Важното е само едно - ще ме обичаш ли някога повече? ~ Лора към Яворов
Искрена, пряма, смела, сензитивна. Такава е Лора Каравелова, такива са и думите й в писмата до Яворов напролет на 1912 година Няколко месеца по-късно, през септември, двамата ще се врекат един на различен - до момента в който гибелта ги раздели. Обсебваща, буйна и непоетична е тази една година, в която Лора и Яворов са брачен партньор и брачна половинка. Лириката остава на белия лист...
Мой приятелю,
Твоето писмо е толкоз безстрашно - щото аз не можех да не си показва какъв брой враждебен си изглеждал... и аз се смях. Смях се най-вече, тъй като ми е радостно през днешния ден, не ми се сърди...
Но в случай че потегли по твоя път, би трябвало да упорствам да се върна в София не при тебе. По тоя метод ти - когато ми се наситиш - доста по-удобно ще ти е да престанеш да идваш у мене, в сравнение с да ми съобщиш опечалено, че е време да си стегна куфарите. Тъй че този въпрос остава неуреден.
После аз не помна да съм те уверявала, че бактисвам особенно за София. София мога умерено да не типа и двадесет години. Въпросът беше за тебе.
Нямах постоянно задоволително воля, с цел да мога да си въобраза, че е належащо въобще да те не виждам още дълго време.
После друго. Аз не съм способна на никакви жертви, мой милий. Не помна в живота си да съм направила най-малката жертва. Възмутително е, несъмнено, само че е така. И в случай че ти смяташ, че аз в миналото нещо съм жертвувала за тебе, аз съм длъжна да те разубеда. Ако ти отидеш в едно село и аз дойда при тебе, огромна заблуда ще си правиш, в случай че мислиш, че аз съм пожертвувала известни привички и стремежи - или най-малко пожертвувала градът. Нямам никаква заслуга и не върша никаква жертва. Аз въобще не съм видяла в целия си живот, нито в своя, нито в непознатия - нито едно искренно жертвоприношение.
Ако аз бих желала да съм при тебе, то е тъй като ми трябваш и ми стигаш. Ако съм подготвена да се откажа от целия свят, от всички погледи, то е единствено тъй като те не ми трябват, не ме интересуват.
Моят интерес и моите наслади са в тебе... Значи, като ида при тебе, (не се опасявай, аз не потеглям през днешния ден - нито утре) ида с увереността на едно благополучие - щастието на един удовлетворен нарцисизъм. Защото ти ще намериш егоистично желанието ми да бъда към тебе - за себе си. Ето за какво, в случай че ти ме обичаш повече, аз бих била доста щастлива. А да взема изгледа на жертва - това напълно не би ми приличало - и ти самичък не би ме харесал.
Единственната жертва би била тази да дойда при тебе в този момент - знаейки какъв брой малко място в действителност заемам в ползите ти. Но аз ти споделих, че жертви не върша. Тъй щото аз няма да дойда, моето себелюбие ще е избавено от жертвата и ти от компанията ми. Защото, съгласи се, мой милий, нищо по-отегчително от човек, който бихме желали да обичаме, а въпреки всичко не можем. Ще намериш, че се дублирам, само че не ми стига твоята обич такава каквато е. По-добре е да се спрем на едно другарство, единствено на другарство към този момент. А в случай че ти мислиш, че в никакъв случай не ще можеш да ме обичаш повече - кажи ми го. Не ме интересува повода, тъй като кой знае дали и ти самичък я знаеш. Важен ми е обстоятелството - с цел да дам едно по-правилно направление на очакванията си - или - по-ясно - да ги убия. Аз в никакъв случай не разбрах какво мислиш, когато ми повтаряш фразата - щастието ти би било - да бъде всичко, както желая аз. Но аз може да желая ти да се ожениш за Тороманова, това съгласно теорията ти - би ти направило наслаждение. Или бих те извикала телеграфически - първия ден на ваканцията ти - това би те доста ощастливило. Интересно е, че два реда по-долу - ти ми съобщаваш, че на никое място - с изключение на при тебе - аз не мога да отида в София. Но аз се връщам и ти споделям, че в случай че аз се върна в София, аз няма да дойда при тебе, а ще бъда настрана. Малко ме интересува какво мисли за мене обществото - в случай че имах време, аз бих мислила още по-зле за него. Тъй щото... А аз не виждам за какво да завися съдбовно от него. Нели знаеш, моята доктрина е тази - на малоруския коминочистач - „ Обикни ме черен - бял... всякой ще ме обикне ".
И също така, догдето нямам бракоразвод все едно аз не ще мога да бъда за никого твоята „ разочарована жена ", тъй като никой няма да ме счита за твоя жена. Но това е все едно. Важното е единствено едно - ще ме обичаш ли в миналото повече? Аз сама не обичам компромисите и приспособленията и в никакъв случай не ще се приспособя към твоята полу-любов. Тъй щото по-добре - настрана - с цел да бъдем спокойни и двамата. Хората, отново ти дублирам, малко желая да ги зная. Съвсем не виждам какво положително мога да чакам от тях.
До юний аз мисля да остана тук. Germaine ще остане тук един месец, по-късно пък Софка Краварева иде в Париж за няколко дни. После? Аз сама не зная. Във всеки случай не при тебе, догдето ти ме обичаш така малко.
Вместо „ разочарованата жена ", аз ще бъда очарованата другарка. Защото въпреки всичко ти си един огромен магесник и аз те обичам повече в сравнение с ни би трябвало и на тебе и на мене.
Лора
От " Лора до Яворов ", изд. Хемус, 1935 година
