Искам да споделя с вас една случка, на която станах

" Искам да споделя с вас една преживелица, на която станах очевидец и която ме накара да се развеселявам, че към момента има положителни хора, човечни, които желаят да дадат добър образец на децата си и други, които считат, че целият свят им е задължен и рядко правят оценка жест, изработен към тях.

В почивните дни пътувах от кварталите към центъра. В рейсът имаше малко хора. Качи се контрольорка, знаете че към този момент в градския превоз на Варна всеки си купува билетчета единствено от машините. След като се качи, един от пасажерите с принуда стана и се запъти към машината. Жената го попита за какво едвам в този момент взема решение да си купи билетче, откакто е имал опция да го направи и преди този момент. Той смънка нещо, само че въпреки всичко към този момент имаше билет и беше регистриран като постоянен пасажер. Контрольорката се насочи към млада жена, която стоеше на прилежаща седалка. Поиска й билет за инспекция. Дамата съобщи умерено, че няма билет, нито карта, тъй като имала банкнота от 50 лв. и нямало къде да я скапе. Контрольорката настоя да слезе на идната спирка. Нередовната пътничка категорично отказа с претекста, че гони рейс на автогарата и е парадокс да слезе. Беше предизвестена, че следователно, дължи санкция от 30 лв. като неточен пасажер. Отказа да заплаща и санкцията. Конфликтът се задълбочаваше, контрольорката настояваше дамата да слезе, тя пък умерено си пътуваше и не е ясно до каква степен щяха да стигнат нещата, в случай че не се беше намесила пътуваща на прилежащата седалка майка с дете. Жената извади левче и го подаде на нередовната пътничка, с цел да се реши казусът. Жената го взе по този начин, като че ли изцяло й се полагаше, взе си билет от машината и си седна на мястото.

Стоях зад майката с детето и чух по какъв начин то попита: “ Мамо, ти направи нещо положително, нали? Защо тази леличка не сподели " вълшебната “ думичка? “ Майката му изясни, че когато човек прави нещо положително не постоянно чува " вълшебната “ думичка, само че го прави, с цел да помогне и не би трябвало да чака някаква компенсация, че го прави просто, тъй като е добър човек.

Не зная дали дамата чу диалога и й стана неловко, само че преди да слезе се засуети да пита дали може в машината да скапе банкнотата от 50 лв. и да върне левчето. Разбира се, това нямаше по какъв начин да се случи още по-малко, че и предстоеше да слезе от рейса. Споделям случката, с цел да кажа, че от време на време едно " извинявай “, " благодаря “ и " апелирам “ е задоволително, стига да е имало кой да ни научи на това, че " вълшебните “ думички ни вършат хора. Жалко за тези, които не го схващат! “