колкото един дребен нов автомобил. Сходно е ситуацията в Ортакьой и останалите квартали покрай Босфора. По-евтино става чак отвън рамките на града.
Най-много място има в новите квартали в покрайнините на Истанбул на запад и изток от турската метрополия - в Султангази, Есенюрт и към момента незастроените покрайнини на новото летище в Арнавуткьой към този момент изникват нови гробища, само че те са прекомерно отдалечени от града, а и са доста по- неуредени в съпоставяне със старите гробищни паркове навътре в града. По религиозни аргументи в мюсюлманските страни не се правят кремации, което би икономисало доста място. Затова скоро не се обрисува усъвършенстване на тежката обстановка с неналичието на гробни места в Истанбул.
Градската администрация е намерила следния излаз от обстановката: хората, които през последните 40 години са се преселили в града край Босфора, а това са милиони турци, най-малко в гибелта си да се върнат към корените си. Градските управляващи оферират на околните на такива умряли да покрият разноските по превозването на покойниците до родните им места, където да бъдат заровени. Поемат се даже транспортните разноски на опечалените близки. През последните 10 години общо 220 000 души са били заровени по този метод отвън Истанбул.
В Китай, където казусът с неналичието тук-там в гробищата е още по-голям, и където всяка година умират приблизително към 10 милиона души, залагат на друго решение: кремирането. От много време държавното управление се пробва да разпространява кремиранията и морските погребения като " екологични ", тъй като пестят земя. И двата типа погребения обаче си остават извънредно непопулярни измежду китайците. Това не обезкуражава управляващите, които са си сложили за цел да реализират съвсем 100-процентов дял на кремиранията. От 2015 година това е заложено като политическа цел в 5-годишния проект за развиването на страната. На регулация предстои даже и това: мястото, на което се поставят урните, не може да надвишава половин квадратен метър.
За разлика от Германия, гробните места в Турция не се трансформират в общинска благосъстоятелност след избран брой години, а остават владеене на фамилиите за безконечни времена. Затова и гробищните паркове бързо отесняват, а разрастването им в градове като Истанбул се оказва съвсем невероятно.
Демографският гърмеж направи по този начин, че историческите гробища край Златния рог и на Босфора от дълго време да са заклещени от всички страни от улици и жилищни здания, заради което те няма накъде да се уголемяват.
Най-голямото гробище в европейската част на турската метрополия в региона Левент през последните 20 години беше обсадено от високи здания - небостъргачите на новия финансов център на града. А в гробищата в Еюп и Едирнекапъ от дълго време към този момент не се правят погребения.
Градът край Босфора продължава да пораства, усилва се и търсенето на жилища изключително в централните градски елементи.
Гробищата обаче няма накъде повече да порастват. Затова всеки, който безусловно държи да бъде заровен край Босфора, би трябвало овреме да стартира да заделя пари за тази цел: в гробищния парк над влиятелния квартал Бебек едно гробно място коства колкото един дребен нов автомобил. Сходно е ситуацията в Ортакьой и останалите квартали покрай Босфора. По-евтино става чак отвън рамките на града.
Най-много място има в новите квартали в покрайнините на Истанбул на запад и изток от турската метрополия - в Султангази, Есенюрт и към момента незастроените покрайнини на новото летище в Арнавуткьой към този момент изникват нови гробища, само че те са прекомерно отдалечени от града, а и са доста по- неуредени в съпоставяне със старите гробищни паркове навътре в града. По религиозни аргументи в мюсюлманските страни не се правят кремации, което би икономисало доста място. Затова скоро не се обрисува усъвършенстване на тежката обстановка с неналичието на гробни места в Истанбул.
Градската администрация е намерила следния излаз от обстановката: хората, които през последните 40 години са се преселили в града край Босфора, а това са милиони турци, най-малко в гибелта си да се върнат към корените си. Градските управляващи оферират на околните на такива умряли да покрият разноските по превозването на покойниците до родните им места, където да бъдат заровени. Поемат се даже транспортните разноски на опечалените близки. През последните 10 години общо 220 000 души са били заровени по този метод отвън Истанбул.
В Китай, където казусът с неналичието тук-там в гробищата е още по-голям, и където всяка година умират приблизително към 10 милиона души, залагат на друго решение: кремирането. От много време държавното управление се пробва да разпространява кремиранията и морските погребения като " екологични ", тъй като пестят земя. И двата типа погребения обаче си остават извънредно непопулярни измежду китайците. Това не обезкуражава управляващите, които са си сложили за цел да реализират съвсем 100-процентов дял на кремиранията. От 2015 година това е заложено като политическа цел в 5-годишния проект за развиването на страната. На регулация предстои даже и това: мястото, на което се поставят урните, не може да надвишава половин квадратен метър.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ